Налини Синг
Ангелска кръв (31)

31

Тялото й потрепери.

Смехът на Рафаел беше дрезгав, мъжки, по начин, който й казваше, че сега вече я е хванал натясно.

— Първо банята — каза той.

— Мислех си, че ми се правиш на пуритан.

Той прокара пръст по шията й. Тя потрепна, но този път причината беше друга.

— Искам да изясним основните правила, преди да започнем това — каза Рафаел.

Тя насили краката си към банята.

— Знам правилата. „Не очаквай нищо друго, освен малко да си потанцуваме под завивките, гледай да не ти изскочат очите, дрън-дрън… И да не си изгубиш ума.“ И така нататък. — Думите се лееха от устата й, но докато говореше, сърцето й някак започна да я дърпа, да я опъва и леко да прескача.

Елена изпадна в тотална паника. Не, Елена П. Деверо, никога не би проявила такъв идиотизъм, че да дадеш сърцето си на един архангел.

— Нали за това става ду… Майко мила! — Беше влязла в банята. — Това е по-голямо от спалнята!

Не съвсем, но да, почти. „Ваната“ беше с размерите на средно голям плувен басейн, но извивките й бяха толкова нежни и чувствени, истинска пречистена еротика, самото изкушение. Вдясно беше душът, но край него нямаше никакво стъкло. Един безкрай от напръскани със злато плочки.

И тогава една крушка светна в мозъка й.

— Криле, Елена — прошепна тя. — Всичко е направено, за да може да побере тези красиви криле.

— Да разбирам ли, че отговарят на критериите ти? — Звукът от нещо меко, удрящо се в плочките, я накара да се обърне.

Ризата на Рафаел беше на пода, гърдите му бяха голи. Имаше изключително голяма опасност да й потекат лигите. Буквално. Но й беше толкова трудно да не огледа най-красивото мъжко тяло, което някога бе виждала.

— Какво правиш? — попита тя с продран глас.

— Ще си вземам вана — отвърна той с повдигната вежда.

— Ами правилата? — Пръстите й незнайно защо се оказаха хванали подгъва на тениската й — беше готова да метне мръсния мокър парцал през главата си.

Той изрита ботушите си, без да откъсва очи от нея, докато тя събличаше блузката си. Остана по стегнат спортен сутиен.

— Можем да ги обсъдим и във ваната — отвърна той. В гласа му имаше такова категорично обещание за секс и когато Елена погледна надолу, разбра защо. От дъжда сутиенът й бе станал като втора кожа и зърната й бяха очертани до последния детайл.

— Добре, съгласна съм.

Не можеше да го гледа и да мисли едновременно. Ето защо тя се обърна с гръб и махна чорапите и ботушите си. После и сутиена. Пръстите й бяха на колана на широките панталони, когато зад гърба си усети горещината на пламналото му тяло. Секунда след това той вече махаше ластика от косата й. За нейна изненада беше много внимателен и не болеше. Мокрите кичури удариха гърба й. Устни върху врата й. Горещи. Греховни.

Тя потрепери. Пак. Цялата й кожа настръхна.

— Не играеш честно — каза тя.

Големи топли ръце галеха мокрото й тяло, обвиха гърдите й. Тя помръдна при смелото настъпление, простена.

— Достатъчно. Студено ми е. — Макар че той я подпалваше.

Тялото й гореше. Целувки по врата. Тя наклони глава да оголи шията си. Езикът му се спусна надолу да догони една дъждовна капка, паднала от косата й, стигна до рамото и после пак нагоре. Пръстите му се закачиха за колана на панталоните й.

— Не. — Елена се отдръпна назад. — Първо правилата.

— Да, правилата са много важни.

Тя очакваше той да мине покрай нея и да влезе във „ваната“. Не го направи. Устните й се извиха. И Елена реши, че след като така и така живее опасно, може да кара докрай и да рискува. Разкопча панталона си и с едно движение го събу заедно с бикините. После изрита всичко настрани.

