Кристина Лорен
Красив играч (15)

Четиринайсет

Отдавна, много отдавна не се бях гушкал с жена на дивана вкъщи. Бях забравил колко е хубаво. Но с Хана не беше само хубаво. Беше почти блаженство — с бира в ръка, баскетбол по телевизията, малко разговори на научни теми и жена с изваяно, готово да откликне тяло. Допих бирата си и я погледнах. Беше затворила очи и се бе отпуснала, като пред дрямка.

Бях много разочарован от себе си, че отстъпих и се уплаших от реакцията й сутринта. Но вече нямаше и смисъл да отричам — бих направил всичко за нея. Тя искаше да не задълбавам нещата, значи така и щяхме да направим. Тя искаше да сме само приятели със сексбонус, така да бъде. Имах търпение, можех да й дам време, можех да се преструвам, че съм й само приятел, за да съм с нея. Колкото и жалък да изглеждах в собствените си очи, знаех, че съм стигнал до онова състояние, когато вземаш това, което ти подхвърлят. Можех да играя ролята на Кити. Засега.

— Добре ли си? — попитах тихичко и целунах косата й. Тя кимна и се сви на дивана с бутилката с бира в скута си. Едва бе изпила няколко глътки, но ми беше хубаво, че не отказа да ми прави компания за едно питие.

— Не ти ли харесва бирата? — попитах.

— Тази има вкус на шишарки.

Засмях се, извадих ръката си иззад врата й и се наведох да оставя празната бутилка на масата.

— Това е от хмела.

— Не е ли като онова вещество, което се извлича от марихуаната за правене на дрехи и въжета?

— Това е коноп, Хана. Cannabis sativa. — Запревивах се от смях, но когато я погледнах и видях усмихнатите й очи, разбрах, че се шегува. Тя ме потупа благосклонно по главата. — Как можах и за секунда да забравя, че си научила наизуст имената на всяко растение и животно на тази планета!

Тя се обърна по гръб и опъна ръце над главата си, а аз не пропуснах възможността да се насладя на гърдите й. Беше облякла тениска с надпис Doctor Who, която не бях забелязал по-рано.

— Гледаш даровете на природата ли? — каза и отвори очи точно навреме, та да ме хване. Поклатих глава и признах. — Винаги ли си бил такъв цицоман?

Вече ми ставаше навик да не обръщам внимание и категорично да не отговарям на въпроси, с които ме провокираше да разказвам за други жени, само и само да не засягаме Въпроса Табу… Засега. Тя някак замлъкна. Знаех, че мисли същото:

Дали това е краят на този разговор?

Спаси ни съобщението, което пристигна няколко секунди след това. Беше от Макс.

Отиваме при Мади. Идваш ли?

Показах й телефона, защото знаех, че изгаря от любопитство да види да не би случайно да е от някоя сетила се за мен жена… във вторник вечер. Като оставим това настрана, исках да разбера дали й се ходи. Погледнах я въпросително.

— Коя е Мади?

— Мади е приятелка на Макс, собственичка и барманка на кръчма в Харлем със същото име. Обикновено няма много хора, но бирата е страхотна. Макс я харесва заради отвратителната английска кухня.

— Кой друг ще ходи?

— Макс и вероятно Сара. — Спрях и се замислих. Беше вторник и вероятно Клоуи и Сара искаха да проверят дали случайно не съм с друга тази вечер. Мисля, че това беше най-лицемерният начин да ме дебнат какво правя извън работа.

— Обзалагам се, че Клоуи и Бенет също ще са там.

Хана ме погледна въпросително.

— Много често ли излизате през седмицата. Изглежда малко странно за бизнесмени като вас с такава сериозна кариера.

— Не излизаме често през седмицата, никак дори. Честно казано, мисля, че в момента правят опит да разберат какво се случва със сексуалния ми живот и да видят дали има някакви промени — казах и я притеглих към себе си.

След като знаеше, че в събота се виждам с Кристи, значи знаеше, че вторниците са… бяха за Кити. Нямаше нищо лошо да й докажа какви подмолни интриганти могат да бъдат приятелите ми.

Изражението й бе неразгадаемо. Не можах да преценя дали е раздразнена, ревнива, нервна, или просто ме слуша без особени чувства. Толкова ми се искаше да знам какво се върти в главата й, но нямаше начин да започна този разговор отново и да я изплаша.

Аз съм мъж, за бога, мъж, който е в състояние да… приеме една жена да го чука независимо от мътните и доста неясни емоционални обстоятелства. Особено когато тази жена е Хана.

Наведох се да взема двете празни бутилки.

— Няма ли да е странно, ако и аз се появя? Знаят ли за нас? — попита.

— Да, знаят. Не, няма да е странно.

Тя ме изгледа скептично, но аз сложих ръка на рамото й и казах:

— Запомни, никога нищо не е странно, докато не позволиш да изглежда странно.

— Барът беше на около петнайсет пресечки от апартамента ми, решихме да идем пеша. Краят на март в Ню Йорк беше или сив и студен, или безоблачен и студен, но за щастие, поне снегът се бе стопил и пролетта се усещаше във въздуха.

