Дейвид Годман
Нищо никога не се е случвало (8) (Биография на Пападжи)

Речник на специални думи

Дефинициите на технически философски термини дадени тук не са изчерпателни. Те просто посочват как термините са използвани в тази книга. Думите, последвани от звездичка (*), са дефинирани на друго място в речника. Ако една буква е поставена в скоби в рамките на една дума, напр. линга(м), това показва, че думата може да бъде изписана със или без буквата в скобите. Индийските езици завършват една и съща дума по различни начини. В горния пример, линг би бил на хинди, линга, на санскрит и лингам, на тамил.

 

 

ачария — учител; духовен наставник.

Ади-Шанкара — виж Шанкара.

адвайта — буквално „не-две“; недвойственост или абсолютно единство; чист монизъм. Училище на Веданта(*), едно от шестте православни училища на индийската философия; по-специално недуалистичната, нерелигиозната интерпретация на Упанишадите(*) и Брахма сутрите, дадени от Шанкара(*) (788–820 г. сл.н.е.). Основното й учение е, че индивидуалната душа и Брахман(*) са идентични. Тя утвърждава, че това, което е, е само Брахман, Крайната Реалност. Тя също така утвърждава нереалността на света и емпиричния аз.

адвайтин — последовател или практикуващ адвайта.

агори — екстремна секта от садху(*), предполага се, че е основана от Горакхнат, чиито членове са известни с това, че се отдават на странни действия, като пиене на човешка кръв, ядене на плът от мъртви тела, носене на огърлици от човешки кости и използване на човешки черепи като съдове. Изглежда, че Пападжи използва термина агори, за да обозначава всеки садху, който проявява социално неприлично поведение.

ахам Брахмасми — „Аз съм Брахман(*).“ Намира се в Брихадараняка Упанишад(*), тази известна сентенция е една от четирите такива „велики поговорки“ (махаваки(*)) от Упанишадите (*), всяка от които утвърждава идентичността между индивида (Джива(*)) и върховния (Брахман).

аджна — виж кундалини.

анахата — виж кундалини.

ананда — блаженство.

Ананда Маи Ма (1896–1982 г. сл.н.е.) — буквално, „пропита с блаженство майка“; известна бенгалска светица, която е имала много ашрами, включително един в Канкал, Хардвар.

анна — единица индийска валута, равна на една шестнадесета от рупията, от периода преди въвеждане на десетичната система.

Арджуна — един от петимата братя Пандави, женени за Драупади, и най-великият стрелец с лък на древна Индия. Господ Кришна(*) му служи като колесничар във войната на Пандавите срещу Кауравите, която е описана в Махабхарата(*). Кришна предава ученията на Бхагавад Гита(*) на Арджуна на бойното поле Курукшетра(*) непосредствено преди кулминационната битка.

Аруначала — буквално, „червена планина“; свещена планина в Тамил Наду, Южна Индия; счита се за проявление на Господ Шива(*) под формата на естествен лингам. В подножието й лежи град Тируванамалай и ашрамът, основан от Шри Рамана Махарши(*), който считал Аруначала за свой Гуру(*). В много от своите стихове и устни отговори Шри Рамана заявява, че е постигнал Себе-познание чрез благодатта на Аруначала.

Ария Самадж — буквално „Общество на Благородниците“; индуско социално и религиозно движение за реформи, основано от Свами Даянанд (1824–1883 г. сл.н.е.) като реакция на западните влияния върху индуизма. Вижте стр. 74–77 за повече подробности.

Асадхи Екадаши — поклонници от цяла Махаращра се събират в Пандхарпур за този фестивал, който се провежда всяка година през юли или август. Походът главно пресъздава и отбелязва поклонението извършено от Джнанешвар(*) от Аланди до Пандхарпур преди около 700 години. Около 700 000 поклонници присъстват на кулминационния ден и въпреки че движещият се даршан(*) на божеството продължава по двадесет и четири часа на ден, опашката често е дълга 5 км.

асани — физически пози, чието редовно изпълнение е стандартен елемент на много йога(*) практики.

ашрам — уединено общежитие в гора, жилище на мъдреци, йоги(*) и техните ученици или поклонници.

Ащавакра — буквално, „осемкратно осакатеният“; силно деформираният Гуру(*) от Джанака(*). Ащавакра Гита (около 500–400 г. пр.н.е.) съдържа отговора на Ащавакра на въпроса на Джанака: „Как може да се постигне просветление?“ Случката, която Пападжи разказва за Джанака, който получил просветление докато се качвал на кон, била любима на Рамана Махарши(*). Не съм намерил източник от свещените писания за тази история, но версията на Шри Рамана може да бъде намерена в Писма и спомени от Сури Нагамма, стр. 28–32, издание от 1992 г., публикувано от Шри Раманасрамам(*).

Ащавакра Гита — виж Ащавакра.

Атма(н) — във Веданта(*), безсмъртното истинско Себе(*) на всички същества, идентично с Брахман(*), но използвано по-специално за обозначаване на Брахман като индивидуализиран в рамките на човека.

аум — виж Ом.

авадхут(а) — Буквално „отхвърлен“ или „отърсен“; просветлено същество, чиято реализация е толкова интензивна, че е довела до отхвърлянето на всички социално-религиозни общоприети правила и всички признаци на външни различия. Авадхутите са склонни да бъдат бездомни скитници, които избягват човешкото общество.

аватар(а) — буквално „слязъл“; прераждане или „спускане“ на божество, особено едно от десетте прераждания на Вишну(*), които включват Рам(*) и Кришна(*).

авидя — невежество, особено непознаването от човека на неговата истинска природа.

