Кристина Лорен
Красива сексбомба (1)

Едно
Бенет Райън

— Ако някога искаш яко ергенско парти, остави тази работа на Макс Стела.

Погледнах към брат ми Хенри, който на практика изпя последното изречение. Седеше разплут в големия си плюшен фотьойл с чаша гимлет с водка в ръка. Преди малко се беше върнал от частна сесия в мистериозна задна стаичка и седеше срещу мен ухилен до ушите. Не помня да съм го виждал така засмян никога през целия му живот. Говореше, но не гледаше към мен, защото задълбочено изучаваше трите бавно събличащи се под пулсиращия ритъм на музиката стриптийзьорки на сцената.

— Имам намерение да правя само едно ергенско парти в живота си — измърморих и отпих от питието си.

— Ти обаче — обади се Уил Самър, най-добрият приятел на Макс и негов бизнес партньор, — може да се наложи да правиш второ, ако жена ти разбере с какво се занимаваш понастоящем, и какви са тези професионални услуги, които с радост приемаш някъде из задните стаички. По вида на това място, може да се заключи, че не предлагат само обикновен еротичен танц в скута на клиента.

Хенри махна с ръка и каза:

— Наистина беше само танц. — После ме погледна и ми се усмихна. — Много, много добър танц.

— С щастлив край? — попитах с известна доза любопитство и голяма доза отвращение.

Хенри поклати глава и се засмя. Изобщо не си даде труда да ми отговори, само отпи от питието си. Познавах брат си достатъчно добре и знаех, че никога няма да изневери на жена си Мина, но пък за него максимата „това, което не знае не може да я нарани“ важеше в пълна сила, докато за мен — не.

Макс беше избрал именно този сексклуб за начало на няколкодневния запой и разврат. Макар че с Клоуи щяхме да се женим през юни, единственият уикенд, когато Макс, Уил Хенри и аз можехме да се съберем заедно за ергенско парти, беше вторият уикенд на февруари. Очаквахме, че ще се наложи яко да подкупваме жените за един уикенд без тях, точно на Свети Валентин и то във Вегас, но те както винаги ни изненадаха — съгласиха се, без да им мигне окото и веднага си направиха резервации за Катскилс за същия уикенд.

Със сигурност, ако бяхме тръгнали да търсим в интернет подходящ клуб, този нямаше да излезе в нито една търсачка. И за да съм честен, „Черното сърце“ отвън не приличаше на нищо. Клубът беше забутан в някаква бизнес сграда на една пресечка встрани от булевард „Лас Вегас“, но вътре… Първо трябваше да минем през три врати, на всяка от които имаше охранители, всеки с размерите на апартамента ми, и много навътре и надолу в сърцето на сградата клубът беше за хора с пари. Много пари. И най-важното — всичко в него набиваше в съзнанието ти една-единствена дума — секс.

Централната част на клуба представляваше огромно помещение с три малки платформи, на всяка от които имаше по една танцьорка в сребристо… облекло? Имаше четири големи бара от мрамор, по един за всяка стена на помещението и всеки бар предлагаше определен вид алкохол. С Хенри се бяхме залепили за бара с водката, Макс и Уил — за тоя, от който носеха скоч. Другите два бара предлагаха коктейли и вина.

Мебелите бяха от плюш и тъмна кожа. Беше невероятно меко и удобно и всеки стол беше достатъчно голям да побере двама, в случай че някой клиент пожелае да му танцуват на коленете. Сервитьорките бяха по лъскави бикини или по… нищо, в смисъл абсолютно нищо. Някои разнасяха питиета напълно голи, а нашата хостеса Гия за вечерта в началото се появи по червена дантелена блуза, къси гащи, красиви бижута на врата, ушите и в косата, но всеки път когато идваше да провери как сме и дали имаме нужда от нещо, махаше по нещо от тоалета си. Не бях кой знае колко запознат с практиката в такива заведения, но дори за мен беше ясно, че това не беше обикновен стрийп бар. Това беше дяволски впечатляващо заведение.

— Въпросът е кога бъдещият младоженец ще се реши да му потанцуват на коляно — обади се Хенри.