Само на една пресечка от жилището ми, Хана хвана ръката ми и вплете пръсти в моите. Винаги си бях мислил, че любовта е психическо състояние и нещо съвсем първично и лично, затова не бях свикнал с демонстрации на чувства на обществени места, дори на чувствата си към нея, на начина, по който стомахът ми се свиваше, и как кожата ми изпитваше глад за допира й, как гърдите ми се огъваха навътре, а сърцето ми се опитваше да изскочи навън.

Тя стисна ръката ми и попита:

— Всъщност наистина ли обичаш да си в поза 69? Искам да кажа… някак не ми се вярва.

Погледнах я. Нямаше ли дъно това чувство, в което пропадах?

— Да, много обичам. — Погледнах я, усмихнах се и мамка му, продължих да пропадам.

— Но… Добре, знам, че няма да ти хареса това, което ще кажа, но…

— Искаш да кажеш, че ще се опиташ да ме убедиш в обратното?

— Възможно ли е изобщо да направя подобно нещо? — попита, вдигна очи към мен и се препъна в ръба на тротоара.

— Не, предполагам, не — казах, след като помислих по въпроса.

Тя понечи да каже нещо, поколеба се и накрая изстреля:

— Лицето ти не е ли на практика завряно в нечий задник?

— Не, не е. Лицето ти е върху нечий пенис или клитор.

— Да речем, че аз съм върху теб и…

— Да, много съблазнителна хипотеза.

Чакам да поеме инициатива и да ми предложи да го направим. Всъщност толкова много исках, че се наложи да понаместя надървения си пенис в панталона. Тя не обърна внимание на намека ми и продължи.

— Това означава, че си под мен, краката ми са разперени встрани, тоест задникът ми е на… нивото на очите ти.

— Е, и? Няма проблем.

— Става дума за задника ми. Върху очите ти.

Пуснах ръката й, обърнах се към нея и прибрах едно кичурче зад ухото й.

— Едва ли ще се изненадаш да разбереш, че не се гнуся от женски задници. Никак. Мисля, че трябва да пробваме.

— И това не е ли странно?

Притеглих я към себе си и попитах:

— Досега да сме правили нещо странно? Нещо, което да те е накарало да се чувстваш неудобно?

Тя се изчерви, премигна и заби поглед в земята.

— Не.

— И ми вярваш, когато ти казвам, че ще направя всичко така, че да е добре за теб?

Погледът й бе нежен, доверчив.

— Да.

Взех ръката й в моята и продължихме напред.

— Значи се разбрахме. Ще го направим съвсем скоро.

Вървяхме, без да говорим, заслушани в песента на птиците и във вятъра, в бумтежа на уличното движение, който се носеше на силни талази с кратки паузи благодарение на светофарите.

— Мислиш ли, че някога и аз ще мога да те науча на нещо? — попита, когато стигнахме пред вратата на бара.

— Не се съмнявай — усмихнах се, отворих и тя мина пред мен.

Приятелите ми бяха насядали на масата до дансинга. Видяха ни веднага щом влязохме. Клоуи седеше с лице към вратата и устата й оформи голямо О, което прикри ужасно нескопосано. Бенет и Сара се обърнаха на секундата. И двамата се опитваха да прикрият различните си реакции. Но оня гадняр Макс седеше ухилен до уши, а усмивката му казваше: Аз нали ти казах?

— Я да видим кой е дошъл! — каза той и стана да прегърне Хана. Тя се усмихна, после прегърна момичетата, а на Бенет само помаха. След това придърпа един стол и седна в края на масата. Накарах Макс да се премести, за да седна до нея. Не пропуснах саркастичната му усмивка и ясно чух, когато каза изпод мустак: „Изглеждаш като ударен с ютия“.

Мади дойде до масата ни, сложи още две поставки за бира и попита какво ще пием, след което изреди марките наливна бира. Знаех, че Хана не е много по бирата, затова се наведох и прошепнах в ухото й:

— Имат всякакви питиета, не само бира. И безалкохолни напитки има.

— Безалкохолното е забранено — извика Макс. — Ако не обичаш бира, има уиски.

Хана се засмя, но ме попита тихичко:

— Ще пиеш ли водка със спрайт?

Всъщност следваше обичайната ни процедура: тя си поръчваше, за да не седи без напитка, а аз го изпивах после.

Поклатих глава:

— Най-вероятно не.

— Джак с кола?

— Да, това става. — Погледнах към Мади и поръчах един шот „Джак Даниелс“ с кола за нея и бутилка „Грийн Флеш“ за мен.

— О? Това пък какво е? — попита Хана.

— Бира с много хмел. Няма да ти хареса — казах и целунах крайчетата на устата й.

Когато Мади се отдалечи, погледнах удивените лица край масата.

— Изглеждате много… уютно — каза Макс, но Хана, която не схвана за какво става дума, махна с ръка и поясни:

— О, системата ни е такава. Не пия повече от няколко глътки и той винаги довършва питието. Все още се уча какво обича да пие.

Сара издаде някакъв писклив звук, Клоуи ни се усмихваше, сякаш гледаха снимка с две прегърнати сополиви бебета.

