Джоана Шуп
Дяволската лейди (15)

Петнадесета глава

Куинт плъзна лениво ръка по хълбока й. Стигаше му да лежи до нея, докато се съвземат. Утре щеше да има достатъчно време за угризения на съвестта. Точно в този миг смяташе да се наслаждава на последните отблясъци от любенето им. Да изрежда наум всичко, дето би искал да стори с нея. Смяташе да я люби поне още веднъж, преди да я пусне да си върви.

— Кажете ми какво обичате — попита.

— У вас ли? — Тя извърна лице към неговото. — Каква е тази внезапна неувереност, Деймиън?

Той се пресегна, ощипа я закачливо по дупето и тя изписка.

— Не, в леглото. Да сте отгоре? Или мъжът да е отгоре? Или да сте на колене? Кажете ми какво предпочитате, защото далеч не съм приключил с вас.

Софи примигна неразбиращо. Крайчетата на устните й се извиха надолу и Куинт осъзна грешката си.

— Чакайте, мислех…

— Че съм имала много партньори? Разбирам… — Тя въздъхна и той усети дъха й върху кожата си. — Какво друго да си помислите? Трябваше да ви кажа цялата истина. Преди вас е имало само един мъж, а и всичко бе много отдавна. Това обясняваше защо е толкова тясна.

— Но защо не се е венчал за вас?

Софи се изсмя сухо.

— На вас може да се разчита, че ще стигнете до същината. Наистина обеща да се венчаем. Беше в годината на дебюта ми и бях хлътнала по него, разбирате ли. Каза, че много двойки консумират предварително брачната си нощ, а след като съвсем скоро ще обявят годежа ни, защо да не го направим и ние?

Куинт изруга наум. Софи далеч не бе първото наивно момиче, повярвало на лъжите на някой подлец. По това време Куинт го нямаше, бе заминал извън страната за няколко години, но сега съжали, че не е бил в града. Може би ако бе срещнала него…

— Както и да е — продължи тя, — така и направихме. Консумирахме брачната си нощ. И аз чаках да посети баща ми и да поиска ръката ми.

Куинт я погали утешително по корема, макар в гърдите му да се надигаше буря. Не му харесваше накъде върви разказът й. Никак не му харесваше.

— И… продължих да чакам. Накрая го хванах на тясно на едно светско събиране. Попитах направо кога смята да говори с баща ми и той отвърна, че няма такова намерение. Нямало кръв на чаршафа, видите ли, а и невинните девици не изпитвали такова удоволствие като мен.

Той сви ръце в юмруци, а главата му взе да пулсира от напрежение.

— Казал ви е, че сте изпитали твърде голямо удоволствие?

— Да — отвърна тя с равен глас. Куинт едва се сдържаше да не избухне. — Какво друго можех да сторя, освен да сведа глава засрамена и да си тръгна? Не можех да кажа на баща си, а и вече ми беше ясно, че не желая да се омъжа за Роб.

Тя прехапа устна, но Куинт подскочи.

— Роб? Роби? Робърт?

При последното име тялото й трепна и я издаде.

— Робърт кой? Благородник ли е бил? Явно да, щом сте смятали, че е подходящ кандидат. — Той се обърна по гръб и скръсти ръце под главата си. Дебютът й ще да е бил преди осем години. Започна да прехвърля през ум всички мъже на име Робърт, за които се сещаше. Не бяха малко, понеже името често се срещаше сред изисканото общество. Кой би могъл да е горе-долу на нейните години, неженен.

— Престанете — побутна го Софи. — Знам какво се опитвате да направите. Спрете. Всичко приключи толкова отдавна.

— Не мога да се сдържа. Искам да откъсна главата му. Но след като съм го бъхтил цяла седмица.

Софи се надигна на лакът и преметна крак върху бедрото му. Прокара пръсти по гърдите му, през мекия мъх на корема му.

— Нямах представа, че сте толкова кръвожаден. Разкривате непознати за мен страни на благородния учен.

— Опитвате се да ме разсеете.

Тя се подсмихна и плъзна пръсти по вътрешната страна на бедрото му.

— Успявам ли? — Пенисът му се пробуди, кръвта се втурна в пещеристите тела, ерекцията му се надигна и Софи се разсмя с глас. — Май да.

— Не сме приключили разговора, Софи. Настоявам да ми кажете името му.

Тя се намести между бедрата му и обсипа хълбока му с целувки.

