Кристина Лорен
Красива тайна (6)

Глава шеста
Найл

Ела да се видим за по бира.

Съобщението от Макс дойде секунди след като се върнах в стаята си със завързани на възел черва и стомах. Единственото нещо, което исках повече от това да се просна по очи на матрака, беше една голяма бира. Всъщност най-много от всичко исках да бъда с Руби.

Как е възможно да затъна толкова бързо за няколко дни. Едва няколко дни, по-малко от сто часа.

Една мъничка част в мен продължаваше да нараства в гърдите ми, да напира, да притиска ребрата ми. Тази растяща частичка, този малък ядрен заряд ми казваше, че Руби бе успяла да влезе под кожата ми и че в това трябваше да има някакво логично обяснение. Не защото тя беше нахлула в живота ми, за да ме измъкне от дупката, не защото, виждайки нея, мислех за различни неща и се разтоварвах от бремето на живота си, а защото тя беше подходяща за мен. Исках да се доверя на това преобръщащо и в същото време парализиращо сензационно чувство, не защото ми беше познато, не защото го разбирах, а точно обратното — защото ми беше непознато и не го разбирах.

И въпреки това, когато тя ми даде възможност да опозная това чувство по-добре, аз се затворих. На секундата.

По-добре да се удавя в някоя голяма халба с бира и да се правя, че нищо не е станало…

Момчетата бяха долу в „Нейв“. Човек би помислил, че им е редовното място за сбирки, но аз познавах брат си и знаех, че това е неговият начин да ме държи под око. Знаех също, че усеща, когато нещо не е наред с настроението ми.

Макс и момчетата бяха седнали на същата маса, на която седяхме преди няколко вечери. Всеки си беше поръчал пиене и по масата бяха оставени всякакви видове предястия. Беше почти единадесет и умирах от глад. Не бях ял нищо почти целия ден.

— Бъди добро момче и гледай встрани, докато изям всичко по масата — пошегувах се и седнах до брат си и заграбих една шепа ядки.

— Заех си, че ще си гладен — засмя се той.

— Какво става? — попита Бенет и се заоглежда. — Няма ли я? Къде е Руби? Разочарован съм.

— Ами… — започнах и наблъсках в устата си с цяло парче брускета, за да не се налага да отговарям.

— Не мислиш ли, че момичето може да иска да сложи нещо в устата си? — попита Уил.

Преглътнах и промърморих:

— Мамка му, много сте деликатни. Освен това съм сигурен, че отдавна си е поръчала храна в стаята. И докато сме на тема жени, защо постоянно се занимавате с мен? Вашите не ги виждам наоколо.

— Внимавай какво си пожелаваш — обади се Джордж. — Клоуи Варваринът ще се появи всеки момент.

— Клоуи… Извинявам се, за съпругата на Бенет ли говориш? — попитах абсолютно сигурен, че нещо не съм разбрал, но Бенет махна с ръка, без да ми отговаря.

— Сара и Хана са на някакво парти. Клоуи ще дойде всеки момент. И не се притеснявай, те използват помежду си много по-вулгарни епитети.

Джордж се наведе към мен.

— С Клоуи сме обвързани по специален начин. Тоест, толкова сме ужасни, че никой друг не може да ни понася, затова сме принудени да се търпим взаимно. — После кимна с глава към Бенет и добави: — Без да броим него, но и той е непоносим. Точно в този миг в бара влезе една от най-красивите жени, които някога бях виждал в живота си. Не беше висока, но от начина, по който се носеше между масите, човек би помислил, че е поне една глава над всички останали. Косата й се разливаше до средата на гърба, роклята й беше черна, официална, много стилна, а обувките й бяха толкова високи, че за миг се обезпокоих за глезените й.

— И като стана дума за вълка… — каза Бенет и стана. Докато гледаше как жена му върви към масата, на лицето му грейна горда усмивка.

— Съветвам те да не гледаш — каза Уил точно когато Клоуи стигна до масата. Съвсем се обърках, огледах мъжете и после неволно погледнах към Бенет и Клоуи. Да се каже, че прегръдката им беше страстна, би било толкова слабо и грозно определение за това, което виждаха очите ми. Беше едно от онези неща, които те карат да усетиш жилото на проваления си брак, да осъзнаеш, че едва сега си подал глава да видиш света навън, и да си пожелаеш връзка като тяхната.

— О, я се затворете някъде насаме — простена с отегчение Уил.

Клоуи целуна съпруга си още веднъж и чак тогава насочи вниманието си към нас.