Погледнах ги враждебно и се опитах да ги предупредя с поглед. Когато Хана попита къде са тоалетните и тръгна натам, се наведох напред и казах:

— Това не е шоу. Не е шоуто на Уил и Хана. Положението е доста деликатно. Просто се дръжте нормално, по дяволите!

— Добре — каза Сара, но после присви очи и добави: — Но само искам да кажа, че наистина изглеждате много сладки. И понеже всички знаем, че сте заедно, мисля, че е много смело от нейна страна да дойде с теб тази вечер.

— Знам — казах и отпих от бирата, която Мади току-що бе донесла. Острият вкус на хмел с леко малцов нюанс затопли сетивата ми. Затворих очи. Всички се разприказваха.

— Уил? — Гласът на Сара беше тих, не искаше другите да чуят, огледа се да се увери, че Хана не се връща, и продължи: — Моля те, не започвай това с нея, ако не си сигурен, че именно това искаш.

— Наистина оценявам съвета, Сара, но моля те, просто спри да даваш съвети.

Лицето й се изопна и осъзнах грешката си. Когато Сара започнала да излиза с оня кретен конгресмен от Чикаго, била почти на годините на Хана, малко по-малка всъщност, но аз бях точно на неговите години. Вероятно Сара смяташе, че е нейна мисия да си отваря очите на четири и да предупреждава други момичета, които могат да изпаднат в нейната доста неприятна ситуация.

— Съжалявам, Сара. Разбирам намека ти, приемам и съвета ти, но при нас нещата са различни. Предполагам, че разбираш това.

— В началото винаги е различно. Казват му увлечение, страст, а тя те кара да обещаваш всичко.

Не че не се бях увличал по жена и преди, не че не бях изпитвал страст, но винаги бях успявал да си държа главата над водата, никога не бях губил контрол и благодарение на него успявах да взема максималното от физическия контакт, а с емоционалния — да карам по-леко или да го избутам встрани. И какво имаше в това момиче, какво ме караше да накъсам на парчета този изпитан поведенчески модел и да се гмурна направо към дъното на морето, където беше красиво, но и доста страшно?

Хана се върна, усмихна ми се, седна и отпи от питието си. Задави се, погледна ме с насълзени очи, сякаш в гърлото й бе избухнал пожар.

— Да, забравих да те предупредя — засмях се. — Мади прави напитките малко по-силнички.

— Не спирай да пиеш — обади се Бенет. — Когато започнеш да гълташ редовно, става по-лесно, понеже гърлото ти губи чувствителност и е постоянно изтръпнало.

— И на мен така ми казваше — каза Клоуи.

Смехът на Макс гръмна от другия край на масата, завъртях очи и тихичко се помолих Хана да не усети подтекста. После отпи още една глътка и този път май мина по-добре. Реакцията й бе почти нормална:

— Добре съм. Нищо ми няма. Мамка му, все едно виждате как някой опитва алкохол за първи път в живота си. Но не ми е за първи път, пия от време на време. Просто не ми е…

— Там силата? — засмях се аз, завършвайки изречението й.

Тя мушна ръка под масата, плъзна я по бедрото ми, намери ръката ми и вплете пръсти в моите.

— Спомням си първия път, когато опитах алкохол — каза Сара. — Бях на четиринайсет, на сватбата на братовчедка ми.

Качих се с всички в бара и си поръчах кока-кола, а жената до мен си поръча кола с някакъв алкохол, не помня какъв.

Обърках чашите и вместо моята взех нейната и се върнах на масата. В началото се чудех какъв е този странен вкус, но трябва да знаете, че след малко бях на дансинга и се опитвах да танцувам брейк. Или поне така е изглеждало.

Беше смешно да си представиш сладката, но крайно сдържана Сара да се движи като робот по дансинга и да се върти в пиянски кръгчета. Когато смехът около масата поутихна, всички замълчаха и май работата пак се завъртя към темата „Уил и Хана“. За да избегнем нагазването в кофти територии, всички като по команда се обърнахме към Клоуи.

— Какво става с подготовката за сватбата? — попитах.

— Знаеш ли, Уил — каза тя с леко саркастична усмивка, — мисля, че за първи път ме питаш нещо за сватбата.

— Прекарах четири дни с тези две тъжни копелета — казах и посочих с глава Бенет и Макс. Не е като да не знам, че ще се жените. Искаш ли да завържа панделките на цветята?

— Не — засмя се тя. — И… да, подготовката върви добре.

— Почти — измънка Бенет.

— Почти — съгласи се Клоуи, спогледаха се многозначително, тя се засмя и се облегна на рамото му.

— Какво значи това? — попита Сара. — Да не би пак да има проблем с кетъринга?

— Не. Това вече се уреди — каза Бенет и отпи от бирата си.

— Слава богу — вметна Клоуи.

— Просто не е за вярване какви неща правят родителите, като наближи сватба — продължи Бенет. — Драматизират всяко нещо. Кълна се, че ако успеем да приключим всичко без кръвопролития, трябва да ни дадат по един медал за храброст и стоицизъм.

Стиснах ръката на Хана. Не знам защо. По инстинкт.

