Кристина Лорен
Красив играч (5)

Четири

Краката ми горяха от цял ден седене зад компютъра, но като оставим това настрана, нямах търпение да отида в „Динг Донг“ (никога не бях предполагал, че ще дойде ден в живота ми да кажа това словосъчетание), да седна на бара със Зигс и просто… да се отпусна. Не си спомням откога не се бях забавлявал така с жена, без да се налага да я събличам преди това.

За мое голямо нещастие обаче, колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече исках да си играем на някакви спортове, които задължително включват събличане. Но това означаваше да се впусна отново в удобството на секса за сметка на емоционалната дълбочина, която можех да постигна с нея. Зиги беше виновна, тя ме караше, макар че знаех, че го прави съвсем несъзнателно. Тя ме караше да мисля за какво ли не. Защо харесвам работата си, защо продължавам да спя с жени, които не обичам. Такива неща.

Не бях сигурен, че някога в живота си бях изпитвал такова желание да изтрия сексуалната история на една жена и да я пренапиша наново. С моите ръце и устни, и пенис, и с всичко, с което се пише секс. Но със Зиги не знаех защо ставаше така. Дали защото сексът с нея би бил много по-лесен от разговорите с нея, по време на които тя изстискваше и усукваше мозъка ми, или пък се надявах да ме усуква и извива и по други начини. Изчаках до около десет, за да й дам време да се запознае и да общува с хората от лабораторията. Когато пристигнах, веднага я видях на бара, седнах до нея и подбутнах рамото й.

— Здравейте, мила госпожице. Често ли идвате тук?

Погледна ме и очите, и лицето й засяха от щастие.

— Здравей, Играчо Уил! — След кратка пауза, през която използвах времето да я огледам, както и тя мен, Зигс добави: — Благодаря, че дойде.

— Вечеря ли?

— Да, ходихме в някакъв ресторант за морски деликатеси. Отдавна не бях яла миди — каза, а аз не успях да прикрия погнусата си. — Не обичаш ли миди?

— Мразя всичко в черупка.

— Е, трябва да знаеш, че бяха много, много вкусни — прошепна почти в ухото ми.

— Сигурен съм. Лигави, все едно дъвчеш разлигавена гума. И вонят на мръсна океанска вода.

— Радвам се да те видя. — Веднага смени темата, но не се притесни от откровението си, напротив. — Искам да кажа — извън часовете за тичане.

— Е, и аз се радвам да ме видиш извън часовете за тичане.

Тя ме погледна в очите, после плъзна поглед по скулите ми, по устните, задържа го там доста време и пак се втренчи в очите ми.

— Един ден този твой поглед и тези очи като димяща жарава ще ме убият, Уил. И най-хубавото в цялата работа е, че нямаш представа, че гледаш жените точно по този начин.

— Кое? Какво ще те убие? — мигах насреща й изумен.

— Какво ще пиете, господине? — Барманът ни стресна, като изплющя пред нас по една хартиена поставки за бира и се облегна на бара. Колегите на Зиги май си бяха тръгнали, и в „Динг Донг“ беше тихо. Обикновено барманите тук вземаха поръчката ми още докато крача към бара, дори и да наливаха бира или правеха коктейл за някого другиго.

— „Гинес“ — казах, позамислих се и добавих — И един шот „Джони Уокър“, златен етикет.

Той погледна към Зиги и я попита дали иска нещо друго.

— Още един студен чай, моля.

Барманът повдигна удивено вежди и й се усмихна.

— Само това ли, сладката ми?

Тя се засмя и виновно сви рамене.

— Ако пия нещо по-силно, ще заспя след петнайсет минути.

— Гарантирам, че тук има доста силни неща, които ще те държат будна с часове.

Погледнах я, за да преценя реакцията й. Ако се беше усетила какво й намеква, щях да му наритам задника. Но тя не откри подтекста в думите му и се засмя. Леко притеснена, че е в бар и пие безалкохолна напитка, тя завъртя подложката и попита:

— Искаш да кажеш нещо като кафе с бейлис?

— Не — каза той и се облегна към нея. — Имах предвид нещо съвсем друго.

— Дай й чая — отрязах го набързо, защото още една секунда и щях да получа инфаркт.

Кръвното ми се беше качило с няколко хиляди деления. Той се изкиска и отиде да й донесе чая. Усещах как Зиги ме гледа и веднага се хванах за една салфетка, за да има какво да унищожавам и късам.

— Защо така строго, Уилям?

Направо избухнах.

— Не го ли видя тоя задник? Още малко и щеше да ти се пусне! Безпишковец мазен!

