Кристина Лорен
Красив играч (12)

Единайсет

Събудих се от мърдането на матрака, от шума на пружините. Усетих, че Уил става. Процеждащата се през прозорците светлина бе толкова слаба, че се наложи да премигна няколко пъти, за да видя контурите на предметите наоколо и силуета му, бавно и тихо отдалечаващ се към банята. Не включих осветлението. Заслушах се в шума на падащата в душкабината вода. В първия момент реших да го последвам, но не можах да помръдна: мускулите ми бяха като от желе, тялото ми бе прекалени тежко, нямах сила да се вдигна от матрака.

Усетих странна непозната болка между краката. Протегнах се и стиснах бедра, за да я почувствам отново. Да я запомня.

Стаята миришеше на секс, на Уил. Завиваше ми се свят от ароматите из въздуха, от близостта му макар и през една стена от мен. Ръцете му, краката му, коремът му — целият беше като от гранит.

И какво следваше сега? Дали щях да имам късмет да се върне при мен и да направим всички тези прекрасни неща отново? Така ли се прави по принцип?

Замислих се за Кити и Кристи и се запитах дали тази нощ е като всяка обикновена нощ с някоя от тях, дали е било така с всичките му бивши жени? Дали с всяка е бил такъв? Дали ги е прегръщал по същия начин, дали е издавал същите звуци, дали им е обещавал същите неща… колко хубаво ще го направи заради тях.

Уил не прекарваше всяка вечер с мен, но наистина бяхме заедно доста често. Кога намираше време да се вижда с други? От една страна, исках да знам, да попитам, за да съм наясно как по-точно прави графика за всяка от нас. Но от друга, не исках, наистина ненавиждах желанието си да разбера подробностите.

Плъзнах ръка през разрошената си коса и се замислих за предишната нощ: за Дилън и катастрофалната ни среща, за Уил и какво изпитах, когато разбрах, че е пред вратата. Тревога, очакване, желание. Това изпитах.

Мислех за всичко, което направихме, и за чувствата си през цялото време. Никога не бях предполагала, че сексът е такова… изживяване. Беше много силно и много нежно, и променящо се между интензивно и нежно. Беше лудо, диво. Ръцете и зъбите му бяха оставили сладки охлузвания по тялото ми. И онези мигове, в които си мислех, че ще се разпадна на милиони парченца, ако не успея да го усетя по-дълбоко в себе си.

Чук как кранчето проскърца, когато го затвори, и обърнах глава към вратата на банята. Водата намаля и окончателно спря. Слушах напрегнато. Чух как излиза от кабинката, как взима хавлия и се суши.

Когато излезе и тръгна към мен под един-единствен лъч лунна светлина, мислех, че никога няма да мога да откъсна очи от това видение, от това божествено тяло.

Седнах и на четири крака се придвижих към края на леглото. Пенисът му се втвърди под хавлията само защото знаеше, че го гледам. Плъзна ръце през косата ми, с пръст направи пътечка по лицето ми, по очертанията на устните ми. Не се наведе да ме погледне в очите, както обикновено правеше. Знаеше, че го гледам. Вероятно искаше да гледам, харесваше му. Кълна се, че чух пулса на сърцето си. Ушите ми бучаха. Исках да го докосна. Исках много повече от това, исках да опитам… вкуса му.

— Гледаш ме така, сякаш ти се иска да го докоснеш с уста — каза с плътен дрезгав глас.

Преглътнах и казах:

— Искам да усетя… вкуса ти.

Той плъзна ръка по пениса си и направи крачка към мен. Погали с връхчето му устните ми, сякаш рисуваше по тях с малката капчица, събрала се отгоре. Когато езикът ми се стрелна навън да опитам вкуса й, той тихо простена.

Докоснах с устни главичката и пак го облизах.

— Да, точно така — прошепна. — Толкова е хубаво!

