Синтия Идън
Полунощен повелител (7)

Глава 7

Холи внезапно пребледня и той изруга.

— Смяташ ли, че ме е проследил? — В гласа й прозвуча неприкрит ужас.

Нямаше смисъл да я лъже.

— Вероятно — а може би негодникът следеше него. — Във всеки случай, копелето ни съобщи, че играта е започнала.

— И че ти си следващата му жертва.

Или тя.

Не, в това нямаше смисъл. Нечистите, за които се споменаваше в бележката, това най-вероятно се отнасяше за демоните. Нито един смъртен не беше толкова зверски накълцан на парчета. Единствено демоните. Така че, да. По всичко изглеждаше, че явно Найл беше изтеглил печелившия билет.

Какво пък. Нека копелето да направи опит да се приближи. И да се пробва да го убие.

— Цветята умират — тъжно прошепна Холи. — Найл, спри. Те бяха единственото най-хубаво нещо тук.

Той дори не беше забелязал, че е отслабил контрола над силите си и моментално се концентрира. Отпусна ръце и отстъпи още по-назад в тъмнината. В трепкащата светлина можеха да се видят опадалите розови листа.

Мъртви. Да, той беше добър в убиването.

А след като едно нещо беше мъртво, нямаше начин да го върнеш обратно.

Найл погледна безпомощно към Холи.

След като нещо е мъртво…

Не!

Холи може и да не е демон, но някой вече беше направил опит да я убие тази седмица. Той нямаше да й позволи да рискува. Нея също я имаше на снимката. А ако убиецът изведнъж решеше, че тя се навърта прекалено често около демоните? И ако в болния му мозък тя вече се беше превърнала в нечиста?

Може би трябваше да открие копелето и сам да го нареже на парчета?

Холи го докосна по лицето и той едва се удържа да не трепне. В докосването й нямаше никакъв сексуален подтекст, но на Найл му харесваше тя да е близо до него. Чувствените й устни бяха най-голямата съблазън, с която се беше сблъсквал през последните години.

— Всичко е наред — прошепна тя. — Това са само цветя, Найл.

Още не беше изрекла думите, а той видя как в очите й проблесна спомен. За друга нощ. И друго място. И друг изблик на силата му.

Но тогава в краката им лежаха не почернели листа, а овъгленото тяло на мъж.

Негодникът възнамеряваше да убие Холи. Така че той нямаше друг избор.

Тя не отдръпна ръката си, макар Найл да очакваше да го стори. Спомените бяха все още в очите й и тя беше наясно на какво е способен. И какво беше направил.

— Аз така и не ти благодарих — продължи тихо Холи. — Онази нощ вие с Кара спасихте живота ми.

Като отнеха друг.

— Не е нужно да ми благодариш.

— Аз… мисля, че трябва.

— Не ме превръщай в герой. — Ето какъв нямаше да бъде никога.

— Няма да допусна подобна грешка — стори му се, че устните й се присвиха в намек за усмивка. Найл дори можеше да се закълне, че видя появилата се за миг трапчинка върху лицето й. — Но ти не си и безсърдечен злодей.

Дали не беше? Понякога дори самият той не беше сигурен. Хвана я за ръката и я стисна. После каза:

— Трябва да вървим. Ако този кретен ни следи, тук не сме в безопасност.

Имаше само едно място, където Холи щеше да е в безопасност.

Домът му.

Леглото му.

Тя се обърна и погледна към зловещата къща.

— Трябва ли да се връщаме вътре?

— Не — придърпа я той за китката. — Зная друг изход. Да вървим.

Трябваше да се махнат от това място.

Докато новият им приятел не се беше появил.

 

 

Оставиха колата й там, където Холи я беше паркирала. Найл реши, че после ще позвъни на хората си и ще им каже да я откарат пред дома му, след като пообиколят през целия град, за да объркат онзи, който може би я следеше.

Холи се качи в автомобила на Найл и щом го направи, първите й думи бяха:

— Къде отиваме?

— При мен — отговори с ръмжене той.