— Какво? Че ми е взел поръчката? — попита и ме изгледа учудено. — Да бе, какъв нещастник!

— Сексуален намек. Казва се инуендо — обясних. — И ти със сигурност не владееш този език.

— А ти със сигурност се шегуваш.

— Нещо силно зад бара, което да те държи будна с часове?

Устните й се отвориха и образуваха едно голямо О. Явно чак сега схвана и се засмя.

— Нима това не е замисълът на нашия малък проект. Да се науча как да говоря това инуендо?

Барманът се върна, остави напитките пред нас, намигна на Зиги и се отдалечи.

— Вероятно си права — измънках и отпих от бирата. Тя изпъна рамене и се обърна към мен.

— Не че държа да сменям темата, но да ти кажа, че снощи гледах порно.

Задавих се, закашлях се, оставих чашата на ръба на бара, едва я хванах, та да не се излее върху мен. Но след като я хванах, полях джинсите си.

— За бога, Зигс! Никога ли не мислиш, преди да говориш?

Взех шепа салфетки и започнах да попивам петното.

— Ти не гледаш ли порно?

Загледах се в шота, вдигнах го и го обърнах. После признах.

— Разбира се, че гледам.

— И защо ти е странно, че аз гледам?

— Няма нищо странно в това, че си гледала, а в това, че така започваш разговор. Просто… все още се опитвам да свикна.

Преди да започнем… Проект Секси Мацка, те помнех като ученолюбивата малка сестричка. Сега си… жена, която гледа порно, която си е намалила циците, за да не й пречат, и разработва теории за възстановяване на химена. Трябва известен период на адаптация.

Това едно на ръка, а другото е, че те намирам за прелестна.

Тя махна с ръка, сякаш думите ми нямаха никакво значение.

— Както и да е. Искам да те попитам нещо.

Погледнах я с крайчеца на окото, направо се страхувах от въпроса.

— Питай.

— Жените наистина ли издават такива звуци в леглото?

Застинах.

— Какви звуци, Зиги? — попитах с усмивка.

Тя изобщо не разбра, че се шегувам. Нищо ново. И докато се усетя, беше затворила очи и вече шепнеше драматично:

— О! О, Уил, искам го, искам го целия! Или пък: По-силно, по-силно! О, господи Уил, чукай ме, силно, и така нататък — последното каза с нормален, дори нежен глас, но беше все още задъхана от изпълнението и аз с ужас регистрирах ерекцията си. Поредната.

— Ами… някои да.

— Но това е много смешно — избухна в смях.

Опитах се да прикрия усмивката си и да се насладя на съвсем естествената й увереност по тема, по която според мен имаше съвсем малко опит.

— Може наистина да го искат. Пенисът ми. Не мислиш ли, че е възможно да желаеш някого толкова много, че да имаш нужда от пениса му?

Тя отпи голяма глътка от чая си и се замисли.

— Всъщност да. Но мисля, че никога не съм желала някого така, че да му се моля. Виж, за бисквитка съм се молила, но за пишка — не.

— Трябва да е била някаква много специална бисквитка.

— О, да, така си беше.

— Как се казваше филмът? — попитах, без да спирам да се смея.

— Ами… — Тя погледна към тавана. Не се изчерви, не изпита никакво неудобство, все едно си говорехме за времето. — Не помня точно. За някакви първокурсници. Много първокурснички правят секс с много първокурсници. Не беше зле, да ти кажа честно, даже беше забавно.

Млъкнах, изгубен в лабиринт от мисли. От колежански секс, през лабораторията на Зиги, през надеждата на Йенсен, че ще се запознае с нови хора и ще се сприятели, през бармана, който я сваляше пред очите ми, та чак до надървения ми пенис.

— За какво мислиш? — попита.

— За нищо.

Тя остави чая си, обърна се към мен и ме изгледа критично.

— Как така? Защо мъжете винаги казват, че не мислят за нищо?

— Добре де, не мисля за нищо съществено — поясних.

— Говорим за порно, а ти дори не мислиш за секс?

— Колкото и странно да звучи, не, не мисля за секс — казах. — Мисля си колко си сладка и наивна. Питам се с какво се захванах, когато ти обещах да ти помогна да разбереш всички тези неща за свалки, секс и общуване. Притеснявам се, че ще те превърна в най-податливата и чувствителна сексбомба в света.

— И си мислил за всички тези неща, докато мълча?

Кимнах.

Да. Определено това е нещо много съществено. Гласът й беше тих, мек. За миг ми напомни на престорения глас на порнозвезда, но сега казваше истински думи, изразяваше истински чувства. Когато обаче се обърнах към нея, тя гледаше през прозореца.