Не знам какво бях очаквала, но нямаше нищо общо с представите ми. Не бях очаквала да се възбудя толкова много от самото действие, от това, че можех да го контролирам, можех да го сложа на колене, да взема силата в ръце само с едно докосване с устни.

Погали ме по косата. Затворих очи. Дишаше накъсано. Поех го дълбоко в устата си. Тогава чух как дъхът му потрепери.

— Спри, спри — каза и направи крачка назад. Гласът му прозвуча така, сякаш току-що бе пробягал маратон. — Нямаш представа колко много искам да усетя устните ти там… По дяволите! Но искам да съм по-внимателен, когато го правим за първи път, а точно сега имам чувството, че съм обезумял от желание и не мога да бъда нежен.

Разбрах как се чувства. Тялото ми се топеше в блаженство, усещах пулса си във вената на врата, притисках бедрата си, за да усетя сладката болка отново. Той се наведе към мен, целуна ме и прошепна:

— Обърни се по корем, Черешке.

Не можах да не се съглася. Бях прекалено замаяна дори да му отговоря. Обърнах се по лице. Матракът потъна и усетих как Уил застана зад разтворените ми крака. Погали ме по гърба, по дупето, стисна ханша ми, ръцете му обгаряха кожата ми. Издърпа ме назад, за да застана на колене. Усещах колко съм мокра… вече. Усещах как влагата ми попива в пръстите му, докато ги плъзгаше по вътрешната част на бедрата ми. Сърцето ми блъскаше като обезумяло. Опитах се да не мисля за нищо друго. Само за допира на устните му по гърба ми.

Винаги бях мислила, че разбирам жените, които го желаят. Знаех и защо го желаят. Той нямаше красотата на Бенет и не беше деликатен и грижовен като Макс. Той беше порочен, несъвършен, загадъчен и… можеше… долавяше. Създаваше впечатлението, че в мига, в който види жена, вече можеше да прочете мислите й и да разгадае желанията й.

Да, знаех тези неща и преди, но едва сега разбрах защо си губят ума по него. Защото в крайна сметка той наистина знаеше от какво се нуждае една жена, знаеше от какво се нуждая аз, преди дори да се досетя. Нямаше нужда да ме докосне, за да разбере. И когато се наведе и докосна с устни ухото ми, и когато прошепна: „Този път ще пищиш от удоволствие.“, е… тогава се изгубих и аз.

Пресегна се и взе презерватив. Чук как къса фолиото, как го развива по пениса си. Спомних си как изглеждаше това тънко гумено нещо, стегнато там. Исках да бърза, да ме чука, да накара болката да си иде.

— Този път ще ме усетиш по-дълбоко — каза и отново целуна гърба ми. — Но ако те заболи, трябва да ми кажеш.

Нали?

Кимах безмълвно и се притисках към ръцете му. Толкова отчаяно копнеех да засити този глад в мен.

Дланта му бе удивително хладна. Притисна я към кръста ми и се опита да ме накара да не мърдам. Треперех ли?

В тъмното ръцете ми се открояваха върху белия чаршаф. Виждах го усукан на топка под дланта ми, както бе усукано на топка цялото ми същество.

— От теб се иска само да чувстваш. — Усетих вибрациите от гласа му по кожата си. — От тук поемам аз. Сега.

Почувствах масивните мускули на бедрата му между моите, връхчето на пениса му, а тялото ми се огъваше надолу, за да го посрещна, да вдигна дупето си максимално високо, да му предоставя идеален ъгъл с надежда, че сега, този път вече, ще влезе в мен. Усещах устните му по раменете си, по гърба. Беше рано, в стаята бе студено, чувствах хладния въздух върху влажните места, където ме бе целувал и бе впивал зъби. Потръпнах.

А когато прошепна отново в ухото ми колко красива изглеждам отзад, колко много се нуждае от мен, колко ме желание, сърцето ми щеше да изскочи.