Бавната й усмивка едва не спря сърцето му. Малко по-късно Холи прошепна:

— Добре.

Найл нямаше навик да води любовниците си вкъщи. Във всеки случай, не и в истинския си дом. За секс използваше апартамента над „Парадайз Фаунд“. А домът му… Домът му беше неговото убежище.

Но Найл искаше Холи в него.

Пътуваха към покрайнините на града. Той беше купил преди години парче земя, беше намерил архитект и беше построил дома, за който мечтаеше много отдавна… още когато беше подрастващ дрипльо, взиращ се в прозорците на модерните къщи.

Но това беше в един друг, шибан и отвратителен живот.

Холи едва не подсвирна при вида на гледката.

Найл премина покрай дебелата каменна стена и натисна бутона на дистанционното, за да затвори вратата зад автомобила. В края на алеята ги очакваше къща, която цялата блестеше от светлините отвътре. Не беше толкова голяма, колкото къщата в колониален стил. Беше двуетажна тухлена постройка, обгърната отвсякъде с балкон. До нея проблясваше водната повърхност на басейн. Шейсетте декара земя наоколо те караха да се чувстваш в уединение, макар целият район да беше осигурен — дори прекалено — от камери, датчици за движение и гардове, които знаеха как да охраняват и да останат невидими.

Тук щяха да са в безопасност. Тя щеше да е в безопасност.

— Това не съм го очаквала — пръстът на Холи почука по стъклото. — Това изобщо не е в твой стил.

Найл спря двигателя.

— А какъв е моят стил?

Тя бавно обърна глава към него, явно замислена над отговора.

— Нещо… нещо мрачно. Непристъпно.

Той се разсмя.

— Скъпа, повярвай ми, тук никой няма да ни обезпокои. Наистина е непристъпно.

— Нямах това предвид. Прозорците… — тя се запъна и поклати глава. Сградата имаше повече от петдесет прозореца. И той го знаеше, защото лично беше проследил за монтирането на всеки един от тях. — Няма никакви щори, сякаш искаш светлината да струи вътре.

„Искаш светлината да струи вътре!“ Найл застина. След което реши, че е време да смени темата на разговора. Той отвори вратата и заобиколи, за да помогне на Холи, но тя се беше справила сама.

— Найл…

— Доведох те тук, защото мястото е безопасно. Никой няма да може да се приближи дори на пет километра, без да бъде забелязан.

— Приятно е да го зная.

Демонът започна да изкачва стълбите, следван от Холи.

— Имам няколко спални за гости… — Найл отвори вратата и я пропусна пред себе си.

Тя пристъпи вътре, след което се обърна и го погледна с дълбоките си, зелени очи.

— Няма да ми трябват — изрече спокойно тя. Посегна към ръба на тениската си и я повдигна. Изхлузи я през глава и я хвърли на пода.

Устата на Найл пресъхна.

— Ще спя в твоята.

В неговото легло.

Той не можеше да откъсне очи от гърдите й. Закръглени и съблазнителни. Опънали тънката, полупрозрачна светлорозова коприна на сутиена й. Проклятие!

— Любов моя… — Найл едва успя да си спомни кода на алармата и да го набере. — Нещо ми подсказва, че няма да можем да стигнем до леглото.

Диванът също щеше да свърши работа. Дори подът. Или по-добре до стената — той нямаше търпение да я обладае.

По дяволите, търпението!

И без това беше чакал достатъчно. Холи беше готова и сама го искаше… Членът му толкова беше възбуден, че притискането към дънковия плат му причиняваше болка.

Найл направи крачка към нея. Тя повдигна лице към него и той завладя устните й. Вкара езика си в сладките й дълбини, като едновременно с това ловко разкопча сутиена. Дръпна коприната надолу и простена, когато усети как твърдите връхчета на гърдите й, подобно на камъчета, се притиснаха към мускулестите му гърди. Все още не се чувстваше достатъчно добре. Откъсна се от устните й и погледна надолу, към розовите зърна — съблазнителни и сладки като бонбони и… не устоя; обви устни около лявото. Той смучеше. Целуваше. Облизваше. Дегустираше вкуса му и вземаше толкова, колкото можеше.

