Налини Синг
Ангелска кръв (9)

9

Рафаел гледаше как таксито тръгва. Беше силно изненадан, че Елена се бе качила.

Тя се очертаваше най-непредвидимото същество сред тези, които бяха под негово управление и команда. Разбира се, Елена би спорила дори и за това, помисли си той и се усмихна развеселен по онзи начин, по който само един смъртоносно опасен и мощен безсмъртен може да се усмихва.

Вратата зад гърба му се отвори.

— Сир?

— Дмитрий, няма да я докосваш. Стой далеч от ловеца.

— Ако това е Вашето нареждане, разбира се. — Пауза. — Мога да я прекърша до такава степен, че да се моли.

— Не искам да моли. — Рафаел бе изненадан, че това се оказа самата истина. — От нея ще има по-голяма полза, ако нищо не я притеснява.

— А след това? — Гласът на Дмитрий беше натежал от предусещане за чувствена наслада. — Мога ли да я имам, след като приключи с преследването? Тя… ме привлича.

— Не. След това е моя.

Ако Елена някога отвореше устни да се моли, тези молитви щяха да бъдат само и единствено за ушите на Рафаел.