Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (103) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Вие сте мъжки камили, а сега ги чукайте

Върнах се в затвора облекчен и дори вдъхновен от решението да прекратя мисията. Нямах търпение да споделя новината с Кърт Банкс, който изпълняваше функцията на йоман, обслужващ видео патрула в различни моменти денем и нощем, независимо че имаше семейство, за което да се грижи. Той също беше много доволен и ми каза, че щял да препоръча прекратяване на изследването в момента, в който е възможно, след като е бил свидетел на станалото по време на моето отсъствие. Съжалявахме, че Крейг не е там онази вечер, за да сподели нашата радост от края на играта.

Спокойното поведение, демонстрирано от Клей-416 след нещо, което би трябвало да е стресиращо изпитание, беше разгневило Хелман. Той се впусна в 1 ч в преброяването, за да сложи край на всички преброявания. Тъжните, само пет останали затворници (416, 2093, 5486, 5704 и 7258) уморено се подреждат срещу стената, за да рецитират номерата и правилата, и да пеят. Без значение колко добре изпълняват досадните процедури, някой е наказан по различни начини. Крещят им, псуват ги и са карани да си казват обидни неща един на друг. „Кажи му, че е никаквец!“ — крещи Хелман и един затворник се обръща към следващия, за да го каже. След това сексуалният тормоз, който е започнал да се надига миналата нощ, се възобновява, след като тестостеронът тече свободно във всички посоки.

Хелман крещи на всички: „Виждате ли тази дупка в земята? Сега направете 25 лицеви опори, като чукате тази дупка! Чухте ме!“. Един след друг затворниците се подчиняват, докато Бърдън ги притиска да легнат на земята и да изпълняват.

След кратка консултация между Джон Уейн и неговия малък съдружник Бърдън се измисля нова сексуална игра. „Окей, сега обърнете внимание. Вие тримата ще сте женски камили. Елате тук и се наведете, като се подпирате с ръцете на пода.“ (Когато те го правят, голите им задни части са изложени на показ, тъй като те не носят бельо под престилките.) Хелман продължава с очевидна радост: „А сега вие двамата — вие сте мъжки камили. Застанете зад женските камили и ги чукайте“.

Бърдън се кикоти на тази двусмислица^[1]. Макар че телата им никога не се докосват, безпомощните затворници симулират содомия, като извършват движенията напред-назад. Те са освободени да се върнат обратно в килиите си, когато надзирателите се оттеглят в офиса си, очевидно чувствайки, че са спечелили заплатата си за тази вечер. Моят кошмар от предната нощ се сбъдва. Радвам се, че сега мога да го контролирам, като го приключа утре.

Трудно е да си представим, че такова сексуално унижение може да се случи само след пет дни, когато всички млади мъже знаят, че това е симулиран затворнически експеримент. Нещо повече: първоначално те всички осъзнават, че „другите“ също са колеги състуденти като тях самите. Имайки предвид, че всички бяха разпределени по случаен начин да играят противоположните роли, няма присъщи различия между двете категории. Всички те започнаха в този експеримент като видимо добри хора. Тези, които бяха надзиратели, знаеха, че ако не беше случайният резултат от хвърлянето на монета, те щяха да носят затворническите престилки и да бъдат контролирани от хората, които сега малтретират. Знаеха, че затворниците не са направили нищо престъпно, за да заслужат унизителния си статус. Въпреки това някои надзиратели се трансформираха в злодеятели, а други станаха пасивни сътрудници на злото чрез своето бездействие. Трети — нормални, здрави мъже — като затворници се разпаднаха под ситуационния натиск, докато оцеляващите затворници се превърнаха в зомбирани последователи.^[2]

Властта на тази ситуация пропиваше гладко и дълбоко повечето от участниците на този изследователски кораб, проучващ човешката природа. Малцина успяха да оказват съпротива на ситуационните изкушения да се поддадат на властта и доминацията, като същевременно поддържат някакво подобие на нравственост и почтеност. Очевидно аз не бях сред тази благородна група.