Синтия Идън
Полунощен повелител (5)

Глава 5

Разбиването на ключалки и проникването с взлом никога не е било в списъка с желанията на Холи за добро прекарване на вечерта. Истина беше, че когато навърши осемнайсет, се срещаше с момче, което току-що беше излязло от затвора за непълнолетни и точно това момче я научи на няколко трика с шперца. Или казано по-точно — на основата на занаята. Макар че сега, тя просто нямаше избор.

— Повтори ми още веднъж — прошепна Найл. — Какво, по дяволите, правим тук?

„Тук“ беше на стъпалата на малката тухлена къща в покрайнините на Атланта. Холи беше идвала тук веднъж, заедно с Карл Бронкс.

— Това е къщата на родителите на Карл — погледът й отново обходи улицата. — Те се преместили преди няколко години и я оставили на Карл. Той имаше квартира в центъра на града, но понякога обичаше да отсяда тук.

Тя си спомни за тази къща на „Сикамор стрийт“ секунди преди началото на вечерния репортаж на новините. Досети се, че ченгетата най-вероятно първо ще претърсят квартирата на Карл в центъра, а не този дом, така че имаше голяма вероятност двамата с Найл да направят тук същото първи. А и полицията можеше изобщо да не знае за тази къща.

Холи си пое дълбоко дъх. Чувстваше се добре. Мускулите й не бяха толкова напрегнати. По-голяма част от синините и драскотините бяха изчезнали. Китката беше престанала да я боли, така че — да, можеше да каже, че се чувства дяволски добре. За щастие, винаги се възстановяваше бързо. Беше проспала по-голямата част от деня и докато го правеше, се измъчваше от кошмари за Сам. Всеки път, когато се събуждаше стреснато и с вик върху устните, тежката дрямка отново я потапяше в света на кръвта и страха. Тя не можеше да се избави от мъртвия дори в съня си.

След излъчването на новините Холи позвъни на Найл и каза, че има нужда от помощта му. Защото, ако възнамеряваш да проникнеш в дома на мъртвец, и като се вземе под внимание всичко онова, което се случваше в града, тя имаше нужда от някого, който да я прикрива. А кой щеше да подхожда най-добре за тази роля, ако не нейният всемогъщ демон?

Найл дойде да я вземе и я откара там, където тя му каза. И ето сега демонът стоеше до нея на каменните стълби пред входната врата на къщата на Карл. Тя повдигна килимчето пред нея с надежда да намери резервен ключ.

— Скъпа, ако искаш да влезеш, единственото, което трябва да направиш, е да кажеш… — Думите леко прошумоляха покрай ухото й.

Тя потръпна. Трябваше да е от студ. Нощният въздух определено беше леден. Разбира се, че беше от студ. А не от сексуалния глас на мъжа.

Холи сложи ръцете си на кръста.

— Е, добре, демон, казвам.

Найл погледна към вратата. И присви очи. Тя отново усети онова странно сгъстяване на въздуха. Същото, което усети и в полицейския участък. И което долови секунда преди вазата, подарък от майка й, да се разбие.

Дочу се тихо прищракване и вратата се отвори.

— Готино! — Този път Холи наистина го мислеше. Да, демоните определено можеха да бъдат много полезни. Тя направи крачка напред… и усети как Найл я стисна за рамото и я дръпна назад.

Смръщила вежди, Холи се обърна и го изгледа заплашително.

— Силен демон — каза той и заби пръст в гърдите си. След което посочи към нея и поясни: — Човек.

Тя изръмжа, но позволи на големия и зъл демон да влезе първи. Ако там наистина се криеше някой психопат с голям нож, тя щеше с огромно удоволствие да отстъпи и да позволи на демона от десето ниво да поеме удара върху себе си. Все пак, майка й не беше отгледала глупачка!

В къщата беше тихо като в гробница. Въздухът беше застоял. Найл включи осветлението и лампата показа поизносена мебел и старичък телевизор.

— Е, какво ти показва твоята същност на паяк? — попита Холи, докато оглеждаше тъмните стаи отляво и отдясно.

Найл повдигна вежда и се втренчи в нея. Тя се опита да не обръща внимание колко скулптурно изглеждаше челюстта му и как блестеше тъмната му коса. А очите му… Те просто я объркваха. Среднощни езера, пълни с тайни и емоции. Да се взира в тях беше прекалено… съблазнително.

— Моята същност на паяк? — повтори Найл.

Холи махна с ръка към останалата тъмна част от къщата.