Погледна през рамото си. В очите му — кобалтова светкавица. Жива. Въртяща се по начин, който й напомняше неговото безсмъртие. Дъхът й спря, но знаеше, че ако има намерение да се заплита с точно този мъжки индивид, трябваше да отстоява своето.

Хвърли му палава усмивка и тръгна към стълбите в единия край на басейна. И после влезе.

— Оооооо… — Течен рай. Тя се потопи, изплува и махна косата си от лицето.

Той беше там, усещаше го, усещаше как я гледа с тези невероятни очи, но този път не очите я хипнотизираха. Не и когато голото му тяло беше пред нея. Тяло, изваяно като в истинска фантазия, магия; тяло, което да може да носи силата му, тежестта му, тяло, което да може да лети.

Погледът й галеше очертанията на гърдите му, корема, плъзна се надолу. Въздухът се процеди между зъбите й и тя се насили да го погледне пак в лицето.

— Ела тук — каза Елена.

Той я погледна въпросително, но за нейно абсолютно изумление изпълни командата. Докато Рафаел слизаше във водата, тя огледа силните мускули на краката му. Какво ли е да почувстваш тази сила около себе си? Стомахът й се сви.

Никога през живота си не бе желала мъж с такъв нечовешки глад. Никога досега не се бе чувствала така наясно със собствената си женственост. Рафаел можеше да я скърши като клонка. За жена като нея, ловен боец, това не беше заплаха… но най-мрачното от всички изкушения… това вече беше заплаха.

Ръката й се сви в юмрук, когато си спомни как я накара да си пререже дланта. Не беше забравила и не хранеше никакви романтични илюзии, че той някога би се променил, че би станал повече… човек. Не, Рафаел беше архангелът на Ню Йорк и тя трябваше да е готова да легне в едно легло с този мъж.

Елена се настани в другия край. Водата се плискаше в гърдите й. Крилете му се свиха. От топлината на водата косата му започваше да се начупва в прелестни къдрици.

— Защо се бавиш? — попита тя, тъй като вече беше видяла ерекцията му.

— Когато си живял толкова дълго… — клепачите му, сластно спуснати, но погледът определено върху нея — се научаваш да цениш и бавно да преглъщаш нови усещания. Те са голяма рядкост в живота на безсмъртните.

За нейна изненада тя се беше приближила до него. Той уви ръка около кръста й, придърпа я към себе си и тя го обкрачи. Краката й се заключиха зад гърба му.

— Сексът не е ново усещане за теб — каза задъхано тя и прокара топлината между краката си по ерекцията му.

Не можеше дори да започне да описва усещането за него.

— Не. Но ти си.

— Никога ли не си правил секс с жена ловец? — усмихна се тя и захапа устната си.

Но той не се усмихна.

— Не съм имал Елена.

Думите бяха дрезгави, произнесени с толкова интензивност. Елена се почувства като пълно негово притежание. Тя уви ръка около врата му, облегна се назад, за да го погледне.

— А аз никога не съм имала Рафаел.

В този момент нещо напълно се промени. Нещо във въздуха, нещо в душата й. После ръцете му се разпериха върху гъба й и чувството изчезна. Не, нищо не е, само си въобразявам. Беше изморена, изнервена и толкова алчна за този безсмъртен, който изобщо не прикриваше факта, че независимо от похотта все пак можеше да я убие.

— Правилата — каза бавно той, задържайки погледа й. Тя се притисна към дължината на ерекцията му. Днес Елена имаше нужда от удоволствието, което Рафаел можеше да й даде. И дори то да беше примесено с малко жестокост, така да бъде.

— Да?

Той я накара да застане неподвижно, стисна я в силните си ръце.

— Докато това свърши, аз ще бъда единственият ти любовник.

Мускулите й се стегнаха при абсолютната власт и чувство за притежание, съдържащи се в това изречение.

— Докато кое свърши?

— Този глад.