Всички около мен започнаха да подвикват окуражително, но аз вече клатех глава.

— Мисля да пропусна офертата. Не си падам.

— Как е възможно да не оцениш предимствата на такова нещо? Непозната жена да ти танцува в скута? Няма такова преживяване! — каза Хенри с ококорени от изненада и недоверие очи. С брат ми никога не бяхме ходили по такива места по време на съвместните си командировки. Мисля, че бях почти толкова изненадан да открия неговата страст към подобни места, колкото той беше изненадан да разбере за моето като цяло… не бих казал точно отвращение, но безразличие към такива изпълнения. — Ти сигурен ли си, че си топлокръвно животно?

Кимнах.

— Напълно. Мисля, че именно затова не искам.

— Глупости — каза Макс и остави чашата си на масата и помаха на някого в далечния тъмен ъгъл. — Това е първата нощ от ергенския ни уикенд и едно дупе в скута е задължително.

— Може и да се изненадате, но в случая подкрепям Бенет — каза Уил. — Не искам някаква непозната да ми се кълчи на стола. Къде трябва да си сложа ръцете? Къде да гледам? Не е като да си с гадже, нали? Не е ли някак… безлично.

Докато Хенри обясняваше, че Уил най-вероятно не е преживявал такова нещо, Макс стана да говори с някакъв мъж, който очевидно бе направен от въздух. Стояха до масата и имах възможност да го огледам добре. Беше по-нисък от Макс, като повечето мъже, но този беше наистина нисък. Косата му беше започнала да посивява около слепоочията. Имаше лице на човек, който е видял много, и е правил повече отколкото е видял. Костюмът му беше тъмен, безупречно ушит. Устните му бяха свити в тънка черта. Предположих, че това е небезизвестният Джони Френч, чието име Макс бе споменал в самолета за Вегас.

Предположих, че Макс се опитва да ми уреди някой еротичен танц, но забелязах, че Джони каза нещо много тихо и Макс се обърна и се загледа в стената. Лицето му беше напрегнато. Можех да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, когато бях виждал Макс в състояние, различно от това на пълно спокойствие и самоконтрол. И това беше един от онези случи, когато Макс наистина изглеждаше обезпокоен. Наведох се напред да разбера какво става и се опитах да подслушам. Хенри и Уил изобщо не забелязваха нищо, защото гледаха вече напълно голата танцьорка на дансинга. Най-сетне раменете на Макс се отпуснаха, сякаш бе взел решение или стигнал до някакво важно заключение, усмихна се на Джони и каза тихо:

— Благодаря.

Джони го потупа по рамото, обърна се и излезе. Макс седна и взе чашата с напитката си. Вдигнах брадичка и посочих с глава тъмното перде, зад което бе изчезнал Джони.

— За какво става дума?

— Става дума за това, че ти приготвят стая — каза Макс.

— За мен? — Притиснах ръце към гърдите си и поклатих глава. — Пак ти казвам, Макс, мисля да пропусна.

— Няма начин да откажеш.

— Ти май не се шегуваш.

— Нямаш представа колко съм сериозен. Каза да тръгнеш по коридора и да търсиш Нептун — обясни Макс и посочи вратата, през която трябваше да изляза. Не беше тази, зад която изчезна Джони.

Изпъшках и се облегнах в грамадния стол. Макар че този клуб със сигурност беше най-добрият в града… или в страната, или където и да е, и това го казвам съвсем сериозно, и макар че беше едно от нещата в списъка за тази вечер, идеята някоя да ми се клати върху пениса ми се стори точно толкова противна, колкото да ям развалено суши и после да се натровя.

— Просто се поразходи по коридора като истински пич и иди да ти потъркат оная работа. Какво толкова, че някое момиче ще ти потанцува малко? — Макс ме гледаше с присвити очи. — Ебаваш ли се, или какво? Какво си се размрънкал като девица. Това ти е шибаното ергенско парти! Уикенд. Бъди мъж. Какъвто беше. Какво ти става?

Погледнах го и се запитах защо самият той си седеше на стола и не помръдваше, а в същото време насърчаваше мен и искаше аз да стана от моя.