— А какво друго да ти помага да чуваш и виждаш толкова добре? — не толкова добре като шифтърите, но много по-добре от нея. — Това място безопасно ли е?

— Безопасно е.

Това беше добре. Тя се отпусна.

— Тогава, давай да побързаме. Искам да претърся тази къща и то бързо. Преди тук да се отбият онова ченге — шифтър с неговия мил приятел.

Холи дори нямаше представа какво търси. Но и най-малката зацепка все щеше да е повече от нищо. Нямаше смисъл да претърсват градската квартира на Карл. Ако там е имало нещо важно, вероятно Гит вече го беше запечатал в плик за събиране на улики и снабдил с етикет. А за нейно голямо съжаление, шифтърът не обичаше да споделя.

Може би Карл беше оставил нещо тук? Ако наистина се е притеснявал, както твърдеше Найл, съществуваше вероятност да е отишъл някъде, където би се чувствал в безопасност и…

Демонът се насочи към кухнята и посегна към купчината с вестници и брошури, насъбрани явно от пощенската кутия.

— Почакай! — Холи бръкна в задния си джоб, извади оттам чифт латексови ръкавици и му ги подхвърли. Той ги хвана още във въздуха, след като й хвърли поглед какво-по-дяволите…

— Рано или късно ченгета ще открият това място. Нали не искаме да открият отпечатъците ни тук?

Найл изрече едно замислено „Хм-м“, след което каза:

— Скъпа моя, излиза, че това не е първият ти взлом, така ли?

Холи не възнамеряваше да отговаря. Тя сложи своя чифт ръкавици, огледа хола и се насочи към старичкото бюро в ъгъла.

— Какво конкретно търсим? — попита я Найл.

— Нещо, което се различава от нормалното.

Стори й се, че го чу как изруга, но дръпна най-горното чекмедже. Отмести купчината сметки. После отвори следващото… И намери кафяв плик с името на Карл върху него, написано на ръка. Тя го отвори и извади отвътре снимка. Сърцето й заблъска лудо в гърдите. После видя и бележката.

— Найл…

Само след секунда той се озова до нея. Пръстите й трепереха, когато му протегна снимката — на нея и Карл. Двамата седяха на пейка в парка и разговаряха, свели глави един към друг.

— Бележка… там има и бележка.

Найл взе листчето.

— Майка му стара!

„Нечистите ще умрат.“

Смачка хартийката в юмрук.

— Сега вярваш ли ми? Един от твоите безценни смъртни убива демони.

Холи не беше в състояние да спори. Всичко сочеше точно към това. „Нечистите.“ Но как беше разбрал убиецът? Нима тя беше издала тайната на Карл по някакъв начин?

Или на Сам?

Найл се напрегна до нея.

— Трябва да тръгваме.

Той сграбчи плика, напъха обратно снимката и бележката, и бързо го прибра в джоба си.

— Какво правиш? Ти не можеш…

— Я виж ти! Жената, която влезе с взлом в чужд дом, изведнъж си спомни за морала.

Тя зяпна от възмущение.

— Имам приятели в полицията, така става ли? Ще им го дам, за да потърсят някакви пръстови отпечатъци. Изобщо всичко, което могат да открият. А сега да вървим.

Пръстите му се сключиха около ръката й и той я дръпна към входната врата.

Когато се озоваха навън, хладният въздух сякаш прониза кожата й с хиляди ледени иглички. Спуснаха се по стълбите и…

— Какво, по дяволите, правите тук? — настоя за отговор груб глас. От сянката излезе възрастен мъж, въоръжен с пушка, насочена към тях.

О, проклятие!

— Пусни оръжието! — Найл я избута зад гърба си. Гласът му трепереше от гняв.

Мъжът отвори уста от изненада, когато дулото на оръжието му се насочи към земята. Найл обърна глава към нея и й заповяда:

— Стой зад мен и не се показвай, ясно?

Ако демонът искаше да застане между нея и куршума, Холи не смяташе да му противоречи. Затова просто кимна. Найл отново се обърна към мъжа.

— Не мърдай! — Гласът му вибрираше от сила.

Човекът дори не премигна. Гърлото на Холи пресъхна. Принуда. Пълен контрол. Тя знаеше какво точно прави Найл с изплашения човек, който се взираше в тях с празен поглед и не мърдаше.

И тя веднъж се беше озовала на неговото място. Във властта на демон. Беззащитна. Подобно на марионетка.

— Найл…

— Той не трябва да ни запомни — след което продължи по-меко, — когато ченгетата дойдат тук, може да ни опише.