Тя се поколеба леко, но след малко ме стисна окуражително, обърна се и ме погледна. Лицето й грееше. А аз мислех за нея и за мен, за нейното семейство, което през последните дванайсет години се бе превърнало и в мое второ семейство, и за това как дори в тази мъглявина можех да видя надежда за такова бъдеще — да се влюбиш, да се ожениш, да имаш деца.

Тя потърка бедрото ми с длан, а пулсът ми щеше да пръсне вената на врата ми. По дяволите! Какво стана? Какво се случи с живота ми? Само за два месеца всичко се промени!

Е, не съвсем всичко. Имах същите приятели, имах пари, почти всеки ден тичах, винаги гледах баскетбол по телевизията (когато имах време и си бях вкъщи). Но… се бях влюбил. Колко често човек може да предвиди подобно събитие в живота си? И как може да се предпази? И иска ли да се предпази?

— Добре ли си? — попита тя.

— Да — прошепнах. — Просто…

Не можех да кажа нищо. Бяхме се разбрали да си останем само приятели. А и нали й казах, че и аз искам същото.

— Просто е странно да наблюдаваш как приятелите ти минават през тези неща… — казах и кимнах към Клоуи и Бенет.

Беше пълна лъжа, но това беше единственото, което успях да измисля, за да не й кажа истината. — Малко ми е непознато, далечно.

След това всички очи се обърнаха към нас, буквално всеки поглед изучаваше начина, по който се гледаме, движенията ни, енергията между нас, докосванията ни. Изгледах ги ядно, избутах стола назад, краката му изскърцаха по пода. Сега вече всички освен Хана разбраха в какво кошмарно състояние и безизходица съм. Беше хубаво да съм център на внимание в нашата малка групичка, но когато се майтапехме, когато трябваше да се подиграваме на друг. Сега беше различно. Можех да се смея с тях, когато обсъждаха някоя случайна, забърсана в някой бар, временните и по-дългите ми завоевания, пъстрото ми и доста палаво минало, но не и сега. Сега бях… уязвим. Като че за първи път бях на това място. Не бях свикнал да ме гледат с тези погледи, означаващи О, и ние сме минали през това. Избърсах потните си длани в джинсите.

— Хайде да… И аз не знам какво…

Огледах се из бара, отчаяно търсех помощ. Трябваше да си остана у дома, да си лежа на дивана, да ме изчукат още веднъж… евентуално. Трябваше да минем под прикритие, докато нещата се поуталожат, докато не ни личи, докато спре да ми личи. Хана ме погледна весело, сякаш всичко това й се струваше ужасно забавно и интересно.

— Хайде да… какво?

— Да танцуваме.

Издърпах я от стола и я замъкнах към празния дансинг, но едва когато стигнахме и сложих ръка около кръста й, разбрах огромната си грешка. Стана още по-зле. Бях я изкарал от сравнително сигурното прикритие на масата направо на сцената.

Тя направи крачка към мен, погали ме по гърдите и зарови пръсти в косата ми.

— Уил, спокойно.

Затворих очи и поех дълбоко въздух. Никога в целия си живот не се бях чувствал по-странно. Но сега, като се замисля, май никога преди не се бях чувствал странно или неловко.

— Не знам какво става, но изглеждаш много объркан — каза със смях. — Досега не съм те виждала толкова разстроен, ядосан и още около десет отрицателни чувства, но трябва да призная, че си много сладък, когато си такъв.

— Мамка му, какъв шибан ден!

Мади беше пуснала някаква бавна инструментална инди песен. Сладко-меланхолична, но точно с темпото, с което исках да танцувам с Хана: бавно, притиснати един в друг. Един от онези танци, когато само се правиш, че танцуваш, а всъщност стоиш прав и прегръщаш момичето за няколко минути… далеч от масата.

Когато се завъртяхме, видях, че те дори не ни гледат, говореха си за други неща. Клоуи бъбреше оживено, размахваше ръце из въздуха, почти бях сигурен, че пресъздава някое предсватбено фиаско. Сега, когато инспекцията свърши, се колебаех дали да останем на дансинга, далеч от тях, или да се върнем на масата и да чуя последните новини около броя на идиотите, с които е трябвало да се разправят преди сватбата си. Бях сигурен, че всичко, с което се сблъскваха около събитието, бе повече от епично, със силен привкус на комично.

— Харесва ми да съм с теб — каза Хана. Може би от светлината в бара или от нейното настроение, но очите й днес бяха по-светли от обикновено, почти сини.

Караха ме да мисля за синьото пролетно небе над Ню Йорк. Исках зимата най-сетне да свърши, исках всичко около мен да се промени, за да не съм единственият, който преминава през някакъв преходен период. Исках да се слея с променящия се свят навън и да стана незабележим сред пъстротата му.

Изведнъж тя спря и се загледа в устните ми.

— Съжалявам за… това, което казах сутринта.

— Каза го вече — прошепнах с усмивка. — С думи и после без думи с уста върху пениса ми.