Бадринат — известен също като Бадрика; главният храм в този известен център за поклонение в Хималаите се предполага, че е основан от Шанкара(*). Традиционно, това е едно от четирите дхами („Божии царства“), посещавани от индусите, които търсят Себе-познание.

баниян — тениска, обикновено носена като бельо от индийските мъже.

Бхагавад Гита — буквално „Песен за Бога“ или „Небесна песен“; съставена около 400–300 г. пр.н.е., това е най-известният свещен текст на индуизма. Намиращ се в шеста глава на Махабхарата(*), той се състои от ученията, дадени на арийския принц Арджуна(*) от Бог Кришна(*) на бойно поле при Курукшетра(*). Той се опитва да синтезира много направления на индийската философия (напр. Веданта(*), Йога(*), Самкхия(*)), и препоръчва лично боготворене на Кришна.

Бхагаван — „Господ Бог“; 1) Епитет на Вишну и Шива; 2) Едно от имената, с които е известен Шри Рамана Махарши(*).

Бхагаватам — известна също като Бхагавата Пурана и Шримад Бхагаватам. Съставена около 750 г. сл.н.е. и приписвана на Вияса(*), тя съдържа обширни истории за ранния живот на Кришна(*).

Бхагирати — името на река Ганг, преди тя да се слее с река Алакнанда. Тя е кръстена на мъдреца Бхагират, който първоначално е убедил Ганг да слезе от небесата и да потече на земята.

Бай Сахеб — „уважаван по-голям брат“; това е едновременно название за по-голям брат и начин за обръщане към него в разговор.

бхаджан — от корена бхадж на санскрит(*), „да обичам, обожавам, почитам“; песен или химн на обожание.

бхакта — човек влюбен в Бога, преданоотдаден; човек, който следва или практикува пътя на бхакти(*).

бхакти — „любяща преданост към Бога“; идеалната религиозна нагласа според религиозния индуизъм.

бханг — счукани листа от марихуана, обикновено консумирани в храна или напитки.

бхикша — храна, получена като милостиня; даването на такава храна; актът на излизане за просенето й.

Брахма — В индуската космология, Бог като творец, първият съзнателен ум във Вселената и първото сътворено същество.

брахмачари — 1) този, който практикува брахмачария; първият от четирите етапа на живота; 2) периодът на ученическа преданоотдаденост; 3) млад безбрачен ученик, обикновено живеещ в къщата на своя гуру(*).

брахмачария — буквално, „обитаване, пребиваване в Брахман(*)“; първият от четирите етапа от живота в ортодоксалния индуизъм, този на целомъдрен ученик; често това просто означава безбрачие.

Брахман — Обозначението в индуизма за безличната Абсолютна Реалност, крайната истина, съществуване-знание-блаженство; единственият, безформен, недуален, Абсолютен, вътрешната основа на всичко което съществува; идентичен с Атман(*).

брамин — член на най-висшата индуска каста; член на свещеническата класа, който има задълженията да учи, преподава и извършва ритуали (пуджа(*)) и жертвоприношения (ягна).

браминска нишка — кръг от връв с диаметър около 60 см; прикрепен през лявото рамо и около кръста, той се носи до кожата от много брамини.

Чадуик, майор — британски поклонник на Шри Рамана Махарши(*), който е живял в Шри Раманасрамам(*) в периода 1935–1962 г.

чакри — виж кундалини.

чапати — кръгъл, плосък, безквасен хляб; присъства повсеместно във всички северноиндийски яденета.

чилам — печена, глинена тръба, често използвана за пушене на ганджа(*).

Читракют — Мястото, където Рам(*) и Сита(*) са прекарали единадесет от своите четиринадесет години в изгнание. Рам отседнал на Камад Гири, което означава „хълмът, който може да изпълни всички желания“. Други места в близост до Читракют, които се споменават от Пападжи, са (1) Сати Анасуя: шестнадесет километра нагоре по течението на река Мандакини, това е ашрамът на мъдреца Атрея и съпругата му Анасуя, чиито трима синове са въплъщения на Брахма(*), Вишну(*) и Шива(*). (2) Гупт Годавари: разположен на осемнадесет километра от града, той има две пещери, в които се смята, че Рам и брат му Лакшман(*) са провеждали съд. (3) Хануман Дхара: извор, за който се твърди, че е създаден от Хануман(*), когато се е завърнал, след като подпалил Ланка. (4) Сита Расой: Кухнята на Сита, разположена на върха на близък хълм. (5) Бхарат Кууп: кладенец, където се казва, че Бхарат, братът на Рам, е съхранявал вода, събирана от всички места за поклонение в Индия.

Комисар — титлата на старши държавен служител, който управлява няколко области или който ръководи голям държавен отдел.

Дакша — баща на Сати, жената, която става Парвати(*) в следващото си прераждане.

даршан — от санскритския(*) корен, дрш, означаващ „да видя“; виждане на свят човек или храмово божество, особено когато погледите се срещнат; да бъдеш в или да бъдеш приет в присъствието на светец.

Дататрея — постведичен мъдрец, на когото се приписва, наред с другото, авторството на Авадхута Гита, Дживанмукта Гита и Трипура Рахася, всички от които подкрепят доктрината на адвайта Веданта(*). Много училища претендират, че той е от тяхната традиция, за различни групи той представлява идеалният аватар(*), идеалният отречен и идеалният Гуру(*). Дататрея Сампрадая, популярна в много части на Западна Индия, го почита като основател на своята линия на Гуру(*).

Даянанд(а), Свами — виж Ария Самадж.

