Налини Синг
Архангелска целувка (24)

23

В онзи момент Елена разбра, че Архангелът на Ню Йорк е разкрил пред нея нещо, което не би споделил с никого другиго. Не можеше да каже как е разбрала това. Но знаеше. Както знаеше, че няма думи, с които да отговори на въпроса на Рафаел. Само времето бе способно да го направи, но…

— Животът ти е поел в посока, която дори Леуан не би могла да предвиди. Нищо не е предначертано.

Рафаел не каза нищо цели няколко дълги минути, просто си стояха, а нощните ветрове свиреха мрачната си музика и галеха крилете им. Нейният архангел не си бе направил труда да облече друга риза. Беше й приятно да усеща кожата му под дланите и бузата си. Осъзна, че изпитва странно задоволство въпреки обезпокоителните събития, произтекли през деня.

— Нощта е спокойна — рече най-после Рафаел. — Вятърът е съвсем тих. Видимостта е добра във всички посоки.

— Благоприятна нощ за летене — прошепна тя.

— Да.

Прегърна го през врата и той се издигна във въздуха. При излитането вятърът отметна косата от лицето й, после рязко я духна напред и тя обгърна и двамата.

— Трябва да я подстрижа — прошепна и извади с едната си ръка влезлите в устата й кичури, другата бе твърдо обгърнала Рафаел.

Защо не си го сторила още когато беше ловец? Мисля, че тя те прави уязвима.

Днес чувстваше раната почти на повърхността, но независимо от това Елена отговори.

Косата ми е като тази на майка ми. Бях единствената от четири деца, чийто цвят на косата се запази и след като пораснах. Ари и Бел бяха със златисторусия цвят на косата на Джефри, а Бет приличаше на баба си, майката на Джефри, и имаше разкошна медноруса коса.

Значи и двамата приличаме на майките си.

Знаеше, че онова, което тя пазеше като скъпи спомени, за него може би означаваше проклятие, затова погали с устни брадичката му като жест на мълчалива утеха.

— По-бързо.

Рафаел се издигаше и спускаше без предупреждение, а тя се смееше, изпълнена с истинска радост, обвила го с крака. Не бе разбрала, че е разперила криле, докато не започнаха да порят въздуха.

— Рафаел!

— Прибери ги — каза той. — Иначе ще се приземим грубо.

Премисляйки всичко стъпка по стъпка, тя сви крилете си. Заради това, че се противеше на вятъра, изпита внезапна болка в мускулите, но не бе нещо, за което да се тревожи.

— Искат отново да се отворят.

— Инстинкт. — Спуснаха се по-ниско, той разпери напълно крилете си, за да си подсигури цялата им ширина. Приземиха се плавно и умело на едно малко планинско плато, гледащо към недълбока, затрупана със сняг долина.

— Тук земята е различна от тази близо до Убежището. — Времето сякаш бе облагородило краищата й и видът на долината подсказваше, че по-скоро ще се превърне в люлка за нея, отколкото лобно място.

— Снегът тук е мек — рече Рафаел. — Затова мястото е добро да се учиш да летиш.

Сърцето й прескочи един удар.

— Сега? — Мислеше, че има намерение само да я „повози“.

— Сега.

Завладяна от вълнение, Елена пристъпи към ръба на платото и погледна надолу.

И надолу.

Никога до момента не бе получавала световъртеж, но…

— Сега, когато знам, че ще падам, разстоянието ми се струва много по-голямо.

— Страхуваш се? — Крилете му докоснаха нейните, златисто проблясване, което долови с крайчеца на окото си.

Устните й се извиха в усмивка.

— Да не би да ме посипваш с прах, архангеле?

— В тъмното ангелският прах, разпръснат по крилете, е много красив. — Целуна я по брадичката и застана до нея, а афродизиакът, какъвто всъщност прахът беше, нашепваше за секс. — Ще попие в кожата ти, докато летиш, и ще те подготви за мен.

— Само говориш — измърмори тя и усети как ръцете му я хващат здраво през кръста.

— А какво правя сега.

— Единственият начин да се науча да летя, е като летя. — Скочи от ръба на скалата.