— Не съм наивна и сладка, Уил. Разбирам какво имаш предвид, но трябва да знаеш, че винаги съм била леко обсебена от мисълта за секс. Предимно с механиката на действията. Защо например някои неща влияят на едни хора, а на други не.

Защо някои хора обичат един вид секс, други си падат по нещо различно. Защо двама души си пасват, а други двама — не.

Дали всичко опира до анатомия? Или е по-скоро психология? Нима телата ни наистина са… организирани по толкова различен начин? Такива неща.

Не знаех какво да отговоря. И затова пиех. Никога не бях мислил за тези неща. Просто предпочитах да пробвам всичко, което жената иска, да експериментирам, да я задоволявам, но наистина ми хареса, че поне Зиги си задаваше такива въпроси.

— Но напоследък започвам да разбирам какво обичам аз — призна тя. — Странно е, но като няма начин да разбера от първа ръка дали съм на прав път, гледам порно.

После отпи и ми се усмихна. Ако преди две седмици Зиги ми беше казала нещо подобно, щях да съм ужасно притеснен от нейната честност и от прямотата, с която говореше за секса. Сега обаче исках да запазя нейната естественост и донякъде притеснителната й откровеност. Или поне част от нея.

— Не мога да повярвам, че насърчавам подобен разговор, но… трябва да те предупредя, че порното може да ти създаде съвсем неправилна представа за секса — какъв трябва да бъде, какъв всъщност е.

— Какво искаш да кажеш?

— Че сексът в порнофилмите не е реален.

Тя се засмя и попита:

— Искаш да кажеш, че не всички мъже имат в гащите си кутия от „Прингълс“^[1]?

Този път не се задавих.

— Това е едно на ръка.

— Уил, не е като да не съм правила секс. Просто не е бил достатъчно разнообразен. Порното дава възможност да видиш какво може да накара камбанките да дръннат, ако ме разбираш правилно.

— Започваш да ме изненадваш, Зиги Бергщрьом.

Тя не отговори веднага. Стори ми се, че мина цяла вечност, докато каза:

— Това не е името ми, знаеш това, нали?

— Знам. Така съм свикнал да те наричам.

— Винаги ли ще ме наричаш така? Зиги?

— Вероятно. Това притеснява ли те?

Тя сви рамене и пак се завъртя със стола към мен.

— Малко. Мисля, че съм голяма за това име. Само в семейството ми ме наричат така. Не и… приятелите.

— Не мисля, че си дете… ако това е притеснението ти. Не е така.

— Не, не се тревожа за това. Всички са били деца, после се учат как да се държат като големи. Мисля, че аз, за разлика от другите, винаги съм била голяма, в смисъл че пораснах много рано, но едва сега се уча да бъда дете. Може би Зиги е името, което е трябвало да ми дадат, след като пораснах. Може би искам да се освободя за малко, да се отпусна, да лудувам.

Стиснах леко ухото й, а тя изпищя и се дръпна.

— Значи започваш да се освобождаваш с порно?

— Точно така. Мога ли да те попитам някои по-лични неща?

— Как така изведнъж искаш съгласието ми да ме питаш?

Тя се засмя и ме удари с юмрук в рамото.

— Сега съм много сериозна.

Оставих чашата си на бара, за да не я разлея отново, и се обърнах с лице към нея.

— Можеш да ме питаш каквото искаш, но ако ме черпиш една бира.

Тя вдигна ръка и барманът моментално долетя.

— Още една бира — каза. Обърна се към мен и попита: — Готов ли си? Мъжете обичат анала, нали?

Затворих очи и се опитах да сподавя смеха си.

— Обикновено се казва анален секс, а не анал.

— Но обичат, нали? — настоя тя.

Въздъхнах и потърках лице. Как се забих в тази тема с нея?

— Предполагам, да. Да, всъщност, да.

— Значи си го правил?

— Сериозно ли ме питаш, Зиги?

— И докато го правиш, не си мислиш, че всъщност си в…

— Не — вдигнах ръка.

— Не знаеш дори какво ще те питам и ме спираш!

— Знам. Познавам те много добре, Зиги. Знам точно какво щеше да кажеш.

Тя се нацупи и се обърна към телевизора над бара.

— Мъжете просто могат да превключват съзнанието си на друга вълна и да мислят за каквото им се иска. Просто не разбирам.

— В такъв случай не си правила секс с човек, с когото си заслужава да пренастроиш мисленето си.