— Няма да ви го кажа, Деймиън, затова се откажете. — Спря устни точно над члена му и плажният й, горещ дъх погали чувствителната кожа. Куинт потръпна. — Всичко е в миналото.

„Не, не е в миналото.“ В момента обаче бе склонен да я остави да смята, че е спечелила спора.

Особено след като езикът й бръсна главата на пениса му и той едва не подскочи.

— О, да. Господи, направете го пак.

Гледаше как връхчето на розовия й език се плъзва по чувствителната глава на пениса му и през ствола му пробяга пламък чак до тестисите.

— Кажете ми какво да правя. Искам да ви доставя наслада, но не зная как.

— Трудно е да сгрешите — отвърна той през смях. — Стига да не прекалите със зъбите. — Тя го гледаше, объркана, затова се опита да поясни. — Нали знаете кое се нарича клитор? Малката подутинка, която галите, за да си доставите…

— Да — побърза да потвърди тя и страните й пламнаха.

— Е, това — той посочи ерекцията си — е същото, но малко по-голямо. Така че важат същите принципи.

— Имате предвид ласки с език?

— Също и засмукване — добави Куинт и гласът му стана дрезгав при мисълта за устата й, поела пениса му.

Софи навлажни устни и се наведе над него. Той се опита да не мърда, да я остави да го изследва, но насладата бе твърде мъчителна. Тя започна с леки целувки, после езикът й пробяга леко по цялата му дължина, за да изучи формата и вкуса му. И когато най-после го пое във влажната си топла уста и устните й обвиха главичката и я засмукаха, Куинт остана без дъх. Завъртя очи и в гърлото му се надигна мощно стенание.

— Ще ме убиете, котенок.

Окуражена, тя го пое по-дълбоко. Засмука го леко и отново плъзна устни нагоре. Искаше му се да я гледа, но усещанията бяха твърде силни, за да държи очите си отворени. Трябваше да се досети, че Софи бързо усвоява новостите. Тя движеше уста нагоре и надолу и дишането му секваше. Ако продължаваше така.

Той протегна ръце, хвана я за раменете и я притегли върху себе си за гореща целувка. Тя преметна крака около хълбоците му и той едва се сдържа да не се плъзне в нея, както бе гол, незащитен. Но не можеше да рискува. Родът му бе прокълнат, никому не би пожелал да носи негово дете.

— Софи, подайте ми кондома от масата.

Тя се извъртя и гърдите й се притиснаха в лицето му. Куинт побърза да се възползва, да завърти език около зърното, да го притегли в устата си. Обсипа гърдите й с милувки, а Софи стенеше и се извиваше върху него. Когато взе да го умолява, той надяна кондома, повдигна ханша й и я отпусна върху себе си.

— Какво да правя? — изстена тя и кафявите й очи блеснаха от възбуда.

— Възседнете ме. Движете се отгоре ми, ето така. — Той хвана ханша й и я намести върху себе си. Очите й се разшириха. — Хубаво е, нали? Тази поза позволява да се стимулира…

Тя повтори движението по-настойчиво и Куинт не довърши. Явно бе излишно да й обяснява втори път.

После се оставиха на усещанията. Софи се извиваше отгоре му, гърдите й се люшкаха, пружината на леглото стенеше и протестираше. Тя гърчеше пръсти върху корема му, забиваше нокти в кожата, а той надигна таз да посрещне устрема й, потъна още по-дълбоко в топлината й, бедрата им се плъзгаха едно в друго. От челото му покапа пот и капките се стекоха в косата му. Усещаше как възбудата в основата на гръбнака му нараства неудържимо и му стана ясно, че няма да издържи още дълго.

— Хайде, Софи. Господи, искам да ви докосна. — Той се пресегна и притисна палец върху клитора й и в същия миг стените на влагалището й пристегнаха ерекцията му като с обръч. Тя отметна глава и извика, разтърсвана от конвулсии, които ускориха собствената му експлозия. Оргазмът му сякаш нямаше край, гъстите струи сперма се изливаха на спазми от тялото му в защитната преграда, а той потръпваше безпомощно под тялото й.

Софи рухна върху гърдите му, отмаляла, потна. На свой ред омаломощен, Куинт чувстваше как го залива покой и задоволеност. Не помнеше кога за последен път се е чувствал така безметежно. Вероятно никога.

— Не мога да помръдна — промълви тя с притиснати в гърдите му устни.

— Тогава не мърдайте. — Той уви ръце около тялото й и я целуна по косата. — Така сте си добре.

