Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (32)

31

С Кити сме на предните стълби. Тя пие своята корейска млечна напитка, а аз плета шала за Марго, докато чакам Питър. Кити чака татко да излезе. Той ще я откара на училище днес.

Госпожица Ротсчайлд още не е излязла. Може днес да е болна или да закъснее дори повече от обичайното.

И двете сме вперили поглед в предната й врата, когато един миниван се задава по улицата и забавя пред нашата къща. Присвивам очи. Питър Кавински. Кара кафеникав миниван. Показва глава през прозореца.

— Идвате ли?

— Защо караш това? — вика Кати.

— Няма значение, Катрин — отвръща Питър. — Просто се качвайте.

С Кити се споглеждаме.

— И аз ли? — пита ме тя.

Свивам рамене. После се облягам назад, отварям вратата и викам:

— Ние ще закараме Кити, татко!

— Добре! — вика той в отговор.

Ставаме, но точно тогава госпожица Ротсчайлд се изстрелва от къщата си с тъмносин костюм, куфарче в едната ръка и кафето в другата. С Кити се споглеждаме победоносно.

— Пет, четири, три…

— По дяволите!

Ние се кикотим и хукваме към минивана на Питър. Аз сядам до него, а Кити се качва отзад.

— На какво се смеете? — пита той.

Тъкмо се каня да му кажа, когато Джош излиза от дома си. Спира и се втренчва за секунда в нас, преди да помаха. Аз също му махам, а Кити провесва глава от прозореца и крещи:

— Здрасти, Джош!

— Как е? — вика Питър, като се навежда през мен.

— Здрасти — отвръща Джош.

После се качва в колата си.

Питър ме сръчква ухилен и тръгва на заден.

— Кажете сега на какво се смеете.

Щраквам колана и отвръщам:

— Поне веднъж седмично госпожица Ротсчайлд хуква към колата си и се залива с горещо кафе.

Кити приглася:

— Това е най-смешното нещо на света.

Питър сумти.

— Вие двете сте садистки.

— Какво е садист? — интересува се Кити и мушва глава между нас.

Бутам я обратно и казвам:

— Сложи си колана.

Питър тръгва назад.

— Това е, когато се радваш на чуждата болка.

— О… — И си повтаря тихичко: — Садист.

— Не я учи на такива странни неща — казвам аз.

— Видя ли? — отвръща Питър. — Хлапето харесва странни неща. — Без да се обръща назад, вдига ръка, а Кити се навежда напред и я плясва. — Дай една глътка от това, което пиеш там отзад.

— Почти свърши, допий го — казва тя.

Подава му го и Питър надига пластмасовата кофичка към устата си.

— Хубаво е.

— От корейския магазин — обяснява му Кити. — Продават ги на стек и можеш да ги държиш във фризера и да си го опаковаш за обяд. Ще е много студено, когато го пиеш.

— Звучи добре. Лара Джийн, вземи ми едно утре сутрин, става ли? Заради предоставените услуги.

Поглеждам го свирепо и той добавя:

— Имам предвид возенето! Господи!

— Аз ще ти донеса едно — казва Кити.

— Ти си мое момиче.

— Стига да ме закараш на училище и утре — добавя тя и Питър подсвирва.