Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (69)

68

Сутринта на партито слизам долу след десет, а те са започнали да работят преди часове. Марго е главният готвач, татко — нейният помощник. Тя го е накарала да реже лук и целина и да мие чиниите. На нас казва:

— Лара Джийн, трябва да измиеш банята на долния етаж, да избършеш пода и да разтребиш. Кити, ти ще отговаряш за украсата.

— Не може ли първо да хапнем? — питам аз.

— Може, но бързо. — Тя започва пак да загребва от тестото за сладки.

— Аз дори не исках да правим това парти, а сега ме кара да търкам тоалетната — шепна на Кити. — Защо ти получи по-хубава задача?

— Защото съм най-малката — казва тя и се качва на стол до плота за закуска.

Марго се обръща.

— Ехо, тоалетната трябва да се изчисти! Освен това ще си струва. Не сме правили рецитал от много време. — Плъзга тавата със сладките във фурната. — Татко, скоро трябва да отидеш до магазина. Свърши ни квасената сметана, а имаме нужда и от голяма торба лед.

— Слушам, капитане — отвръща татко.

Единственият, който не получава задача от Марго, е Джейми Фокс-Пикъл, който дреме под елхата.

* * *

Аз съм с червено-зелена папийонка, с бяла риза и карирана вълнена пола. Прочетох в един моден блог, че шарените папийонки били хит. Отивам в стаята на Кити, за да я помоля да ми направи плитка корона, а тя бърчи устна и отвръща:

— Не е много секси.

— Моля? Не се опитвам да изглеждам секси! Искам да изглеждам празнично.

— Ами… приличаш на шотландска сервитьорка или може би на барманка от Бруклин.

— Какво знаеш ти за барманките в Бруклин, Катрин?

Тя ме поглежда изпепеляващо.

— Ами гледам НВО!

Хм. Вероятно трябва да сложим някакъв родителски контрол на телевизора.

Кити отива до моя дрешник и вади червената ми плетена рокля със смъкнати рамене и широка пола.

— Облечи това. Също е коледно, но не е толкова елфско.

— Добре, но ще й сложа брошката захарна пръчица.

— Добре, сложи брошка. Но поне си пусни косата. Никаква плитка. — Правя нацупена физиономия, но тя клати глава. — Ще ти навия крайчетата, за да придам обем, но никакви плитки.

Включвам машата и сядам на пода с Джейми в скута си, а Кити сяда на леглото и започва да разделя косата ми. Навива кичурите на машата като истинска професионалистка.

— Джош изпрати ли потвърждение на поканата за партито? — пита ме тя.

— Не съм сигурна.

— Ами Питър?

— Той няма да дойде.

— Защо?

— Просто не може.

* * *

Марго свири „Синя Коледа“, а нашият стар учител по пиано, господин Чой, седи до нея и пее. В другия край на стаята татко показва нов кактус на семейство Шах, а Кити, Джош и няколко малки деца се опитват да научат Джейми да сяда. Аз отпивам боровинково-джинджифилов пунш и си говоря с леля Ди за развода й, когато Питър Кавински влиза със зелен пуловер, закопчана догоре риза под него и носи кутия с коледни сладки. Едва не се задавям с пунша.

Кити го забелязва едновременно с мен.

— Ти дойде! — вика тя и хуква към него, а той оставя кутията, вдига я и я завърта. Когато я пуска на земята, тя го хваща за ръка и го води до масата, където аз трескаво започвам да преподреждам подноса със сладки.

— Виж какво донесе Питър — казва Кити и го бута напред.

Той ми подава кутията.

— Ето. Сладки плодов кейк, мама ги приготви.

— Какво правиш тук? — шепна обвинително.

— Хлапето ме покани. — Кимва към Кити, която бързо се връща при кученцето. Джош се е изправил и гледа, смръщен, към нас. — Трябва да поговорим.

Значи, вече иска да поговорим. Е, късно е.

— Няма за какво да говорим.

Той ме хваща за лакътя и аз се опитвам да се освободя, но той не пуска. Води ме към кухнята.

— Искам да измислиш някакво извинение пред Кити и да си тръгнеш — казвам му аз. — И можеш да си вземеш сладките.

— Първо ми кажи защо си ми толкова ядосана.

— Защо ли! — избухвам. — Всички говорят как с теб сме правили секс в горещата вана и че аз съм курва, а на теб дори не ти пука!

— Казах на момчетата, че не сме!

— Нима? Каза ли им, че само сме се целували и никога не сме правили нищо повече? — Той се колебае, а аз продължавам: — Или им каза: „Момчета, не сме правили секс във ваната“, и си смигнал няколко пъти.