Стоновете на Холи звучаха в ушите му. Ароматът на възбудата й преобладаваше над всички останали, а Найл беше сигурен, че има още какво да вкуси. Набъбналото й зърно се притисна към езика му като узряла череша, на която можеше да се наслаждава цяла нощ.

Да я смуче. Да я облизва.

Найл засмука нежната плът на гръдта й. Обходи я с език. Холи се отърка в него. Ръцете й се плъзнаха надолу по тялото му и се спряха върху бедрата му. Горещината на дланите й сякаш го изгаряше през дънките. Без да вдига устни от кожата й, демонът направи влажна пътечка към другата страна. Описа спирала около другото зърното и чу как дишането й се накъса.

Холи потрепери.

— Найл…

Тя промуши ръце между телата им и неловко започна да откопчава колана му. После разкопча копчето на дънките му и рязко свали ципа надолу.

— По-леко, любов моя — Найл повдигна глава от гърдите й и облиза устни, като все още се наслаждаваше на вкуса на зърното й върху тях. — Аз съм дяволски близо до края…

И тъй като не носеше бельо откакто навърши шестнадесет, пенисът му моментално се озова в ръцете й. А тя чудесно знаеше какво да прави с него. Нежни пръсти, идеален захват, перфектен ритъм.

Проклятие!

Той толкова много искаше да потъне във влажната й плът, макар всичко да сочеше, че ще свърши в ръката й. Найл хвана края на полата, вдигна я нагоре и стисна гладките й бедра. Копринена кожа. Толкова му се искаше тези крака да се обвият около него. Прокара пръсти по-нагоре и ги плъзна по края на бикините.

Ръцете на Холи го стиснаха по-силно.

— Найл…

Той погледна надолу и видя капката течност, която блестеше на върха на пениса му. Пръстите на Холи с къс маникюр, лакиран в светло, внимателно го стискаха в основата. И се движеха страхотно нагоре-надолу. Но вътре в нея щеше да се чувства много по-добре. Или в устата й… когато възхитителните й устни се обвиеха плътно около него…

— Позволи ми…

Молбата в дрезгавия глас накара Найл да я погледне в очите, в които много лесно успя да разчете намерението й.

— Ако ме докоснеш с устни, съм изгубен — достатъчно беше само едно движение на езика, максимум две, и той щеше да свърши в устата й.

Не и този път.

Найл разкъса бикините и прокара пръсти по нежната плът, набъбнала от възбуда и толкова влажна, че силата на избухналото желание го разтресе.

Холи се раздвижи, като така му даде чудесен достъп до сърцевината на тялото си. Найл я погали по клитора, като се наслаждаваше на стоновете, откъснали се от устните й. Леко разтвори нежните гънки и влезе с пръст в примамливите дълбини на тялото й. Дяволски тясна. И идеална. И определено нямаше да се доберат скоро до леглото.

Той извади пръста си, а после отново го вкара. След което се плъзна обратно. Найл движеше в нея вече два пръста и Холи отметна глава назад в безмълвен призив. Кожата й се обагри в нежно розово, а набъбналите й зърна почти го подлудяваха…

— Найл! — това беше настоятелност, която той не смяташе да игнорира.

За последно вкара пръсти — о, Господи, колко добре се чувстваше в нея — и отново започна да я целува. Нахлу с език в устата й, докато… о, Холи също започна да смуче езика му, да обвива устни около него и… той загуби контрол.

В портфейла му имаше презерватив. Найл го извади, скъса опаковката и бързо го разви по възбудения си член. После ръцете му се сключиха около кръста на Холи. Той я повдигна и я притисна към стената.

Толкова лека.

За секунда се поколеба. Дали щеше да й хареса, ако я вземеше грубо и необуздано? Тя беше смъртна, но изобщо не приличаше на онези жени, които обожаваха прилива на адреналин от факта, че ги чука чудовище. Ами ако Холи се нуждаеше от повече време, ласки и нежности?