дева — небесно същество, бог; жител на индуския рай. Женското същество е деви.

Девапраяг — сливането на реките Бхагирати и Алакнанда, след което двата потока официално стават Ганг. В духовно отношение, това е второто по важност сливане в Индия след Праяг в Алахабад.

Девараджа Мудалиар — един от основните поклонници на Шри Рамана Махарши(*); автор на Ден след ден с Бхагаван, дневник на събития и разговори в Шри Раманасрамам(*) през 40-те години.

девастанам — „място на Бог“; индуски храм или свято място.

дхарамсала — крайпътен заслон, където поклонниците могат да останат да пренощуват, или безплатно или на незначителна цена. Такива места са често срещани на основните поклоннически маршрути.

дхарма — буквално, „това, което носи, поддържа“; 1) вечният принцип на правилното действие; 2) морален дълг; 3) добродетел; 4) божествен закон; 5) религиозна традиция.

дхоби — перач.

дхоти — правоъгълно парче плат, носено от индийски мъже. Увито около талията, то прилича на пола.

доса — южноиндийска палачинка от закваска, която обикновено се яде на закуска или вечеря.

Екнат (1533–99 г. сл.н.е.) — светец от Марати, който редактира Джнанешвари(*) и пише свои стихове, заедно с коментари за Бхагавад Гита(*) и Бхагаватам(*). Неговият коментар към Бхагаватам, който Пападжи нарича „Бхагват“, е коментар към единадесетата песен на Бхагаватам.

Ганготри — малък град близо до извора на река Ганг. Самата Ганг започва от Гаумукх, на около двадесет километра нагоре по течението, когато излиза от основата на ледник.

ганджа — сушени листа от марихуана; в Индия обикновено се пушат в чилам(*).

Гаруда — в индуската митология, полубог във формата на орел; цар на птиците и унищожител на змиите; свещената планина на Господ Вишну(*) и неговата съпруга Лакшми(*).

гхат — стъпаловидни тераси отстрани на река; всеки стръмен насип.

Гириджа — буквално, „родена в планината“; едно от многото имена, дадени на съпругата на Шива(*), Парвати.

Гита — виж Бхагавад Гита.

Гнанананда Гири — съвременен светец на Индия, прекарал последните си години в Тапован Ашрам, на около двадесет километра от Тируванамалай. По време на живота си три пъти обикаля периметъра на Индия. Когато умира през 1974 г., неговите поклонници твърдят, че той е бил на повече от 300-годишна възраст.

гопики — виж гопи.

гопи — известни също като гопики; жените пастирки на крави от Вриндаван, които напуснали домашните си задължения и домове, за да играят и танцуват с Шри Кришна(*); те се смятат за образец на любяща преданост. Главната гопи е била Радха(*). В по-общ смисъл, терминът в наши дни може да означава всяка жена поклонничка на Кришна.

Горакхнат — светец от Пенджаб от 9-ти век и сидха(*), той се смята за един от най-големите Учители на хата йога(*). Вероятно той основава йогистките секти Нат и Канпхата(*). Практикуващите в тези секти се стремят към физическо безсмъртие и сидхи(*).

гуха — пещера; понякога се използва метафорично за описание на „пещерата на Сърцето“.

Гуджарати — езикът на регион на север от Бомбай, предимно съседен на щата Гуджарат; човек, който говори този език като свой майчин език.

гуна — буквално, „качество“; много индуски секти твърдят, че природата се състои от три „качества“ или „нишки“, никога в покой, наречени сатва (хармония, чистота, яснота), раджас (възбуда, дейност, страст) и тамас (инерция, тъмнина, невежество), едно от които винаги е преобладаващо. Взаимодействието между гуните отчита качеството на всички промени както в проявлението, така и в съзнанието.

гуру — буквално, „този, който премахва мрака“; духовен учител или наставник, квалифициран да посвещава ученици в духовна традиция. Когато е написано с главни букви в тази книга, като Гуру или Садгуру(*), се отнася до този Гуру, който притежава силата да покаже на учениците си кои са те наистина.

Гуру Пурнима — „Гуру пълнолуние“; годишен фестивал, празнуван в деня на юлското пълнолуние, в който поклонниците демонстрират преклонението си към или поздравяват своите духовни Учители.

Хануман — богът-маймуна, известен като предания слуга на Рам(*). Помага на Рам да си върне Сита(*), освобождавайки я от плен в Ланка. Историята е разказана на санскрит от Валмики(*) в Рамаяна(*) и в нейната версия на хинди(*) на култа бхакти(*) — Рамчаритманас(*).

Хари — „този, който спечелва“; име за Вишну(*) и Неговите аватари(*). Правилата на санскритската граматика променят „Хари“ на „Харе“, когато е последвано от име, напр. „Харе Рам, Харе Кришна“.

Сърце — термин, често използван както от Пападжи, така и от Шри Рамана Махарши(*), то е превод на санскритската(*) дума хридаям, която буквално се превежда според Шри Рамана Махарши, като „това е центърът“. Когато е написано с главна буква в тази книга, то е синоним на Себето(*). То обозначава духовния център на човешкото същество и мястото, от което първоначално се проявяват всички мисли и материални явления.

Хинди — родният език на повечето северноиндийци; най-широко разпространеният език в Индия.

Холи — в днешно време, голям пролетен фестивал в Северна Индия, по време на който индусите хвърлят цветен прах или течности един върху друг. Първоначално той отбелязва смъртта на жената-демон Холика, която била изгорена до смърт докато се опитвала да убие Прахлад, нейния племенник — бебе.

хома — ягна(*), при която освещавани приношения на бог са ритуално хвърляни в свещен огън.

