Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (4)

3

Това са последните дни от лятото и последните ни дни с Марго. Може би не е чак толкова зле, че скъса с Джош; така имаме повече време да сме само трите. Сигурна съм, че и за това е помислила. Сигурна съм, че е част от плана.

Пътуваме с колата из квартала и виждаме Джош. Миналата година се включи в маратон и сега тича всеки ден. Кити вика името му, но прозорците и без това са затворени — той се преструва, че не е чул.

— Обърни — казва Кити на Марго. — Може да иска да дойде с нас.

— Този ден е само за момичетата Сонг — казвам й аз.

До обед сме в „Таргет“, купуваме някои последни неща, например десертчета за самолета, дезодорант и ластици за коса. Позволяваме на Кити да бута количката, за да прави номера със засилката, а после да се качи на нея и да се вози като на карета. Марго я оставя да го направи само два-три пъти и я спира, за да не дразни другите купувачи.

След това се прибираме у дома и приготвяме салата с пиле и бяло грозде за обяд, а после става време за състезанието по плуване на Кити. Опаковаме сандвичи с шунка и сирене и плодова салата и вземаме лаптопа на Марго, за да гледаме филми, тъй като тези състезания понякога се проточват до вечерта. Освен това правим плакат с „Давай, Кити!“ и рисуваме едно кученце на него. Татко пропуска състезанието, защото изражда бебе, а това е много добра извинителна причина. (Момиченце е и го кръстиха Патриша Роуз — на двете баби. Татко винаги се интересува за имената, защото първо за това го питам, когато се прибере след раждане.)

Кити е много развълнувана, защото спечели две първи места и едно второ, и забравя да попита за Джош чак докато се качваме в колата. Седи на задната седалка, на главата й е увита кърпа като тюрбан, а почетните ленти са окичени на ушите й като обеци. Навежда се напред и казва:

— Хей! Джош защо не дойде на състезанието?

Виждам, че Марго се колебае, затова отговарям аз. Може би единствено в това съм по-добра от нея — в лъжите.

— Тази нощ е на работа в книжарницата. Но много искаше да дойде. — Марго посяга над лоста и стиска с благодарност ръката ми.

Кити издава долната си устна и роптае:

— Това беше последното състезание! Той обеща да ме гледа как плувам.

— Просто му се наложи — отвърнах аз. — Не е могъл да отмени смяната, защото един от колегите му е имал спешен случай.

Кити кима неохотно. Малка е, но разбира какво е да поемеш смяна при спешен случай.

— Хайде да си вземем сладолед — предлага внезапно Марго.

Кити засиява и Джош и въображаемата му спешна смяна са забравени.

— Да! Аз искам с вафлена фунийка! Може ли да си взема фунийка с две топки? Искам с мента и с фъстъци. Не, по-добре шарен шербет и две шоколадови. Не, чакай…

Аз се извъртам на седалката.

— Няма да можеш да изядеш две топки и фунийка. Може би ще се справиш с две топки в чашка, но не и с фунийка.

— Напротив, мога. Тази вечер мога. Умирам от глад.

— Добре, но само да не го изядеш. — Клатя пръст към нея, а тя извърта очи и се смее. Аз лично ще си взема каквото вземам винаги — черешов с шоколадови парченца в захарна фунийка.

Марго спира пред закусвалнята и изчакваме реда си.

— Обзалагам се, че нямат такъв сладолед в Шотландия — казвам аз.

— Сигурно нямат — съгласява се тя.

— Няма да опиташ такъв чак до Деня на благодарността — изтъквам.

Марго гледа право напред и ме поправя:

— До Коледа. Няма смисъл да изминавам толкова път само за Деня на благодарността, не помниш ли?

— Но без теб ще е гадно — цупи се Кити.

Аз мълча. Никога не сме празнували Деня на благодарността без Марго. Винаги тя прави пуйката, печените броколи и лукчетата със сметана. Аз правя пайовете (тиквен и с орехи) и картофеното пюре. Кити е дегустаторът и сервира масата. Не знам как се пече пуйка. А и двете ни баби ще дойдат, а майката на татко от всички ни харесва най-много Марго. Все казва, че Кити я изтощавала, а аз съм била много отнесена.

Внезапно ме обзема паника и трудно си поемам дъх, вече не ми пука за черешовия сладолед с шоколадови парченца. Не мога да си представя Деня на благодарността без Марго. Не мога да си представя дори следващия понеделник без нея. Знам, че повечето сестри не се спогаждат, но за мен тя е най-близкият човек на света. Как ще бъдем момичетата Сонг без Марго?