Налини Синг
Архангелска целувка (19)

18

Студена вълна гняв я заля. Изчисти достатъчно ръба от снега, за да може да седне. Не се наложи да избутва твърде много от натрупалия върху фонтана сняг, преди пръстите й да напипат посиняла от студа плът. Отдръпна ръката си и обърна глава към Илиум.

— Мисля, че току-що открихме вампира, отвлякъл Сам.

— Поредното оскверняване. — Костите на ръката му, стискаща здраво меча, се белееха на фона на кожата. — Казах на Рафаел.

— Не на Дмитрий? — Вторият по ранг в командването на Рафаел отговаряше за много неща, а тъй като Рафаел имаше уговорена ранна утринна „дискусия“ с Дахариел, предположи, че с това ще се заеме вампирът.

— Той пое към Ню Йорк скоро след като Сам беше открит — каза Илиум и с плавно движение прибра Светкавица в ножницата. — Венъм е най-младият от нас. И тъй като Гален беше повикан от Кулата, има неколцина, на които може да хрумнат идеи.

Замисли се за това колко много време Рафаел прекарваше далеч от Кулата заради нея, за да й предостави възможност да стане достатъчно силна, че да се справи със света. Запита се какво ли му струваше.

— Но, ако е необходимо, Венъм може да задържи положението, докато пристигне помощ?

— Разбира се. Той е един от Седемте. — Тонът на Илиум казваше достатъчно по отношение на изискванията за членството в този изключително ексклузивен клуб. — Освен това Кулата е построена така, че да бъде защитавана успешно. По всяко време във и около нея има над сто ангели и същия брой вампири от висшия персонал.

Доста добра армия, помисли си. Но архангелите не управляваха, защото са човеколюбиви същества, а понеже имаха власт и не се страхуваха да я използват, за да налагат декретите си. В този момент в градината се приземи достоен пример за такава сила — цяло крило ангели, водени от Гален.

Червенокосият ангел отиде право при фонтана и на нея за първи път й се удаде възможност да го разгледа. Беше изненадана да открие, че изглежда като професионален боксьор. Бе висок доста над метър и осемдесет, с широки рамене, бедрата му бяха само мускули. Бицепсите — на единия от които имаше тънка метална халка — бяха на мъж, скулптурирал тялото си не в някой гимнастически салон. А лицето му: квадратна брадичка и чувствителни устни, които пораждаха в главите на жените горещи, потни и определено не ангелски помисли.

Очите му се спряха на трупа.

— Вярваш, че това е вампирът, отвлякъл Сам?

Отърси се от изненадата, която предизвикваше този ангел — така земен, така човешки, — и кимна.

— Миризмата е същата и — доколкото знам — досега никой не е успял да се престори така добре, че да заблуди роден ловец.

Рязко кимване с глава и червената коса пламна на слънцето.

— Направи ни място да го изровим.

Отстъпи назад, гледайки как първо извадиха, а после преместиха тялото, като се погрижиха да не пропуснат нещо. Както бе очаквала, главата липсваше — най-ефикасният начин да убиеш вампир бе да го обезглавиш. Следваше изгарянето. Остави Гален и войниците му да претърсят фонтана и заобикалящия го район за главата и започна да кръстосва градината.

— Няма следа — измърмори накрая, втренчила поглед във вече празния фонтан. — Вампирът е бил спуснат отгоре.

— Или водачът, или някой от ангелите, негови последователи. — Познатият глас на Илиум, крилете му, обагрени в най-ярките цветове на фона на цялата белота сега, когато ангелите на Гален си тръгнаха, взимайки тялото със себе си.

Крилете на Гален й напомняха тези на северен грабител — тъмносиви на бели ивици, които ставаха видими само когато ги разпереше за полет.

— Главата не е тук — подхвана червенокосият ангел, когато силен вятър, причинен от мощни криле, вдигна вихрушка от сняг.

Елена усети как болка прониза сърцето й, когато Рафаел кацна.

— Намерихме главата — каза толкова студено, че въздухът около него замръзна. — Беше оставена на възглавницата на Анушка, на челото бе жигосан секхем.

Елена бе сигурна, че вампирът е бил жив, докато са го унижавали по този начин. Когато е разбрал, че чакалът, когото е боготворял, се е обърнал срещу него, страхът му трябва да е бил непоносим, защото е знаел прекрасно какво ще последва.

— Подигравка — заяви Гален. — Цели се в Нейха чрез дъщеря й.

— Или е много умна двойна игра — измърмори Елена, спомняйки си какво бе чела за Анушка. Интелигентна, амбициозна, няколко силни вампири и ангели в двора й. Затова бе много вероятно да е в дъното на всичко. Но също така можеше да е Назарах или Дахариел.

— Ако е истинска жертва — разсъждаваше Илиум, — как някой се е доближил толкова до нея? Охраната й е смъртоносна.

— Ничия охрана не е абсолютно сигурна. А и започвам да вярвам, че този ангел е направил плановете си месеци по-рано.

— Джейсън? — предположи Елена.

Сурово кимване с глава, косата на Рафаел бе синьо-черна на зимното слънце.

— Един от хората му успял да залови съобщение, идващо от двора на Каризмън: няма доказателство, че момичето дете е прекосило границата. И все пак Титус твърдо настоява, че разполага с писмено доказателство, което му било изпратено.

Гален бе следващият, който заговори:

— Сигурни ли сме, че който стои зад това, е все още в Убежището?

— Политическите игри лесно могат да се ръководят от разстояние, но те не са лични. Той е близо, нетърпелив да види резултата от действията си. — Гласът на Рафаел бе чужд и далечен — нещо, което я плашеше. Последния път, когато бе говорил така, я държеше на смъртоносна височина — същество, способно да я остави да падне само за да чуе писъците й.