Проблемът беше, че Елена се страхуваше, че тази буря никога няма да отшуми, че ще легне в гроба си с незагасналия копнеж по архангела на Ню Йорк.

— Само ако изпълниш едно мое условие — каза тя. Това не му хареса. Кожата се изопна върху костите му. Напрежение в ръцете му.

— Кажи ми.

— Никакви вампири, ангели и смъртни жени и за теб — тя заби нокти в рамото му. — Няма да те деля с никоя. — Елена беше играчка, но играчка с нокти.

Изражението му се отпусна, в кобалтовите му очи — далечно ехо от задоволство.

— Съгласен.

Тя очакваше, че ще се съпротивлява и бе подготвена за битка.

— Сериозно ти казвам. Нито една любовница. Ще отрежа ръцете, които са те докосвали, ще хвърля телата им на място, където никой никога няма да ги намери.

Гнусната й закана го развеселяваше.

— А мен? Мен какво ще ме направиш? Ще ме застреляш пак ли?

— Отказвам да изпитвам вина за това. — Макар че изпитваше. Малко, незначително зрънце вина, но беше там. — Боли ли те?

Той се засмя и този открит смях беше като милувка.

— Ах, Елена, ти си такова огромно противоречие. Не, не боли. Заздравя.

Искаше да се държи като истинска зла кучка, но тази негова усмивка й причиняваше… неща. Топеше я отвътре навън.

— Кажи ми от какво се възбуждат архангелите?

— От голи жени, ловци на вампири, като за начало. — Той я придърпа към пениса си и я задържа така, че да не мърда. — Крилете ми — каза и целуна врата й, намери онова чувствително местенце точно под вдлъбнатинката на шията. Това я разнежи, искаше да му върне… услугата.

— Крилете ти? — прошепна и захапа шията му. По цялото й тяло пълзеше плашеща топлина. Беше си помислила, че й трябва бърз и здрав секс, да я чука яростно и безмилостно, докато избие всички мисли от главата й. Но сега, когато се намираше в ръцете му, едно бавно спускане в сексуалната забрава беше много по-добро и обещаващо.

Когато той не й отговори, тя реши да проведе свое собствено проучване. Гальовно прокара ръка по горния край на дясното крило. Тялото му застина под нея. Не разбираше дали е направила нещо много добро или напротив — много лошо. И понеже усещаше как пулсира под нея твърд и горещ, реши да приеме, че е нещо хубаво, и повтори движението. Този път той потръпна.

— Те са като ерогенна зона? — Тя присви очи, зарови пръсти в косата му и го накара да я погледне. — Нейно Величество Кучката си търкаше крилете в твоите.

Той й позволи да го скубе, макар че и двамата знаеха, че може да се освободи за секунда.

— Да, ерогенна зона са, но само в определени ситуации. — Един дълъг пръст се завъртя около зърното й.

Тя го перна през ръката.

— Не вярвам.

Той премести пръста си в сгъвката на лакътя й. Елена потръпна.

— Това място чувствително ли е и в нормална ситуация?

— Хм. — Не беше съвсем убедена, но пусна косата му и го остави да я целува.

Когато прекъснаха целувката, за да си поемат дъх, той поясни:

— Чувствителни са, много дори, но са ерогенно чувствителни само в сексуален контекст, какъвто е всеки един контекст с теб.

— Предполагам, че над хиляда години живот е много време да се научиш как да господстваш с чара си и да омагьосваш жените — каза тя в устните му. Перфектни устни. Можеше да ги яде и смуче с часове. — Навярно си падаш по много неща.

— Предимно към жени бойци.

Беше прекалено заета да го целува, за да отговори веднага. Цялото й тяло бе фокусирано върху него. Усещаше кожата си толкова чувствителна — струваше й се, че може да гръмне всеки миг.

— Във ваната?

Той поклати глава.

— Искам да те видя в леглото си.

— Още един паднал ловец — промърмори тя. — Къде е сапунът?