Завладя я страх, който хвърли сянка върху всичко друго, освен върху необходимостта да оцелее. Крилете й се разпериха, уловиха въздуха и забавиха падането й, а мускулите й се противяха на внезапно зародилото се напрежение. Ризата на Рафаел се развяваше, оголвайки стомаха й за стихиите. Но тя не даваше и пет пари, интересуваше се повече да накара крилете си да й служат. Беше обаче прекалено късно, земята се приближаваше с огромна скорост.

Никой сняг не би могъл да бъде толкова мек — щеше да се удари достатъчно лошо, че да счупи някоя кост.

Силни ръце я хванаха под мишниците и я вдигнаха без никакво усилие.

Свий крилете си.

Подчини се, макар адреналинът, изпълнил вените й, да я караше да направи точно обратното. В мига, в който краката й докоснаха земята, Елена се обърна рязко и го побутна в гърдите, а дланите й се сгорещиха при допира до голата му кожа.

— И в това се изразява твоята идея да ме учиш? Можеше да се размажа оттук до Манхатън!

— Не беше ни най-малко в опасност. — В очите му грееха весели пламъчета и това само я ядоса още повече.

— Така ли се учат да летят ангелите — бутат ги от някоя скала, преди да са имали възможност да изпитат страх? — Гневът й изведнъж се стопи, макар че сърцето й продължаваше да блъска силно в гърдите й. — Бутате бебетата отвисоко?

— А как според теб се учат да летят птиците.

— Ха! — Скръсти ръце отпред. Ризата бе залепнала за кожата й, влажна от пот. — Но аз съм възрастна и вече познавам страха.

— Затова и не те предупредих. Инстинктът си свърши работата.

Прокара длани по бузите си в опит да ги охлади, пое си дълбоко дъх, завърза краищата на ризата и се върна обратно.

— Добре, бутни ме отново.

— Можеш и сама да направиш тази крачка.

Елена отдавна се бе научила да не показва страха си, защото той бе слабост, която можеше да бъде използвана срещу нея. Този път обаче нямаше какво друго да направи, освен да си признае.

— Прекалено съм уплашена.

Рафаел я целуна по тила и отново постави ръце на кръста й.

— Този път разпери криле възможно най-бързо.

Кимна. Тялото й едва бе заело позиция, когато той я бутна. Бяха й необходими поне три секунди, за да разпери криле. Бе прекалено бавна. И сега Рафаел я хвана. И отново. И отново.

— Още веднъж — каза, а мускулите й пареха от изтощение. — Трябва да се науча.

Лицето на Рафаел бе строго, но той кимна.

— Още веднъж.

Елена знаеше, че тялото й ще я предаде, дори волята й да не го направи, затова пристъпи няколко крачки назад от ръба на скалата.

— Няма да е зле да се засиля.

— Помни, трябва да разпериш криле в мига, в който си във въздуха. В противен случай инерцията на падането става прекалено голяма, за да бъде преодоляна.

Тя кимна и отметна мократа си от пот коса от очите. Представи си как лети и се затича. След две секунди беше във въздуха и едва когато усети болка да пронизва раменните й мускули, разбра, че крилете й са се разтворили.

За миг дори се издигна леко нагоре, преди да започне отново да пада. Този път обаче контролираше положението.

Приземи се, но далеч не така грациозно като Рафаел. Всъщност строполи се на колене и ги ожули. Силата на падането изтласка предната половина на тялото й напред, но Елена се усмихваше, когато вдигна лице от земята.

— Направих го!

Очите на архангела, който бе коленичил пред нея, преливаха от гордост.

— Не се съмнявах, че ще се справиш. — Гледаше я как почиства снега от лицето си. — Утре ще изпитваш болки, сякаш си била пребита, но трябва да продължиш да се учиш.

— Знам. Същите принципи, както при нормалните тренировки.

— Ако обаче почувстваш истинска болка, трябва да ми кажеш. — Повдигна брадичката й с пръсти. — По-добре е да се изчака малките наранявания да утихнат, отколкото да бъдат превърнати в сериозни.

