Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (70)

69

Преди мама да почине, с Марго бяхме врагове. Постоянно се карахме, предимно защото аз все развалях нещо нейно — игра или играчка.

Марго имаше кукла, която много обичаше, казваше се Рошел. Рошел имаше копринена кестенява коса и носеше очила като Марго. Мама и татко й я подариха за седмия рожден ден. Рошел беше единствената кукла на Марго и тя я обожаваше. Помня как я молех да ми даде да я подържа само за секунда, но тя винаги ми отказваше. Но веднъж бях болна и не отидох на училище. Промъкнах се в стаята на Марго, взех Рошел и играх с нея цял следобед, като си представях, че ми е най-добрата приятелка. Внезапно си втълпих, че лицето й е твърде обикновено; щеше да е много по-хубава с червило. Щях да направя услуга на Марго, като разкрася Рошел. Взех едно от червилата на мама от чекмеджето й в банята и начервих куклата. Веднага разбрах, че правя грешка. Бях излязла извън устните и тя сега приличаше на клоун, а не на изискана дама. Опитах се да почистя червилото с паста за зъби, но така изглеждаше, все едно има някаква болест на устата. Скрих я под завивките си, докато Марго не се прибра. Чух я как изпищя, когато видя на какво е заприличала Рошел.

* * *

След смъртта на мама всички трябваше да влезем в новите си роли. С Марго вече не се карахме, защото и двете разбирахме, че сега трябва да се грижим за Кити.

— Грижете се за сестра си — все повтаряше мама.

Докато беше жива, го правехме неохотно. След като си отиде, го правехме, защото го искахме.

* * *

Минаха дни и… нищо. Тя гледа през мен, говори ми само при необходимост. Кити ни наблюдава, притеснена. Татко е озадачен и ни пита какво става с нас, но не ме притиска за отговор.

Между нас вече има стена и аз усещам как Марго се отдръпва все повече от мен. Би трябвало сестрите да се карат и да се одобряват, защото са сестри, а сестрите винаги намират път една към друга. Но аз се страхувам, че може би ние няма да го намерим.