Ноктите й се забиха в раменете му.

— Ако не ме вземеш точно сега, ще се наложи да те нараня!

Найл се разсмя, приятно изненадан от нейната настойчивост. Краката й се обвиха около кръста му и… повече не му беше до смях. Влажната й плът се отърка в члена му. Лека корекция и… Той нахлу в нея толкова дълбоко, че плътта й го обхвана изцяло, а топките му се притиснаха помежду им.

Толкова дълбоко. И идеално.

Устните на Холи се плъзнаха по врата му. Тя ги разтвори и започна да облизва кожата под тях. После го ухапа.

Членът му набъбна още повече.

Това беше чисто безумие. Не това беше начинът, не…

Той излезе от тялото й, нахлу отново и започна да се движи в неистов ритъм. Бързо. По-бързо. Напористо. Струваше му се, че никога няма да му е достатъчно. Тясното й лоно беше най-страхотното място на земята. Гърдите й сякаш бяха създадени, за да го измъчват. А ароматът й…

Найл стисна зъби, усетил как в гърлото му се заражда стон.

Невероятно, мамка му!

Холи беше притисната към стената от тялото му, докато ръцете му я задържаха неподвижна. С всяко негово движение пенисът му се плъзгаше все по-добре, като разтягаше влажната й плът. Очите й бяха затворени.

— О, боже, Найл, това е…

Плътта й го стисна здраво, когато оргазмът я погълна, а устните й се разтвориха в безмълвен вик.

Найл продължи да се движи. Без да спира, той продължаваше да нахлува в нея отчаяно желаещ да получи собственото си освобождение. Усети как Холи запулсира около него и как го навлажни още повече, след което просто изгуби способността си да мисли.

— Найл… — шепотът беше изпълнен със задоволство.

Това го накара да се взриви. Целият се стегна и се тласна в нея още веднъж, докато удоволствието го връхлиташе като приливна вълна.

Шибано безумие!

Притисна чело към това на Холи, обезсилен от полученото освобождение.

Точно това беше чакал толкова дълго.

Жената определено си струваше.

 

 

Кучката беше изчезнала. Както и шибаният демон.

Беше потеглила като луда от „Парадайз Фаунд“ и така беше успяла да се измъкне. Нима беше разбрала, че я следи? И то всяка нейна стъпка?

Той беше толкова внимателен. Беше се скрил и внимателно я наблюдаваше как излиза от сградата на „Нюз Флаш Файф“, а после я последва, когато тя се втурна към онзи проклет от бога клуб. Е, беше на две коли разстояние след нея, разбира се.

Холи Щорм. Той имаше такива планове за нея… още от самото начало.

Но тя успя да се изплъзне. И той почти й се възхищаваше за това. Почти. Защото това много по-силно го вбеси.

Вдигна телефона и натисна бутона за бързо набиране. Един сигнал. Втори…

— Тя там ли е? — Върнала се е вкъщи, за да не даде възможност на онзи демон да я докосва?

— Не.

Мамка му!

Значи, беше при него. Той вече се беше пробвал със системата за безопасност в дома на Найл и се беше уверил, че няма шанс да се промъкне вътре.

А и нямаше нужда. Той щеше да накара демона да дойде при него.

Демони… Кой би си помислил, че тези копелета наистина съществуваха?

Мерзки твари, изроди — ето, това бяха те!

Мрачни и извратени. Зли.

Те заслужаваха да бъдат изпратени на пътешествие в Ада.

И той беше този, който ще ги изпрати там.

Разбира се, след като се позабавлява малко с тях. И изясни какъв беше прагът им на търпимост към болката. И след като узнаеше всичките им тайни и способи да използват силата си.

Убиването на демони се оказа много по-лесно, отколкото очакваше.

Може би Найл щеше да бъде достоен противник.

А може би — не.

Можеше да се закълне, че когато разпори корема на копелето, и той щеше да започне да се моли за пощада, също като другите.

Устните му се извиха в насмешка.

Молби и… кръв.

Идеалната комбинация.

