Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (135) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Роли и отговорност за простъпките

Доколкото можем едновременно да живеем в кожата на ролята и въпреки това да можем да отделим себе си от нея, когато е необходимо, сме в позицията да се „отървем“ от личната си отговорност за щетите, които причиняваме с нашите ролеви действия. Бягаме от отговорност за действията си, обвинявайки за тях ролята, която се самоубеждаваме, че е чужда на обичайната ни природа. Това е интересен вариант на защитата по време на Нюрнбергския процес на нацистките лидери от СС: „Аз само следвах заповеди“. Вместо това защитата става: „Не ме обвинявайте, аз просто играех ролята си по онова време и на онова място — това не съм истинският аз“.

Спомнете си оправданието на Хелман за неговото малтретиращо поведение към Клей-416, което той описа в тяхното телевизионно интервю. Той настояваше, че е провеждал „малки собствени експерименти“, за да види докъде може да притиска затворниците, така че те да въстанат и да отстояват правата си. На практика той предлагаше тезата, че е бил зъл, за да ги стимулира да бъдат добри; техният бунт би била основната му награда за това, че е бил така жесток. Къде е грешката в това post hoc^[1] оправдание? То лесно може да се разобличи с начина, по който той се отнесе към бунта на надениците на Клей-416 и бунта на Сержанта по повод на „копелето“: не с възхищение към тяхното отстояване на правата или принципите, а по-скоро с ярост и още по-краен тормоз. Тук надзирател Хелман използваше пълната власт на върховния надзирател, способен да надскочи изискванията на ситуацията, за да създаде собствен „малък експеримент“, за да удовлетвори личното си любопитство и за забавление.

В неотдавнашно интервю с репортер от „Лос Анджелис Таймс“ в ретроспективно разследване на последиците от СЗЕ Хелман и Дъг-8612 предложиха едни и същи разсъждения защо са действали по начина, по който го направиха: единият „жесток“, а другият — „луд“: и двамата просто играели тези роли, за да доставят удоволствие на Зимбардо^[2]. Възможно ли е? Може би те са играли нови роли в японския филм Roshomon („Вратата Рашомон“), в който всеки има различно становище за онова, което наистина се е случило.