— Уил, просто ревнуваш, защото годеницата ти седи и обсъжда книги с други жени, вместо да седне тук и да те гледа с обожание.

— Ако поставяш нещата по този начин, да, права си. А ти би ли ми припомнила защо не си с тях?

Клоуи привика един от минаващите сервитьори, поръча си питие и седна на масата.

— Защото това е единствената ми свободна вечер и планирам да чукам мъжа си. И като стана дума за това… Бенет, изпивай вече това — изкомандва го набързо.

— Слушам, госпожо — каза той и вдигна чаша за тост.

— Отвратително — обади се Джордж.

— Здравей, Джордж — усмихна се тя.

— Метресата на Мрака — отвърна той.

— А ти трябва да си Найл.

Сега вече вниманието й беше заковано в мен.

— Да — казах и протегнах ръка да се здрависване. — Радвам се да запознаем.

Тази жена се здрависваше като мъж.

— И аз. Къде е момичето?

— Момичето? — попитах и ги огледах един по един.

Клоуи се усмихна и трябва да призная, че ефектът от усмивката й беше нещо почти невъзможно да се опише. Опитах се да си представя ужаса, който тази жена можеше да разбуди в душата на някой човечец, ако Клоуи го вземе на прицел.

— Предполагам, че говори за твоята Руби — поясни Макс.

— Не е моята Руби — поправих го.

— Разбира се, че е твоята Руби — прекъсна ме Клоуи. — Така казват всички.

И тогава се сетих и започнах да се давя с трюфела. Та аз почти я целунах на работа.

— Аха, значи сте решили всичко вместо мен още онази вечер?

— Разбира се — намеси се Джордж. — Ти си единственият, който не го вижда. Когато си с нея се превръщаш в робот.

— Искам да бъда справедлив с брат си и ще кажа, че той винаги е бил малко роботизиран — обади се Макс.

— Благодаря — промърморих саркастично. — Странно как само аз не мога да видя нещо, което вие всички си мислите, че виждате.

Напитката на Клоуи пристигна, тя повдигна високата чаша и каза:

— Това е така, защото мъжете са идиоти. Не ме разбирай грешно, жените също могат да бъдат кофти кучки и са в състояние да объркат нещата точно така бързо и ловко, както може да го направи всеки един мъж. Но от собствен опит знам, че когато нещо се обърка, това се дължи на този партньор, който има пенис. — Тя ме погледна с вледеняваща откровеност и накрая добави: — Не исках да обидя никого.

— Добре казано — засмя се Макс.

Всички ме огледаха и после бавно се върнаха към разговора, който очевидно бяха прекъснали, когато съм влязъл. Всички, освен Клоуи, която не откъсваше поглед от мен.

— Така и не ми каза защо не можеш да дойдеш с момичетата тази седмица в Катскилс — обърна се Бенет към Макс.

— Сара пренарежда апартамента, с което искам да кажа, че вече е викнала дизайнер. Идва утре — каза той и сложи ръка на главата си. — Имам усещането, че ще падат стени и… ужас.

— Макс, мисля, че е време да се захванеш с тази работа — каза предупредително Бенет. — Помниш ли, когато Клоуи се захвана с боядисването на апартамента? Дете с едно цветно моливче може да свърши по-добра работа.

— Внимавай Милс — предупреди го тя.

— Не започвай с това, Райън — отвърна й Бенет, а аз бях напълно объркан. — Зелената кухня? Дори ти трябва да признаеш колко беше ужасна.

— Няма да призная нищо такова. Бях в процес на елиминация на цветовете. Трябваше да опитам няколко, преди да разбера какво наистина искам — каза и се усмихна сладко. Очевидно не говореха вече за цветове.

Джордж размаха пръст към тях:

— Не, не, не си принасяйте любовната игра на тази маса.

— Този ремонт със Сара… — продължи Макс, като внимателно подбираше думите си, за да не каже нещо лошо за жена си. — Това е една доста… продължителна… ситуация.

— Деликатна бих добавил — намеси се Уил.

— Да, има щипка деликатност — засмя се брат ми с него.

Сервитьорът остави бирата ми на масата и попита дали искаме нещо друго. Аз си поръчах ядене. После ни огледа и доволен, че никой няма да поръчва повече, се обърна и изчезна.

Уил се облегна на масата и наруши временното мълчание.

— Джордж, какво ще кажеш за него? Сладък е… нали?

— Не! — изсъска Джордж. — Все едно да чукаш огромен телешки джолан.