— Джони даде ли ти стая? Ти няма ли да се възползваш от услугата?

Той се засмя, обърна питието си и каза:

— Това е само танц, Бен. Няма да ходиш при шибания си зъболекар.

— Гъз.

Надигнах гимлета, загледах се в гъстата бистра течност. Знаех, че ще има пиене и жени, и вероятно някои неща на границата на легалното, но истината е, че и Клоуи го знаеше. Тя ми каза да се забавлявам. И в очите й не видях и следа от тревога или недоверие. Нямаше защо да не ми вярва.

Вдигнах чашата до устните си, обърнах я, пуснах една цветуща псувня и тръгнах по коридора. Добре че не започнаха да подсвиркват и дюдюкат, каквито си бяха простаци, но усещах погледите им, забити в гърба ми, докато минавах покрай главната сцена към коридора, който Макс ми показа.

Зад вратата килимът се смени от черно в наситено синьо и изведнъж стана много по-тъмно в сравнение с основното помещение. Стените бяха в същото пурпурно, граничещо с черно. Осветлението беше оскъдно — само от малките кристални лампи по стените. От едната страна на коридора имаше стаи с табелки, на които бяха написани имената на планетите: Меркурий, Венера, Земя… Когато стигнах до вратата с табелка Нептун, започнах да се колебая. Дали жената щеше вече да е там? Дали щеше да има стол? Или по-лошо — легло?

Вратата беше оранжева и тежка. Като врата на затвор или подземие в някой зловещ замък. В който те насилват да правиш секс? Да му го начукам на Макс. Потръпнах и врътнах топката на вратата. Въздъхнах с облекчение, когато видях, че няма никакви метални кръстове и белезници. И жената я нямаше. Само голямо кресло с малка сребриста кутийка върху него. Кутията беше завързана с червена копринена панделка и бележка, на която четливо и красиво беше написано името ми: Бенет Райън.

Страхотно, сега някаква курва от Вегас ми знае и името!

В кутията имаше черна сатенена превръзка за очи и сребриста карта, на която в черно пишеше: „Сложи я“.

Да си връзвам очите заради някакъв танц? Какъв смисъл имаше? Това, че не исках никоя тази вечер, не означаваше, че не съм го правил преди. Освен това нещата доста се промениха през последните години — сега от теб се очакваше да гледаш, но не биваше да пипаш. И какво, по дяволите, трябваше да правя със завързани очи, като влезе тази жена. Със сигурност нямаше да я докосна.

Оставих превръзката на стола и реших да не я слагам. Загледах се в стената. Минаха минути, дълги минути и сега бях повече от сигурен, че няма да си завържа очите в тая стая. Буквално чувах как раздразнението ми се покачва и бълбука. Чувах го като рев на бурен океан, като разпалващ се огън. Затворих очи, поех дълбоко въздух. Три пъти. И се заоглеждах из стаята. Стените бяха боядисани в меко сиво, а столът — пепелявосин. Приличаше на съблекалня в някой забутан магазин за дрехи, където мъжете получават много повече от един танц. Прокарах ръка по гладката кожа на стола и чак тогава забелязах втора бележка, която явно е била сложена в превръзката, но беше изпаднала на дъното на кутията. Със същия почерк беше написано:

„Сложи шибаната превръзка, Бен, не се дръж като страхлива пичка“.

Изръмжах, взех черната копринена превръзка, поколебах се за секунда и я плъзнах пред очите си. Вече планирах кога и как да си го върна на Макс. Познаваше ме от толкова много време, бях живял с него повече отколкото със семейството си! Много добре знаеше колко държах да упражнявам контрол над всяка ситуация и колко е важно да знам какво ще се случи във всяка следваща секунда. Какъв задник! Да ме накара да дойда в тази стая при някаква непозната жена, а сега и да си връзвам очите!

Облегнах се на стената и зачаках в самотно раздразнение. Ушите ми долавяха звуци, на които преди не бях обърнал никакво внимание: пулсирането на музиката някъде далеч в залата, отварянето и затварянето на врати. И тогава чух как дръжката се завърта. Дървото на вратата одраска килима.