хридаям — санскритският(*) термин за духовното Сърце(*); центърът и източникът, от който се проявяват всички умствени и физически творения.

идли — южноиндийски заквасен кекс, направен от ориз и черен нахут; обикновено се яде на закуска или вечеря.

ISKCON — Международно общество за Кришна съзнание.

Джай Ситарам — „Победа“ или „Слава на Ситарам(*)“.

Джанабай — Слугиня и поклонничка на Намдев(*), тя била талантлива мистична поетеса и пламенна поклонничка на Витал(*), образа на Кришна(*) в Пандхарпур. Тя и Муктабай, сестра на Джнанешвар(*), се считат за двете най-изтъкнати жени светици на Махаращра.

Джанака — цар на Видеха, бащата на Сита(*); той е идеалът за мъдреца, който живее спокойно в света, след като е постигнал просветление. Вижте също Ащавакра.

Джанмастами — празникът на раждането на Шри Кришна(*), празнува се ежегодно в месец Шраван (август).

джапа — буквално, „произнасяне“; научното повторение, обикновено след посвещение, на дума или думи (мантра(*)), или име на Бог. Повтаря се като средство за призоваване на благодат, видение на божество или Себе-познание.

Джайя Витал Пандуранга — „Слава! Слава на Витал(*), Богът на Пандхарпур.“

Джий — виж джи.

джи — почетна наставка на хинди(*) и санскрит(*) добавяна към име за обозначаване на уважение; уважителен начин на обръщение, съкратено от джива(*).

джива — философски термин, обозначаващ индивидуалната въплътена човешка душа, особено когато е непросветлена. Индийските учения се различават по въпроса за степента на реалност, която има тя. В адвайта(*), тя има формална, относителна реалност само докато човек не стане просветлен, след което се вижда, че тя не е отделна или е едно с всичко, което е.

дживанмукта — „освободена душа“; традиционно, този, който е освободен докато е още жив, за разлика от видеха мукти(*), този, който е освободен в момента на смъртта.

джнана — знание, мъдрост, особено знание, което е неоспоримо и постоянно; абсолютно знание.

Джнанешвар (около 1271–1296 г. сл.н.е.) — основателят на движението бхакти(*) в Махаращра, автор на Джнанешвари(*), превод и коментари на Бхагавад Гита(*) в стихове и един от най-великите светци-поети на Маратхи.

Джнанешвари — „Богинята на Мъдростта“; най-важният труд на Джнанешвар(*), това е коментар на Бхагавад Гита(*) в 9 000 стиха, написан в края на тринадесети век. Той е известен още като Джнандев.

джнани — буквално, „този, който знае“; човек, който има джнана(*); освободен или просветлен човек. Джнана не е преживяване на истинско знание, джнана е самото знание. „Няма джнани, има само джнана.“ — Шри Рамана Махарши(*).

джвалана — интензивен стомашен огън, създаван от напреднали йоги(*) в манипура чакра(*). Създаден е от интензивна пранаяма(*), предполага се, че съзерцаването на тази джвалана предизвиква голямо блаженство. Макар да изглежда, че Пападжи е използвал този огън само за изгаряне на несмляната си храна, йогическите текстове твърдят, че адептите, в момента на смъртта, могат да изгорят цялото си тяло, съзерцавайки този вътрешен огън. В такива случаи от физическото тяло не остава и следа.

Кабир (около 1440–1518 г. сл.н.е.) — прославен светец, поет и мистик на Варанаси. Неграмотен тъкач по професия, неговата поезия и мистични учения все още формират центъра на популярна секта в съвременна Индия. Кабир е бил над кастовите и класовите различия, против ритуализма и идолопоклонството, и бил еднакво предразположен както към индусите, така и към мюсюлманите. Биджакът, антология на неговите поеми, е свещеният текст на Кабир Пант, група, която почита Кабир като Бог. Книгата е разделена на Раймини, Сабдас и Сакхи.

Кали — известна още като Деви; съпругата на Шива(*); макар и изобразявана в ужасяваща форма, тя е първичната творческа сила зад проявлението и тя също така дарява благодатта, която унищожава егото.

Канада — родният език на повечето хора в щата Карнатака.

карма — буквално „действие“, „ритуал“, „работа“; законът на възмездното действие, моралната сила, генерирана и съпътстваща всяко изпълнение на действие, държаща да върне на извършителя доброто или злото според мотива на извършителя, в този или в бъдещ живот.

Каурави — виж Махабхарата.

Каусар — литературното име на Пападжи изглежда произлиза от името на езеро от нектар в мюсюлманския рай. Наречено „Езерцето на изобилието“, миризмата му се смята, че е по-сладка от мускус. Според Корана, който пие от него, никога няма да ожаднее.

Кришна — буквално, „Този, който привлича или спечелва на своя страна“; богът пастир, чието свирене на флейта и спортни умения омагьосали гопите(*); Неговите инструкции към Арджуна(*) на бойното поле по време на голямата война Махабхарата(*) формират текста на Бхагавад Гита(*). Осмият аватар(*) на Вишну(*), Той се смята за въплъщение на любовта и е почитан Сам по Себе си.

Кумбха Мела — велик индуски панаир, който се провежда веднъж на всеки дванадесет години в Аллахабад. Три други поклоннически центъра (Хардвар, Уджейн и Насик) също имат Кумбха Мела на всеки дванадесет години.