Софи нямаше представа колко ще продължи усещането за лекота и сладка нега, но искаше да му се наслади докрай. Куинт явно също не бързаше. Лежеше върху тялото му, сгушена, преметнала крак върху неговия. Зарови пръсти в космите на гърдите му, а той взе да описва с длан бавни кръгове по голия й гръб.

— Не помня кога за последен път съм се чувствал толкова добре — измърмори той.

Тя се усмихна, долепила лице до рамото му.

— В какъв смисъл добре?

— Какъв е този внезапен пристъп на неувереност, София? — подкачи я той.

— Все пак нямам вашия опит.

— И слава богу. Ако имахте повече опит, сигурно щяхте да ме убиете.

Тя го перна по рамото.

— Дръжте се сериозно.

— Котенок, почти винаги съм сериозен.

Екзотичната дума я накара да потръпне, особено начинът, по който я изричаше — с нисък, гърлен глас.

— И по-рано ме нарекохте така. Какво означава?

— Котенце. На руски.

— Харесва ми как звучи.

— Забелязах — отвърна той шеговито. — А и ви подхожда — той посочи корема си и Софи се надигна. Върху изопнатата кожа на корема му личаха алени драскотини.

— Аз ли го направих? — Тя затули уста ужасена. — Господи, Куинт, толкова.

— Не се извинявайте — прекъсна я той. — Белязали сте ме, защото ви е било приятно, било ви е приятно с мен. Утре, когато видя драскотините, ще си спомня изражението ви в мига на екстаза. Софи, който не може да оцени подобно щастие, е пълен глупак.

Той я притегли обратно в леглото и се приведе над нея.

— Искам да се наслаждавате на всичко, което правя, както и на всичко, което правите с мен. Така е редно и се радвам, че ми го показвате. Жените трябва да получават точно толкова удоволствие от физическата близост, колкото и мъжете.

— Но дамите…

— … са преди всичко жени. Знам, учили са ви, че не е редно да харесвате интимните контакти, а първият ви партньор ви е внушил, че да изпитвате удоволствие, е неприлично, но знайте, че всичко онова, което правим заедно, не е нередно, стига да носи наслада и на двама ни. Дори да не ми вярвате за друго, повярвайте ми за това.

Думите му звучаха разумно, но въпреки това не можеше да не се запита дали й има нещо — бе го издрала като лъвица.

— Ще се опитам.

— Чудесно. В колко часа трябва да тръгнете оттук? Вече е почти четири.

Софи въздъхна. Никак не й се тръгваше, но и дума не можеше да става да остане.

— Хубаво ще е да тръгна веднага, преди слугите да се събудят.

Той я целуна — нежна, мека, дълга целувка, от която пръстите на краката й неволно се сгърчиха.

— Благодаря ви за тази нощ.

— Удоволствието беше мое. В най-буквалния смисъл.

Той се засмя.

— И мое. А сега да ви облечем и настаним в каретата.

Двамата се захванаха да събират разпилените си дрехи от земята. Очите му потъмняха, когато Софи нахлузи мъжките гащи.

— Никога не съм предполагал, че мъжкото бельо ще ми допадне толкова — отбеляза той.

Тя стегна дрехата около кръста си.

— Нямаме време, не и тази вечер.

— Хубавото е, че знам къде да намеря сър Стивън.

— Това означава ли, че следващия път ще ме пуснете само ако съм с мъжки дрехи? — Тя нахлузи панталона.

Куинт бе я изпреварил — вече пъхаше ризата в брича си, далеч по-обигран в тънкостите на мъжкия тоалет.

— Напротив. Харесвам ви, с каквото и да сте облечена. Всъщност най-много ви харесвам, когато сте разсъблечена.

— И аз вас. Доста сте мускулест за човек, който не става от писалището.

— Щом си падате по мускули, ще се старая да ги показвам по-често. — Той взе превръзката за гърдите й. — Жалко, че се налага да се увиете отново.

— Няма нужда. Гърдите ми не са големи, а и ще се прикрия с палтото.

Той спря зад гърба й, обхвана голите полукълба с длани и те мигом набъбнаха. Софи сподави стон.

— Значи ще се люшкат свободно през целия път в каретата — изръмжа той и притисна слабини към дупето й. — Тази представа ми стига да се възбудя отново.

