Налини Синг
Ангелска кръв (14)

14

— Как я изпусна? — Рафаел наблюдаваше Дмитрий с напълно неразгадаемо изражение.

— Тя ми преряза гърлото.

Рафаел огледа чистата му риза и мократа му коса.

— Значи е станало почти веднага след като сте тръгнали, за да си имал време да се преоблечеш и измиеш.

— Да. Не искаше да я ескортирам до тях.

— Ти ли провокира атаката? — попита спокойно Рафаел, защото не отговорът имаше значение, а само честността и лоялността на Дмитрий. Това беше тест и за двете качества.

— Исках да я вкуся.

Рафаел удари без предупреждение. Дмитрий беше проснат на пода с разбита челюст.

— Казах ти, ръцете долу от нея. Предизвикваш авторитета на думите и решенията ми?

Дмитрий се изправи и изчака няколко секунди, докато челюстта му заздравее, за да може да проговори.

— Вие се карахте. Биехте дори.

— Да, но не съм отменил заповедта си.

Дмитрий наведе почтително глава.

— Моите извинения, сир. Не знаех, че кръвта й е Ваша. — Разочарование в очите му, но никаква следа от желание да оспорва думите на Рафаел или да се бунтува срещу решението му. — Изненадан съм, че счупихте само челюстта ми.

Абсолютната тишина даваше зашеметяваща яснота — Рафаел знаеше, че Дмитрий е откровен.

— Искам да си способен да работиш. Имаме много работа.

— Мога да я намеря.

Това беше тайна, която никой смъртен не знаеше. Вампирите с опита на Дмитрий, тези, които се сдобиваха с умението да омотаят плячката си в изумителния си чувствен аромат, можеха да обърнат света и да надушат ловеца от огромно разстояние.

— Това не е необходимо — каза Рафаел.

Тя беше неговият ловец, това беше негова задача. Да я намери. Знаеше къде би отишла. Ако грешеше, знаеше кого да попита, знаеше също, че ще получи отговор.

— Какво желаете да направя? — попита Дмитрий. Гласът му беше почти нормален. Той беше стар вампир — раните, които не бяха придружени от загуба на кръв, заздравяваха за секунди.

— Намери ми домашния адрес на директора на Гилдията. И адреса на Ранзъм Уинтъруулф.