кундалини — „змийската сила“; психо-духовна сила, която лежи в спящо състояние в ​​основата на гръбначния стълб, докато се активира от йогистките практики. Представяна от йогите(*) като навита змия, тя се развива и постепенно се издига нагоре по гръбначния стълб през различните чакри (буквално „колела“), които могат да се представят като въртящи се енергийни вихри и които са разположени във финото тяло в центъра на туловището и главата. Чакрите са муладхара („колело на корена-основата“), разположена при ануса, свадхищана („колело на основата на аза“), разположена при гениталиите, манипура („колело на скъпоценния град“), разположена при пъпа, анахата („колело на непроизнесения звук“), разположена при сърцето, вишудха („чисто колело“), разположена при гърлото, аджна („командно колело“), разположена в центъра на главата, зад точката между веждите, и сахасрара („колело с хиляди спици“) на или над короната на главата. Според философията на Йога(*), когато кундалини достигне сахасрара чакра, настъпва самадхи(*).

курта — мъжка риза с дълги ръкави, без яка.

Курукшетра — бойното поле, на което се води войната в Махабхарата(*).

кутир — малка вила или хижа, особено такава, използвана за уединено убежище.

ладу — сферичен сладкиш, обикновено с размерите на топка за голф.

лакх — сто хиляди.

Лакшман(а) — верен брат на Рам(*); Той придружава Рам и Сита(*) в изгнание в гората; индуски идеал на предания брат.

Лакшми — съпруга на Вишну(*) и богиня на богатството и късмета.

лила — буквално „забавление“, „игра“; според поклонниците на Вишну (Вайшнавите(*)) тя е божествената цел зад създаването на проявената вселена.

линга(м) — буквално „знак“ или „емблема“; вертикална каменна колона със заоблен връх; символ на непроявения Шива(*), той се почита във вътрешните светилища на всички храмове на Шива (Сайвитски(*) храмове).

лота — месингов или меден съд, използван за питейна вода.

ланги — виж дхоти.

Махабхарата — „Великата Бхарата“; съставена между 200 г. пр.н.е. и 200 г. сл.н.е., тя представлява внушителна поетична компилация от митове и легенди за индуските богове. В центъра й е разказ, описващ борбата между две семейства, Кауравите и Пандавите, за контрол над Бхарата (Северна Индия).

махарадж(а) — „велик цар“ или „велик владетел“; титла, притежавана от много владетели на индийски княжески щати; уважителна титла давана на някои духовни учители.

махатма — буквално „велика душа“; напълно просветлен светец; титла, дадена на Мохандас Ганди (1869–1948), лидер на Движението за Независимост на Индия.

махавакя — буквално, „велика поговорка“; термин, използван за означаване на едно от четирите велики изречения от Упанишадите(*), по едно от всяка Веда(*), които изразяват по различен начин основната истина — Атман(*) и Брахман(*) са едно и също.

мала — в индуизма, молитвена броеница от 108 мъниста, използвана в практиката джапа(*); означава и гирлянд.

манипура — виж кундалини.

мантра — свещена дума или фраза, дадена на ученик от неговия Гуру(*); повтарянето на мантрата (мантра-джапа(*)) е едно от най-често срещаните форми на садхана(*).

Маст Каландари — членове на суфистката секта на Каландари, те умишлено действат публично по начини, които са предназначени да обидят хората, които срещат. Известни със своите музикални партита, наречени сама, те се обличат скандално и често консумират големи количества хашиш. „Маст“ означава екстатично, блажено състояние, в което човек не осъзнава заобикалящата го среда.

мауна — „тишина“; понякога се отнася до практиката да не се говори, макар че може да обозначава и умственото състояние на мълчание, при което не възникват никакви мисли.

мела — фестивал; голямо събиране на хора, които са се събрали поради духовни, търговски или културни причини, или просто да се забавляват.

Мира(бай) (1498–1546 г. сл.н.е.) — прославена северноиндийска принцеса, светица и поетеса; нейните поеми и песни, изразяващи нейната преданост към Кришна(*), даже и днес са известни и пети от обикновените индуси из цяла Индия. Обущарят-светец Равидас(*) бил нейн Гуру(*).

мокша — „освобождение“, „свобода“; в индуската философия, освободеното състояние на джива(*) или индивидуалната душа; свобода от кръга на прераждания (самсара(*)); Себе-познание, просветление.

муладхара — виж кундалини.

мулла(х) — в ислямска Индия, учен човек, учител, доктор на ислямското право; този, който води молитвите в джамия; обикновено означава учител.

нагас — секта от садху(*), които традиционно не носят дрехи.

Намдев (1270–1350 г. сл.н.е.) — шивач-светец от Марати, който е бил съвременник на Джнанешвар(*). Той пътувал много из Индия, възхвалявайки ефикасността на повтарянето на Божието име.

Нарасимха (1414–1480 г. сл.н.е.) — този Нарасимха, който е споменат от майката на Пападжи, вероятно е бил Нарасимха Мета, гуджаратски светец и поет. Считан за баща на гуджаратската поезия, неговите поетични композиции възхваляват любовта към Кришна(*) и неговите лили(*).

Нараяна — буквално „син на Нара“, което означава „син на човек“; много ранно, традиционно име на върховното същество в индуизма. Чрез синкретичен^[1] процес, често срещан в индуската митология, името на Нараяна започва да се отнася или за Вишну(*), или за Кришна(*).

Натараджа — Шива(*), изобразен като изпълняващ тандава, космическия танц на сътворението, поддържането и разрушението.

Ним Кароли Баба — съвременен светец и Гуру(*) с неопределен произход, починал през 1973 г.; пламенен бхакта на Рам(*) и Хануман(*), той бил известен с ексцентричното си поведение и с многото чудеса, които правел.