Проклятие, тя знаеше, че Найл беше прав! Но това не означаваше, че харесва случващото се.

— Не му причинявай болка.

Последва леко кимване от страна на демона.

— Ти не си ни виждал. Никога!

Мрачният му и пронизващ глас изпълни нощта.

Мъжът не помръдна.

Двамата бавно продължиха към джипа, с който бяха дошли тук, докато старецът продължаваше да стои неподвижно с оръжие, насочено към земята.

Холи седна на седалката и Найл затвори вратата след нея. След което се обърна към мъжа и му нареди:

— Върни се вкъщи! Наспи се и забрави, че тази вечер изобщо си излизал.

Мъжът послушно се обърна, насочи се към оградата от храсти, и се скри от погледа им.

Холи въздъхна.

Найл мълчаливо седна на шофьорската седалка до нея.

Тя не издаде звук.

Демонът включи двигателя и джипът ги понесе напред.

 

 

Мамка му!

Найл спря пред сградата на телевизионното студио. Холи седеше на седалката до него напрегната и неподвижна като статуя. Не беше го погледнала дори веднъж, след като потеглиха от „Сикамор стрийт“.

— Не съм го наранил.

Във всеки случай не и физически. Да, той беше насочил цялата си мощ към мъжа, беше нахлул в съзнанието му и го беше лишил от волята му. Навярно, това можеше да се сметне за вреда върху психиката му, но Найл просто нямаше избор. Беше дяволски уплашен, когато видя дулото на оръжието, насочено към Холи. Инстинктът му беше сработил и той, без да се колебае, се беше възползвал от силата си.

Проклятие! До срещата си с нея той никога не беше изпитвал съмнения в действията си.

— Не можех да му позволя да си тръгне просто ей така, той ни видя и…

Найл беше чул стъпките на мъжа; просто съсед, решил да провери къщата. Вероятно беше видял джипа му и се беше разтревожил. Опита се да ги измъкне от къщата на Карл, преди мъжът да ги забележи, но… Беше прекалено късно.

— Зная.

Гласът на Холи беше безжизнен. Пръстите й обвиха дръжката на вратата.

О, по дяволите! Той почти усещаше леда, звънтящ във въздуха.

— Нямах избор!

— Зная.

Отново глас, който подхождаше повече на привидение. Но не на Холи. Не и на неговата Холи. Найл стисна волана с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

— Аз не съм като онова копеле.

Копелето, което беше проникнало в съзнанието й и направи така, че собственото й тяло да я предаде. Психясалият изрод, който се опита да я убие пред очите на Найл.

— Ти не знаеш какво е… — тя най-накрая го погледна — … когато някой друг те контролира…

Да, не знаеше. Защото още не се беше родил някой достатъчно силен, за да го направи.

„Тя го направи!“ — долетя тих шепот някъде от дълбините на съзнанието му, но Найл го игнорира. Искаше му се да я прегърне, да я вземе в обятията си и да я накара… да му вярва.

Не, това няма как да стане!

— Искаш ли да излезеш? — и Найл нямаше предвид от джипа му. Ако жената всеки път подвиваше опашка и се криеше, когато нещата загрубееха, партньорството им нямаше шанс.

Животът му никога не е бил гладък.

Може би журналистката не беше толкова твърда, за колкото я мислеше.

Холи присви очи. Страхът й почти изчезна и на негово място заискри гняв.

Колко мило!

— Знаеш какво искам.

Правосъдие за двамата демони, които познаваше и които изгуби.

— И ти знаеш правилата, по които играя.

Ако искаше да се придържа към човешката си линия на поведение, трябваше да се погрижи да получи поддръжката на Брукс.

Холи изскърца със зъби.

— Това не е игра, Найл! Става въпрос за живи хора. Извини ме, че не съм толкова студена и безчувствена като… — Тя се запъна и не довърши.

Но Найл прекрасно знаеше какво щеше да се отрони от устните й: като теб!

После поклати глава и отново заговори:

— За мен хората не са без значение. Ще се ядосвам. И да, понякога ще се плаша.

Разкопча предпазния си колан и се наведе към него.

— Но трябва да си наясно само едно: аз няма да се откажа! Улови ли мисълта ми?

Не, все още не. Но много скоро се надяваше да улови нея.

С пламнали очи, порозовели скули и развълнувано дишане, Холи беше дяволски красива; една много силна жена. Преди години Найл беше осъзнал, че само силният може да разбере, че страхът има място в този живот и… как да продължи напред, дори ако този страх се извива в него като истинско чудовище.