— Особено когато имаме краен срок. — Срещна погледа му, все така блестящ дори в снежния мрак. — Мислиш, че Леуан ще използва против мен неопитността ми да контролирам новото си тяло.

Рязко кимване и той пусна брадичката й.

— Ще прибегне до всяко оръжие, което може.

— Защо?

— Разнообразие. — Устните му се разтегнаха в тънка усмивка. — Ако някой я попита, ще каже, че става въпрос за власт и политика, но накрая ще стане ясно, че всичко се свежда единствено до забавлението й. Ти си нова играчка — такава, която привлича вниманието й.

— И трябва да играем. — Изправи се, въпреки че всички мускули я боляха.

Рафаел се вдигна заедно с нея. Изглеждаше, че въобще не усеща студа, въпреки че нямаше риза.

— В друго време може би щях да отклоня поканата за бала. — Неизречено напомняне, че той също е архангел. — Но се налага да отидем на този.

Тя кимна.

— Трябва да видиш колко е еволюирала Леуан. — Според онова, което бе чула, най-старата от архангелите вече не искаше да напуска родната си земя. Не желаеше дори да се среща с Десетимата.

— Ако пусне Преродените си на воля по света, няма да има връщане назад.

Мисълта за ходещите мъртви, за душите им, хванати в капана на ужасните черупки, накара Елена да настръхне. Тя потрепери и във въздуха проблесна златисто сияние.

— Ще летиш ли за мен, Рафаел? — запита, твърдо решила тази вечер да се наслаждава на чудеса. — Искам да видя ангелския прах да струи от крилете ти.

Рафаел ги разпери и дъхът заседна в гърлото й. Шарките, които правеха крилете му уникални, не се различаваха в мрака, но тя познаваше яркото петно на лявото му крило до последната подробност. То представляваше белег, останал му, след като тя използва оръжие срещу него. Онази вечер Рафаел бе толкова студен.

— Ще изпаднеш ли някога отново в състоянието на Тишина? — запита.

В отговора му преобладаваха спомените, а те му нашепваха колко близо беше до бездната на злото.

— За да се случи това, трябва да изпитам наистина голяма нужда. — И после се издигна във въздуха, предизвиквайки вихрушка от сняг и вятър, а поради силата, с която излетя, тя бе принудена да зарови крака в снега, за да остане права. След миг езикът й вкуси от насладата и тя разбра, че с издигането си Рафаел я е засипал с ангелски прах.

Специалната смес.

Цялото й тяло бе подвластно на нуждата. Гледаше го как се издига все по-високо и по-високо, превръщайки се просто в силует на фона на нощното небе. Започна да се спуска — бавни и едва ли не мързеливи гмуркания — сякаш яздеше въздушен поток. Всяко негово движение предизвикваше златисто проблясване — неземна светлина, обагрила кадифено черното небе.

И веднага стрелата прониза сърцето й — как бе възможно това удивително и силно същество да бъде нейно? И все пак той беше неин. А може би не и никога нямаше да бъде така, както един смъртен би бил. Но пък, от друга страна, кога тя се бе чувствала на мястото си сред смъртните мъже. Те намираха силата й на ловец за отблъскваща, бяха й заявявали в лицето, че е лишена от женственост.

Удивителен си, помисли си за своя архангел.

Той я чу, защото следващото му гмуркане бе стръмно, а изкачването — още повече.

Демонстрация.

Поредното стръмно спускане — толкова стремително и бързо, че дъхът й спря. Протегна ръка, сякаш да го хване, а сърцето й препускаше със сто километра в час. Още преди да усети вкуса, знаеше, че отново я е поръсил с ангелски прах. Всяка открита част от тялото й бе изтръпнала… включително целите й криле, които бе разперила, приготвяйки се за полет, въпреки че бе твърде неопитна, за да излети вертикално, както правеше Рафаел.

Надявам се ролята на всичкия този прах да не е само да ме дразниш, защото може да ме доведе до мисълта за убийство. Вече усещаше еротичното въздействие, мястото между бедрата й пулсираше от желание.

Мирис на море я заля, когато той отговори.

Мускулите ти ще се почувстват много по-добре след вана и масаж.

