Николай Райнов
Дяволъ и селянинъ (Шведска приказка)

Единъ селянинъ закаралъ кравата си да пасе. Като стигналъ на пасбището, прекръстилъ се и рекълъ:

— Господи, Боже, моля Ти се, запази ми кравичката отъ зло!

Другъ добитъкъ, освенъ кравата, той нѣмалъ.

Чулъ го дяволътъ, който се билъ скрилъ въ ближния храсталакъ, и си казалъ:

— Такива сѫ хората: неблагодарни и неразумни. Случи ли се нѣщо добро, на Бога благодарятъ. А когато имъ се случи нѣщо зло, мене проклинатъ. Споредъ тѣхъ, добринитѣ идватъ все отъ Бога, а злинитѣ — отъ дявола.

Минало, що минало, кравата навлѣзла въ едно тресавище, затънала и не можела да излѣзе. Дошелъ селянинътъ, видѣлъ я и казалъ:

— Проклетиятъ дяволъ! Вижъ, кѫде я е тласналъ: да се чудя, какъ да я извадя!

Чулъ тия думи дяволътъ и си казалъ:

— Тъй е то. Тоя глупавъ селякъ и не помисля, че азъ не само не съмъ му завлѣкълъ добичето въ тресавището, но не съмъ дори и излизалъ отъ тоя храсталакъ. И пакъ хули мене!

Постоялъ селянинътъ, погледалъ, па тръгналъ за село — да повика хора, та съ дружни сили да измъкнатъ затъналата крава.

А дяволътъ въ това време намислилъ да излѣзе отъ храсталака и да изтегли кравата.

— Най-сетне, поне веднъжъ нека дамъ случай на човѣка да ми благодари и да ме похвали.

Взелъ той една билка, съ която дяволитѣ и вещицитѣ подмамватъ добитъка, подалъ я на кравата и тя излѣзла отъ тресавището. Поела отново къмъ пасбището.

Идва селянинътъ, заедно съ нѣколцина свои съседи. Гледа — кравата си пасе спокойно.

— Слава Богу, — рекълъ, тя била излѣзла вече! Добъръ Господь, че я измъкналъ!