Много бавно той разтвори пръсти и пусна волана. Тя беше толкова близо. Затъмненото купе на джипа и тъмнината отвън създаваха около тях аура на интимност. Найл прокара външната част на дланта си по скулата й и усети топлината, която сгряваше кожата й.

Холи не трепна, но зениците й леко се разшириха. Едва-едва. И не от страх. Беше време да разбере какво я очаква.

— Преди да приключим с това, ти ще бъдеш моя, скъпа.

Гола и необуздана в леглото му. Плът до плът. И буквално разтърсващо ги удоволствие.

Той очакваше протести. И думи от типа, че хората невинаги получаваха онова, което желаят. Майната им! Винаги се беше различавал от останалите. И сега желаеше Холи така, че жаждата го караше да полудява; нещо, което никога досега не му се беше случвало. Дори и с Нина. А тя беше сукуба. И едва не похити сърцето му преди години. Той уби заради нея. В него нямаше нищо добро или благородно. И Холи го знаеше. Тя беше видяла Ада, който той можеше да сътвори от нищото, но все пак беше решила да остане с него. И се опитваше да се приближи още повече, като го съблазняваше. А колкото до самоконтрола му; той определено нямаше да издържи още дълго.

— Може би. — Тя се наклони още малко към него, сякаш без да осъзнава опасността, докато въздухът пулсираше от едва сдържаната му сила.

Пръстите на Холи се придвижиха към бедрото му и дланта й се притисна към него. Членът на Найл потръпна и се втвърди още повече. Тя облиза устни и връхчето на розовия й език се показа.

— А може би ти ще бъдеш мой.

Пулсът барабанеше в ушите му. Изкушението беше прекалено голямо. Тя трябваше да е наясно, че демоните не умееха да се противопоставят дълго на изкушенията. Поне тази част от слуховете за тях беше истина.

Ръцете на Найл се обвиха около нея и той се впи в устните й. О, тези нежни устни. И палав език. Целуваше я диво и необуздано. Защото беше точно такъв. Но тя по нищо не му отстъпваше.

И точно Холи беше тази, която се премести върху него. За секунда се откъсна от устните му и изруга, когато се удари в скоростния лост, но след това отново се притисна към тях. Краката й се наместиха около хълбоците му, гърбът й се опря във волана и тя се притисна към възбудения му член.

Сексът в автомобил не беше в негов стил, но Найл не смяташе да протестира. С Холи беше съгласен на всичко. Пръстите му се плъзнаха под ръба на ризата й и погалиха копринената кожа отдолу. Той беше опиянен от кожата й. Толкова нежна. Покрита с лек аромат на лавандула. Харесваше му да я докосва. Искаше му се да я усеща отново и отново. Много повече от това.

Езикът му нахлу в устата й. Той съблазняваше, като едновременно с това се опияняваше, докато пръстите му се плъзгаха по кожата и се притиснаха до дантеления ръб на сутиена.

Найл нямаше търпение да го свали и да махне ризата. Холи продължаваше да се отърква у него. Тялото му беше разтърсено от преминалата през него тръпка. Толкова близо до рая.

Главата й се повдигна и тя се откъсна от устните му. По дяволите!

— Найл…

Когато една жена произнася името на мъжа едва чуто, с дрезгав и страстен стон така, сякаш изнемогва от страст и желание, тя можеше просто да го сломи.

Да сломи него.

Той обхвана гърдите й през тънката дантела на сутиена и твърдите й зърна се опряха в дланите му. Искаше му се да впие устни в тази възхитителна плът. Имаше нужда да я опита. Да я оближе и смуче, докато не я накара отново да стене името му.

А след това да го повтаря отново, и отново…

Холи отметна глава назад и му предложи бледата плът на гърлото си. Той нямаше търпение да я вкуси там. Прокара език по врата й. Пулсът й се ускори, когато устните му се притиснаха към кожата й. Демонът я одраска леко със зъби и промуши пръсти под тънката дантела на…

… Някой почука по стъклото на шофьора.

Найл продължи да я ласкае. С език, зъби и…

— Проклятие! — Холи се изтръгна от ръцете му и се измести на седалката до него. Стъклата на джипа бяха запотени… Хм, не беше правил подобно нещо, откакто навърши седемнайсет.

Почука се още веднъж. Този път по-настоятелно.

Проклятие! Някакъв неизвестен беше съсипал най-добрите му петминутни натискания за цяла седмица. Това го раздразни неимоверно.