Той се пресегна и взе почти прозрачен сапун, прокара го по дланите си и бавно започна да гали и масажира цялото й тяло. Миришеше на него — на вода, гора и вятър. Ароматът се издигна и напълни сетивата й.

— Много ли ловци падат? — попита Рафаел и прокара насапунисаните си длани по гърдите й.

Тялото й се скова от нов прилив на желание.

— Вампирите са секси — каза по-скоро за да го подразни. — А ангелите прекалено надути, за да се занимават с нас, хората. Мислех си, че сте твърде еволюирали за мръсен секс, сякаш е под достойнството ви.

Той я погледна през дългите си клепачи. Мокрите му хлъзгави ръце между краката й обещаваха да правят с нея неща, които вероятно бяха дори незаконни.

— В такъв случай тази вечер ще ти бъде образователна.

Тя започна да се движи по пръстите му, искаше да го накара да бърза, да не спира.

— Да, моля. Образовай ме.

Той й подаде сапуна, но ръката му остана между краката й, галеше я с такова търпение, на което нито един мъж никога нямаше да се научи и за десет хиляди години живот.

— Хайде, ловецо, твой ред е да ме образоваш.

— Урок номер едно — задъхани думи. — Винаги давай на ловеца това, от което се нуждае. — Без да изпуска погледа му, който скоро и неизменно щеше да я докара до оглушително кресчендо, тя насапуниса ръцете си и започна да изучава тялото му. Апетитно, мускулесто, жилаво. И тогава той ощипа клитора й, тя извика силно, изпусна сапуна и се хвана с хлъзгавите си ръце за раменете му. Заплахата на оргазма беше на секунди разстояние.

— Престани — прошепна тя. И той изпълни. Но само за да вкара два пръста в нея.

— Пусни го — каза и устните му се придвижиха към изопнатата линия на челюстта й.

Да пусне? По време на секс? Никога не бе успявала. Не и след първия път. В невинността си тогава тя бе задържала оргазма толкова упорито, че счупи ключицата на любовника си. Но Рафаел не беше човек и нямаше да се счупи. И нямаше да й каже, че е луда.

И тогава суровото удоволствие взе решението вместо нея. Архангелът завладя устните й в жестока целувка, дуел на езици, докато пръстите му бясно блъскаха в нея. Елена свърши в помитащ болезнен оргазъм.

— Ставай — каза той след малко, когато тя успя да слезе на земята.

Елена се изправи и целуна по челото Рафаел, който я последва с изненадани очи.

— Колко дълго мога да се надявам на такова безропотно отношение? — попита той.

— Изчакай и ще видиш.

Тя му позволи да води към душа, където той изплакна тялото й и после я уви в кърпа с цвета на небето. Той също се изплакна и Елена използва случая да се наслади на прелестната гледка, докато Рафаел сушеше тялото си.

Той със сигурност знаеше колко е красив, по какъв начин това се отразява на морала и стандартите на хората, но докато го гледаше сега, Елена разбра, че той страдаше от липса на всякаква суета. И имаше логика: ако обелиш пластовете на цивилизацията един по един, оставаше само той, ядрото, воинът. А външният му вид беше просто още едно оръжие, добавено към арсенала.

Без предупреждение той разтърси перата си и я обля с милиони малки капчици.

— Хей!

Но тя вече увиваше тялото си в кърпа и вземаше още една, за да изсуши крилете му. Той я наблюдаваше как пристъпва към него.

— Ще изсъхнат сами.

— Но дали ще е толкова забавно с мокри криле? — Тя погледна многозначително към ерекцията му и безкрайно нежно, с огромно внимание започна да попива водата от крилете му.

— Побързай, Елена. — Онази кобалтова светкавица се беше върнала. — Готов съм да те чукам до забрава.

О, мили боже! Тя хвърли кърпата, придърпа лицето му и започна да го целува безкрайно, жадно, диво. И й се стори, че му харесва, защото той махна кърпата от тялото й, вдигна я, уви краката й около кръста си и тръгна към изхода на банята.

— Мой ред е, ловецо.