Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (106) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Общественият защитник на затворническите права и неправди

Срещам се за кратко с Тим Б. — местен адвокат, който работи в офиса на обществения защитник. Той е любопитен и скептичен по отношение на цялата работа. Неохотно е отделил от ценното си време само защото леля му го е помолила като лична услуга да провери братовчед си. Описвам основните характеристики на изследването и колко сериозни са станали нещата. Каня го да се отнесе по въпроса точно така, както би направил, ако е извикан да представлява група от истински затворници. Той се съгласява и се среща първо с братовчед си Хъби-7258 насаме, а след това с всички затворници. Позволява ни тайно да записваме на видео сесията в същата лабораторна стая на първия етаж, където се провеждаха срещите на Комисията по предсрочното освобождаване.

Нивото на формалност между тези двама роднини ме изненада. Няма намек за някакви предишни взаимоотношения, ако такива са съществували. Може би това е някаква английска особеност, но очаквах поне прегръдка, а не формално ръкостискане и „Радвам се, че се срещаме отново“. Адвокат Тим много делово преминава през стандартния списък с неща. Чете от подготвен списък категориите проблеми, спирайки се на всеки един, за да чуе отговорите на затворника, отбелязва ги — обикновено без коментар, и продължава към следващия:

Информиран за правата по време на ареста?

Малтретиране от надзирателите?

Природа на малтретирането от надзирателите?

Под натиск, психично разстроен?

Размери и състояние на килията?

Искания, които са били отказани?

Поведението на главния надзирател не е било приемливо?

Проблеми с гаранцията?

Хъби-7258 отговаря на въпросите добродушно. Мисля, че той приема, че братовчед му преминава през стандартната рутина, преди да го ескортира извън затвора. Затворникът казва на обществения си защитник, че им е казано, че няма начин да напуснат затвора, няма начин да нарушат договора си. Общественият защитник му напомня, че ако първоначалният договор се е базирал на парично заплащане за услуга, ако той е съгласен да се откаже от заплащането, договорът ще загуби законната си сила. „Да, аз им казах на изслушването пред Комисията по предсрочното освобождаване, но нямаше ефект — аз съм още тук“.^[1] При изброяването на своите оплаквания Хъби-7258 дебело подчертава, че създаващото проблеми поведение на затворник 416 ги е вбесило всички.

Надзирателите ескортират останалите затворници в стаята с торби на главите, както обикновено. Надзирателите се шегуват, когато махат торбите. Напускат, но аз оставам седнал в дъното на стаята. Общественият защитник преминава през същия набор от въпроси като с Хъби, канейки всеки от затворниците да отговаря със своите оплаквания, когато е подходящо.

Клей-416 повежда, оплаквайки се първо от това, че Комисията по предсрочното освобождаване го е притиснала да се признае за виновен по обвиненията, за които е бил арестуван, което той отказал да направи, защото никога не е бил официално обвинен. Неговото гладуване било отчасти начин да привлече вниманието към незаконното си задържане, след като е бил арестуван без никакви обвинения.

(Този млад мъж продължи да ме обърква; ясно беше, че той пребиваваше на множество несъвместими нива. Справяше се с цялото преживяване по чисто легалистичен начин, смесвайки договор за услуга в експеримент с права на затворник и затворнически формалности, да не споменавам определена мистична медитация в стил „Ню Ейдж“.)

Клей, изглежда, отчаяно искаше да говори с някого, който наистина ще го изслуша. „Определени надзиратели, които ще останат неназовани — казва той, — се държаха лошо с мен до степен на нараняващо поведение.“ Той е готов да подаде официално оплакване срещу тях, ако е необходимо. „Тези надзиратели освен това уредиха другите затворници да бъдат настроени срещу мен, като превърнаха моята гладна стачка в условие те да нямат право на посетители — кима той към Хъби-7258, който смутено поглежда в другата посока. — Аз бях уплашен, когато те ме вкараха в Дупката и накараха другите затворници да блъскат по вратата. Собственото им правило срещу насилието беше определено, но аз се страхувах, че то скоро ще бъде нарушено.“

Сержанта-2093 е следващият да говори и описва някои от опитите на различни надзиратели да го тормозят, но той е горд да съобщи, че те са били неуспешни. След това дава прецизно клинично описание и демонстрация кога конкретен надзирател му е наредил да направи множество лицеви опори, като двама други затворници седят на гърба му.

Общественият защитник е изумен от този разказ и надлежно си записва с гримаса на лицето. След това високият Пол-5704 се оплаква, че надзирателите са го манипулирали, като са използвали тютюнопушенето му срещу него. Добрият младеж Джери-5486 се оплаква на по-малко лично и по-общо ниво от неадекватната храна и пропуснатите хранения, изтощението от безкрайните среднощни преброявания, излязлото от контрол поведение на някои надзиратели и липсата на надзор от старшия персонал. Потрепвам, когато той се обръща директно към мен, но той е прав: аз бях виновен.

Когато общественият защитник приключва с воденето на бележки, им благодари за информацията и казва, че ще подаде официален доклад в понеделник и ще се опита да уреди пускането им под гаранция. Когато става, за да си тръгне, Хъби-7258 губи самообладание: „Не можеш да си тръгнеш и да ни оставиш тук! Искаме да си тръгнем сега с теб. Не можем да издържим още една седмица или дори един уикенд. Мислех, че ти ще уредиш аз, ние, да бъдем пуснати под гаранция сега. Моля те!“. Тим Б. е изненадан от този внезапен емоционален изблик. Той обяснява по най-формален начин какво включва работата му, кои са границите й и как би могъл да им помогне, но е безсилен да предприеме действие тук и сега. Петте оцелели като че ли на този етап удрят дъното; големите им надежди са попарени с юридически безсмислици.

Реакциите на Тим Б. на това уникално преживяване, предадени ми в писмо малко след това, са информативни.

За неуспеха на затворниците да настояват за юридическите си права

Друго възможно обяснение защо затворниците не са поискали юридически съвет е, че като бели американци от средната класа те може би никога не са си представяли възможността някога да попаднат на криминалната арена, където правата им ще бъдат от изключително голямо значение. Оказвайки се в тази позиция, те са били обезоръжени от способността обективно да оценят ситуацията и да действат така, както в други обстоятелства биха знаели, че трябва.

За способността на тази ситуация да изкривява реалността

Класическото обезценяване на парите в сравнение с такива неща като свобода и движение беше ясно видимо (в дейностите, на които бях свидетел). Вие ще си спомните силното очакване на освобождението, предизвикано от моето обяснение на предложението за пускане под гаранция. Реалността на тяхното лишаване от свобода като че ли беше наистина пронизителна, макар че те интелектуално осъзнаваха, че участват просто в един експеримент. Ясно е, че самото лишаване от свобода като че ли е болезнено — независимо дали по правни или по други причини.^[2]