Найл завъртя ключа на джипа и щракна с пръсти. Прозорецът започна бавно да се спуска надолу. Мъж в униформата на охрана погледна в купето, като светна с фенерчето си.

— Човече, това не е шибаният булевард на срещите! Това е паркингът на „Нюз Флаш Файф“ и… ъ…, госпожице Щорм? Вие ли сте?

Холи се закашля и отметна косата си назад.

— Привет… хм… Стив.

Светлината на фенерчето блесна право в очите й. Тя трепна и ги прикри с ръка. Найл само присви очи и фенерчето с трясък падна на асфалта.

— Моят… приятел ме докара дотук, за да прибера колата си.

„Приятел“ беше прекалено слабо определение. Предпочиташе „любовник“. Да, явно имаше над какво още да поработят. Охранителят се беше появил в най-неподходящото време, но затова пък към историята им започваха да се добавят и факти. Сега никой нямаше да задава въпроси, ако Найл се появеше в сградата на канала.

Младият мъж — Стив — също се оказа демон. Найл виждаше през защитната му магия. За съжаление, не можеше да използва силата си върху него, но това не беше от значение. Затова само се усмихна.

— Не можех да си тръгна, преди да я целуна.

Мъжът изсумтя, след което тихичко подсвирна.

— Найл? Прок… Не очаквах да те видя тук.

Да, където и да отидеше, навсякъде го познаваха. Понякога това помагаше.

— Госпожице Щорм, трябва веднага да излезете от колата.

Но понякога пречеше. Найл повдигна вежди.

— Проблем ли има?

Младежът преглътна и адамовата му ябълка рязко подскочи.

— Н-не.

— Добре!

Холи отвори вратата и заобиколи. Светлините на фаровете я очертаха ясно.

— Благодаря ти за загрижеността, Стив. Сега вече ще тръгвам за вкъщи.

Охранителят отстъпи крачка назад и Холи добави:

— Найл, ще се видим после.

О, изобщо не трябваше да се съмнява.

След като кимна за довиждане, Холи се обърна и се насочи към колата си.

— Тя е смъртна — шепотът дойде от страна на Стив, докато той се навеждаше за фенерчето.

Найл отново повдигна учудено вежди.

— Има ли значение?

Върху скулите на младежа си пролича как той стиска зъби, преди да изрече:

— Холи Щорм, тя… тя е порядъчна. Изобщо не прилича на глупаците, които просто обичат да се гледат по телевизията.

Добре. Все пак беше решил да го предупреди.

— Не се притеснявай за Холи. Тя е моя грижа.

Охранителят прибра фенерчето в калъфа на кръста си.

— Точно от това се страхувам — след което се обърна и се отдалечи.

Холи се беше качила в колата си и стоповете й светнаха, докато маневрираше, за да обърне. Найл извади телефона си и натисна бутона за бързо набиране. Отсреща му отговориха след втория сигнал.

— Всичко ли е както е уговорено? — попита той, докато проследяваше с поглед малката спортна кола на Холи.

— Да, сър.

Тя забави малко, след което зави наляво.

— Убедете се, че се е прибрала и я охранявайте до сутринта.

Нямаше нужда Холи да знае. Тя нямаше да разбере, ако наоколо се спотайваше някой, докато нещо не се случеше и тя нямаше нужда от помощ. Найл не обичаше нещата да бъдат извън контрол. Вече не.

Превключи на скорост. Все още нямаше полунощ. Нощта беше млада. Имаше предостатъчно време за лов. Този път щеше да поеме към най-мрачния район на града. Там, където демоните, сгушени в задимени стаички, бляскаха с изцъклени черни очи, докато наркотикът циркулираше из вените им.

Не само Сам търсеше забрава. Наркотичната зависимост беше истинският камшик за демоните. Найл не искаше Холи да влиза в тези стаи. А и той преследваше плячката си най-добре сам.

 

 

Шибани демони!

Беше се прикрил зад оградата, когато черният джип премина покрай него.

Той знаеше какво правеха вътре Холи и онова демоническо копеле. А в това, че Найл Лайпен беше демон, нямаше никакви съмнения.

Нечист.

Пръстите му се впиха по-силно в камерата.

Кой би си помислил, че Холи ще има такъв вкус за злото? А той смяташе, че я познава толкова добре.

В крайна сметка кучката щеше да си получи онова, което заслужава.

Както и Найл.

Човекът е бил създаден по образ и подобие на Бог. Мястото на демоните беше единствено в Ада.

А той ги изпращаше точно там. Един по един…

И парче по парче, ако е необходимо.