Сърцето ми щеше да изскочи.

Веднага щом усетих аромата на непознат парфюм, тотално се обърках. Чувствах се дяволски неловко.

Сетивата ми попиваха миризмата на непознатата жена и започнах да се дразня още повече, защото не знаех какво става, не можех да видя какво прави. Мисля, че тя отиде до стената, после нещо щракна и тиха ритмична музика изпълни стаята. Нечии топли меки длани ме хванаха за китките и сложиха ръцете ми от двете страни на тялото ми.

Без докосване? Няма никакъв проблем.

Седнах сковано и тя се плъзна по бедрата ми. Дъхът й миришеше на канела. Бедрата й се отъркаха в моите, ръцете й бяха опрени в гърдите ми. А, това щяло да бъде, значи. Тя щеше да се кълчи, а аз щях да си седя със затворени очи. И после щях да си тръгна? Олекна ми.

Жената се движеше по мен, краката й се усукваха около моите, мускулите й се стягаха, ръцете й ме галеха по гърдите. Тази превръзка беше абсурд, защото така или иначе чувствах почти цялото й тяло, но не бях от онези мъже, които биха се насладили на такова нещо. Ако можех да виждам, може би нямаше да се държа като пън, но Макс е знаел, че това е единственият начин да понеса подобно преживяване, така че може би нямаше да му ритам задника толкова много. Само лекичко.

Момичето се въргаляше отгоре ми, топлият й дъх пареше врата ми и макар че не беше неприятно, скоро започна да става доста неловко. Обзе ме страх, че може да се наложи да я погледна в очите, когато свърши с танца си, можеше да се наложи дори да й се усмихна за усилията, или да се правя, че съм тук по собствено желание, но после се сетих, че този танц не означаваше нищо нито за мен, нито за нея. Тя си вземаше парите и толкова, а благодарение на превръзката върху очите ми дори не се налагаше да се преструвам, че ми харесва.

Улових се, че слушам песента и с нетърпение чакам да свърши. Не беше позната песен, но формулата беше ясна и когато усетих, че е към края си, въздъхнах с облекчение. Горката жена забави движенията си, ръцете й останаха на раменете ми. Когато песента свърши, единственият звук в стаята беше учестено дишане на момичето.

Ще си ходи ли? Дали да кажа нещо?

Но тогава ужасът се сви на огромна топка в стомаха ми, защото разбрах, че няма намерение да си ходи и че шоуто едва сега започва.

— Здравейте, господин Райън. — Усетих горещия й дъх в ухото си, тялото ми се вцепени в мига, в който чух гласа й. Какво за бога? Ръцете ми се свиха в юмруци. — Толкова е възбуждащо! Скъсах си задника да танцувам, а нямате и минимална ерекция. — Наведе си и облиза врата ми и се размърда върху пениса ми. — Аха, сега вече имате!

Клоуи Милс?!

Мозъкът ми щеше да се пръсне от емоции — облекчение и гняв, шок и смут. Но успях да направя това, което винаги съм прилагал в почти всичките си бизнес контакти: умело прикривай реакцията си, докато успееш да я трансформираш в реакцията, която желаеш да покажеш. Ето ти я Клоуи. Във Вегас. Не е на ски в Катскилс. Идва да ме намери как със завързани очи чакам някаква танцьорка да направи точно това, което направи тя: да ми танцува на бедрата и да се търка в пениса ми. Но беше права: нито за секунда не почувствах каквато и да е възбуда. Исках да махна превръзката и да й се развикам, но се поколебах — не знаех каква й е играта. Преброих до десет и попитах:

— Това тест ли беше?

— Не — каза и целуна мекото на ухото ми.

Нямах никакво намерение да й обяснявам защо съм в тази стая. Не бях направил нищо лошо, но въпреки всичко, усещах надигащата се в мен война на чувства — възбуда, че беше решила да направи това за мен, и гняв, че ме измами.

— Милс, този път яко загази.

Тя притисна пръст до устните ми и после го покри с устата си за бърза целувка.