— Боже мой! — изплака Бенет и прокара длан по лицето си. — Никой не говори за чукане, Джордж. Това е само купон!

— Чакай — каза Уил и започна да клати глава. — Ти ли си този, който чука? Все си мислех, че ти си този, който се дупи.

— В името на Бога, Уилям престани да говориш.

Не разбирах нищо и накрая не издържах:

— Какво става тук?

Джордж не ми обърна никакво внимание:

— Тоя не излиза от солариума. Имам сериозни опасения, че тенът му е стигнал до черния дроб.

— Може ли някой да ми обясни какво става? — повторих.

— Тези двамата са идиоти — каза Клоуи. — Джордж трябва да си намери някой, с когото да отиде на купона на РМГ. Уил му предлага да покани сервитьора, но явно кандидатът не е одобрен.

— РМГ?

— „Райън Медиа Груп“ — каза Джордж. — Бенет реши да ми подхвърли едно соаре, а аз няма гадже. Момчетата се опитват да ми помогнат, но очевидно темата е крайно конфузна за всички ни. Предпочитам да ми разкажеш какви намерения имаш спрямо Руби.

Знаех си, че някак всичко ще се завърти отново около нея. Всъщност до известна степен ми се искаше да говоря за това… Странно. Почти никога не съм имал потребност да говоря с някого за развода си, но сегашната ситуация очевидно беше далеч по-различна. И непозната.

— Аз… всъщност не знам — казах и забих поглед в бирата.

Над масата настана гробовна тишина.

— Тя ми каза, че има чувства към мен… Всъщност че има чувства към мен от доста време.

— Това го разбрах още през първите пет секунди — каза Бенет.

— И аз — добави Джордж.

— Аха — присъедини се Уил.

Този път Макс се обади последен:

— Няма нужда да казвам каквото и да било повече, нали?

— Днес в офиса за малко да се целунем — казах изненадващо за самия мен и по някаква непонятна причина всички глави се обърнаха към Бенет, който вдигна високо среден пръст и го развя в лицата им. — Мога да кажа, че за мен това е ужасно бързо. Аз я… е, добре де, работим в една компания от месеци, но я познавам само от няколко дни.

— И какво мислиш да правиш? — попита Клоуи.

— Аз… — започнах да пелтеча, но тя замига насреща ми сякаш бях най-големият глупак на света. — Както вече казах, аз…

— Значи тя ти е казала, че има чувства към теб, почти сте се целунали, ти каза, че за теб всичко става много бързо и сега разбирам защо ти си тук, а тя не.

— Да.

— Е, значи или се интересуваш от това момиче, или не се.

— Не е толкова просто. Ние работим заедно.

— Това няма никакво значение — каза тя и размаха ръка. Когато всички я погледнаха с отворени усти, тя добави: — Какво? Е, да, не знам всички подробности, но от това, което чух, съдя, че е красива, умна и в крайна сметка ще я забележи някой много по-умен от теб. Не бъди идиот.

Засмях се и отпих от питието си.

— Наздраве.

— Както винаги Клоуи кара директно по темата — каза брат ми и сложи ръка на рамото ми. — Просто й се обади и питай дали иска да дойде да пие по едно с нас.

Кимнах, станах и се отдалечих в по-тихия край на бара и набрах номера й.

Докато телефонът звънеше, ми мина през ума, че й се обаждам за първи път, че не се бяхме уговорили нищо за тази вечер и че може би вече имаше планове и че все пак Клоуи вероятно беше права и някой по-умен… вече я бе забелязал.

— Ало?

Когато вдигна, вече бях загубил надежда, че някога ще вдигне и по някаква незнайна причина се бях превърнал в огромна топка нерви.

— Ало? — Пауза. — Господин Стела?

Гласът й в слушалката накара тялото ми да потръпне.

— Руби, наричай ме Найл, става ли?

— Наред ли е всичко?

— Чудех се… се дали искаш да слезеш долу в бара да хапнем нещо. И за по едно питие.

Усещах как се колебае и как минава цяла вечност, затова продължих да бръщолевя:

— Освен ако… нямаш… някой… представител на… удоволствието… в стаята си?

О, боже, каква огромна глупост казах!

— Представител на удоволствието? — попита тя и чух как едва се въздържа да не се изсмее. Освен това ми се стори, че бе пила.

— Исках да кажа… компания. Или планове. Руби, не исках да прозвучи така… не правя някакви заключения или нещо. Не знам дори дали си…

Тя ме прекъсна с тих смях.