Той ме гледа свирепо.

— За такъв ли ме мислиш, Кови?

— Ти си отвратителен, Кавински.

Обръщам се. Джош стои на прага и гледа кръвнишки Питър.

— Заради теб всички говорят гадости за Лара Джийн. — Клати глава с отвращение. — Тя никога не би го направила.

— Говори по-тихо — шепна аз и се озъртам.

Не е сега времето. На нашето парти, когато хората, които познавам цял живот, са в съседната стая.

Челюстта на Питър потрепва.

— Това е личен разговор, Джош, между мен и приятелката ми. Защо не идеш да поиграеш на „Уъркрафт“ или на нещо подобно. Или пък да гледаш маратон на „Властелинът на пръстените“ по телевизията.

— Майната ти, Кавински — казва Джош. Аз ахвам. — Лара Джийн, точно от това се опитвах да те предпазя. Той не е достатъчно добър за теб. Дърпа те надолу.

Питър се сковава до мен.

— Преживей го! Тя не те харесва вече. Това свърши.

— Нямам представа за какво говориш — отговаря Джош.

— Няма значение, приятел. Тя ми каза, че си опитал да я целунеш. Опиташ ли отново, ще ти сритам задника.

Джош се изсмива рязко.

— Пробвай.

В гърдите ми се надига паника, когато Питър тръгва към Джош. Дърпам го за ръката.

— Престани!

Тогава виждам Марго — стои на няколко крачки зад Джош, притиснала устата си с ръка. Музиката е спряла, светът е спрял да се върти, защото Марго е чула всичко.

— Не е вярно, нали? Моля те, кажи ми, че не е вярно.

Отварям уста и я затварям. Не е нужно да казвам нищо, защото тя вече знае. Марго ме познава толкова добре.

— Как можа? — пита ме тя с треперещ глас.

От болката в очите й ми се приисква да умра. Никога не съм ги виждала такива.

— Марго — започва Джош, тя клати глава и отстъпва назад.

— Махай се! — Гласът й секва. После ме поглежда. — Ти си ми сестра. Ти си човекът, на когото имам най-голямо доверие.

— Гого, чакай… — Но нея вече я няма. Чувам я да тича по стълбите. Чувам как вратата й се затваря, не се затръшва.

После избухвам в сълзи.

— Много съжалявам — казва ми Джош и добавя вяло: — Аз съм виновен за всичко. — Излиза през задната врата.

Питър понечва да ме прегърне, но аз го спирам.

— Не може ли просто… просто да си тръгнеш?

На лицето му се изписват болка и изненада.

— Разбира се, мога — отвръща и излиза от кухнята.

Отивам в банята до кухнята, сядам на тоалетната чиния и плача. Някой чука, аз спирам да плача и викам:

— Момент.

Ведрият глас на госпожа Шах отвръща:

— Извинявай, скъпа. — И чувам потракването на токчетата й.

Ставам, наплисквам лицето си със студена вода. Очите ми още са червени и подпухнали. Намокрям една кърпа и навлажнявам лицето си с нея. Мама го правеше, когато бях болна. Слагаше леденостудена мокра кърпа на челото ми и я мокреше, ако вече не е достатъчно студена. Ще ми се мама да беше тук.

Когато се връщам на партито, господин Чой свири „Празнувайте весела Коледа“, а госпожица Ротсчайлд е завардила татко на дивана. Тя се налива с шампанско, а той изглежда стреснат. Още щом ме вижда, скача от дивана и тръгва към мен.

— Слава богу, къде е Гого? Още не сме направили нашия номер.

— Тя не се чувства добре.

— Хм. Ще ида да я видя.

— Мисля, че иска да остане сама.

Татко бърчи чело.

— Да не са се скарали с Джош? Видях го да си тръгва.

Преглъщам.

— Може би. Ще ида да говоря с нея.

Той ме тупа по рамото.

— Ти си добра сестра, скъпа.

Насилвам се да се усмихна.

— Благодаря ти, татко.

Качвам се горе, но стаята на Марго е заключена. Питам през вратата:

— Може ли да вляза?

Няма отговор.

— Моля те, Марго. Моля те, нека ти обясня…

Пак нищо.

— Много съжалявам. Марго, много съжалявам. Моля те, говори с мен.

Сядам пред вратата й и започвам да плача. Моята голяма сестра знае как да ме нарани най-силно. Нейното мълчание, като не ме пуска при себе си — това е най-лошото наказание, което би могла да измисли.