Немишараня — „Гората на Немиша“; разположена близо до Ситапур в северна Индия, тя е била известна в пуранските времена по няколко причини: там се е провеждала голяма ягна(*) с продължителност дванадесет години и която е била посещавана от хиляди риши(*); според някои източници Сука(*), синът на Вяса(*), е направил първото рецитиране на Махабхарата(*) там; дискът на Кришна(*), сударшанската чакра, паднал там в края на войната от Махабхарата(*). Мястото, където е паднал, сега е място за поклонение.

нети-нети — буквално „не това, не това“; известната сентенция в Брихадараняка Упанишад(*), която твърди, че Брахман(*) не може да бъде описан с думи или обхванат от мисълта, тъй като той е отвъд всички разграничения между субекта и обекта. Повтаряна като духовна практика, тя се опитва постепенно да открие Абсолюта, като отрича всички неща, които той не е.

нирвана — „изчезване“; будистки термин, обозначаващ състоянието на просветление, в което всички желания са угасени.

нирвикалпа самадхи — това самадхи(*), в което не възникват или не се възприемат никакви различия; върховното свръхсъзнателно състояние; безформеното, интензивно блажено самадхи от недвойнствения съюз с Брахман(*), най-висшето състояние на съзнанието според Веданта(*) и Йога(*).

Нисчалдас — неизвестен, но уважаван учен-светец от началото на 19 век в северна Индия, чийто научни и оригинални произведения по адвайта Веданта(*) предизвикват възхищението на Свами Вивекананда(*), Свами Рам Тирта(*) и Шри Рамана Махарши(*). Автор на Вичар Сагар.

Нитянанда Свами — прочут гол, мълчалив авадхут(*), той е бил Гуру(*) на Свами Муктананда. Нитянанда прекарал много години в състояние, известно като сарпа бхава самадхи, тоест лежащ на една страна неподвижно като змия, не се помръдвал даже за храна. Около него е израснало село Ганешпури, станало известно от ашрама на Свами Муктананда. Муктананда е починал на 4 август 1961 г.

Низам — титлата на владетеля на щата Хайдерабад, преди той да бъде включен в Индия. Преди Независимостта той е бил най-големият независим щат в Индия, с територия приблизително с размерите на Франция.

Ом — според индуизма това е изначалният звук, от който произлиза всичко сътворено. Той е най-важният елемент във всички мантри(*).

Ом шанти, шанти, шанти — „Ом(*), мир, мир, мир“; древно ведическо благословение, завършващо молитвените мантри(*), което е използвано за въведение в много от класическите Упанишади(*); често срещана форма на благословение след рецитиране на мантра или в края на ритуално поклонение (пуджа(*)). В продължение на няколко години Пападжи започвал всичките си сатсанги(*) с тази мантра.

па(а)н — смес от нарязани палмови ядки, лайм и понякога други съставки, увити в лист бетел и дъвкани. Той оцветява венците и зъбите в характерно червено.

пада пуджа — ритуално поклонение на нозете на Бог или Гуру(*) като акт на почитане и уважение.

падмасана — „поза лотос“; в класическата и хата йога(*), поза пълен лотос, при която тялото е седнало със сгънати крака поставени върху бедрата, левият глезен над десния, гръбнакът и шията изправени. Правилно усвоена, тя позволява на тялото да остане за дълги периоди в транс или самадхи(*), без да падне.

пайса — множествено число пайсе; валутна единица, сега равна на 1/100 от рупията. Преди Независимостта е имало различно деление на рупията: тя е била разделена на шестнадесет ани, като всяка ана имала четири пайсе.

пакора — вид приготвена храна от нарязани зеленчуци, покрити с тесто и пържени потопени в дълбока мазнина, която ги покрива.

Панчадаси — класическа експозиция от 14-ти век на адвайта Веданта(*) от Видяраня(*).

Пандави — виж Махабхарата.

Пандхари — виж Пандхаринат.

Пандхаринат — „Господът на Пандхари“; титла на Господ Витал(*), божеството в храма Пандхарпур.

пандит — индуски учен; този, който пише за, изследва или преподава теми, чийто авторитет произтича от свещените индуски текстове.

Пандуранга — виж Пандхаринат.

Парикрама — приблизително кръгов маршрут около свещено място; актът на ходене по маршрута по посока на часовниковата стрелка от поклонник като акт на почитане или поклонение.

Парвати — съпругата на Шива(*).

Патанджали — пише около 2-ри век сл.н.е., Той събира и систематизира съществуващите познания по Йога(*) и им дава здрава философска база.

пир — мюсюлмански светец или свят човек; терминът обикновено е запазен за тези, които имат поклонници или ученици.

праджна — буквално „знание отвъд“; трансцендентна мъдрост, знанието присъщо на свободата. Еквивалентно на джнана(*).

прана — жизнена енергия; жизнен дъх; общата основа на дишането и ума.

пранаяма — йогистки упражнения, които контролират или регулират дишането. Тъй като философията на Йога(*) твърди, че дъхът и умът са свързани, контролът върху първото се предполага, че контролира второто.

прасад — осветен подарък; храната, предложена на Гуру(*) или божество, се превръща в прасад, когато част или цялата от нея се раздава на хората или се връща на поклонника, който я е предложил.

пуджа — ритуално поклонение; поклонение и украса на божество или светец с мантри, янтри(*), химни и приношения на светлина, вода, цветя, сандалова паста, храна, подаръци и др.

пуджапат — практики на поклонение като пуджа(*), напяване на Божието име, рецитиране на духовни текстове и т.н.

Пурани — основните хранилища на митове и легенди за индуските богове. Повечето от осемнадесетте основни пурани са съставени преди 1000–2000 години, въпреки че някои са с по-нов произход.

