Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (62)

61

В шест и половина сутринта в деня на екскурзията татко ме оставя в училище. Още дори не е съмнало. Като че ли слънцето се бави все повече с всеки изминал ден. Преди да сляза от колата, татко вади от джоба на сакото си шапка от светлорозова вълна с помпон отгоре. Слагам я и тя покрива ушите ми.

— Намерих я в дрешника в коридора. Мисля, че беше от любимите на майка ти. Тя беше страхотна скиорка.

— Знам, помня.

— Обещай ми, че поне веднъж ще се спуснеш по пистата.

— Обещавам.

— Толкова се радвам, че го правиш. За теб е хубаво да опитваш нови неща.

Усмихвам се вяло. Само ако знаеше какво става на тези екскурзии, нямаше да е толкова доволен. Тогава виждам Питър и приятелите му пред автобуса.

— Благодаря, че ме докара, тате. Ще се видим утре вечер. — Целувам го по бузата и вземам сака си.

— Закопчай си палтото — вика той, докато затварям вратата.

Закопчавам си палтото и гледам как колата потегля. В другия край на паркинга Питър говори с Дженевив. Тя се смее. После той ме вижда и ми прави знак да се приближа. Дженевив се отдалечава, забила поглед в клипборда си. Когато стигам там, той взема сака от рамото ми и го слага до неговия.

— Ще ги кача в автобуса.

— Замръзвам — казвам аз, зъбите ми тракат.

Питър ме дърпа пред него и ме прегръща.

— Аз ще те топля. — Поглеждам го подигравателно, но той гледа другаде. Гледа Дженевив. Свежда лице към врата ми и аз се отдръпвам.

— Какво има? — пита ме той.

— Нищо.

* * *

Госпожица Дейвънпорт и треньор Уайт преглеждат саковете на учениците — госпожица Дейвънпорт на момичетата, а треньор Уайт на момчетата.

— Какво търсят? — питам Питър.

— Алкохол.

Вадя телефона си и пиша съобщение на Крис.

Не носи алкохол! Проверяват!

Няма отговор.

Будна ли си?? Събуди се!

Тогава колата на майка й спира на паркинга и Крис слиза от мястото на пътника. Изглежда сънена.

Какво облекчение! Питър вече може да говори колкото си иска с Дженевив; аз ще седя с Крис и ще ядем закуските, които съм опаковала. Имам ягодови желирани бонбони и грахчета уасаби, които Крис много обича, както и шоколадови пурички.

Питър изстенва.

— Крис ще идва ли?

Не му обръщам внимание и й махам.

Дженевив стои до автобуса с клипборда си, когато също забелязва Крис. И се смръщва. Тръгва право към нея и заявява:

— Ти не си записана.

Хуквам към тях, заставам до Крис и казвам умолително:

— В съобщението миналата седмица се казваше, че има свободни места.

— Да, но трябваше да се запишеш — клати глава Дженевив. — Съжалявам, но Криси няма да дойде, ако не се е записала или не е дала депозит.

Смръщвам се. Крис мрази да я наричат „Криси“. Винаги е мразила. В гимназията всички й казват Крис, само Дженевив и баба й я наричат „Криси“.

Питър изниква зад мен.

— Какво става?

Скръстила ръце, Дженевив обяснява:

— Криси не се е записала за екскурзията, затова много съжалявам, но не може да дойде.

В паника съм, но Крис през цялото време се хили и мълчи.

Питър извърта очи и казва:

— Джен, нека да дойде. На кого му пука, че не се е записала?

Бузите й пламват от гняв.

— Не аз измислям правилата, Питър! Да вземе да дойде и безплатно тогава? Честно ли ще е спрямо останалите?

Крис най-сетне проговаря:

— О, аз вече говорих с Дейвънпорт и тя каза, че всичко е наред. — Свива устни в целувка към Дженевив. — Кофти, Джен.

— Е, хубаво, не ми пука. — Дженевив се обръща и се насочва към госпожица Дейвънпорт.

Крис гледа след нея, ухилена. Дърпам я за ръкава и шепна:

— Защо не го каза още в началото?

— Очевидно защото исках да се позабавлявам. — Тя ме прегръща през раменете. — Очертава се много интересен уикенд, Кови.

Прошепвам, притеснена:

— Не носиш алкохол, нали? Проверяват чантите.

— Не се тревожи за мен. Покрита съм.

Когато я поглеждам със съмнение, шепне:

— Бутилка от шампоан, пълна с текила, в дъното на сака ми.