Тя се засмя и мушна глава в гънката на рамото ми. Сега можех да си представя, че сме сами, в моята всекидневна. Или в спалнята. Само че ако бяхме там, нямаше да танцуваме. Стиснах зъби и се опитах да контролирам реакцията на тялото си при тази мисъл, особено сега, когато се бе притиснала към мен, със спомена за най-страхотната свирка в живота си и с надеждата, че мога да я убедя да се върнем у нас заедно. Дори и да иска само да се гушне и да спи, за мен нямаше значение. Винаги щеше да е хубаво. След цялата драма днес не исках да я оставя да си отиде, да бъде сама в дома си. Не и след тази вечер.

— Мисля, че просто не съм наясно какво искам — призна тя. — Знам, че вече говорихме за това, но нещата все още изглеждат доста необичайни… — Въздъхнах. — Защо всичко е толкова сложно? — Светлините над дансинга тичаха по лицето й. Изглеждаше толкова красива. Имах чувството, че откачам.

Въпросът, който исках да й задам, започна да пълни гърлото ми, да ме дави като пушек.

— Не е ли хубаво? — попитах с усмивка. Надявах се да си помисли, че въпросът е към нея, а не към самия мен, надявах се да не усети удивлението ми, че е не само хубаво, а приказно.

— Много е хубаво — прошепна тя. — Имам чувството, че не съм те познавала досега. Само съм се заблуждавала, че знам нещо за теб. Ти си брилянтен учен с жестоки татуировки, които не ми говорят нищо. Бягаш в триатлон, обичаш до болка майка си и сестрите си… — Заби леко нокти във врата ми. — Винаги съм знаела, че си много сексуален, искам да кажа… наистина сексуален. От мига, в който те видях за първи път, когато беше на деветнайсет. Дванайсет години по-късно това не се е променило. И обичам да съм с теб, защото докосваш в мен неща, за които никога не съм подозирала, че имам, помагаш ми да опозная себе си. Мисля, че това, което имаме сега, е наистина съвършено.

Бях на ръба да я целуна, да мушна ръка под блузата й, да погаля гърба й, да я съборя на пода и да легна върху нея. Но бяхме в бар! Откъснах очи от нея и забелязах, че всички пак ни гледат. Бенет и Сара направо си бяха обърнали столовете и чупеха вратовете да видят какво става, но щом забелязаха, че ги гледам, веднага се обърнаха напред и започнаха да говорят. После Макс се загледа в нещо на бара, Сара започна да изучава тавана, Бенет си погледна часовника. Само Клоуи продължи да ни наблюдава с широка усмивка на лицето.

— Не трябваше да те водя тук — казах.

— Не е така. Хубаво е да излезем и да се видим с хора, да поговорим.

— Това ли правихме досега? Говорихме си, че не бива да говорим.

— Така е. Но мисля, че искам да се върнем у вас и да правим… разни неща, докато си обясняваме, че не бива да говорим — усмихна се тя.

— Извадих ключовете от джоба си и започнах да търся този за вратата.

— Не се качваш само за чаша чай, нали? Не искам после да ми кажеш, че трябва да се прибираш.

— Не, но утре трябва да отида в лабораторията. Никога не съм отсъствала ей така, без да се обадя.

Отключих, бутнах вратата, тя мина пред мен и тръгна към кухнята.

— Бъркаш пътя.

— Не. Искам чаша чай, че от питието ми се доспа. Но както вече казах, няма да си тръгна след това.

— Та ти пи две глътки!

Оставихме почти пълна чаша уиски с кола на масата. Бенет и останалите направиха всичко възможно да ни убедят да останем поне докато тя си изпие питието, а аз да си взема още една бира.

— Мисля, че тези две глътки бяха равни на седем шота.

Тръгнах към печката, взех чайника и го напълних с вода.

— В такъв случай си доста скучен пияница. Ако аз изпия седем шота, ще се кача на масата и ще започна да се събличам.

Тя се засмя, отвори хладилника и се зарови в него. Накрая извади един морков, качи се на бар плота и заклати крака като палаво момиче. Макар че бе идвала само няколко пъти, изглеждаше така, сякаш си е у дома. Няколко кичурчета се спускаха по врата й, беше рошава, бузите й аленееха вероятно от горещината в бара или от няколкото глътки алкохол. Очите й грееха. Тя премигна бавно и ме погледна с усмивка.

— Хубава си — казах и се облегнах на плота до нея.

— Благодаря. — Захрупа моркова.

— След няколко минути ще те чукам, докато си изгубиш акъла.

— Добре — отвърна и сви рамене някак безразлично. Но няколко секунди след това протегна крак, уви го около моя и ме придърпа към себе си. — Споменах, че трябва да съм на работа утре, но ако искаш, няма да спим цяла нощ.

Пресегнах се и разкопчах горното копче на блузата й.

— Какво искаш да правим тази вечер?

— Каквото и да е.

— Каквото и да е? — погледнах я въпросително.

Тя помисли малко и прошепна.

— Всичко.

— Това вече ми харесва — казах, приближих се до нея и погалих с нос шията й. — Обичам да правим опознавателен секс… научавам какво харесваш, какво не харесваш, научавам звуците, които издаваш.

— Не знам… — започна и се замисли, без да спира да върти моркова в ръката си в опасна близост до главата ми. — Мисля си, че да правиш секс с човек, когото познаваш от много време, е много хубаво. Например тя е в леглото и спи дълбоко, той идва и тя инстинктивно се обръща към него… знаеш. И топлото й лице е опряно във врата му, той я гали по гърба и започва да я чука, преди да е успял да си съблече ризата, защото тя знае какво има под нея. Може би няма търпение да влезе в нея.