— Просто се радвам, че се оказах права. Макс ми дължи петдесет долара. Казах му, че няма да ти хареса да ти танцува непозната жена, защото си напълно безкомпромисен към изневярата. — Кимнах и преглътнах. — Използвах всичките си тактики… и нищо. Дори не помръдна. Наистина се надявам да не си подозирал, че съм аз, защото честно казано съм леко обидена.

Поклатих глава и казах:

— Не, не подозирах. Парфюмът е… гаден. И ти мразиш дъвка с дъх на канела. И не мога да те видя и да те почувствам.

— Сега вече можеш — каза и сложи ръцете ми върху голите си бедра. Прокарах длани по таза й и усетих някакви остри камъчета по бельото й. Какво, за бога, е облякла? Умирах от желание да сваля превръзката, но тя не бе казала, че ми е позволено, и предположих, че трябва да чакам и за това.

Прокарах ръце по бедрата й, по глезените, и изведнъж единственото, което исках, бе да ме изчукат. В задната стаичка на съмнително легалното заведение. Облекчението, че беше Клоуи, а не някоя непозната изведнъж впръска адреналин във вените ми.

— Имате разрешението ми да ме чукате в тази стая, Милс.

Тя се наведе напред, засмука кожата по линията на челюстта ми и каза:

— Хм… може би. Искаш ли да ти дам още една възможност да оцениш танца ми?

Кимнах и тя махна превръзката от очите ми. И видях… облеклото й? Много малък сутиен с тънки сатенени презрамки, направен само от блестящи камъчета върху напълно прозрачна коприна. Бикините й бяха украсени със същите камъчета. Дори бяха по-интересни. Отстрани бяха вързани с тънки сатенени панделки… може би не биваше да ги унищожавам. Тя прокара пръст между гърдите си и прошепна:

— Харесваш ли новото ми бельо?

Гледах малките камъчета, които украсяваха кожата й. Просветваха в съвършено зелено, толкова бистро и чисто като диамант. Изглеждаха като произведение на изкуството.

— Стават — казах тихо и я целунах между гърдите. — За превръзка на рана на пръст.

— Искаш ли да ме докоснеш?

Кимнах и погледнах лицето й. Усещах как очите ми потъмняват, докато нейните се пълнеха с глад и несигурност. После се усмихна и облиза устните си.

— Това не беше тест… когато решихме да те пратим тук. Но… — Сведе поглед към устата ми. — Но, истината е, че ти дойде в тази стая с очакването някоя непозната жена да танцува върху теб. Сложи си превръзката на очите и всяка друга жена би могла да влезе и да докосне това, което е мое. — Наклони глава настрани и започна да ме изучава. — Мисля, че заслужавам награда.

И още как!

— Съгласен съм.

— И важат правилата на клуба — посочи с глава малка табела на стената, на която в най-общи линии пишеше, че мъжете нямат право да докосват и да малтретират танцьорките, ако не искат да завършат живота си на дъното на някое езеро. — Нямаш право да ме докосваш свободно.

Не бях сигурен какво има предвид с това „свободно“, при положение че бях под нея и не можех да мърдам кой знае колко. Затова просто сложих ръце на бедрата й и зачаках инструкции. Бях навит като пружина и очаквах да започне това, което бе намислила да прави. Трябваше само да каже магическата дума и бельото й щеше да е на пода. Без да го късам. Само една дума и щях да го запратя в най-отдалечения ъгъл на стаята, а панталоните ми щяха вече да са увити около глезените ми.

Тя стана, отиде до стената и пусна същата песен. Бях щастливо копеле. Имах най-сексапилното момиче в целия свят. Гледах я как върви към мен и неволно облизах устни. После се качи в скута ми и обкрачи бедрата ми.

— Събуй бикините ми.

Дръпнах деликатните панделки от двете страни и бавно ги издърпах изпод нея и ги метнах в ъгъла, който си бях набелязал.

— Сега сложи ръката на бедрото си с дланта нагоре и вдигни толкова пръста, с колкото искаш да ме чукаш — прошепна.

— Моля?

Тя се засмя, захапа устната си и повтори много бавно:

— Сега, сложи ръка на бедрото си с дланта нагоре и вдигни толкова пръста, с колкото искаш да ме чукаш.