Това бе достатъчно, за да я връхлетят чувствени спомени, да се изпълни умът й с картини от последния път, когато бяха заедно във ваната. Пръстите му, проникващи в нея, разкошното му голо тяло, възбуденият му тежък член. Пое си дъх разтреперана, гърдите й се повдигаха под мократа му риза, зърната й болезнено реагираха на, макар и леката като перушина, материя. Вдигна ръка и я отпусна, преди да успее да се докосне. Усещаше как всеки допир увеличава желанието й почти до степен на непоносимост.

Мисля, че е време да се прибираме вкъщи. — Тя вложи в тези думи, изречени в ума й, цялото първично сексуално желание, от което кожата й бе станала толкова чувствителна.

В отговор Рафаел се приземи зад нея, а ръцете му я обхванаха в стоманена прегръдка, когато я обърна с лице към себе си. Копнееща за него, тя обви ръце около врата му, сви криле на гърба си и се приготви за полета.

Те се понесоха сред трептящите следи от ангелския прах. Всяка прашинка засилваше горещата възбуда, която тя не бе сигурна дали ще преживее. Стенейки, Елена притисна устни до челюстта му, образуваща сурова линия. Ближеше кожата му, смучеше и се наслаждаваше на вкуса му, докато той я отнасяше към дома. Тя го усещаше твърд и възхитително изкусителен. Искаше да сключи пръсти около тежката топлина, но бе принудена да се задоволи с хапещите целувки, с които обсипваше челюстта му.

Той не я спря, но тялото му ставаше все по-напрегнато, а когато се приземиха на терасата пред спалнята, мускулите му трептяха от възбуда. Тя усети, че той отвори плъзгащата се врата и след като влязоха, я затвори. После архангелът загуби контрол. Обърна я към себе си с рязко движение, което не оставяше място за спор, и ризата се свлече от нея, сякаш беше мъгла.

Тя не успя да задържи оформящата се у нея мисъл, когато ръцете му обхванаха гърдите й заднешком, а зъбите му потънаха в чувствителната плът на шията й. Кратък, остър вик на удоволствие се изтръгна от нея. Ръцете, свити собственически около гърдите й, я стиснаха, изпращайки за пореден път емоция като светкавица през цялото й тяло, чак до топката топлина между бедрата й. Бе влажна от желание, от нужда.

Той освободи врата й и започна да смуче следата от зъбите си. Тялото му гореше като пещ, топлината му я изгаряше отвътре навън. Когато тя опита да се обърне с лице към него, той плъзна едната си ръка към корема й и я задържа на място без усилие. Другата му ръка продължаваше да измъчва чувствителната плът на гърдите й, чиито зърна бяха почти болезнено възбудени.

— Устата ти — прошепна тя дрезгаво. — Искам устата ти.

Още не.

Тя потрепери заради непреклонния му отговор и тъмната сексуалност, скрита в него. Рафаел не само бе изгубил контрол над себе си, но нямаше да позволи и на нея да го контролира. Тя би могла да се съпротивлява, но жадуваше за него от мига, в който се събуди от комата. Архангелът можеше да я има по какъвто иска начин.

Елена вдигна ръце и ги изви назад, за да обхване врата му, но той вече я побутваше напред към леглото. Тя се подчини на движението му и накрая застана на колене върху спалнята. Разбра неизреченото му желание и се подпря на ръце.

Позата й наистина означаваше подчиненост. Тя обаче изобщо не се чувстваше под негова власт. Преметна косата си на една страна и го погледна през рамо. Искаше да го предизвика, както една жена би направила с мъжа в леглото си.

— О, Господи.

Архангелът светеше. В нея се надигна първичен страх, породен от древни инстинкти.

Усещам страха ти, Елена.

Тя издиша, после отново си пое дъх разтреперана.

— Ще го направим да е по-пикантно.

Рафаел примигна бавно, очите му се задържаха върху извивката на гърба й, после той разпери криле с небрежна грация, от която отново я връхлетя желание. После сведе клепачи и плъзна ръка по задницата й.

Разтвори бедрата си.

Тя не се подчини.

Поглед, пропит от дива синева.

