Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (122) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Обобщение, преди да се впуснем в данните

Както видяхте, нашата психологически убедителна затворническа среда предизвика интензивни, реалистични и често патологични реакции у много от участниците. Ние бяхме изненадани както от интензивността на доминирането на надзирателите, така и от скоростта, с която то се появи в началото на затворническия бунт. Както в случая на Дъг-8612, бяхме изненадани, че ситуационният натиск може да надделее над повечето от тези нормални, здрави млади мъже толкова бързо и така крайно.

Преживяването на загуба на личната идентичност и превръщането им в обект на произволния непрекъснат контрол върху поведението им, както и лишаването от личен живот и сън генерираха у тях синдром на пасивност, зависимост и депресия, които наподобяваха нареченото „заучена безпомощност“^[1]. (Заучената безпомощност е преживяването на пасивно смирение и депресия, следващи многократни провали или наказание, особено когато те изглеждат произволни и независещи от действията на човека.)

Половината от нашите студенти затворници трябваше да бъдат освободени преждевременно заради тежки емоционални и когнитивни разстройства — преходни, но по онова време много силни. Повечето от тези, които останаха до края, по принцип се превърнаха в безмисловно подчиняващи се на изискванията на надзирателите и изглеждаха като зомбирани в своите апатични движения, докато отстъпваха пред приумиците на все по-силната власт на надзирателите.

Що се отнася до редките „добри надзиратели“, и тук малцина затворници можаха да се изправят срещу доминацията им. Както видяхме, Клей-416, който би трябвало да е подкрепен за своята героична пасивна съпротива, вместо това беше тормозен от събратята си затворници за това, че е „смутител“. Те приеха тясната диспозиционна перспектива, осигурена от надзирателите, а не генерираха собствена метаперспектива за главната стачка на Клей като емблема на пътя за тяхната обща съпротива срещу сляпото подчинение на властта.

„Сержанта“ също се държа героично на моменти, като отказваше да псува или вербално да малтретира събратята си, когато му се нареждаше това, но в други моменти той беше образцовият подчиняващ се затворник. Джери-5486 се оформи като нашия най-балансиран затворник; както обаче посочва в личните си разсъждения, той е оцелял само чрез насочването навътре и като не е правил толкова, колкото е могъл, за да помогне на другите затворници, които можеха да имат полза от неговата подкрепа.

Когато започнахме нашия експеримент, имахме извадка от хора, които не се отклоняваха от нормалния диапазон на общата образована популация по никоя от измерените от нас дименсии. Тези, които бяха разпределени по случаен начин в ролята на „затворник“ бяха взаимозаменяеми със студентите в ролята на „надзирател“. Никоя група нямаше история на престъпления, емоционални или соматични нарушения или дори интелектуално или социално неравностойно положение, които обикновено могат да диференцират затворниците от надзирателите и затворниците от останалата част от обществото.

По силата на това случайно разпределение и сравнителните предварителни измервания мога да твърдя, че тези млади мъже не привнесоха в нашия затвор никаква патология, която по-късно избуя сред тях, докато те играеха ролите или на затворник, или на надзирател. В началото на този експеримент нямаше различия между двете групи; по-малко от една седмица по-късно между тях нямаше сходства. Следователно разумно е да заключим, че патологиите са предизвикани от набор от ситуационни сили, които им въздействаха непрекъснато в тази подобна на затвор среда. Нещо повече: тази Ситуация беше санкционирана и поддържана от фонова Система, за чието създаване помогнах аз. Аз го направих първо, когато проведох психологическата ориентация на новите надзиратели, а след това с разработването на различни политики и процедури, за чието внедряване помогнахме аз и персоналът ми.

Нито надзирателите, нито затворниците могат да се смятат за „гнили ябълки“ преди времето, когато те бяха толкова силно повлияни от поставянето им в „гнила каца“. Комплексът от характеристики в тази каца представлява ситуационните сили, действащи в този поведенчески контекст — ролите, правилата, нормите, анонимността на човека и на мястото, дехуманизиращите процеси, натискът за конформизъм, груповата идентичност и т.н.