— Почти полунощ е. И съм съвсем сама, кълна се. Но току-що излизам от ваната. Изпих един-два коктейла и преди минутка си поръчах вечеря.

Съзнанието ми тотално изключи, когато спомена за ваната, защото вече си я представях. Гола, леко пийнала. Мокра. Топла. Мека кожа. Стегнати мускули.

— Е, предполагам, че мога да се облека и да… — не довърши.

— Не, Руби, не искам… да… Просто исках да се уверя, че си яла. Беше дълъг ден и ние… аз… мисля, че си изморена — продължих да сричам и да приказвам глупости.

Чувах плиткото й забързано дишане. Усетих силна болка в гърдите си при мисълта, че пак успях да я разтревожа, че я карах по някакъв начин да страда заради мен. Знаех, че мога да направя нещо за нея. Просто не знаех как да започна.

— Добре съм, наистина. Кълна се.

Минаха няколко безмълвни секунди.

— Да, добре. Лека нощ, Руби.

— Лека нощ, господин Стела.

Върнах се на масата и си седнах на мястото. Макс ме попита дали Руби слиза по неговия си начин — безмълвно, само с едно повдигане на веждата. Почувствах се още по-зле. Никога не знаех какво да кажа по телефона, а това вече говореше много зле за мен, при положение че често не знаех какво да кажа и лице в лице. Поклатих глава. Не знаех дали съм облекчен, че няма да идва, или още по-депресиран. Накрая реших да го приема като облекчение, защото ако беше дошла, нямаше да мога да стоя далеч от нея и щях да искам да ме докосне с ръка по крака, щях да искам да погледна в очите й и да се уверя, че онзи копнеж, който видях днес в офиса, все още го има, а тя нямаше да посмее да направи някаква стъпка за сближаване или щеше да го направи по възможно най-конфузния начин.

Бенет и Клоуи си тръгнаха подгонени от Джордж, който извика след тях, че по-скоро ще се самозапали, отколкото да ги гледа как се натискат. Поръчах си джин и тоник, после още един. Говорех, участвах в разговора, но накрая съвсем се оплетох в собствените си заблатени мисли. В началото бях само объркан, но след това изпитах странно спокойствие и успях да се убедя, че най-великата идея на света е да отида и да видя какво прави. В един през нощта.

— Къде отиваш? — попита Макс. — Това е единствената ми вечер в месеца, когато мога да изляза. Променят се нещата, така че не ми се измъквай.

— Имам срещи целия ден утре. Лека нощ.

Всички започнаха да дюдюкат и да подсвиркват, но не им обърнах внимание. Тръгнах право към асансьора, качих се на десетия етаж и право към нейната врата. Кокалчетата на ръцете ми се размазаха с трясък върху вратата й. Исусе, дори почукването ми беше пиянско.

След няколко секунди тя се появи на вратата по прозрачно копринено горнище и къси гащи в същия цвят, които едва покриваха нейната… нейната…

О, боже!

Тя ми махна лекичко с ръка и попита:

— Наред ли е всичко, господин Стела?

Покашлях се. После пак.

— По дяволите… винаги ли спиш така? В това?

— Да — каза и вече усещах смеха в гласа й. — Освен ако няма някой представител на удоволствието в стаята ми.

След много време успях да откъсна очи от гърдите й, които между другото бяха голи под тънката материя и казах:

— Обичаш да ме дразниш.

Езикът й се стрелна напред и навлажни устните й.

— Да обичам.

— Да.

Стоях на вратата и знаех, че я гледам така, както гледа мъж, който не е ял, не е спал и не е мастурбирал дни наред.

— Искаш ли да влезеш? — попита. — Само те предупреждавам, че съм изпила няколко питиета от бара, но все още има някое и друго малко шишенце.

— Не бива да те докосвам. — Това пък откъде се взе? Стиснах очи, отворих ги и продължих още по-объркан: — Извинявай. И аз съм пил и… — Отворих очи и огледах лицето й. Усмихваше се, изглеждаше облекчена. — Не знам защо съм тук. Не можех да спра да мисля за това, което се случи днес и колко много искам да те видя. Но наистина не бива да те докосвам, Руби.

Буквално чувах пулса във вената на врата й. Трепереше.

— Не трябва или не искаш? — попита.

Без да й отговарям и без да мисля, разбира се, влязох в стаята й. Руби направи крачка назад и пусна вратата да се затвори зад гърба ми. Тя се затръшна с тъпо ехо, което отскочи от стените и после пак стана тихо.

— Вярно ли е това, което ми каза по-рано? Че мислиш за това? За мен?