Толкова беше различно, когато бе зад мен. Не можех да видя изражението му, не можех да разбера как се чувства, не можех да усетя окуражителния му поглед, който винаги ми казваше, че се справям добре. Трябваше да затворя очи и да се съсредоточа върху треперещите му ръце. Беше крайно напрегнат и нетърпелив, когато се плъзна по клитора ми. Слушах накъсаното му дишане, стоновете му, притисках се към него. Беше толкова… голям, толкова твърд. Дъхът ми спря, когато най-сетне започна да влиза.

— О! — Очевидно звукът се бе откъртил от моето гърло, защото това бе единствената… дума, за която можех да се сетя.

О, не знаех, че ще е толкова хубаво.

О, боли ме, но болката е сладка.

О, моля те, не спирай. Още, още!

И сякаш бях казала всичко това на глас. Той продължи да влиза леко и бавно в мен. Едва бяхме започнали, а вече бе прекалено хубаво, прекалено… съвършено. Усетих познатото придърпване. Теглеше ме към ръба, към експлозията.

— Така добре ли е? — попита. Не успях да отговоря, само кимах с глава. Той започна да движи таза си съвсем леко и да ме разпъва отвътре, до края, да ме тласка към онзи миг, в който всичко в мен щеше се разпадне. — Мамка му, ако само можеш да се видиш!

Бе сложил ръка върху рамото ми, после я плъзна в косата, уви един кичур в юмрук и я дръпна леко, за да ме държи в позата, в която ме искаше.

— Разтвори краката. Облегни се на лакти!

Изпълнително следвах всички команди. И когато усетих колко дълбоко влиза, не можах да сподавя писъка си.

Никога през живота си не се бях чувствала така желана, така секси.

— Знаех си, че ще е хубаво! — каза, а аз дори не разбрах за какво ми говори.

Помислих си, че ще изгубя съзнание или най-малкото ще се строполя, затова преместих лакти по-напред, притиснах лице към възглавницата. Задникът ми стърчеше нагоре, а той не спираше да ме чука.

Калъфката на възглавницата беше хладна или може би лицето ми гореше. Стиснах очи, навлажних устни. Беше дяволски добър, а аз вдигнах ръце и се хванах за рамката на леглото. Тялото ми бе изпънато като стрела под него.

Мина ми през ум, че ще се счупя на две, когато свършвам.

Усещах гъдела от мократа му коса по гърба си. Представих си как изглеждаме, как се е надвесил над мен, как се държи за мен с две ръце, как треперя под него, как леглото се клати. Спомних си как се криех под одеялото и тайно се докосвах. Беше необиграно, забранено, нещо мръсно и греховно. И сега изглеждахме така. Но ако тогава той бе само фантазия, сега бе реалност и беше милион пъти по-хубаво от всички възможни фантазии.

— Кажи ми какво искаш, Черешке? — успя да каже. Гласът му бе толкова дрезгав и глух, че едва го чух.

— Още — чух се да казвам. — По-дълбоко.

— Докосвай се. Няма да свърша без теб.

Плъзнах ръка по потното си тяло. Клиторът ми бе потен, гладък, подут. Усещах как мускулите ми треперят, чух как дишането му се промени, звуците и стоновете му ставаха по-силни, по-чести. После промени ъгъла и влезе толкова дълбоко, че трябваше да огъна гръб, за да поема сладката болка.

— По дяволите, Хана! Искам да свършиш… Направи го заради мен — каза и ускори темпото.

Отне ми само няколко секунди, няколко завъртания на пръста ми по клитора. Когато свършвах, имах чувството, че се давя в собствения си вик. Вълната ме удари толкова силно… кълна се, костите ми вибрираха.

Ушите ми бучаха, но усетих как застина зад мен, как всеки мускул в тялото му се изопна, чух как изстена с устни, допрени до врата ми.

Бях изтощена. Не усещах ръцете и краката си, ставите ми щяха да се разпаднат всеки миг, кожата ми гореше.