 

 

— Тази вечер тя беше в бара — изрече Кара Малоун и прокара пръст по гърдите на любимия си.

Тод Брукс рязко вдиша и притисна ръката й.

— Кой? — в очите му бушуваше тъмен пламък, който тя много харесваше, и той означаваше само едно: мъжът я желаеше до безумие.

Кара обичаше погледа му. Единствено неговия. Затова облиза устни. Искаше й се да го съблече и да го целува, но някакво смътно безпокойство не й позволяваше да се отпусне.

— Холи Щорм. Появи се в „Парадайз Фаунд“ точно преди моето излизане на сцената.

Тод недоволно изсумтя.

— Защото се чука с Найл.

Тя премигна, а после се намръщи.

— Какво? Сигурен ли си?

Найл често си вземаше любовници сред смъртните жени. По дяволите, той пускаше ръка на всичко, което се движеше: вампирки, магьосници, демоници…

Но Холи Щорм… странно.

— Найл не обича журналисти.

Беше го повтарял десетки пъти. Наричаше ги паразити, а така не наричаше дори вампирите.

— Изглежда, че тази журналистка му харесва — Брукс целуна Кара по рамото.

Тя го отблъсна и без да се напряга, притисна гърба му към матрака. След което допря длан към гърдите му.

— Опитваш се да ме разсееш ли?

— Опитвам се да правя любов с теб — мъжът се усмихна, но Кара успя да види в очите му сенките на тайни и съмнения. — А това не едно и също.

Устните й се присвиха. Това изясняваше ситуацията.

— Това касае убитите демони, нали? — Тод се опитваше да се измъкне от този разговор, защото се страхуваше, че по време на разследването можеха да изплуват детайли, които да я засегнат. В края на краищата тя също беше демон.

— Не мога да ти кажа, Кара.

— Ти току-що го направи — по тялото й премина тръпка. — Какво, по дяволите, става? Някой наистина ли е открил ловния сезон на демони в Атланта?

Слуховете за това се бяха разпространили дори в клуба. Марк я предупреди, че трябва да е нащрек и да се държи настрана от всички… смъртни.

Проклятие!

— Трябва ли да се притеснявам?

Тя видя по нервното потрепване на скулите му колко силно беше стиснал зъби Брукс.

— Никога няма да позволя да ти се случи нещо.

И тогава Кара изведнъж осъзна.

— Затова ли вече два дни след мен върви ченге — заклинател?

— По дяволите! Значи си го забелязала?

Тя кимна.

— Обичам те — тихо произнесе Брукс. Отмести ръката й от гърдите си и я претегли към устните си. — Може понякога да се държа като истинско магаре… — Кара изсумтя — … но твоята безопасност винаги е на първо място за мен. Винаги.

Затова й беше сложил „опашка“.

— Следващия път поне ме предупреди.

Всъщност убедеността на Тод в нуждата й от охрана, беше дори мила. Явно той все още имаше нужда от време, за да свикне да се съобразява със силата й. И да осъзнае колко опасна и смъртоносна можеше да бъде тя. Особено, ако трябваше да противостои на смъртен.

За секунда, когато емоциите го завладяха, чертите на лицето му се изостриха.

— Дяволски се надявам, че следващ път няма да има.

Кара се замисли за онова, което беше видял Тод на местопрестъпленията. Спомни си за телефонните позвънявания, след които той се изстрелваше като куршум от леглото.

Нейното ченге. Което винаги се опитваше да се прави на герой. Една жена много лесно би загубила ума си от любов по такъв мъж… А тя много добре знаеше, че му беше отдала сърцето си.

— Найл в опасност ли е? — Кара не успя да сдържи вълнението си. Двамата с Найл ги свързваше прекалено много, за да се преструва на безучастна към съдбата му.

Устните на Брукс трепнаха в насмешка.

— Съжалявам за онзи глупак, на който му скимне да се изпречи на пътя му.

Кара обмисли думите му. И си спомни мириса на горяща плът. После леко кимна.