Може би вече не иска да следва някаква рутина. Или пък иска.

Направих крачка назад и я погледнах. Тя отхапа от моркова. Никога не бих казал, че познатият, стандартен секс е чак толкова хубаво нещо. Не е лошо, но е и най-доброто. Но начинът, по който го каза, начинът по който гласът й стана по-дълбок и очите й се затвориха… мамка му, наистина прозвуча като най-съблазнителното нещо на света.

Почти си представях живота си с Хана — спим в едно легло, имаме обща кухня, баня, финанси, караме се. Виждах как ми се сърди, виждах себе си как отивам при нея и използвам всевъзможни тактики и атаки, всичко научено през годините, за да се сдобрим, защото тогава би била моята Хана, и именно понеже беше Хана, не би могла да премълчи какво мисли и чувства. Би споделила и добро, и лошо, и желание, и страст.

Мамка му, беше толкова секси, но не като останалите жени… сякаш не беше човешко същество. Беше секси, защото не й пукаше дали я гледам докато яде морков, докато косата й е рошава и изпопадала по раменете, не й пукаше, че не се е поглеждала в огледалото, откакто лежахме сгушени на дивана. Чувстваше се толкова удобно в кожата си дори когато знаеше, че я наблюдавам. Никога не бях срещал жена като нея.

Никога не би предположила, че я оглеждам с цел да я преценявам или критикувам. Тя си мислеше, че я гледам просто защото слушам какво говори. И аз наистина слушах. Бих слушал дърдоренето й за обикновения секс, за секса въобще, за порното и за какво ли още не. Бих слушал с години.

— Гледаш ме сякаш съм храна. Искаш ли морков? — Усмихна се и размаха моркова пред очите ми.

— Искам теб.

Тя бавно вдигна ръце към копчетата на блузата си, разкопча ги и я свали.

— Кажи ми какво искаш, какво ти харесва — попитах и целунах ямичката под шията й.

— Обичам, когато свършваш върху мен.

Засмях се тихо във врата й.

— Това го знам. Какво друго?

— Когато гледаш между краката ми, докато влизаш в мен.

Поклатих глава.

— Не, кажи ми какво обичаш да правя с теб.

Тя сви рамене, после докосна гърдите ми, спусна пръсти надолу, хвана края на тениската ми и я издърпа през главата ми.

— Обичам, когато правиш всички онези неща с тялото ми, все едно е твоето тяло. Обичам, когато ме изненадваш.

Чайникът започна да свири, оглушителният звук изпълни кухнята. Отделих се от нея само колкото да грабна чашата й и да налея вода върху торбичката с чай.

— Когато те докосвам, тялото ти е мое, мое за целуване, за чукане, за вкусване — казах и оставих чайника.

Тя ме погледна предизвикателно и каза:

— Е, да, но когато аз те докосвам, твоето тяло е мое. Нали така?

Пресегна се през плота, взе меда, обърна го и той потече на тънка кехлибарена струйка. Тогава имах усещането, че някой е отворил черепа ми, извадил е мозъка ми и го е метнал в кошчето за боклук.

Обрах меда от ръба на бурканчето с бъркалка и я спуснах по гърдите й. Тя ме наблюдаваше напрегнато, напълно забравила за чая.

— Тогава вземи нещата в свои ръце — казах с устни, допрени до шията й. — Кажи ми какво да направя сега.

Без да се колебае дълго, тя каза:

— Смучи.

Тихата заповед откърти лек стон от гърдите ми. Наведох глава и облизах меда, после засмуках кожата й. Смучех толкова силно, че когато се отдръпнах на сантиметри да огледам гръдта й, видях, че съм й оставил червено петно.

— Какво друго?

Тя ловко разкопча сутиена си, а аз плъзнах ръце и погалих кожата на гърба й. Устата ми гладно се насочи към зърното й.

Духнах лекичко и го засмуках. Тя пое дъх през зъби и едва прошепна:

— Навлажни го.

Направих точно това, което пожела. Облизах гърдите й, зърната й блестяха влажни и твърди.

— Тези двечките ще бъдат изчукани много скоро.

— Зъбите ти… Хайде… Хапи ме!

Затворих очи и започнах да правя малки кръгчета по кожата й, да забивам леко зъби. Усещах вкуса на мед. Ръцете ми се плъзнаха надолу до колана на джинсите й, разкопчах ги много бързо и й помогнах да ги изрита на пода. Тя отвори крака и ме погали по раменете.

— Уил?

— Мм? — Не спирах да дразня зърната й, хванах гърдите й в длани и ги повдигнах леко.

Познавах този тон, знаех какво ще ме помоли да направя.

— Моля те.

— Молиш ме за? — попитах и леко забих зъби в зърното й. — Да ти подам чая ли?

— Докосни ме.

— Та нима не правя точно това? Докосвам те.

Тя изръмжа ядосано.

— Докосни ме между краката.

