Двадесет и четири часовите директни наблюдения, които осъществявахме на поведенческите взаимодействия между затворниците и надзирателите, и на специалните събития, бяха допълнени от видеозаписване (около 12 часа), прикрити аудиозаписи (около 30 часа), тестове, личностни въпросници за самоотчет за индивидуалните различия и различни интервюта. Някои от тези мерки бяха кодирани за количествени анализи, а други бяха корелирани с мерките за резултата.

Анализите на данните изправят пред редица проблеми тяхната интерпретация: размерът на извадката беше относително малък; записите бяха селективни и не бяха всеобхватни заради ограничения ни бюджет и персонал, и заради стратегическото решение да се фокусираме върху всекидневните събития, представляващи силен интерес (например преброяванията, храненията, посетителите и изслушванията от Комисията за предсрочно освобождаване). Освен това каузалните посоки са несигурни заради динамичното взаимодействие между надзирателите и затворниците в и между трите смени на надзирателите. Количественият анализ на данните на индивидуалното поведение е замърсен от очевидния факт на сложните взаимодействия на хора, групи и времеви ефекти. Освен това, за разлика от традиционните експерименти, нямахме контролна група със сравними доброволци, които не са подложени на експерименталната манипулация (да бъдат мним затворник или мним надзирател, но да са преминали през различните измервания преди и след експеримента). Не го направихме, защото мислехме за нашия експериментален план по-скоро като за демонстрация на явление — подобно на оригиналното изследване на Милграм върху подчинението, отколкото като за експеримент, целящ да установи каузални връзки. Представяхме си, че ще направим такива сравнения между контролна и експериментална група в бъдещи изследвания, ако получим някакви интересни резултати от това първоначално експлораторно изследване. И така, нашата проста независима променлива беше само основният ефект от статуса: надзирател срещу затворник.

Въпреки това се оформиха някои ясни модели, които усилват качествения наратив, представен дотук. Тези резултати предлагат някои интересни прозрения за природата на тази патологично убедителна среда и на младите мъже, които бяха подложени на изпитание от нейните изисквания. Пълните детайли на операционалната обработка на тези мерки и тяхната статистическа значимост са предоставени в научната статия, публикувана в International Journal of Criminology and Penology^[1] и в уебсайта www.prisonexp.org.

Бележки

[1] Най-добрият източник за данните, които събрахме, и техните статистически анализирани резултати, е първата научна статия, която публикувахме: Craig Haney, Curtis Banks, and Philip Zimbardo, „Interpersonal Dynamics in a Simulated Prison“, International Journal of Criminology and Penology 1 (1973): 69–97. Това списание днес не съществува и след като не е издание на Американската психологическа асоциация, няма достъпен архив. Файл във формат PDF на тази статия обаче е на разположение на адреси: www.prisonexp.org и www.zimbardo.com. Вж. също P. G. Zimbardo, C. Haney W. C. Banks, and D. Jaffe, „The Mind is a Formidable Jailer: A Pirandellian Prison.“ The New York Times Magazine, April 8, 1973, с. 36ff; и P. G. Zimbardo, „Pathology of Imprisonment“, Society 6 (1972): 4, 6, 8. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Филип Зимбардо Ефектът „Луцифер“ (123) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Метаданни

Данни

Ефектът „Луцифер“

Информация

История

Сваляне / Връзки

Какво научихме от нашите данни?

Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (123) (Разбиране как добрите хора стават зли)