пурва самскари — умствени навици и тенденции, пренесени от предишно прераждане.

Радха — главната гопи(*), пастирките от Вриндаван, които били любимите обожателки и партньорки в игрите на Шри Кришна(*).

раджас — виж гуни.

раджа йога — буквално „царска йога(*)“ в индийската философия, обикновено се приема да означава йога на медитацията (дхяна или самадхи(*) йога), свързана с школата на Патанджали(*) и разяснена в неговите Йога Сутри(*) и сродни текстове. За най-висока цел тя има недвойнственото нирвикалпа самадхи(*).

Рам Тирта, Свами (1873–1906 г. сл.н.е.) — известен северноиндийски светец и мистичен поет, чийто лирически възхвали на чистото адвайтско състояние, на хинди(*), английски, персийски и урду, са сред най-добрите в техния жанр. Съвременник на Свами Вивекананда(*), чиито беседи той организира в Лахор, той също така пътува до Съединените щати (1902–1904 г.) и се среща се с президента Теодор Рузвелт, преди да се върне в Индия, където се оттегля във високите Хималаи. Той се удавя в Ганг при Техри, Гархвал, през 1906 г. Рам Тирта е чичо по майчина линия на Пападжи.

Рам(а) — седмият аватар(*) на Вишну(*), за който се казва, че е инкарнация (въплъщение) на дхарма(*). Той е едноименният герой на един от великите национални епоси на Индия, Рамаяна(*), която разказва историята за спасяването на Сита(*), неговата кралица, от пленяването й от Равана(*), демоничният крал на Ланка.

Мисия на Рамакришна — всеки клон на ордена Рамакришна; монашески орден, основан от Свами Вивекананда(*) и неговите съмишленици-ученици след смъртта на техния Учител, Шри Рамакришна Парамахамса(*), през 1886 г.

Рамакришна Парамахамса (1836–1886 г. сл.н.е.) — великият бенгалски светец и визионер-мистик, осъзнал истината за великите световни религии чрез пряк опит. Гуру(*) на Свами Вивекананда(*), той е имал голямо хармонизиращо и съживяващо влияние върху съвременния индуизъм. Независимо от неговото постигане на джнана(*), той остава пожизнен поклонник на Божествената Майка, която идентифицира с Кали(*).

Рамана Махарши (1879–1950 г. сл.н.е.) — Гуру(*) на Пападжи и една от най-възхваляваните духовни фигури на съвременността. След юношеството си, той прекарва целия си живот в Тируванамалай, в подножието на Аруначала(*). Неговото ясно представяне на адвайта(*), святият му начин на живот и иновативният му метод за себе-проучване привличат поклонници от цял ​​свят.

Рамаяна — един от големите национални епоси на Индия, той разказва историята на Рам(*). Оригиналната версия е написана на санскрит(*) от Валмики. Версията на култа бхакти е съставена на хинди(*) от Тулсидас(*) (1532–1623 г. сл.н.е.) и се нарича Рамчаритманас(*). Това е най-популярното писание в съвременна Индия.

Рамчаритманас — „Свещеното езеро на делата на Рам(*)“; заглавието на Рамаяна(*) на хинди, написана от Тулсидас(*) между 1574 и 1584 г. сл.н.е. Макар че основната тема е същата като санскритската версия на Валмики(*), Тулсидас поставя по-голям акцент върху предаността към Рам.

рас лила — драма, изпълнена от поклонници на Кришна(*), при която те се обличат като Кришна и Неговите гопи(*) и след това, с музика и танци умоляват Кришна да се появи пред тях.

расам — пикантна, водна супа, състояща се предимно от варен пипер и тамаринд (вид тропически плод).

Равана — владетел на Ланка и главният злодей на Рамаяна(*). С отвличането на Сита(*), съпругата на Рам(*), той предизвика голяма война, която той накрая губи.

Ра(в)идас — обущар поет-светец от Варанаси, който вероятно е живял през четиринадесети или петнадесети век. В допълнение на стиховете си, някои от които се появяват в Гуру Грант, той е известен с това, че по чудодеен начин е извадил диамантена огърлица от чанта, в която е бил накиснал парчета кожа.

риши — буквално „ясновидец“; този, който чрез вътрешно зрение вижда истината за себе си или тази на духовни текстове.

Рукмини — съпругата на Витал(*) в храма в Пандхарпур, Махаращра.

Садгуру — буквално „Учител на Истината“; Себето или Атман(*), проявяващ се чрез човешка форма. Виж Гуру.

садхак — този, който практикува духовни упражнения или садхана(*).

садхана — от санскритския(*) корен садх: „да отидеш направо към целта, да бъдеш успешен“; съзнателно духовно упражнение; това, което произвежда успех (сидхи(*)) или търсения резултат; духовна практика.

садху — аскетичен свят човек; този, който прави садхана(*), особено като начин на живот.

садху бела — разговорен пенджабски израз, който обозначава място, където садху(*) се събират или пребивават.

сахаджа — „естествен“; в съединения като сахаджа самадхи(*) и сахаджа стити(*) обозначава естественото, напълно просветлено състояние.

сахаджа стити — „естественото състояние“; състоянието на просветление.

сахасрара — виж кундалини.

Сай Баба, Сатя — роден 1925 г., той е може би най-известният жив^[2] духовен учител в Индия. Неговият ашрам в Путапарти привлича милиони посетители всяка година.

Сай Баба, Ширди — светец от Махаращра с неизвестен произход, който е живял в Ширди и е починал там през 1918 г. Добре известен със своите чудотворни сили, той все още има много поклонници в западна Индия.