Мушнах пръст в меда и после го притиснах към клитора й. Започнах да го втривам в него, без да спирам да смуча зърната й. Тя отметна глава, стенеше тихичко.

Приклекнах и плъзнах език между широко отворените й крака. Медът се бе разтопил от топлината на кожата й. Ухаеше божествено.

— Мамка му! Колко си вкусна! — прошепнах и я засмуках. Тя плъзна ръка в косата ми, дръпна главата ми, но не заради самото удоволствие да ме скубе, а за да ме накара да вдигна лице към нея и да ме целуне. Беше сложила мед на езика си и за секунда ми мина през ума, че ароматът и вкусът на мед ще ми напомнят за нея до края на живота ми. Нейните тихи стонове изпълваха разстоянието между устните ни, отекваха между езиците ни, станаха още по-настоятелни и забързани, когато плъзнах ръка между краката й. Беше гореща, мокра. Плотът беше малко висок, но можех да се справя, ако искаше да се чукаме в кухнята.

— Нека да взема презерватив.

— Добре — каза и извади пръстите си от косата ми.

Обърнах се и зашляпах по плочките към хола. По пътя разкопчавах джинсите си. Извадих пакет презервативи и тръгнах към кухнята, но тогава я видях… в спалнята ми. Напълно гола. Без да каже и дума, тръгна към леглото и легна в средата.

После седна върху петите си, сложи една ръка на коляното си и ме погледна. Чакаше ме.

— Искам да сме тук.

— Добре — казах и свалих джинсите.

— На твоето легло — добави.

Вече разбрах. Очевидно е, че искаш да правиш секс в моята спалня. Нали затова съм гол и съм понесъл този презерватив, помислих.

Но секунда след това осъзнах, че тя всъщност ме пита дали има ограничения за леглото ми, дали съм един от онези плейбои, които водят момичета в апартаментите си, но никога не ги допускат до свещената си спалня. Винаги ли щеше да е така? Неизречените й въпроси, несигурността й дали й давам нещо специално, или нещо, което съм давал на стотици преди нея? Не й ли стигаше, че тайничко й давах идеалната възможност да разбие сърцето ми? Не беше ли достатъчно?

Седнах на леглото и започнах да разкъсвам презерватива със зъби, но тя се пресегна и го взе от ръцете ми.

— Мамка му! — изпсувах и погледнах надолу точно когато тя внимателно плъзна език по върха на пениса ми. — Добре дошъл в ада, Уил! Обичам устата ти!

Тя целуна връхчето, плъзна език по цялата му дължина и после го вкара дълбоко в устата си.

— Обичам да гледам как го правиш — изръмжах през зъби. Изпитвах такова животинско желание и напрежение, докато я гледах. Не бях сигурен дали ще издържа дълго. — Имам чувството, че ще свърша много бързо.

— Та аз почти не те докосвам — каза, очевидно доволна от себе си.

— Знам… просто всичко е… много… прекалено много.

Тя извади презерватива и го плъзна по пениса ми, легна на леглото и попита:

— Готов ли си?

Надвесих се над нея и преди вляза в нея огледах телата ни почти опрени едно до друго. Беше толкова топла, толкова влажна, а исках да продължи дълго, много дълго. Потупах клитора й с връхчето на пениса си.

— Уил — изскимтя тя и изви гърба си като лък.

— Знаеш ли колко си мокра?

Тя плъзна треперещата си ръка между нас и започна да се докосва.

— О, Господи!

— Заради мен ли е това, Черешке?

Мисля, че никога не съм имал такава ужасна ерекция. Усещах как пулсът ми блъска като чук в топките. Тя пое дълбоко въздух през зъби и прошепна:

— Моля те.

— За какво ме молиш?

Тя отвори очи.

— Моля те… вътре.

Усмихнах се на настоятелността и нетърпението й.

— Усещаш ли болка между краката?

— Уил! — почти извика тя и започна да движи бедрата и ханша си неудържимо, плъзна ръце надолу. Търсеше го.

Взех ръката й, приближих пръстите й до устата си и изсмуках всеки поотделно. Бавно се наслаждавах на сладкия им вкус. После започнах да дразня с пръст влажния, почти течащ вход на влагалището й.

— Попитах те дали те боли тук.

— Да… — едва промълви и изтласка цялото си тяло напред, за да ме накара да вкарам пръста си в нея, но аз го плъзнах по клитора й. Тя изстена шумно, почти в агония. Много бавно спуснах пръста си към входа на влагалището й и го потопих в соковете й.

— Усещаш ли болката между бедрата си? А тези малки цветчета тук… — Наведох се и засмуках зърната й едно след друго.

— И те ли те болят от желание? — Господи, какви гърди има това момиче! — За бога, Черешке! — Гласът ми звучеше почти отчаяно. — Ще го направя много хубаво тази вечер, ще го направя хубаво за теб.

Тя изви тялото си, зарови ръце в косата ми, плъзна ги по врата ми, заби нокти в гърба ми.

Спуснах пръст назад и го притиснах към ануса й.

— Обзалагам се, че мога да те накарам да направиш всичко сега. Мога да те чукам и тук.

— Всичко. Само… моля те.

— Молиш ли ми се?