— А ти си в състояние да превключиш дори и при най-обикновен секс с жена, което не си заслужава.

Засмях се. Наложи се да призная, че е права.

— Вероятно. Искам да кажа, че ти яде миди за вечеря. Толкова са лигави! Но въпреки това, ако ми направиш свирка, няма да мисля, че преди малко си дъвкала миди.

Забелязах лека червенина по лицето й.

— Ще мислиш за невероятната ми свирка, за устните и за гърлото ми?

— Аз… какво? — гледах я втрещен.

Тя започна да се смее и да клати глава.

— Видя ли? Едно мое изречение и вече не можеш да обелиш една дума, а дори не съм направила нищо. Мъжете са толкова лесни.

— Така е. Мъжете биха чукали във всяко свободно отверстие.

— Искаш да кажеш всяко отверстие, което става за чукане.

— Какво? — Все по-трудно възприемах.

— Искам да кажа, че не всяко отверстие става за чукане. Носът и ухото например не стават.

— Явно не си чувала за мъжа от Нантукет.

— Не, не съм — отвърна и сбърчи нос. Загледах се в луничките й. Тази вечер устните й бяха много червени, но не беше сложила червило. Бяха просто… изчервени.

— Всеки е чувал за него. Това е старо мръснишко стихче.

— И мислиш, че на мен ми минават такива? — каза и насочи пръст към гръдния си кош, а аз стоически се борех със себе си да не поглеждам натам.

— Живяло в Нантукет момче със сила мъжка, с пишка здрава, дълга като дръжка. Стигала му тя чак до брадата, можел да я пъхне в устата, че и чак да я развее из косата. Ако ухото ми бе сочно като пичка, щях да чуруликам като птичка и от щастие да гукам и с усмивка да се чукам.

Тя ме изгледа, без да мигне, и каза:

— Това беше малко… гадничко.

Хареса ми, тази първа реакция.

— Коя част, че му влизала в устата, или тази част с чукането в ухото?

Тя не ми отговори, а направо заби следващия въпрос:

— Ако имаше толкова дълъг пенис, би ли си го смукал сам?

Първата ми реакция беше да кажа, че за нищо на света не бих го направил, но после се замислих и реших, че вероятно бих опитал поне веднъж. От любопитство.

— Може би…

— А би ли гълтал?

— За бога, Зигс, караш ме да се замислям.

— Налага се да мислиш за такова нещо?

— Добре, знам, че ще прозвучи ужасно грозно и непочтено спрямо жените, ако кажа, че за нищо на света не бих, но истината е, че наистина вероятно няма да го направя. Освен това говорим за хипотетична ситуация, в която аз трябва сам да си правя свирка, а аз обичам когато момичетата гълтат.

— Не всички.

Сърцето ми заби толкова бързо, убеден съм, че можеше да се види през дрехите ми как подскача, сякаш се мъчи да изскочи навън. Този разговор излезе извън всякакъв контрол.

— Ти?

Тя обаче не отговори на въпроса ми.

— Но мъжете не обичат да слизат между краката на момичета. Не толкова много, нали? Моля те, бъди честен.

— Обичам да го правя, но не с всяка жена, а и доста жени не се чувстват спокойни и уверени в такава ситуация, затова е трудно да изпиташ истинско удоволствие. Не знам. За мен свирката е като ръчна, но е доста по-хубаво. Когато обаче го правиш на момиче… Мисля, че това изисква доверие и е на някакъв по-сериозен етап от връзката. При това е доста по-интимно.

— Никога не съм правила нито едното, нито другото. И двете ми се струват доста интимни.

Млъкнах и тихичко поблагодарих на бармана за бирата, която безмълвно остави пред мен, но нямах никаква представа как да укротя чувството на безкрайна радост, на победа, на гладиаторска победа, когато чух последното й изречение. И за какво става дума, по дяволите? Нямаше да съм й първият мъж. Не че щяхме да стигнем дотам изобщо. Освен това Зиги беше напълно откровена и никога не мълчеше за нещата, които иска. Ако искаше това от мен, досега да е прошепнала в ухото ми: Ще ме чукаш ли?

— Видя ли? — наведе се към мен, за да привлече вниманието ми. — За какво мислиш сега?

Вдигнах бутилката и преди да отпия, казах:

— За нищо.

— Ако бях зла жена, сега щях да те набия.

Това ме накара да се засмея.

— Добре. Мислех си, че е малко странно… че си правила секс, а не си правила нито едното от двете.

— Всъщност веднъж почти направих свирка, но през цялото време нямах представа какво правя и се отказах на средата.