Това сериозно ли беше? Каква игра беше намислила. Без да откъсвам очи от нея, плъзнах ръка по бедрото си, обърнах я с дланта нагоре и й показах среден.

— Ето ти.

Тя го погледна и се засмя.

— Да, разбирам намека, но сложи поне още един. Имам нужда от нещо близко до твоя размер.

— И ще чукаш само пръстите ми? Пенисът ми е в пълна готовност. Не можеш да отречеш, че е най-добрата опция за всички договарящи се страни.

— Това, което ще получиш, е само един танц в скута. От момиче в стрийп бар във Вегас — каза с високо повдигната вежда. — Допреди пет минути пенисът ти дори не се интересуваше какво става в тази стая.

Въздъхнах и изпружих три пръста.

— Много щедро — прошепна, повдигна бедра и плъзна трите пръста в себе си. — Ако продължаваш в този дух, ще бъдеш съпруг от стомана.

— Кло… — простенах и отворих очи да я гледам как бавно се плъзга по пръстите ми. Вече беше мокра. Гледах я. Гола, само по малкия сутиен, гладките й бедра върху черните ми панталони. Уви ръце около врата ми и започна да се движи над мен. Повдигаше тялото си и въртеше таза си, а когато се спускаше до долу, потъркваше клитора си в дланта ми. И пак, и пак, и пак. Започнах да движа таза си под нея, исках да я усетя. Усещах аромата на тялото й, съзнанието ми поглъщаше нежните й звуци. Кожата между гърдите й блестеше от ситни капчици пот. Не, нямаше начин да й призная колко ми харесва да я гледам как използва тялото ми за свое собствено удовлетворение.

Можех да свърша в панталоните само докато я гледах… и ако само се приближеше малко напред и потъркаше бедрото си по възбудения ми до болка пенис.

— Ще изляза от тук с ерекция и ще мириша на пичка.

Тя завъртя таза си и прошепна:

— Не ми пука.

Забелязах как зърната й веднага се втвърдиха само от думите ми и как се притиснаха в материята на сутиена. Знаеше колко съм готов и разбира се, изобщо й пукаше. Не особено.

Завъртях пръстите си в нея и сложих другата си ръка на дупето й да я насочвам. Тя простена. Притиснах палеца си към клитора й. Всеки миг щях да гръмна само докато я гледам. Тялото й се усукваше и гънеше около пръстите ми, стягаше се в очакване. Дори и в непозната стая, извън която се случваха кой знае какви неща, можех да я накарам да свърши за минутки. Тази жена беше изтъкана от противоречия — беше щедра и ми даваше себе си и в същото време умееше да ме дразни и да ми взема това, което ми се полага. Беше честна и лукава, открита и мистериозна.

— Покрай теб се превръщам в истинска развалина, Кло.

— Можеш ли да разбереш, когато съм към края? — Очите ми не се откъсваха от нейните.

Плъзнах пръсти в нея, а пръстите на другата ми ръка галеха очертанията на ребрата й.

— Да — прошепнах.

— И все още се възбуждаш? От това, че знаеш колко бързо можеш да ме докараш до края?

Кимнах и ръката ми се плъзна нагоре към рамото и врата й. Пръстите ми се въртяха в нея. Нямах търпение да усетя как пулсира върху мен, когато започне оргазмът й.

— Искам да знам, че никой не може да те накара да се почувстваш така, че за никой друг не можеш да бъдеш толкова мокра.

Очите й с цвят на кафява захар натежаха и потъмняха от желание.

— Мисля, че те дразня така, защото искам да знам, че се нуждаеш от мен във всяка секунда. Ти си единственият, на когото бих позволила да ме притежава по този начин.

Думата „притежавам“ подпали гърдите ми. Подивях, не можех да се сдържам повече. Устните й бяха толкова близо до моите, усещах дъха на канела, непознатия парфюм… Осъзнах колко далеч бе отишла, за да ме изиграе и това ми подейства като туба с бензин върху огън. Разпадах се. Стрелнах се напред. Целувката ми беше рязка, исках да я накажа за това, което ми причиняваше и в същото време да я погълна, да се наситя на вкуса й, да попия усещането за тялото й, но тя се отдръпна назад.