Бях толкова изморена, нямах сили дори да отворя очи. Чук как Уил извади презерватива, изхвърли го, чух как влезе в банята, чух течащата вода. Когато матракът до мен потъна и усетих отново топлината на тялото му, бях почти в безсъзнание.

* * *

Събуди ме ароматът на кафе, шумът от машината за миене на съдове и тракането на чаши. Погледнах към тавана, премигнах и усетих как сънят се отцежда от съзнанието ми и реалността и споменът за нощта ме събарят.

Той е тук. Това беше първата ми мисъл, след което ме връхлетя втората:_ Какво ще се случи сега? Преди часове всичко изглеждаше лесно. Просто бях блокирала достъпа на такива въпроси в съзнанието си и направих каквото исках… и това беше… Уил_. И мисля, че това, което той искаше, бях аз.

Ала сега, когато слънцето не само надничаше, а изливаше светлината си през прозорците, сега, когато светът навън бе буден и жив, несигурността ме удави, не знаех къде са границите, къде сме ние в цялата тази схема, на какви позиции стоим.

Кръвта ми замръзна. Бях скована, болеше ме на хиляди места, сякаш бях направила стотици коремни преси.

Боляха ме бедрата, раменете, гърбът ми беше напълно безчувствен и скован. Мускулите между краката ми пулсираха болезнено, сякаш Уил ме бе чукал цяла нощ, без да спре и секунда.

Станах тихичко от леглото и прибягах на пръсти до банята. Затворих безшумно вратата. Ключалката обаче изщрака силно.

Не исках нещата да се променят, не исках да се държим странно, да загубим мекото удобство и откритостта в общуването ни. Не знаех какво ще правя, ако загубя и това.

Измих си зъбите, сресах си косата и нахлузих някакви мъжки къси гащи и пуловер. Тръгнах към кухнята с намерението да му кажа, че мога да пускам машината за съдове и да мия чаши, и че не искам това да се променя и той да шета из къщата.

Стоеше пред печката само по черни боксерки. Беше с гръб към мен и… обръщаше палачинки.

— Добро утро — казах и се засилих към кафеварката.

— Добро утро — усмихна ми се широко той, хвана ме за дрехата и ме притегли за бърза целувка по устните. Най-безцеремонно пренебрегнах реакцията на тялото си. Просто се пресегнах за чаша, старателно спазвайки огромно разстояние между нас.

Когато идвахме на почивка или на екскурзия и отсядахме в този апартамент, мама винаги правеше закуска за всички. По нейно настояване кухнята беше много голяма, за да побере цялото семейство. Беше може би най-голямото помещение в цялата сграда. Шкафчетата бяха в черешовочервено, плочките — в меки пастелни тонове.

Прозорците се издигаха от пода до тавана и гледаха към Сто и първо авеню. Плотът бе огромен, за да може да се настани цялото семейство. Винаги ми се бе струвало, че този необятен мраморен плот с всички столове около него е само прахосване на място, прекалено голям за размерите на апартамента, особено сега, когато живеех сама тук.

Но при спомена за нощта, който кръжеше като лешояд над главата ми, и при гледката на съвършеното му голо тяло, изведнъж ми се стори, че са ме натъпкали в кутия за обувки. Сякаш стените се затваряха около мен, таванът ме притискаше и всичко ме буташе към този сексапилен мъж. Не, не исках това. Исках да дишам, имах нужда от пространството си.

— Кога стана? — попитах. Той сви рамене. Мускулите на гърба подскочиха при движението. Можех да видя крайчето на татуировката под ребрата му.

— Преди… доста време.

Погледнах часовника. Беше рано, прекалено рано за ставане в неделя. И то при положение че нямахме никакви планове за деня, след такава нощ.

— Не можа да спиш ли?

Той обърна поредната палачинка и метна по една в чиниите.

— Нещо такова.