Тя закима, отвори обезумелите си очи. Видях бясно пулсиращата вена на шията й.

— Да, Уил.

— Значи тези момичета в порнофилмите, които така харесваш… — казах с усмивка и раздвижих таза си. Двамата простенахме, когато върха на пениса ми се плъзна по втвърдения й като топче динамит клитор. — Онези момичета, които се молят за още… може би наистина имат нужда. Това означава ли, че в момента се нуждаеш от мен?

Заби нокти в гърдите ми, плъзна ги надолу и остави огненочервени следи като от хищник.

— Ще направя всичко, което искаш тази вечер, само ми помогни да свърша веднага.

Така или иначе, не ми беше възможно да чакам повече.

— Сложи го в теб! — Гласът ми бе дрезгав, неузнаваем за самия мен. Тя трескаво обви пениса ми с ръце, плъзна го само веднъж между устните си и го вкара вътре. Бедрата и ханшът й се впиха в мен.

Кожата ми пламна, посрещнах тласъка й. Избутах краката й настрани, за да мога да вляза до края, за да мога да стигна до точката, която най-много се нуждаеше от мен.

Стисках чаршафа от двете страни на главата й, усещах, че не мога да се контролирам повече. Беше толкова мокра.

Толкова топла. Затворих очи. Кръвта се изстрелваше по вените ми с бясна скорост. Влизах все по-дълбоко и по-мощно в нея.

Сладките й стенания означаваха само едно — че е хубаво, много хубаво. Исках да я чукам, докато свърши един, втори, трети път, докато мисълта за друг мъж бъде напълно заличена от съзнанието й, докато не може да си представи секс без мен. Сега вече знаеше, че мога да го правя по цяла нощ, че винаги мога да я чукам с часове, защото с Хана никога не исках да свърши бързо. Тя беше прелестна, разкошна, дива. Бе пъхнала палец в устата ми, умоляваща и скимтяща под мен, очите й бяха разширени, луди, настоятелни. Но когато затвори очи, аз спрях и казах с дрезгав глас:

— Не ги затваряй! Гледай ме! Нямам намерение да съм нежен тази вечер!

Тя погледна лицето ми. Позволих й да види всяко заливащо ме чувство, да види, че не ми е достатъчно дори и със силните, почти болезнени тласъци в нея, със свирепо впитите ми в кожата й пръсти, не беше достатъчно. Едва когато започна да стяга мускулите си около мен, бе прекрасно, почти достатъчно. Засмях се. Жадно попивах с очи гледката на надигащия се с първите спазми на оргазма й гръден кош, как се бореше да го задържи за малко поне, как почти изпищя в лудостта си, как исках да забавя темпото, да се наслаждавам на всеки милиметър от влагалището й докато се плъзгам в нея, да се насладя на прелестните й гърди, на тихото щастие във вените ми, да го правя толкова бавно, че да я накарам да ме моли отново.

Тя заби нокти в раменете ми, опитваше се да ме накара да се движа по-бързо.

— Много си настоятелна — прошепнах, отдръпнах се и с едно движение я обърнах по корем. Плъзнах език по гръбнака й, хапех дупето й, бедрата й, оставях червени петна по цялото й тяло. Придърпах я към ръба на леглото, наведох я с лице към матрака и влязох в нея дълбоко, със силен тласък. И двамата извикахме. Затворих очи. Имах нужда да се отделя от случващото се, за миг поне. С жените преди нея никога не затварях очи, гледах всичко. С другите имах нужда от визуален стимул, за да свърша. Но с Хана това бе невъзможно. Изживяването бе прекалено силно. Тя бе прекалено много. Не можех да я гледам, когато бях толкова близо до края. Извитият й гръб, вирнатото дупе, погледът й през рамо, питащите й, изпълнени с надежда очи и онова сладко обожание, което ме удари в гърдите… всичко това беше прекалено много. Усетих как мускулите й започнаха да се стягат. Хванах косата й, рязко дръпнах главата й назад и плеснах силно дупето й. За секунда спря да диша, но веднага след това заскимтя умолително, стенанията преминаха в тихи остри викове през накъсано дишане. Захапах рамото й и казах.

— Свършвай по дяволите!

Оргазмът й започна, а аз се опитах да блокирам представата за това как изглеждаме в този миг. Стисках с все сила ханша й, другата ми ръка беше на рамото й. Направлявах движенията й, притискаха я към мен, докато усетих как краят идва като въргалящо се по гърба ми гюле. Тя извика името ми, притисна се назад към мен и… започнах да падам и да се въртя в пълен мрак. Отворих очи. Търсех опора в тялото й. Продължавах да тласкам в нея през спазмите на оргазма й, докато пълнех презерватива. Виеше ми се свят, краката ми бяха като подпалени, имах чувството, че съм от гума и едва се държа прав.

Излязох от нея и махнах презерватива. Видях как Хана падна на матрака. Изглеждаше наистина съвършена в моето легло, с разрошената си коса, с блестящата от потта и зачервена кожа, със следите от мед.

Паднах на леглото до нея и увих ръце около тялото й. Имаше нещо толкова нормално, толкова познато в самата ситуация… За първи път беше в леглото ми, но имах чувството, че винаги е била тук.