Червенина плъзна от врата към бузите й, но тя успя да събере смелост.

— Да.

Беше застанала неподвижно, но не и аз. Бавно се приближавах към нея, докато тялото ми почти докосна нейното. Усещах дъха й върху шията си, аромата на портокал и водка.

Това е глупаво, Найл. Прибирай се в стаята си.

— За какво мислиш? — попитах.

— Да дойдеш в хотелската ми стая — усмихна се и погледна устните ми. — Като представител на удоволствието.

Засмях се леко и прокарах ръце по лицето си.

— През последните няколко дни и аз мисля за това. Мисля, че си ми изсмукала акъла.

— Това много ли е лошо?

Изглеждаше нервна, но уверена. Аз бях в стаята й, а тя бе успяла да възвърне поне частично самообладанието си — нещо, което не можех да кажа за себе си.

— Не. Не е лошо. Просто не съм сигурен какво да правя с теб.

Не знам защо го казах, но както и да беше прозвучало, очевидно не успя да я притесни или разколебае и за секунда.

— Ще го измислим — каза.

— Ще го измислим? — попитах и погледнах в очите й.

Руби кимна, протегна ръка и я сложи на гърдите ми.

— Аз те разбирам и мисля, че и ти разбираш мен. — Преглътнах безмълвно. — Аз ще ти кажа какво искам, ти ще ми кажеш от какво се нуждаеш — прошепна тя.

Ръката й се плъзна по гърдите ми и спря точно над колана. И после я дръпна.

Трябва да си тръгна. Трябва и двамата да се наспим, да се събудим и на трезва глава да разберем, че това е грешка.

Тя ме погледна и попита:

— От какво се нуждаеш?

— От това — казах. — От това… странно чувство на спокойствие, когато съм близо до теб. От начина, по който ме гледаш.

Очите й изучаваха лицето ми.

— Много жени те гледат по този начин.

— Грешиш. Може би ме гледат по начина, по който много мъже гледат теб. Да, гледат, защото те искат и мислят за секс с теб. Но ти гледаш по различен начин. Искам да кажа, че можеш да влезеш под кожата ми. — Млъкнах за миг, помислих и добих: — Освен това, никога не съм бил от онези мъже, които искат да имат много жени около себе си.

Усмивката й беше лъчезарна — забравих какво се канех да казвам. Сърцето ми биеше толкова силно, че започвах да губя равновесие. Може би беше и от алкохола, но не исках това чувство да си отива. Никога не бях преживявал такава буря от емоции. Тя беше така близо, ухаеше на рози, вода и носеше изумителния аромат на жена. Би било страхотно и съвсем в реда на нещата да я усетя до гърдите си, прилепнала към тялото ми, точно под брадичката ми. Или да ме язди, да виждам коленете и от двете страни на тялото си и потта, блещукаща по гърдите й.

— Руби, какво правим?

Тя прибра косата си зад ушите, засмя се.

— Ти дойде в стаята ми. И двамата сме леко пийнали. Ти ми кажи.

— Не знам… аз… искам да… да разбера за какво става дума.

Усмивката и се стопи и лицето й стана болезнено откровено.

— Аз също.

— Но може би не тази вечер. Не бива да те докосвам. — Може би, ако го кажа хиляда пъти, сам ще започна да си вярвам. — И двамата сме пили, а аз искам да съм трезвен, ако… ще…

Тя затвори очи и буквално почувствах разочарованието й. И после цялото й лице се преобрази. Тя отвори очи и ме погледна с весели, палави очи. Обърна се, приближи се до леглото, вдигна някаква копринена дреха, започна да я сгъва и попита:

— Но ако искаше да ме докоснеш, как би го направил?

После се обърна и прибра дрехата в отвореното чекмедже пред нея. Нямаше нужда да се замислям, знаех отговора, но изобщо не го премислих.

— Отчаяно.

Направих крачка към нея.

— И грубо?

— Не… не… не бих си позволил…

На леглото имаше и някаква блуза без ръкави. Тя започна да я сгъва и каза:

— Обичам да си представям как ме докосваш грубо — каза и ме успокои с усмивка. — Как големите ти ръце треперят от потребност да ме докоснеш. И си толкова нетърпелив.

— Да, така би станало — признах. Когато вдигна поглед и с очи ме попита какво още мога да кажа по въпроса, аз добавих: — И съм нетърпелив.

Почти не можех да дишам. Ръцете ми трепереха до тялото.

— Опитвам се да внимавам, но няма да мога да се контролирам.