Сипах си кафе, без да откъсвам очи от изливащата се в чашата кафявата течност. Парата се виеше над нея, окъпана в лъч светлина. Беше наредил масата, прибори за двама ни, чаши с портокалов сок. Замислих се за НЕприятелките на Уил и се зачудих дали това е нормалната практика с всяка от тях: да им направи закуска и да ги зареже в самотните им апартаменти, да ги изостави с омекнали крака и идиотски усмивки.

Поклатих глава и изпънах рамене.

— Радвам се, че си все още тук — казах. Той се усмихна, обра последното черпаче смес и го изля в тигана.

— Това е хубаво.

Млъкнахме. Удобството на мълчанието. Сложих захар и сметана в кафето си и се преместих на другия край на плота.

— Искам да кажа… нямаше да е странно, ако си беше тръгнал. Но сега е по-лесно.

Той обърна палачинката и попита през рамо:

— По-лесно?

— Не е толкова странно и неловко — казах. Дълбоко вярвах, че трябва да запазя нещата между нас съвсем… обикновени, сякаш нищо не е било. Трябваше да си останат непроменени и това между нас да не се превръща в… нещо. Нещо, за което не исках да мисля, че не е по силите ми, и вероятно не беше по силите ми.

— Не те разбирам, Хана.

— Просто е по-лесно сега да преодолеем тази част… знаеш… виждали сме се голи, отколкото по-късно, когато ще се чувстваме кофти, щом се сетим, че сме… общували и без дрехи.

Той застина. Гледаше в тигана напълно объркан. Не се усмихна, не кимна, не ми благодари, че го казах преди него. Сега вече и аз се обърках.

— Нямаш много високо мнение за мен, нали? — каза и най-сетне се обърна към мен.

— Моля те. Знаеш, че за мен ти си човек, който може всичко, убедена съм, че можеш да ходиш и по вода. Не искам да се побъркваш сега и да си мислиш, че очаквам нещо от теб, че очаквам да правиш каквото и да е. Не искам нищо повече. Не е нужно да се държиш престорено галантно.

— Не се побърквам.

— Просто казвам, че тази нощ означава нещо и за двама ни, но знам, че за мен е означавала едно, а за теб съвсем друго.

— И какво беше тази нощ за теб? — попита с помръкнало лице.

— Може би нещо удивително. Понеже, макар да се провалих с Дилън, тази нощ си доказах, че все още мога да се забавлявам с мъж, че мога да се отпусна, да изпитвам удоволствие. Знам, че тази нощ не те е променила, но промени мен. Така че… благодаря.

Той присви очи.

— И кой съм аз според теб. Какъв съм аз?

Приближих се към него и се надигнах на пръсти да го целуна по брадичката. Телефонът му започна да вибрира на плота. Видях името на екрана. Кити. Е, ето, отговорихме си на още един въпрос. Поех дълбоко въздух, подредих мислите си, засмях се и посочих към осветения екран на телефона му.

— Какъв ли? Ти си… просто мъж, който е много добър в леглото. И има защо.

Той се намръщи още повече, погледна телефона, грабна го и го изключи.

— Хана — започна и ме притегли в прегръдката си. Целуна нежно челото ми и продължи: — Снощи…

Въздъхнах с горчивина. Името ми звучеше толкова хубаво от неговите устни.

— Не се налага да ми обясняваш, Уил. Съжалявам, че започнах този странен разговор и не искам да е толкова неловко.

— Не, аз…

Сложих два пръста на устните му и го накарах да млъкне.

— Господи, Уил, знам, че мразиш тези сцени след секс. И наистина не е необходимо да правиш нищо, не искам нищо повече. Разбирам, не е проблем.

Очите му оглеждаха всяка извивка, всеки мускул на лицето ми. Запитах се какво ли търси, какво не е разбрал.

Дали не ми вярваше? Целунах го нежно по бузата. Той обхвана кръста ми.

— Добре, така да е. Радвам се, че нямаш никакви притеснения — каза най-накрая.

— Кълна се, не те лъжа. Няма нищо странно.

— Няма нищо странно — повтори той.