През годините на познанството им с Найл тя се беше убедила в едно: той беше опасен хищник, който не можеше да бъде изненадан лесно.

 

 

Найл се оказа възможно най-добрият любовник от всички, които беше имала.

„О, какво блаженство!“ Холи отвори очи и ги втренчи в тавана. Най-добрият от всички, взети заедно. А за своите тридесет и една години тя беше имала само пет.

По дяволите, направо фантастично!

Облиза устни и така разбра, че са сухи. Също както и устата й. Преглътна и едва тогава успя да попита:

— Кога ще повторим?

Е, не непременно до стената, защото дупето и гърба малко я наболяваха, но…

Боже, беше диво и страхотно!

Найл повдигна глава от рамото й и се усмихна. Усмивка, която накара нещо в сърцето й да трепне, и за кратък миг мракът в очите му сякаш изчезна.

А членът му, все още в нея, се напрегна. Тя потръпна.

„Искам още!“

Но демонът се отдръпна назад и Холи не успя да сдържи стона, който се отрони от устните й, когато пенисът му се изплъзна от тялото й. Толкова приятно.

Той я пусна и краката й стъпиха на пода. По тялото й пробяга тръпка. Съмнението я обзе. А може би фантастичният секс за него не беше такъв? Толкова много жени бяха преминали през ръцете на Найл, че той определено имаше с какво да сравнява. Дори се говореше, че преди много години беше отдал сърцето си на сукуба. Нима тя наистина можеше да се сравнява с демон на секса?

— Под душа или в леглото?

Думите бяха произнесени с тих и дрезгав глас, изпълнен със страст и чувственост, които стопиха до шепот съмненията в главата й. Холи премигна.

— Аз…

Найл стисна зъби.

— В леглото.

Вдигна ръка и посочи към стълбите.

— Първата стая вляво — след което се погледна. — Само ще се избавя от презерватива и ще те последвам.

Наведе се и я целуна. С толкова страстна целувка, че главата й се замая.

Щом се обърна, за да тръгне в указаната посока, веднага установи, че краката й не бяха много стабилни. Затова се наложи да се хване за перилата. Побиваха я тръпки, коремът й се присвиваше от… желание; желание към него.

Един път беше крайно недостатъчно. Добре, че имаха на разположение останалата част от нощта. И добре, че и на Найл му харесваше сексът с нея.

— Дяволски красива си!

Думите му я спряха почти на края на стълбището. Холи се обърна и го погледна. Напълно гол Найл я гледаше отдолу. Толкова много загоряла плът. Презервативът вече го нямаше, но членът му отново беше готов за действие. Демонът не отместваше поглед. Лицето му беше напрегнато. Той облиза устни и Холи едва не пусна перилото и не се изтъркаля обратно по стълбите.

Найл се усмихна и тръгна към нея. Желанието отново забушува в кръвта й.

Демонът се изкачваше стремително, като прескачаше стъпалата през две, през три. Само след броени секунди щеше да бъде до нея. В нея.

Тя се втурна нагоре и усети как адреналинът я изпълва. Стъпи на последното стъпало и погледна наляво. Стаята тънеше в мрак и единствената светлина в нея се дължеше на Луната и звездите, които надничаха през големите прозорци. Все пак Холи успя да забележи очертанията на легло; голямо легло, с четири стълба във всеки ъгъл.

Изрита обувките си, смъкна полата в крака си и… отзад я обгърнаха две силни ръце. Те я плениха в силна прегръдка и я притиснаха към мускулести гърди. Дупето й се отърка във възбуден член. Найл обхвана с ръце гърдите й, сключи пръсти върху твърдите им зърна и започна да ги дразни. Дишането на Холи се накъса и тя отметна глава назад. Демонът заръмжа и впи устни в гърлото й. В лоното й сякаш изригна вулкан. Краката й се подкосиха, а леглото беше толкова близо. Една ръка се плъзна по корема й. Пръстите й — силни, с идеален размер — се плъзнаха надолу, през тъмните къдрици, които я прикриваха.