Кръвта бучеше в ушите й и трябваше да се концентрира, за да не пропусне следващите му думи.

— … не се фокусираме върху онова, което отвлича вниманието ни. Има вероятност да е започнал всичко това с намерението да докаже силата си, годността си да стане един от Десетимата. Може да е успял да убеди сам себе си, че тези действия ще доведат до постигане на целта…

— … но всъщност копелето просто се наслаждава на гадните си малки игрички — завърши Елена със свит стомах. Защото този социопат нямаше да се спре пред нищо, докато не го принудят. И вече бе показал, че има слабост към децата.

Сини очи срещнаха нейните.

— Целта ни не се е променила. Ще отмъстим заради кръвната обида, нанесена на Ноел и Сам. И заради подновената заплаха, касаеща живота на Елена.

Премигна и кожата й усети как слънчевата топлина сякаш стана по-силна.

— Какво?

— Кама на Гилдията беше натикана в устата на главата, оставена върху леглото на Анушка.

Беше ядосана заради злодеянията и продължаващите подигравки срещу Гилдията, дала й семейство, когато нейното собствено я бе изхвърлило като боклук, но сега усети, че и душата, и умът й се успокояват.

— Лаборатория по съдебна медицина? — Макар да не бе разговаряла с Рафаел за доказателства, водещи към някаква следа, гледайки потрошеното тяло на Ноел, беше усетила интуитивно, че в Убежището има такава лаборатория. Защото, макар че ангелите изглеждаха като същества, излезли от митовете и легендите, в по-голямата си част бяха безмилостно практични. Нямаше да се изненада, ако разполагаха с централна банка за ДНК.

— Тялото се обработва — каза Гален — и ще изпратя хора да огледат още веднъж местопрестъплението. Но съм сигурен, че няма да намерим нищо, което да ни е от полза, точно както стана и с Ноел, и със Сам.

— Единствената следа бе миризмата на мъртвия вампир — намеси се Елена с ясното съзнание, че затова и бе умрял. Смущаваше я да знае, че тъкмо нейният талант бе издал смъртната присъда, но пък, от друга страна, нима вампирът сам не си я бе подписал, когато се бе съгласил да издевателства над дете? Стисна челюст. — Наясно ли сме кой е?

— Служи на Каризмън — отговори Рафаел. — Вампир средно ниво, съблазнен от обещанието за нещо повече.

Мотивът бе толкова човешки, затова бе сигурна, че е прав. Защото вампирите някога са били хора все пак.

— Заподозрените все още ли са трима?

— Назарах, Дахариел и самата принцеса — потвърди Илиум.

— Някой от изброените обича ли да живее в миналото?

— Не. — Отново Илиум. — Анушка поддържа двор като майка си, но притежава също така и химически завод, който произвежда отрови. Наясно са със съвременните технологии за събиране на доказателства.

— В такъв случай да се върнем към основните неща и да ги следим, докато не направят грешка.

— Назарах — каза Рафаел — е под постоянно наблюдение още от времето на нападението над Ноел, но това не доказва невинността му. Дахариел е човек на Астаад и ще трябва да бъдем по-внимателни.

— Дори след стореното със Сам?

Отговорът бе достоен за архангел.

— Дахариел е така важен за гладката политика, водена на територията на Астаад, както Назарах — на моята.

А Анушка бе дъщеря на Нейха.

— Не можеш да вървиш против тях, без да рискуваш да се стигне до война.

— Дахариел изглеждаше отвратен от нападението над Сам — отбеляза Рафаел с непроницаемо изражение, — но домът му е пълен с вампири, които само дето не скимтят, като чуят ангелски криле.

Умът на Елена се върна към последния и единствен път, когато бе видяла Холи Чанг. След травмата, получена заради това, че бе принудена да стане свидетел на зверствата на Юръм, тя бе изпаднала в истерия при вида на крилете на Рафаел. Какво ли правеше Дахариел, че да извика същата реакция от страна на почти безсмъртни, живеещи стотици години?

Илиум протегна ръка и хладен ветрец вдигна снега във въздуха. Но не можа да изтрие остатъчната миризма на насилие.

— Медальонът, който ни доведе тук.

Рафаел го взе и проследи очертанията на металната сфера като че ли търсеше нещо. Елена разбра, че го е намерил, когато пръстите му застинаха.

— С това е възможно да се сдобиеш само чрез смъртта на някой от хората на Леуан.

— Мислиш ли, че е замесена? — запита.

— Не. Прекалено заета е да си играе със своите Преродени. — Сключи пръсти около медальона, въпреки че космите на тила й настръхнаха, като си спомни коя е предпочитаната форма за забавление на Леуан. — Елена, следата?

— Снегът се топи — каза, обзета от гняв и разочарование. — Следата е история.

— Търпение, ловецо — отвърна Рафаел с увереността на същество, преживяло векове да идват и да си отиват. — Направил е грешка, като е убил един от хората си — страхът ще развърже езиците.

— Надявам се тогава, че той — или тя — добави, спомняйки си Анушка — ще продължи да затрива хората си. — Втренчи поглед във фонтана. — Така поне ще умрат по-леко, отколкото ако ние ги заловим.

Мирисът на вятър, чист и див.

Щях да кажа, че невинността ти се стопява, но кошмарите ти ми дават да разбера, че отдавна си я изгубила.

Да, призна като му позволи да надникне в най-тайното ъгълче на сърцето й. Имаше толкова много кръв онзи ден. Виждах я по кожата си дори на погребението.