Тя затвори шкафчето и направи крачка към мен.

— Ще съблечеш дрехите ми, преди да стигнем до леглото — каза и прокара пръсти по презрамката на горнището си и като че чакаше да я спра. Не можех. Дори светът да се отвореше под мен, пак нямаше да мога. После плъзна ръце по гърдите си чак до долу, хвана крайчетата на горнището и след секунда вече го нямаше. Сърцето ми спря и когато започна да бие отново, имах чувството, че е станало десет пъти по-голямо, по-шумно и бързо.

Руби пусна копринената дреха на пода, без да откъсва очи от лицето ми. Гърдите й бяха напълно голи. Изящни извивки, бяла кожа, малки зърна. Преглътнах и започнах да се притеснявам, че пулсът ми е над триста. Исках да я докосна, да я целуна. Да легна върху нея и да се движа в нея.

Тя направи крачка назад, обърна се и тръгна към леглото.

— Руби. — Не исках да й казвам нищо. Повтарях името й просто по инстинкт. Като молба.

— Докосваш гърдите ми, сякаш ги познаваш отдавна. — Тя се обърна към мен и прокара длани по гърдите си, притисна ги една към друга, стисна зърната си. — Засмукваш ги. Алчно.

Исусе.

— Аз съм вече алчен.

— Обичаш гърдите ми. И понякога правиш мръсни неща с тях.

Едва не се задавих. Никога през живота си не бях играл такава игра.

— Да?

— Да. Търкаш се в тях.

Кожата ми пламна. Целият пулсирах. И най-вече на някои определени места.

— Търкам се?

— Да, търкаш пениса си в тях.

Устата ми се напълни със слюнка и започнах да си представям как ме целува там.

— Но точно сега ме искаш гола?

Това беше въпрос, невинно маскиран под увереността й. Тя закачи палци на ластика на долнището си и пак зачака да я спра. Помислих си дали да не вкарам юмрука си в устата, за да не разбудя етажа с отчаяните си викове.

— Да, искам те гола.

Тя плъзна късите панталонки по бедрата си и съблазнително ги поклати. Нямаше бельо. Беше сладка, изглеждаше така мека. Никога не бях виждал нещо по-красиво в целия си живот.

— Обичаш да ме гледаш гола? — каза, но това не беше въпрос. Без съмнение изражението ми предаваше съвсем точно всяка мисъл… липса на мисъл в главата ми. Как исках да се покатеря отгоре й и да бъда алчен и да се държа мръснишки с тялото й. Както тя каза. Как исках да направя нещо съвсем безобидно, като да докосна влагата между краката й. С пръсти.

— Ти си единственото нещо, което искам да гледам — казах и преглътнах тежко.

Руби наклони тяло напред, легна в средата на матрака и разтвори коленете си до долу.

— Гледай… тогава.

Без никакъв срам зарових поглед между разтворените й крака. Кръвта пулсираше в ушите ми и се наложи да се облегна на шкафа, за да не падна.

— Исусе.

Тя прокара пръсти по краката си. По коленете и бедрата. И после, докато я гледах точно там, прокара единия си пръст между долните си устни, потопи го във влагата си.

— Обичаш и да ме дразниш — прошепна.

Можех само да преглъщам и да кимам, но исках да й кажа, че нищо на света не би могло да ми достави по-голямо удоволствие.

— Но ме дразниш прекалено много.

Погледнах лицето й и събрах вежди. В думите й имаше укор.

— Така ли?

— Да — изскимтя тихо. И е ужасно, когато ме караш да те моля да сложиш устата си върху клитора ми.

Нейният… клитор? Зави ми се свят. Прокарах ръка по лицето си. Всичко това… въртеше ме с бясна скорост, прекалено бързо.

— Какво… как го правя?

Тя сви рамене и каза:

— Целуваш бедрата ми и после точно тук. — Завъртя пръсти между устните си. — И прокарваш език там, където съм много мокра. Ето тук — плъзна показалеца си малко по-надолу. Но така правиш, когато ме дразниш. — Виждаш ли къде съм мокра?

Едва не скочих върху леглото. Гласът ми излезе като прегракнал шепот.

— Да, доста си мокра.

— Но не забравяй, че така само ме дразниш. Никога не ме лижеш там. Не и докато не започна да пищя и да те моля с викове да го направиш.

Направих крачка към леглото.

— Не е честно от моя страна.

— Не е, нали? — засмя се тя с леко пияна усмивка.