Софи внезапно си припомни предишния им разговор — предложението му да я придружи по време на разследванията. Може би именно сега, когато бе спокоен и задоволен, беше идеалният момент да го подтикне да се изправи срещу страховете си.

— В такъв случай най-добре да дойдете с мен, за да проверите лично.

Той отпусна ръце и се опита да отстъпи назад, но Софи се извъртя и го сграбчи за ризата.

— Ще се справите, Деймиън. Сигурна съм.

Куинт се намръщи, готов да се признае за победен още преди да е опитал, но Софи не се отказваше.

— Ще бъда с вас. Само аз. Никой друг. И обещавам, че ще галите гърдите ми през цялото време.

Той се засмя въпреки нежеланието си.

— Предложението е много изкусително, признавам. Но защо сте така решена да видите как ставам за смях?

— Защото не виждам нищо срамно в тази ваша слабост. Смятам, че е напълно човешка. Страхувате се, Деймиън. И аз ви разбирам, вероятно по-добре, отколкото си мислите. Самата аз позволих на страха и срама да управляват живота ми твърде дълго, а вие ме освободихте от оковите им. Нека сега и аз ви помогна.

Той я притисна в обятията си с такъв устрем, че тя остана без дъх.

— В крайна сметка неминуемо ще ви разочаровам — прошепна в косата й.

— Няма как да сте сигурен. — Той понечи да поклати глава, но тя го прекъсна. — Нали непрекъснато говорите за факти и доказателства. Докажете ми, че греша, Куинт. Да излезем навън и да видим какво толкова ще се случи.

Куинт зарея поглед към градините и сърцето му препусна. Усещаше нарастваща болка в тила.

— Ще съжалявате — каза на Софи, — когато се наложи да ме вдигнете и внесете на ръце в къщата. Да не кажете, че не съм ви предупредил.

— Ще видим — отвърна тя упорито. — Каретата е в задната уличка. Помолих Дженкинс да гледа право напред и да не се намесва, каквото и да се случи. Ще се качим в каретата и ще обиколим съседните улици. После ще ви оставя да се приберете.

Куинт издиша бавно и избърса влажните си длани в панталона.

— Защо настоявате толкова?

Софи замълча за миг.

— Защото обожавам да слушам лекциите ви. Да гледам как се изправяте пред цяла зала учени и книжовници и идеите ви просто бликат. Как всички обръщат очи към вас, готови да поемат знанието, което раздавате така щедро. Истинска… привилегия.

— Аз… нямах представа. Никога не сте идвали при мен след лекция. Защо не сте ми казали? — Не беше я забелязвал сред тълпата, не че изнасяше толкова много лекции.

Не повече от една или две годишно. Но щеше да му е приятно да знае, че и тя е сред публиката.

— Не съм казала на никого. Даже на Джулия. Глупаво е. Държа се като фанатичка, като някоя от преданите ви последователки. Спотайвам се на задния ред, само и само да чуя гласа ви.

Думите й му подействаха като удар в слънчевия сплит. Всичко в него омекна и във вените му нахлу топлина.

— Софи — възкликна той и посегна да я прегърне.

— Не, никакви такива. — Тя се измъкна от ръцете му. — Съсредоточете се. Пък и сам знаете какво е определението за фобия. Ирационален страх, — а вие сте рационален, разумен човек. Можете да се справите. Ще се справите.

Куинт издиша рязко и прокара пръсти през косата си.

— Добре. Да приключваме тогава.

— Гледайте в мен — Софи застана пред него и го хвана за ръцете. — Ще ви заведа долу. Съгласен ли сте?

Той кимна и тя тръгна заднешком, без да пуска дланите му. Куинт взе да се препъва напред, но не сваляше очи от лицето й. От малкото, вирнато носле. От сърцевидната извивка на горната й устна, плътната, чувствена долна устна. Големите, кръгли кафяви очи, които го гледаха с такова доверие, с такова упование, та почти повярва, че е способен на всичко.

Спуснаха се по стъпалата и излязоха в градината. Куинт усещаше как дробовете му се свиват болезнено, обзе го неистовото желание да се върне. Сърцето му думкаше, сякаш участваше в състезание.

— Не отклонявайте поглед, Деймиън — напомни му Софи. — Помислете какво ще правите с мен, когато стигнем до каретата.

Интересна идея. Замисли се за гърдите й, голи под жилетката и ризата, разлюлени, както докато пронизваше тялото й. Софи прехапа устна, сякаш се досещаше какво си мисли той. Всемогъщи Кадмий, прекрасна е. А устата й.

