Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (14)

13

Мислех си, че съм приключила с него.

Когато написах писмото, за да се сбогувам, го мислех наистина, кълна се. Дори не беше толкова трудно, не съвсем. Не и когато знаех колко много го харесва Марго, колко много го обича. Как бих могла да искам първата любов на Марго? Марго, която пожертва толкова много за всички ни. Тя винаги, винаги поставяше мен и Кити преди себе си. Да се откажа от Джош, беше моят начин да сложа Марго на първо място.

Но сега, докато седях сама в дневната и сестра ми беше на шест хиляди и четиристотин километра от мен, а Джош в съседната къща, не можех да мисля друго, освен: „Джош Сандерсън, аз те харесах първа. По право се полагаше на мен. И ако аз бях твоето момиче, щях да те сложа в куфара си и да те отнеса със себе си или, знаеш ли какво — щях да остана. Никога нямаше да те напусна. И след милион години, заради нищо на света“.

Тези мисли и чувства са повече от предателски. Знам го. Те са адски предателски. Карат ме да чувствам душата си мръсна. Марго я няма по-малко от седмица и вижте ме колко съм бърза. Колко бързо я предадох. Аз съм от най-ужасните предатели, защото предавам собствената си сестра, а няма по-голямо предателство от това. И сега какво? Какво би трябвало да направя с тези чувства?

Предполагам, че мога да направя само едно. Ще му напиша друго писмо. Нещо като послепис от толкова страници, колкото е нужно, за да елиминирам всякакви остатъчни чувства към него. Ще сложа тази история при останалите веднъж завинаги.

Отивам в стаята си и откривам специалната си химикалка, която пише много леко с много черно мастило. Изваждам плътната хартия и започвам.

П.П. Все още те обичам.

Все още те обичам и това е огромен проблем за мен, и освен това огромна изненада. Кълна се, че не знаех. През цялото време си мислех, че съм приключила. Как да не съм, когато ти обичаш Марго? Винаги си обичал Марго…

Когато приключвам, оставям писмото в дневника си, вместо в кутията за шапки. Имам чувството, че не съм съвсем готова, че трябва да кажа и друго, само дето още не съм го измислила.