Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (27)

26

В книжарница „Макколс“ съм, купувам „Стъклената менажерия“ за часа по английски и оглеждам магазина за Джош. Сега, когато с Питър уточнихме всичко, спокойно мога да го разгласявам. Ще му го върна тъпкано, задето мисли, че съм домошарка, с която нито едно момче не би искало да излиза.

Забелязвам го да подрежда нови книги в раздела за документалистика. Той не ме вижда, затова се промъквам зад него и крещя:

— Бау!

Той подскача и изпуска една книга на пода.

— Изкара ми ангелите!

— Това беше целта, Джош! — смея се аз. Каква физиономия само! Защо е толкова приятно да се промъкваш зад хората?

— Добре, добре. Спри да се смееш. Защо си тук?

Вдигам книгата и я размахвам пред него.

— Аз съм при мистър Раднор по английски. Ти бил ли си при него?

— Да, добър е. Строг, но справедлив. Още си пазя записките, ако ти трябват.

— Благодаря — отвръщам и добавям лъчезарно: — Познай! С Питър все пак не скъсахме. Беше само недоразумение.

— О, така ли? — Започва да трупа книгите на купчина.

— Аха. Видях го вчера и си говорихме ли, говорихме, с часове. Имам чувството, че мога да му кажа всичко. Той наистина ме разбира.

Джош бърчи чело.

— И за какво си говорите?

— За всичко. Филми, книги, обичайните неща.

— Хм. Не знаех, че си пада по книги. — Присвива очи и поглежда над рамото ми. — Трябва да помогна на Джанис на щанда. Когато си готова за касата, ела при мен, за да ти дам моята отстъпка.

Хм, не точно на тази реакция се надявах. Едва успявам да изграча:

— Звучи добре. — Но той вече се отдалечава.

Притискам книгата до гърдите си. Сега, когато Джош знае, че вече не съм влюбена в него, ами в Питър, сигурно всичко ще си дойде на мястото и пак ще стане нормално. Все едно моето писмо никога не го е имало.