Кръвта ми бучеше в ушите, но започнах да усещам силата, която имах над тялото й. Погледни я само!

— Но това е само защото обичам как се зачервява кожата ти, когато наистина го искаш.

Устните й се разтвориха и пое рязко въздух.

— Но аз наистина го искам.

— Да, там е работата, че го искаш само там. А аз харесвам вкуса на бедрата ти.

Бедрата й отскочиха от леглото и пръстите й изпълнително се върнаха на бедрата й. Сърцето ми определено щеше да избие ребрата ми.

— Гърдите ти са разкошни.

Тя простена и затвори очи.

— Винаги едната ми ръка ще е върху тях, когато целувам бедрата ти.

— Да — съгласи се тя и плъзна ръка по тялото си. — И винаги ми харесва. Но когато ме дразниш така, започвам да си губя ума. Моля те, нека те почувствам.

— Само целувка с поглед — казах.

Тя простена силно, сложи ръка върху клитора си и извика от удоволствие.

— Нека вкарам езика си в теб.

Очите й се отвориха, погледна ме и вкара единия си пръст. Гледах как влиза и излиза от нея и когато с огромни усилия погледнах лицето й, ми се стори, че е на ръба да се разплаче.

Бях тотално изгубен в играта, като надрусан от гледката пред мен. Не бях на себе си. Това не беше човекът, когото познавах. Тя ме правеше такъв.

— Обичам ли вкуса на соковете ти?

— Знаеш колко го обожаваш — каза с усилие тя.

— Побърква ме, нали. Ставам…

— Твърд… — довърши вместо мен.

Засмях се, приближих се до матрака и опрях коляно в него. Наведох се и сложих ръка до ханша й, като внимавах да не я докосвам.

— Вече съм толкова твърд, чак боли. Исках да ти кажа, че озверявам и искам само аз да те притежавам и бих пребил всеки друг мъж, който някога е опитвал вкуса ти.

— Възбуден ли си? — попита накъсано.

— Погледни.

Погледът й падна към ципа ми. Панталонът ми беше опънат до пръсване.

— Искам да видя — каза и облиза устни.

Поклатих глава, но прокарах ръка по ципа, опънах панталона, за да може да види… размерите, до които бях стигнал.

Исусе, какво става? Какво правя?

— Не тази вечер — прошепнах.

Тя се надигна, за да седне. Ужасът бавно плъзна по лицето й.

— Защото няма да мога да спра — уверих я бързо. — Едва се държа, Руби. Моля те, не спирай сега.

— Наистина ли искаш — попита някак трезво и смутено.

Кимнах. Не исках да развалям този миг.

— Искам е слабо казано. Това е като сън, божествен сън.

— Искам да те докосна — каза едва чуто тя.

— Не може.

Очите й потърсиха моите.

— Никога ли?

— Тихо. Целувам те между краката. Как можеш да мислиш за друго?

Без да откъсва очи от мен, тя започна да движи пръстите си бавно, сякаш очакваше и аз да направя същото за нея.

— Точно така. Нека те засмуча там… да, точно там. Искам да чуя как свършваш.

Тялото на Руби се изви над леглото, пръстите й се движеха в малки стегнати кръгове.

— Аз… аз…

— Толкова бързо… — прошепнах и с мъка се преборих с порива да се наведа и да засмуча кожата на шията й, която сега блестеше от пот.

— Луда съм по теб — каза задавено тя.

— Не мога да опиша каква лудост е да те усещам върху езика си. Всичките ми сетива са пълни с усещането за теб.

Беше абсолютно нереална. Това беше най-еротичната гледка в целия ми живот. Бедрата и бяха меки, разтворени пред мен докрай. Трябваше само да се наведа леко напред и да превърна играта в реалност. Притиснах ръка към панталоните си и изстенах. Очите й се отвориха, устните й се разделиха, а гласът и беше напрегнат и отчаян, когато първите конвулсии на оргазма я пометоха. В този миг знаех със сигурност, че звукът на оргазма й никога нямаше да излезе от главата ми. Никога, не и след милион години и в друг бъдещ живот. Тихите запъхтени звуци бяха последвани от остър вик.

Гърдите й бяха червени, зърната изпъкнали и твърди, докато лениво ги галеше и ми се усмихваше. Изпитах нечовешка завист към пръстите й, които сега бавно се разхождаха по влагата й.

— Нека те докосна — прошепна. — Моля те.

— Ти ме докосваш. Ръката ти ме гали.

— Моята ръка? — попита шеговито. — Доста тъжен и неуспешен опит да отвърна на жеста.