— Дано да си я измила много добре! Може да ти стане лошо! — Представям си как Крис и компания се опитват да пият шотове пенеста текила и после ги карат в болницата, за да им промият стомасите.

Тя роши косата ми.

— О, Лара Джийн.

* * *

Качваме се в автобуса и Питър се настанява в средата, а аз тръгвам напред.

— Хей — вика той, изненадан. — Няма ли да седнеш с мен?

— Ще седя с Крис. — Продължавам по пътеката, но той ме хваща за ръката.

— Лара Джийн! Майтапиш ли се? Трябва да седиш до мен. — Оглежда се дали някой чува. — Ти си моето гадже.

Издърпвам ръката си.

— Скоро ще късаме, нали? Нека изглежда по-реалистично.

Когато се настанявам до Крис, тя клати глава към мен.

— Какво? Не мога да те оставя да седиш сама. Все пак дойде заради мен. — Отварям раницата си и й показвам закуските. — Виж. Донесох ти любимите неща. Какво искаш първо? Желирани бонбони или пурички?

— Още не е съмнало — мърмори тя. — Дай бонбоните…

Усмихната, отварям пакетче.

— Яж колкото искаш.

Спирам да се усмихвам, когато виждам, че Дженевив се качва в автобуса и сяда до Питър.

— Ти си виновна — казва Крис.

— Заради теб беше! — Не е вярно. Мисля, че просто се изморих от тази история. От всички усложнения на това, да си нечие гадже, но всъщност да не си.

Крис се протяга.

— Знам, че за теб приятелките са важни, но внимавай. Братовчедка ми е истинска баракуда.

Пъхам бонбон в устата си и дъвча. Трудно ми е да преглътна. Гледам как Дженевив шепне нещо в ухото на Питър, а Крис заспива веднага, облегнала глава на рамото ми.

* * *

Хижата е точно каквато Питър я описа — има голяма камина, мечи кожи и много малки кътчета. Навън вали, тихо се сипят ситни снежинки. Крис е в добро настроение — на половината път се събуди и започна да флиртува с Чарли Бланчард, който ще я води по стръмните писти. Дори вадим късмет с двойна стая, а не с тройна, защото всички други момичета вече са се разпределили по тройки.

Крис излезе да кара сноуборд с Чарли. Покани ме да ида с тях, но аз отказах. Веднъж опитах да карам ски, докато Марго се спускаше със сноуборд, и накрая се спуснахме по различно време, изчаквахме се и постоянно се губехме.

Ако Питър ме беше поканил да карам сноуборд с него, щях да отида. Но той не го направи, а и без това съм гладна, затова слизам в салона да обядвам.

Госпожица Дейвънпорт е там, гледа си мобилния и яде супа. Тя е млада, но изглежда стара. Мисля, че е заради тежкия фон дьо тен и косата на път. Не е омъжена. Крис ми каза, че я видяла да се кара с някакъв тип пред една закусвалня, затова предполагам, че си има приятел.

Когато ме вижда да седя сама и да ям сандвич до камината, тя ми маха да се приближа. Отнасям чинията си на масата й и сядам срещу нея. Предпочитам да ям сама и да чета, но не мисля, че имам голям избор.

— Вие трябва ли да оставате в хижата целия уикенд, или можете да излезете да карате ски? — питам я аз.

— Аз съм официалната база — казва тя и бърше ъгълчетата на устата си. — Треньор Уайт отговаря за пистите.

— Не ми изглежда много честно.

— Нямам нищо против. Всъщност ми харесва да стоя в хижата. Много е спокойно. Освен това трябва винаги да има някой тук, при спешен случай. — Тя лапва още една лъжица от супата. — Ами ти, Лара Джийн? Защо не си на пистите като всички останали?

— Не ме бива много със ските — отвръщам смутено.

— Така ли? Чух, че Кавински е добър сноубордист. Трябва да го накараш да те научи. Не сте ли двойка?

Госпожица Дейвънпорт обича да е в час с ученическите драми. Тя нарича това съпричастност, но всъщност е просто клюкарка. Ако й дадеш повод, ще се опита да изрови възможно най-много мръсотия. Знам, че с Дженевив са близки.

За миг виждам отново Дженевив и Питър в автобуса, свели глави един към друг, и от тази сцена сърцето ми се свива. Нашият договор още не е приключил. Защо трябваше да й го връщам дори секунда по-рано?

— Да — отговарям. — Заедно сме. — После ставам. — Знаете ли какво? Мисля все пак да ида на пистите.