— Мъжете са лесни. Само движиш устата нагоре-надолу и ние стреляме.

— Не, не, това го знам. Друго исках да кажа. Не става дума за него, а за мен. Как да го правиш и да дишаш в същото време и да се стараеш да не го ухапеш и да се притесняваш, че може да му забиеш някой зъб. Случвало ли ти се е да влезеш в магазин с много скъп китайски порцелан и да изпиташ паника, че докато минаваш край изложените експонати, ще счупиш най-скъпия порцелан?

Не можех да спра да се смея. Това дете беше абсолютно нереално!

— Значи се тревожиш, че когато имаш пишка в устата си, ще я захапеш?

Тя също се засмя. След малко и двамата се превивахме от смях при възможността Зиги да отхапе нечий пенис. Но точно в този момент, когато малко се поуспокоих и я погледнах, тя не откъсваше очи от устата ми.

— Някои мъже обичат леки похапвания — казах тихо.

— Някои мъже… като теб?

— Да, обичам момичето да е малко по-грубо — признах и преглътнах тежко.

— Да те хапе, да те драска с нокти… такива неща?

— Да. — А в същото време някой сякаш не спираше да пуска ток в мозъка ми и навсякъде под кожата ми. Просто се чудех кога ще се отърва от това видение… Как прави тези неща с мен? Нямаше да е скоро — това беше кошмарното ми предчувствие. — С колко мъже си спала досега?

Тя отпи от чая си и каза:

— Пет.

— Никога не си правила свирка, но си спала с петима?

Стомахът ми падна в някаква бездънна пропаст и макар да знаех, че нямам право да се дразня, не можех да сдържа гнева си. На всичкото отгоре не разбирах какво предизвика тази реакция.

— За бога, Зигс? Кога?

Тя завъртя очи с досада и ме изгледа с присмех.

— Загубих девствеността си на шестнайсет. Всъщност беше през лятото, когото ти беше в нас на стаж при баща ми. — Когато понечих да възразя, тя я запуши с длан и продължи: — Изобщо не ме карай да започвам темата, Уил. Предполагам, че си загубил своята на тринайсет.

Затворих уста и седнах като наказан. Как бе познала? От мен се очакваше да не говоря по темата.

— И… Хайде, Уил! Сигурна съм, че си спал със стотици жени. Пет не е голяма бройка. Спах с един-двама през следващите две-три години и тогава реших, че май не го правя като хората. Не беше интересно. Имах нещо като гадже в колежа, но през цялото време се чувствах… счупена, дефектна. Сексът е много забавно нещо, докато се стигне до самия секс, а като се стигне дотам, започвам да си мисля: „Хм, дали имам достатъчно клетки за лабораторията утре?“.

— Жалко наистина. Това не е хубаво.

— Знам.

— Сексът не е скучен.

Тя ме изгледа продължително и сви рамене.

— Не би следвало да е скучен. Мисля, че за мен е бил скучен, защото повечето момчета на моите години не знаят какво да правят с женското тяло.

Тя погледна встрани, а аз за малко да й кажа да се обърне веднага към мен, защото бях започнал да се пристрастявам към открития й поглед.

— Не ги виня. Тая работа е доста трудна и объркана. Искам да кажа, че женските органи са си цяла наука. Просто не си спомням откога не съм срещала мъж, който да разбуди желанието ми да разбера за какво е цялата тази дандания.

Тя пак погледна устните ми, премигна и извърна поглед към поставката за бира. Аз забих поглед в чашата пред мен и започнах да я въртя из ръцете си.

Тя беше права. Познавах толкова много жени, които правеха секс не само заради самия секс. Веднъж Кити ми беше казала, че ме чувства много по-близък, след като сме се чукали. И го каза точно, когато прехвърлях наум съдържанието на хладилника си. А сега чувствах Хана толкова близка, много по-близка, отколкото някога бях чувствал Кити по време или след секс. Имаше нещо в това момиче, което ме караше да се чувствам… гладен, да искам да бъда честен и спокоен за всичко в живота си, като нея. Исках да я опозная, исках да чуя какво мисли за… всичко.

Вдигнах чаша и застинах с бирата пред устните си. За първи път осъзнах, че мисля за нея като за Хана. Почувствах се страхотно. Сякаш бях задържал дъха си под вода прекалено дълго време и сега най-накрая можех да дишам.

Зиги е сестрата на Йенсен. Зиги е детето, което познавах като тийнейджър.

Хана беше тази чиста, затворена в своя си свят жена пред мен.

Бях повече от сигурен, че точно тази жена ще разруши до основи целия ми свят.