Тя се усмихна леко, колкото да покаже, че само го дразни, после разтвори краката си едва забележимо. В отговор той прокара пръст по шева на бикините й, задържайки ласката си върху най-горещата, най-жадната част от тялото й.

— Рафаел!

— Ти искаше да си играем.

Гласът му бе все така мрачен, пълен със сексуално напрежение… но имаше и едва доловимо чувствено забавление. Тя потрепери под интимната му ласка и издиша шумно.

— Да, исках.

Елена понечи да се обърне по гръб, но той разчете трепването на мускулите й, преди тя да успее да мръдне, и я задържа на място, като сложи едната си ръка върху ханша й.

— Не е честно — възропта тя. — Аз не съм силна като теб.

Кой е казал, че играта ще бъде честна?

Тя се засмя, усещаше как кожата й се изпъва, за да може да реагира на сексуалната енергия, която се надигаше в нея.

— Ще махнеш ли скоро бикините ми? Усещам, че горя.

Още една интимна ласка.

— Чувствам влагата през дрехите ти. — Гласът му стана по-нисък и невероятно чувствен, когато пръстите му се изпънаха и се притиснаха по-силно в нея. — Ще оближа онова място.

При това недвусмислено заявление относно намерението му бузите й пламнаха.

— Изчервяваш ли се? — Той дръпна бикините й надолу и кожата се оголи пред взора му. — Пламнала си цялата.

Той проследи с пръст фестонирания край на бикините.

— Розови със синя панделка — каза тихо Рафаел. — Любимите ти.

Тя усещаше как горещината, породена от изчервяването й, се засилва и обхваща цялото й тяло.

— Нямах представа, че обръщаш такова внимание на дрехите ми.

— Някои от тях привличат интереса ми. — Чувственото забавление се възобнови, пръстът му се плъзна върху панделката, премина през задницата и се спусна по бедрото.

— Усещам горещина под кожата ти. Сега със сигурност не си свенлива.

Тя не успя да отговори, вниманието й бе съсредоточено върху възбуждащата мъжка сила на тялото му, върху начина, по който я докосваше, сякаш разполагаше с цялото време на света, сякаш не изгаряше от нетърпение.

— Рафаел.

— Харесвам да слушам името си, произнесено от твоите устни.

Ръката му обви бедрото й и той отвори краката й още по-широко. Този път тя не се противопостави дори на шега, искаше Рафаел да побърза. Когато той сложи ръка между бедрата й, единственото, което тя успя да направи, бе да си поеме дъх няколко пъти — бързо и трескаво. Всичко се замъгли пред очите й, когато той притисна пръсти в нея, разтваряйки плътта й през материята на бикините, сякаш те не съществуваха.

— Побързай.

Но той чу.

Не.

На мястото, където бедрата й се събираха, плътта й още повече се овлажни за него. Тя инстинктивно опита да свие крака, но той я спря, опрял едното си коляно върху леглото. Елена усети как спалнята потъва, когато той коленичи в поза, подобна на нейната, слагайки бедра между тези на Елена. Опря се върху лявата си ръка, докато дясната се плъзна под нея, за да хване гърдите й, а крилете й бяха между тях двамата.

Очакваше да изпита болка, но крилете й се спускаха върху гърба, извивайки се грациозно, сякаш познаването на плътската наслада бе втъкано в самите й мускули. А усещането… Всяко перо, всяка най-тънка власинка реагираше на властната мъжка топлина на тялото му.

— Това е твърде много — каза тя, опитвайки да се отдръпне.

Той я задържа на място.

— Ще свикнеш.

Неудовлетворена, трепереща от желание, Елена се притисна в твърдия край на възбудения му член.

Спри, ловецо.

Рафаел ощипа леко едното й зърно и в тялото й се разгоря пожар.

Тя извика и се притисна в него. Когато това не даде резултат, Елена последва инстинкта си и легна по очи, после бързо се обърна по гръб, преди той да успее да я спре. Краката й се оплетоха в неговите и тя погледна нагоре в очите на безсмъртния, които горяха с истински човешко чувство за собственост.

— Спри — прошепна тя.

Той се премести така, че Елена да може да освободи краката си, но поклати глава.

— Не.