— Устата ти също е жадна да ме докосне.

— О! — прошепна и веднага разбра за какво говоря. — Обичаш да усещаш соковете си върху мен.

Очите й пламнаха, устните й се разтвориха и пое рязко въздух.

— Обичам.

— А аз обичам да те глезя и да ти давам това, което обичаш. А ти обичаш и да усещаш тежестта на пениса ми в ръцете си.

— Обичам. Обичам да целувам тази твоя уста-мечта. Мога да го правя с дни.

— Понякога го правиш.

— Господи, защо не си в мен?

Сладкото й нежно скимтене ме накара да се усмихна.

— Защото все още не сме се любили.

— Не сме ли? — попита и изведнъж очите й се разшириха, осъзнала малката ни откачена сюрреалистична игра.

— Не, чакаме — казах и поклатих глава.

Тя се засмя и звукът от смеха й беше толкова сладък, че за малко да се наведа да усетя вкуса от ехото му върху устните й.

— Но правим всичко друго?

— Почти — кимнах.

Очите й бяха толкова широко отворени, искрени, гладни. И тогава попита:

— Какво чакаме.

— Да сме сигурни.

Най-сетне протегнах ръка и прокарах палеца си по таза й.

— Да си сигурен за мен? — прошепна.

Гледах красивите й плътни устни, тревожната бръчица на челото й и казах:

— Да сме сигурни за мен. Да сме сигурни за всичко преди да стане така, че да не можем да върнем нищо назад. За мен това решение не е леко. За мен това е сериозна крачка.

— Знам. И нямам търпение.

Истината беше повече от ясна, казана и приета. И колко странно, че това се случи след най-еротичното видение в живота ми. Чувствах се нестабилен, замаян, сякаш последните двадесет минути бяха просто сън и току-що се будех. Можеше да бъде странно и неловко, защото работехме заедно или защото до преди дни не я познавах, макар че сега беше напълно гола пред мен и беше мастурбирала, докато й говорех. Можеше и да е най-ужасният момент в живота ми. Но с алкохола в кръвта и удовлетворението по отпуснатото й тяло не беше неловко, не беше странно, не беше ужасяващо. Събрах още малко смелост и прокарах ръка по таза й и го обхванах между пръстите си. Тя сложи ръка върху моята.

— Как спим, след като правим тези неща?

— Увивам се около тялото ти. На лъжичка. А ти се събираш съвсем по мярка в мен.

— Но ти никога не ме будиш да правим секс.

— Будя те, да те докосна пак, защото не мога да ти се наситя, но все още не те будя за секс.

Дали ме разбра? Или просто изглеждах странно в очите й заради възгледите си, че сексът променя всичко? Че сексът има значение? Че не е нещо, което човек прави просто така, без да мисли?

Тя затвори очи и сложи ръце върху тупкащото си сърце.

— Имаш ли представа колко силно искам да те почувствам?

— Да, мисля, че знам — казах тихо.

— Надявам се някой ден да ме целунеш.

— И аз — казах и преглътнах тежко, защото реалността пак започна да си пробива път.

— Винаги ли ме целуваш за лека нощ? — попита и пак се върна в играта. Очите й показваха някаква ранимост, нещо крехко и чупливо. Те ми казваха, че дори самата Руби не знаеше какъв съвет да ми даде как да бъда много внимателен, за да не разбия сърцето й.

— Винаги.

Но нямаше да я целуна тази вечер. Не можех. Не и по устата. Наведох се и долепих устни за една-единствена целувка върху кожата около пъпчето й. Ръцете й бързо се плъзнаха в косата ми и пак ме подпалиха с нова сила.

Когато станах, Руби седна. Наблюдаваше как вземам сакото си, но не се помръдна да си вземе дрехите.

— Нали утре няма да е много странно и неловко? Или вече провалих всичко? — попита тихо.

Не знам как се сдържах да не се върна и да я задуша от целувки, за да я успокоя, да я убедя, че всичко ще е наред. Не знаех от какво имам нужда, какво ми пречеше да направя тази стъпка.

— Съвсем не. Точно обратното.

Тя се усмихна едва-едва, но предполагам, че искаше това, което исках и аз — да остана с нея тази вечер. Дори и без да я докосявам, щях да се чувствам много по-добре близо до нея отколкото където и да е другаде.

— Лека нощ, скъпа Руби.

— Лека нощ, господин Стела.

Името й беше константа, мантра в мислите ми, но нито един-единствен път тя не ме бе нарекла Найл.