Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (108) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Провал на старата власт; новооткрита власт

Малко са моментите в живота ми, които са ми доставили по-силно лично удоволствие, от това да мога да кажа тези няколко освобождаващи думи и да споделя това всеобщо въодушевление. Бях завладян от афродизиака на положителната власт, на това, че мога да направя нещо, да кажа нещо, което има толкова безусловно радостно въздействие върху другите хора. Там и тогава се заклех да използвам всяка власт, която имам, за добро и срещу злото, да подпомагам най-доброто у хората, да работя за освобождаването им от самоналожените им затвори и да полагам усилия срещу системите, които пречат на човешкото щастие и справедливост.

Отрицателната власт, която упражнявах през последната седмица като директор на този мним затвор, ме беше заслепила за реалността на деструктивното въздействие на Системата, която поддържах. Нещо повече: късогледият фокус на главния изследовател по сходен начин беше изкривил преценката ми за необходимостта да прекратя експеримента много по-рано, може би в момента, в който вторият нормален, здрав участник стана жертва на емоционална криза. Докато бях фокусиран върху абстрактния концептуален въпрос: силата на поведенческата ситуация срещу силата на индивидуалните диспозиции, бях пропуснал да видя всеобхватната власт на Системата, която аз бях създал и поддържах.

Да, наистина, Кристина Мазлак, беше ужасно нова, което позволявах да се причинява на тези невинни момчета не чрез някакво директно малтретиране, а чрез провала ми да спра малтретирането и чрез подкрепата ми на система от произволни правила, регулации и процедури, които подпомагаха тормоза. Аз бях „Леденият човек“ в този парник на безчовечността.

Системата включва Ситуацията, но е по-издръжлива, по-широко разпространена, включвайки широки мрежи от хора, техните очаквания, норми, политики и може би закони. В течение на времето Системите започват да придобиват историческа основа, а понякога и политическа и икономическа властова структура, която управлява и насочва поведението на много хора в своите сфери на влияние. Системите са моторите, които управляват ситуациите, създаващи поведенчески контекст, който влияе върху човешкото действие на тези, намиращи се под техния контрол. На някакъв етап Системата може да стане автономна цялост, независима от онези, които първоначално са поставили основите й, или тези с видим авторитет в нейната властова структура. Всяка система започва да развива собствена култура, а многото Системи съвместно допринасят за културата на обществото.

Макар че Ситуацията със сигурност извади на повърхността най-лошото в много от тези студенти доброволци, трансформирайки някои в злодеятели, а други — в патологични жертви, аз бях още по-пълно трансформиран от Системата на доминация. Другите бяха деца, млади мъже, без особен реален опит. Аз бях опитен изследовател, зрял възрастен и „природно интелигентен“ човек, все още запазил своята проницателност на момче от Бронкс за преценяването на ситуациите и ориентирането в сценария на действията, нужни, за да се оцелее в гетото.

Същевременно през изминалата седмица постепенно се бях превърнал във фигура на авторитет и власт в затвора. Ходех и говорех като такъв. Всеки около мен ми реагираше така, сякаш съм такъв. Следователно аз станах един от тях. Самото ядро на тази авторитетна фигура е такова, срещу което се бях противопоставял и дори презирах през целия си живот — високостатусния, авторитарен, арогантен шеф мъж. Въпреки това бях станал тази абстракция в плът и кръв. Можех да облекча съвестта си, като отбележа, че една от основните ми дейности като добър, мил директор на затвора беше ограничаване на свръхнетърпеливите надзиратели от извършването на физическо насилие. Това ограничаване просто им позволяваше да отклонят енергията си към по-остроумни форми на психично малтретиране на страдащите затворници.

Със сигурност моя беше грешката да прегърна двойните роли на изследовател и директор на затвора, защото техните различни, понякога противоречиви цели създадоха объркване на идентичността у мен. Същевременно тези двойни роли смесиха и властта ми, която пък на свой ред повлия върху многото „аутсайдери“, които дойдоха в нашата инсценировка, но не оспориха Системата: родители, приятели, колеги, полицаи, свещеник, медии и адвокат. Видно е, че човек не оценява властта на Ситуациите да трансформират неговото мислене, чувства и действия, когато е уловен в тяхната хватка. Човек в лапите на Системата просто върви по течението, правейки това, което се оформя като естествен начин на реагиране в това време и на това място.

Ако сте поставени в странна и нова жестока Ситуация в рамките на мощна Система, вероятно няма да излезете същият човек, който е влязъл в тежко изпитание на човешката природа. Няма да разпознаете известния си образ, ако беше поставен до огледалния образ на това, в което сте се превърнали. Всички искаме да вярваме във вътрешната си сила, чувството ни за лична субектност, да се съпротивляваме на външните ситуационни сили от типа, който действаше в този Станфордски затворнически експеримент. За някои това убеждение е валидно. Те обикновено са малцинство, редки птици, хора, които аз ще нарека героични по-нататък в нашето пътуване. За мнозина това убеждение в личната сила да се съпротивляват на мощните ситуационни и системни сили не е нищо повече от успокояваща илюзия за неуязвимост. Парадоксално, поддържането на тази илюзия служи единствено за да направи човека по-уязвим, като не е достатъчно бдителен за опитите за нежелано въздействие, които се практикуват неуловимо върху него.