Джоана Шуп
Дяволската лейди (24)

Двадесет и четвърта глава

Верен на думата си, Куинт наистина не се люби с нея до деня на сватбата им. Софи правеше всичко възможно да го съблазни, но той не се поддаваше. През повечето нощи тя се прокрадваше през уличките под прикритието на лунната светлина и се промъкваше в къщата му. Куинт я целуваше с неизменна страст, но през тези седмици прекарваха времето си в разговори и разходки из градината, ръка за ръка. Времето бе необичайно топло за сезона и Куинт като че ли предпочиташе да е навън. Софи с радост му угаждаше, щастлива, че състоянието му се подобрява.

След онази нощ в спалнята й той си стоеше у дома. Бързаше да довърши работата си по шифъра. Бе й казал, че би желал да излизат след сватбата, когато тя ще може официално да го придружава. Но все по-често канеше приятелите им и Софи ликуваше, като виждаше как се смее и шегува с Колтън и Уинчестър. Не беше готов да отиде на бал или на разходка по „Бонд Стрийт“, но изглеждаше по-спокоен и щастлив. Ще се оправи. Тя ще се погрижи за това.

Веднъж нощта ги свари, седнали на каменна пейка в градината сред сладостното ухание на жасмин. Куинт й разказваше как веднъж Колтън цапардосал Уинчестър насред „Уайтс“ и двамата се смееха. Софи облегна глава на рамото му.

— Днес сте в отлично настроение.

Той я целуна по главата.

— Разчетох шифъра. И го предадох на баща ви.

Тя вдигна очи.

— Така ли? Та това е чудесно!

Бе се изненадала, като научи, че баща й работи за Министерството и е криел толкова много тайни! Ала напоследък двамата често разговаряха и макар да не бе му разкрила истината за сър Стивън, все пак бе почувствала известна утеха, когато разбра за работата му. Явно страстта към разследванията и шпионирането беше в кръвта й.

— Какво каза?

— Остана много доволен, естествено. След няколко седмици ще се наложи да го обясня и на шифровчиците в Министерството, но засега приключих.

Софи се сгуши върху широките му гърди. Господи, колко го обичаше. Канис изприпка до тях, подуши нозете й и се настани до Куинт. Облегна глава на коленете му и Софи със задоволство отбеляза, че той протяга ръка и го гали по шията. Уж не обичаше животни, а се разбираше чудесно с кутрето.

— Как според вас е разбрал, че ще си подхождаме? — попита тя, без да отмества поглед от кучето.

— Видял ни е заедно.

— Нима? Кога?

— На бала. Онзи път, когато ме последвахте в библиотеката и ме помолихте да ви целуна. Каза, че е разбрал по погледа ви.

Нима е било толкова очевидно?

— Но как е могъл да знае, че отвръщате на чувствата ми, при положение че се сгодихте за Съвършената Пепертън едва месец по-късно? — В гласа й се прокрадна горчивина.

Куинт обхвана с шепи брадичката й, вдигна главата й и я погледна в очите.

— Поисках ръката й само за да привлека вниманието ви. Най-глупашки се надявах да ви накарам да ревнувате, та да ме приемете като ухажор.

Софи така се изненада, че едва не падна от пейката.

— Чакайте, направили сте го нарочно? Давате ли си сметка колко е глупаво? Та аз едва не умрях от мъка. — Тя си пое рязко дъх. — Ами ако не беше избягала с коняря? Щеше да се наложи да се ожените за нея.

Куинт изви вежди, сякаш учуден, че още не се е досетила.

— Софи, кой според вас им даде пари и карета да избягат?

Софи го сръчка в рамото.

— Куинт! Не мога да повярвам, че чак сега ми казвате. След толкова време.

— Не исках да знаете. Планът ми се провали и ме отдалечи още повече от вас. Постъпих като истински глупак. Реших, че съм ви загубил завинаги, затова и заминах за континента.

— Ами ако бях се омъжила за друг?

— Но не го направихте — изтъкна той.

— Но можех — възрази тя.

Куинт я вдигна и я намести в скута си, обгърна я със силните си ръце.

— Тогава щях да намеря начин да ви спра. — Искреният му тон я трогна. Вярваше му. Обгърна главата му с длани и го притегли към себе си за омайна целувка.

Той тутакси се отдръпна и отвърна с широка усмивка на раздразнението в очите й.

— Още шест дни, котенок. Ще издържите.

— Продължавам да твърдя, че никой няма да узнае.

— Аз ще знам. Вие също. — Той плъзна пръсти през късите й къдрици. — Вие сте нещо много повече от партньор в леглото ми, Софи. Вие сте целият ми живот.

Нима може да роптае след подобна декларация? Притисна се в обятията му и сложи длан на гърдите му, точно върху равномерно туптящото му сърце.

— Твърдоглавец — измърмори, макар думата да прозвуча като задъхано признание в любов.