— Искаш ли да ме чуеш?

— Искам целият клуб да те чуе.

Ръката й потъна в косата на врата ми и бедрата й потрепериха. Плъзна се до долу, притисна пръстите ми дълбоко в себе си и започна да се движи неконтролируемо върху дланта ми.

— Господи!

Захапа устната си, изви тяло назад, а аз се наведох напред към шията й. Целувах я, смучех, хапех, притежавах… притежавах пулса й. Усещах как сърцето й бие като чук, пулсът й се усещаше чак в устните й. Попивах всеки един неин стон, напрежението в цялото й тяло, и накрая оргазма й, който дойде със силен, дрезгав вик. Тя извика името ми няколко пъти. Вибрациите и звуците й кънтяха върху езика ми, пристиснат към шията й.

После отпусна тялото си върху мен и вдигна ръце към врата ми. Палците й се притиснаха нежно върху онези вени, където можеше да усети пулса ми, засмука долната ми устна, издърпа я в устата си бързо, като гладно животно. Простенах изненадан от самия себе си… Не знам дали говори добре за мен, но за секунда си помислих, че ще свърша в панталона си. Само от едно ухапване.

— Това… това беше невероятно — каза задъхано.

Тя се надигна и се олюля на разтрепераните си крака. Наведох се да целуна влажната кожа между гърдите й, а тя сложи ръка върху пениса ми. През панталоните.

— Толкова си красива, когато свършваш, Кло… Усещаш ли колко съм готов? И твърд?

Тя стисна и бавно плъзна ръка по дължината на пениса ми. Очите ми се затвориха и започнах да стена и да я моля.

— Искам те на колене. Сега.

Но за мой огромен ужас, тя махна ръката си, стана и отиде да си вземе бикините от ъгъла.

— Какво правиш? — едва попитах с пресипнал глас.

Тя завърза панделките от двете страни на бикините си и свали някаква роба от закачалката на стената. Облече я и ми се усмихна.

— Добре ли си? — попита.

— Това сериозно ли е? Какво правиш?

Тя се върна при мен, вдигна лявата ми ръка до устата си, вкара безименния ми пръст в устата си, засмука го, обви го с деликатната мекота на езика си, намигна ми и прошепна:

— Да, напълно съм сериозна.

Ръцете ми трепереха от напрежение, пенисът ми пулсираше до пръсване, все още си представях устата й върху пениса ми.

— В такъв случай не съм добре, Клоуи. Никак не съм добре.

— Е, аз съм — каза с най-сладкия си глас. — Чувствам се фантастично. Надявам се да се насладиш на остатъка от ергенското си парти.

Облегнах се на стената и я гледах как оправя робата си. Кожата ми гореше и ме сърбеше, сякаш имах треска. Тя ме гледаше и изпитваше истинско блаженство от гнева ми и отчаяната ми нужда от нея. Опитах се да го прикрия, дори да изглеждам сякаш съм съвсем спокоен. Ако започнех да крещя, това само щеше да я направи по-щастлива и доволна. Когато Клоуи се държеше като кучка, леко отдалечаване и малко хлад в отношенията винаги работеше в моя полза. Но когато успях да изгладя чертите на лицето си и да прикрия беса си, тя сякаш го бе очаквала, дебнела е кога ще предприема тактиката си и само се усмихна.

— Какво ще правиш след това? — Не знам защо едва сега се сещах, че ще си тръгне, а аз дори не знаех къде отива. Дали се прибираше направо у дома? Тя сви рамене и каза:

— Не знам. Вечеря. Може би някое шоу.

— Чакай, ти не си ли сама тук?

Тя поклати глава, сви устни и сви рамене.

— Мамицата му, Клоуи! Няма ли поне да ми кажеш къде си отседнала?

Тя ме огледа от горе до долу, очите й се позадържаха на ципа ми, после се усмихна.

— В хотел!

Изправи се, повдигна вежда и измърка като котка:

— О, и честит Свети Валентин, господин Райън.

След това излезе от стаята и изчезна в коридора.