Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (41)

40

Не съм сигурна как трябва да се облека за вечеря у Питър. В магазина майка му изглежда много изискана. Не искам да си мисли за всичко, което ми липсва, в сравнение с Дженевив. Изобщо не разбирам защо трябва да се срещам с нея.

Но искам да ме хареса.

Ровя из дрешника си, после и в дрешника на Марго. Най-сетне избирам кремав пуловер, блуза с висока бяла якичка и жълто-зелена разкроена пола. Чорапогащи и равни обувки. Слагам и малко грим, макар че почти не ползвам. Нанасям прасковен руж и се опитвам да си сложа сенки, но накрая измивам всичко и започвам отначало, този път само със спирала и гланц за устни.

Отивам да се покажа на Кити и тя обявява:

— Прилича на униформа.

— В добрия смисъл ли?

Тя кима.

— Сякаш работиш в готин магазин.

Преди Питър да дойде, проверявам на компютъра коя вилица за какво да използвам, за всеки случай.

* * *

Странно е. Седя до масата в кухнята на Питър и имам чувството, че живея нечий друг живот. Оказа се, че майка му е направила пици, затова не е нужно да се притеснявам за вилиците. А и къщата им не е модерна отвътре; най-обикновена и симпатична. На плота в кухнята има истински уред за биене на масло, снимки на Питър и брат му в дървени рамки по стените и покривки на бели и червени квадратчета.

На плота за закуска има много топинги за пицата — не само с пеперони и наденица, с гъби и чушки, но и със сърцевини от артишок, маслини каламата, прясна моцарела и цели скилидки чесън.

Майката на Питър е мила. По време на вечерята постоянно добавя салата в чинията ми и аз продължавам да ям, въпреки че вече съм сита. Веднъж я хванах да ме гледа, беше се усмихнала много мило. Когато се усмихва, прилича на Питър.

По-малкият му брат се казва Оуен. Той е на дванайсет. Прилича на умалено копие на Питър, но не говори много. Не е общителен като него. Оуен грабва парче пица и го пъха в устата си, въпреки че е твърде горещо. Пухти, издиша топлия въздух и едва не изплюва парчето в салфетката си, а майка им казва:

— Да не си посмял, Оуен. Имаме гостенка.

— Остави ме на мира — мърмори Оуен.

— Питър казва, че имаш две сестри — казва госпожа Кавински с ослепителна усмивка. Реже парче маруля на хапки. — Майка ти сигурно е много щастлива с три момиченца.

Отварям уста да отговоря, но Питър ме изпреварва:

— Майката на Лара Джийн е починала, когато тя е била малка. — Казва го, сякаш тя би трябвало да го знае, и майка му се смущава.

— Много съжалявам. Ще го запомня.

Бързо се намесвам:

— Тя наистина беше щастлива с три момичета. Бяха сигурни, че малката ми сестра Кити ще е момче, а мама каза, че толкова е свикнала с момичета, че се притеснява как ще се справи с момче. Затова беше много облекчена, когато Кити се оказа момиче. Ние със сестра ми Марго също; всяка нощ се молехме да имаме сестра, а не брат.

— Хей, какво им е лошото на момчетата? — възразява Питър.

Госпожа Кавински се усмихва. Слага още едно парче пица в чинията на Оуен и казва:

— Вие сте варвари. Диви животинчета. Обзалагам се, че Лара Джийн и сестрите й са ангелчета.

Питър сумти.

— Е… Кити може би донякъде е малко варварка — признавам аз. — Но аз и голямата ми сестра Марго сме доста добри.

Госпожа Кавински взема салфетката си и се опитва да изтрие доматения сос от лицето на Оуен, но той перва ръката й.

— Мамо!

Когато тя става да донесе другата пица от фурната, Питър ми казва:

— Видя ли как го глези?

— Теб те глези още повече — протестира Оуен, а на мен мърмори: — Питър дори не знае как се готви супа с фиде.

Смея се.

— А ти знаеш ли?

— Ами да, готвя си я от години.

— И аз обичам да готвя — казвам и отпивам от чая с лед. — Ще трябва да дадем на Питър един урок по готварство.

Оуен ме поглежда и казва:

— Носиш повече грим от Дженевив.

Свивам се, сякаш ме е зашлевил. Сложила съм само спирала! И малко блясък на устните! Много добре знам, че Дженевив слага бронзант, сенки и фон дьо тен всеки ден. Освен това спирала, очна линия и червило!

Питър бързо се намесва:

— Млъкни, Оуен.

Хлапето се подхилва. Присвивам очи. Само няколко години е по-голям от Кити! Навеждам се напред и размахвам ръка пред лицето си.

— Това е естествено. Но ти благодаря за комплимента, Оуен.

— Няма защо — отвръща, също като брат си.

* * *

На път за дома питам:

— Питър?

— Да.

— Няма значение.

— Какво? Питай де.

— Ами… родителите ти разведени ли са?

— Да.

— Често ли виждаш баща си?

— Не.

— О, ясно. Просто се чудех.

Той ме поглежда с очакване.

— Какво? — питам го.

— Чакам следващия въпрос. Никога не спираш само с един.

— Е, липсва ли ти?

— Кой?

— Баща ти!

— О, не знам. Мисля, че повече ми липсва миналото. Когато бяхме заедно — той, мама, аз и Оуен. Бяхме като отбор. Той идваше на всеки мач по лакрос. — Замълчава. — Просто… се грижеше за всичко.

— Предполагам, че така правят всички бащи.

— Сега го прави за новото си семейство — казва Питър делово, без горчивина. — Ами ти? Майка ти липсва ли ти?

— Понякога, когато се замисля за това. — Внезапно добавям: — Знаеш ли какво ми липсва? Когато ме къпеше. Как ми миеше косата. Не мислиш ли, че това е най-прекрасното усещане, да ти мият косата? Топлата вода, мехурчетата, пръстите в косата ти. Толкова е хубаво.

— Да, така е.

— Понякога изобщо не мисля за нея, а после… а после ми идва някаква мисъл, например чудя се какво би мислила за мен сега? Тя ме познаваше само като малко момиче, а вече съм тийнейджърка и се чудя, ако ме види сега на улицата, дали ще ме познае?

— Разбира се, че ще те познае. Тя ти е майка.

— Знам, но много съм се променила. — Той изглежда смутен и аз разбирам, че съжалява, че се е оплаквал заради баща си, защото баща му поне е жив. А после, тъй като ме поглежда, сякаш ме съжалява, аз изправям гръб и казвам важно: — Аз съм много зряла.

Той се усмихва.

— О, така ли?

— Да, много съм изтънчена, Питър.

Когато той ме оставя пред нас, точно преди да сляза от колата, казва:

— Мисля, че мама те хареса.

Става ми много приятно. За мен винаги е било важно майките на хората да ме харесват.

Точно това обичах най-много, когато гостувах на Дженевив — да стоя при майка й. Уенди беше толкова изискана. Носеше копринена блуза, хубав панталон и огърлица дори у дома. Съвършена коса, винаги гладка. Дженевив има нейната коса, но не и идеално правия нос на майка си. Носът на Дженевив има лека гърбица в основата, но според мен това я прави още по-привлекателна.

— Между другото, ти определено не носиш повече грим от Джен. Тя винаги цапаше белите ми тениски с бронзант.

За човек, който е преодолял Дженевив, той определено говори твърде много за нея. Но не е само той. И аз мисля за нея. Дори когато я няма, пак е тук. Това момиче определено има доста широк обхват.