— Прави ми впечатление, че не кроите планове за след сватбата. С какво смята да се захване сър Стивън?

Софи изви шия, за да го погледне в очите.

— Мислех си… дали ще имате нещо против, ако и след като се венчаем…

— Смятахте, че ще ви спра? — Плътните му устни се извиха озадачено. — Защо да го правя?

— Защото твърдите, че е опасно. Предположих, че ще искате да си стоя у дома, та да съм в безопасност.

— Да, бих искал да си стоите у дома, но ми се струва, че няма да бъдете щастлива. Желанието ми е да имате свой живот, Софи. Възможно е да дойде момент, когато.

— Не го изричайте — прекъсна го тя остро.

Куинт въздъхна.

— Твърдоглавка.

 

 

— Как се чувстваш?

Съпругата му се намести лениво върху него и погали влажните му гърди. Куинт се постара да успокои дишането си, преди да отговори.

— Невероятно — отвърна и едва тогава отвори очи. — Щастлив.

Бяха се венчали същата сутрин, заобиколени от неколцина приятели и роднини, поканени за церемонията и пищната сватбена закуска. Софи бе прекрасна със скромната си розова рокля и Куинт почти не откъсваше очи от нея. При първа възможност бе отпратил гостите, грабнал бе младоженката и бе я отнесъл на ръце в покоите им.

Вече се смрачаваше, но никой от двамата не забелязваше. Софи се усмихваше дяволито, със зачервени и подути от целувките му устни.

— Чудесно. Ще се погрижа винаги да си щастлив.

— Голям късметлия съм. — Той я притегли към себе си и я целуна страстно, настойчиво. — А ти как се чувстваш?

— Недоволна. — Тя се отърка в него. — Иска ми се да получа малко милувки от съпруга си.

— Ще ми трябват няколко минути. — А може би по-малко от обикновено. Близо месец не бе я имал в леглото си, но Софи бе настояла да се откажат от кондомите. Куинт бе се опитал да спори, но тя бе му напомнила, че заболяването на баща му вероятно се дължи на злополука. За първи път люби жена без кондом и усещането бе толкова силно, че не издържа дълго. Два пъти поред.

Софи се наведе и го гризна по ухото.

— Разкажи ми пак за пръстена. — Топлият й дъх го облъхна и той неволно потръпна.

Венчалният й пръстен достави огромна радост на Куинт. Софи много го хареса. Когато й подари обсипаната със скъпоценни камъни златна халка, тя се просълзи.

Боеше се, че е прекалено бляскав за практична жена като нея. За щастие, се оказа, че излишно се е тревожил.

Той хвана ръката й — онази, която носеше доказателството за съюза им.

— Нарича се акростичен пръстен. Всеки камък обозначава първата буква от определена дума. — И взе да изрежда имената отляво надясно. — Верделит. Иолит. Топаз. Аметист. Малахит. Елмаз. Аквамарин. — Завърши с целувка.

— Vita tea.

„Живот мой“, гласеше преводът от латински, но римляните използвали фразата, за да опишат „всичко на този свят“. Това, което означаваше за Куинт жената до него.

Софи прехапа устна, без да откъсва очи от пръстена.

— Никога няма да се уморя да го гледам и да слушам как ми изреждаш имената.

— Радвам се. — Той я притегли към себе си. — Преди да съм забравил, Джулия ти донесе сватбен подарък и ми заръча да ти го дам тази вечер.

Софи рязко вдигна глава. Отношенията й с най-близката й приятелка бяха се пообтегнали покрай последните събития и това я потискаше.

— Какво е?

— Нямам представа. Сложих го в чекмеджето.

Софи се протегна към масичката и извади кутията.

Седна в леглото, развърза копринената панделка и вдигна капачето. Куинт надникна и видя само купчинка писма. Отгоре бе сложен лист хартия и Софи започна да чете.

След няколко секунди се разсмя с глас.

— Какво е? — попита той.

Софи избърса ъгълчетата на очите си.

— Съветите на Пърл Кели за мъжете. Даде ги на Джулия, когато се опитваше да омае Колтън в ролята на куртизанка. Преди много години Джулия ми обеща, че когато си харесам някого, ще ми даде да ги прочета.

— А защо ти ги дава сега, когато вече си имаш съпруг?

— Пише, че само защото съм омъжена за теб, не означава, че не мога да те науча на някой и друг трик. Твърди, че тук има неща, за които и Колтън не е чувал.

— Мили Боже — възкликна Куинт. — Вече съм заинтригуван.

Софи избута кутията.

— Не тази нощ, мили ми съпруже. Смятам да ги прочета насаме и да те изненадвам винаги когато мога.

Той я хвана за ръката и я притегли към себе си. Софи се отпусна върху гърдите му.

— С теб, скъпа моя, не бих очаквал нищо друго.