Зовеше похотливи образи в съзнанието си, всичко, дето би искал да направи със Софи, стига да имаше време. В тялото му отново плъзна възбуда, подклаждана от паника и вълнение, като че не бе свършил два пъти през последния час. Искаше я отново. Смътно осъзна, че Софи протяга ръка назад, за да отвори портата. Постара се да не откъсва поглед от лицето й дори когато тя се извърна за миг назад.

В следващия момент бяха в каретата и той едва не я изблъска в стремежа си да преодолее последното стъпало. Софи се свлече върху възглавниците и той скочи отгоре й, обгърна я с тялото си в тясното, тъмно пространство и колелата се завъртяха.

Наведе се, за да обсеби устата й, обзет от лудешка жажда и необузданост, сякаш никога не бе я притежавал. Тя се вкопчи в него, отвърна на целувката му, плъзна ръце по гърба му. Той разтвори палтото й, разкопча жакета, измъкна ризата и жилетката от панталона, издърпа ги нагоре, за да се добере до голата плът. Свлече се на колене и пое едното й зърно в уста, засмука дълбоко.

Пръстите й се сгърчиха в косата му.

— О, Господи. Куинт!

Той се отдръпна от гръдта й и отново трескаво зацелува устните й.

— Ако не бяхме в карета, вече щях да съм във вас — прошепна дрезгаво и притисна твърдта си в сърцевината й.

— О, да — изскимтя тя и вкопчи ръце в хълбоците му.

— Не мога да ви се наситя. — Той се притисна в нея. — Колко жалко, че не сте с рокля.

Софи дишаше тежко и се извиваше под него.

— Следващия път.

Желанието изригна в тялото му и ерекцията му натежа болезнено.

— Докоснете ме, Софи. Моля ви. — Тя протегна ръка и погали члена му през панталона. — Още. Господи, Софи. Искам ви.

С общи усилия разкопчаха копчетата и Куинт изстена, когато пръстите й намериха голата му плът.

— Да. По-силно. По-бързо. Да. Точно така.

Тя движеше ръката си нагоре-надолу, а той необуздано тласкаше члена си в тясната пролука. Усещането бе зашеметяващо.

— Господи, да. Не спирайте.

Не можеше да мисли, не можеше да диша и всичките му вътрешности се изопнаха мъчително. Софи шепнеше сподавени, сладостни, окуражителни слова и той не спираше да люшка хълбоци напред и назад. Вълната на удоволствие го заля, гърбът му се изви, тялото му се сгърчи и семето му се изля на горещи струи върху копринената й жилетка. Той потръпна и изстена името й, а конвулсиите още отекваха в крайниците му. Когато дойде на себе си, забеляза, че каретата е спряла.

— Върнахме се — прошепна Софи.

Куинт примигна. Господи. Надигна се, седна на седалката по-далече от нея, докато се съвземе напълно. За пореден път бе загубил самообладание в нейно присъствие. Издиша тежко и разтърка очи. Никога не бе се отнасял така непочтително към жена. А Софи определено не заслужаваше такова отношение. Унижил я беше, еякулирал бе върху нея. Исусе, какво ли си мисли за него? Не носеше носна кърпа, затова смъкна шалчето от врата си и се захвана да я почисти, доколкото можеше.

— Е, сигурна съм, че Алис не очаква точно такива петна — отбеляза Софи шеговито.

— По-добре да го свалите и да ми го дадете. Ще накарам камериера ми да го почисти.

Той й помогна тромаво да свали първо жакета, после изцапаната жилетка. Сетне й помогна да облече пак жакета. Не я погледна в очите, докато закопчаваше панталона си.

— Съжалявам.

— Деймиън — тя обгърна лицето му с шепа и го накара да я погледне. — Нима забравихте? Всичко, което правим заедно, не е нередно, стига да носи удоволствие и на двама ни.

— Съмнявам се, че ви е било приятно да ви използвам по този начин.

— Грешите. Беше ви приятно да ми доставите удоволствие на верандата, нали?

— Разбира се.

— Е, и на мен ми е приятно да ви доставям удоволствие, твърдоглавец такъв. А сега слезте, та най-после да се прибера. Нуждаете ли се от помощ?

— Не, ще се справя — отвърна той, макар да не бе съвсем сигурен. Ала Софи беше направила достатъчно. Не искаше да я товари повече. Хвана ръката й и я притисна към устните си. — Сладки сънища, котенок.