Този път нямаше никаква нежност. Никакви игри. Или ласки. Тя разтвори крака и Найл вкара двата си пръста в нея. Холи въздъхна името му и се изви.

Навън, навътре. Пръстите му се движеха в див ритъм. Зъбите на демона одраха гърлото й.

О, по дяволите…

Беше готова да свърши всеки момент. Тя усещаше приближаването на оргазма. Напрежението ниско в корема й нарастваше. Кръвта пулсираше болезнено е тялото й. Беше толкова близо…

Той махна ръката си.

— Лягай на леглото!

Ръмжене. Заповед.

И кой смяташе да спори, когато умопомрачителният оргазъм беше само на няколко секунди?

— По гръб…

Охо, тук можеше да поспори.

— Сам лягай по гръб, демон!

Найл разтърси глава и отметна коса назад. После се приближи до леглото и седна в очакване, без да сваля поглед от очите й. Неговите собствени бяха бездънни и изпълнени с мрак. Но не зли. И не студени.

И как така ги беше сметнала за такива?

Толкова огън имаше в тези черни дълбини. И толкова желание.

Демонът рязко издърпа чекмеджето на шкафчето до леглото. Дочу се звук на разкъсване на опаковка и Холи се досети, че Найл си слагаше нов презерватив.

А толкова издръжлив мъж си беше просто мечта.

Леглото леко изскърца под тежестта му. Холи застана на колене до него, в очакване той да изпълни заповедта й. Насмешливата му усмивка блесна в мрака на нощта и сърцето й заби по-бързо. Най-накрая Найл се излегна върху завивките и сложи ръце под главата си.

— Искаш ли ме?

Да, проклятие!

— Тогава ела и ме вземи.

Подигравка. И предизвикателство.

Но Холи винаги беше обичала предизвикателствата.

Тя седна върху него и влажните й гънки се притиснаха към възбудената му плът. Прокара нокти по гърдите му. Погали зърната му. След което размърда бедра и се отърка в него, без да го поема в тялото си. Все още не беше дошло време за това. Тази игра се играеше много приятно. Наведе глава и прокара език по лявото му зърно. Найл и без това беше възбуден, но когато усети докосването й, не успя да сдържи стона си.

— Върху… мен…

Още една заповед?

Тя съсредоточи вниманието си върху другото зърно и отново се отърка във възбудения му член. Демонът реагира светкавично, обхвана с ръце бедрата й и я притисна към себе си.

— Никакви игрички, любима — устните му се разтеглиха в хищно озъбване. — Не и… сега. Прекалено силно те желая.

Дори след първия път? Уау!

След което се тласна нагоре към нея и проникна едва-едва.

Напрежението в тялото й нарасна, но този път Холи беше готова. Само след миг Найл нахлу в нея. Толкова дълбоко, че я запълни докрай. Демонът я повдигна над тялото си, след което със сила я натисна обратно.

И така отново. И отново.

Холи нямаше нужда от напътствията му. Тя се движеше върху него толкова бързо, колкото можеше, в опит да догони изплъзналия й се преди малко оргазъм. Чувственото докосване на телата им приближаваше и двамата към кулминацията.

По-дълбоко.

По-бързо.

По-твърдо.

Тя опря длани върху гърдите на Найл и премести центъра на тежестта си напред, за да може по-удобно да се движи срещу него.

Найл затвори очи и стисна зъби.

„Никога още… не и по този начин… не и така…“

Когато Холи свърши, тя въздъхна името му, докато тръпнеше от удоволствие. Светлината на звездите сякаш за миг помръкна. Стори й се, че тъмнината наоколо се сгъстява, докато туптенето на сърцето отекваше в ушите й.

Найл продължаваше да се движи под нея. Холи примигна и се вгледа в лицето му.

Напрегнато. Свирепо.

Той направи последен тласък в тялото й и членът му потръпна. Очите на Найл се разшириха в момента на оргазма и удоволствието смекчи чертите на лицето му.

След това демонът я целуна.

Тя беше загубена.

По дяволите, беше загубена.

Без изобщо да разбере, се оказа затънала в блатото чак до ушите.