Метаданни
Данни
- Серия
- До всички момчета, които съм обичала (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- To all the boys I’ve loved before, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боряна Даракчиева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- sqnka(2021)
Издание:
Автор: Джени Хан
Заглавие: До всички момчета, които съм обичала
Преводач: Боряна Даракчиева
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 18.07.2017
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Anna Wolf
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 978-619-157-202-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8820
История
- —Добавяне
64
Когато виждам Питър в автобуса на сутринта, той е с приятелите си от отбора по лакрос и отначало се смущавам, но той ме вижда и се усмихва.
— Ела насам, Кови. — Отивам до него, той веднага нарамва сака ми и ми прошепва:
— Сядаш при мен, нали?
Кимам.
Докато вървим през автобуса, някой подсвирва. Като че ли всички се взират в нас и отначало си мисля, че си въобразявам, но после виждам, че Дженевив гледа право в мен и шепне нещо на Емили Нюсбаум. По гръбнака ми плъзва студена тръпка.
— Дженевив не сваля очи от мен — шепна на Питър.
— Това е, защото си толкова прекрасно странна — казва той и слага ръце на раменете ми, после ме целува по бузата и аз забравям за Дженевив.
С Питър сядаме в средата на автобуса с Гейб и другите от отбора. Помахвам на Крис да дойде при нас, но на нея й е добре с Чарли Бланчард. Не успях да й разкажа за снощи. Когато се прибрах, тя вече спеше. А сутринта и двете се успахме и нямахме време. Ще й разкажа всичко по-късно. Но засега е много чудесно, че само аз и Питър знаем за това.
Докато слизаме от планината, споделям шоколадовите лулички с момчетата и играем на карти, които също аз нося.
След един час спираме до една закусвалня за закуска. Аз ям кифличка с канела, а под масата с Питър се държим за ръце.
Отивам до банята и там срещам Дженевив, сама е, слага си блясък на устните с малка четчица. Влизам в кабинката да се изпишкам, с надеждата, че когато изляза, ще я няма, но тя още е там. Мия си бързо ръцете и тогава Дженевив казва:
— Знаеш ли, че когато бяхме малки, исках да съм на твое място? — Сковавам се. Дженевив щраква несесера си. — Все исках твоят татко да е мой татко, а Марго и Кити да са мои сестри. Много обичах да идвам у вас. Все се надявах и се молех да ме поканиш на гости с преспиване. Мразех да стоя у дома с баща ми.
— Аз… не знаех — заеквам аз. — Аз обичах да идвам у вас, защото майка ти беше много добра с мен.
— Тя наистина те харесваше — казва Дженевив.
Събирам целия си кураж и питам:
— Тогава защо спря да ми бъдеш приятелка?
Тя присвива очи към мен.
— Наистина ли не знаеш?
— Не.
— Онази вечер в седми клас ти целуна Питър. Знаеше, че го харесвах, но ти все пак го целуна. — Свивам се смутено и тя продължава: — Винаги съм знаела, че само се правиш на добричка. Нищо чудно, че с братовчедка ми сега сте най-добри приятелки. Но поне Крис не се прави на праведна. Не се преструва.
Цялото ми тяло се сковава.
— За какво говориш?
Тя се смее и аз се смразявам, защото звучи много щастлива. Тогава разбирам, че с мен е свършено. Подготвям се за ужасното нещо, което ще излезе от устата й, но все пак се оказвам неподготвена.
— Говоря за това, че с Питър сте правили секс в горещата вана снощи.
Главата ми се изпразва тотално. Може би дори ми причернява за секунда. Усещам как се олюлявам. Някой да дойде бързо с ароматни соли; ще припадна.
Главата ми се мае.
— Кой ти каза това? — давя се аз. — Кой каза това?
Дженевив накланя глава на една страна.
— Всички!
— Но… но ние не сме…
— Съжалявам, но мисля, че е абсолютно отвратително. Секс в гореща вана, в обща вана, е просто… — Потреперва. — Само бог знае какви неща се носят сега в тази вода. Там влизат семейства, Лара Джийн. Сигурно дори в момента.
В очите ми избиват сълзи.
— Ние само се целунахме. Не знам защо хората говорят така.
— Ами може би защото Питър така им е казал?
Цялото ми тяло изстива. Не е вярно. Няма как да е вярно.
— Всички момчета го смятат за голям пич, защото е успял да изчука сладката малка Лара Джийн Кови във ваната. Както добре знаеш, той започна да излиза с теб само за да ме накара да ревнувам. Егото му не може да приеме факта, че го зарязах заради по-голямо момче. Той те използваше. А ако е получил и безплатен секс между другото, още по-добре. Но той все още дотичва, когато му се обадя. Защото ме обича. Никога няма да обича друго момиче, колкото мен. — Каквото и да вижда на лицето ми, явно й харесва, защото се усмихва. — Сега, когато ние с Блейк… е, предполагам, че ще разберем какво ще стане, нали?
Стоя скована и онемяла, докато тя бухва косата си пред огледалото.
— Но ти не се тревожи. Сигурна съм, че сега, когато вече си курва, много момчета ще искат да излизат с теб. За една нощ.
Бягам. Изтичвам от тоалетните и през вратите на закусвалнята, качвам се в автобуса и започвам да плача.