Сайвит — отнасящ се за почитането на Шива(*); последовател или поклонник на Шива.

шакти — божествена сила или енергия; космическата сила, която позволява проявлението да се случи, и енергията, която дава благодат и просветление.

самадхи — буквално „да носим или подкрепяме заедно“; 1) силно блажено, свръхсъзнателно състояние или транс; най-висшето състояние на човешкото съзнание, при което е надраснато различаването между виждащ и видяно, субект и обект; 2) гробът на светец.

Самкхия — произлиза от дума, означаваща „число“, нейните доктрини се основават на двадесет и петте татви или „категории на съществуване“. Повечето от тях се отнасят до или класифицират различни нива на проявлението. На практика, Самкхия учи на постепенно отказване от всичко, което не е Пуруша, терминът на Самкхия за Себето(*). Литературата на школата се развива преди повече от 2000 години. Макар че все още е посочена като една от шестте основни школи на индийската философия, тя е в състояние на упадък от поне 1000 години.

самсара — емпиричният^[3] свят на имена и форми, особено по начина, по който той изглежда на непросветения ум; неспирният цикъл на смърт и прераждане, на който джива(*) е подложена, докато не се освободи.

самскара — умствен навик или склонност, особено такава, която е била наследена от предишно прераждане.

Санатан Дхарма — „Вечна истина“; оригиналното име на индуизма; също името на организация, която проповядва индуски учения.

Шанкара (788–820 г. сл.н.е.) — известен също като Ади-Шанкара или Ади-Шанкарачария, той е великият индуски учен-светец и реформатор, чийто коментари на класическите Упанишади(*), Бхагавад Гита(*) и Брахма Сутри възраждат ортодоксалния индуизъм по време, когато той е бил в застой при ритуалния браминизъм. Той основава адвайта Веданта(*) на базата на необорима популярност, като я прави доказателство срещу яростната атака от будизма на Махаяна, особено школата Мадхямика на Нагарджуна, която впоследствие изчезва в Индия. Представката „Ади“ означава „истинският“. Използва се за разграничаване на първия и оригинален Шанкарачария от неговите наследници.

Шанкарачарии — почетна титла, давана на ръководителите или първосвещениците на петте основни монашески институции, основани от Ади-Шанкара(*): Джоши Мат, близо до Бадринат; Канчипурам, югозападно от Мадрас; Пури, на източния бряг близо до Кутак; Дварка, в западен Гуджарат; Срингери, в югозападната част на Карнатака. Всеки от тези манастири (мат) води своя произход до един от четирите преки ученици на Ади-Шанкарачария (Сурешварачария, Падмапада, Тротакачария и Хастамалака) или до самия Ади-Шанкара.

саняса — отреченост, по-специално монашеският обред, въвеждащ обета за отреченост; последният и най-висш етап от индуския живот, когато човек напуска светските грижи и отговорности, за да приеме странстващия живот на монах, живеещ от милостиня и имащ свободата (мокша(*)) като единствена цел на живота.

санясин — този, който е приел саняса врата, обетът за отреченост; отречен човек.

Санскрит — вече не се говори широко, това е езикът, на който свещените текстове на индуизма са били първоначално написани.

сари — традиционна форма на рокля за индуски жени, при която пет до девет метра плат се увиват първо около долната половина на тялото, а след това накрая над рамото.

сатсанг — буквално „другарство или компания с истината“; Разговорът с и/или компанията на просветлен светец; групата на ученици или търсачи, които образуват такава компания; разговор, който води човека към истината; свещен и съществен елемент на духовния живот за всички традиции в ортодоксалния индуизъм.

сатва — виж гуни.

Себе — терминът, който, когато е с главна буква, е приет на английски език да означава Атман(*).

Змиевидната сила — английски превод от 1918 г. на два текста за лея йога от Джон Уудроф, британски съдия, който тогава работел в Калкута. Сега, творбата се счита за класика в литературата по кундалини(*).

Шамс Табриз от Мултан — Най-известният Шамс Табриз бил Гуру(*) на Джелалудин Руми, прославеният суфи от 13 век. Той обаче, не е бил от Мултан и никога не бил посещавал Индия. Друга възможност би била Мохамед Шамс ад-Дин Мултани, персийски суфи от 9 век от ордена на Кадири.

шанти — мир.

шлока — вид санскритски(*) стих, особено от свещен текст, от четири половин реда, обикновено съдържащи възхвала или наставление; литературна форма на съвременния хинди(*), прилагана към много видове стихове.

шрадх(а) — годишна церемония, при която индусите хранят духовете на своите предци.

сидха — просветлено същество; този, който е усвоил много сидхи(*); форма на индийско народно лечение; практикуващ тази форма.

сидхи — от санскритския(*) корен сидх, „да се постигне; успявам“; свръхчовешки сили или постижения, обикновено постигнати чрез практикуване на йога(*). Ащадха сидхи, осемте главни постижения варират в различните текстове, но най-често се цитират следните: 1) анима — способността тялото да се свива до миниатюрен, даже атомен размер. 2) махима — увеличаване на тялото до гигантски размери, което позволява на адепта (сидха(*)) да наблюдава космологични процеси като образуването на звезди. 3) лагима — безтегловност, използвана за левитиране на тялото. 4) пракамя — желанията на човека по отношение на местоположението му и размера на тялото му да бъдат изпълнявани просто с тяхното пожелаване. 5) гарима — правене на тялото толкова тежко, колкото човек желае. 6) иситва — господство или контрол над всички същества и вещества. Чрез тази сидха адептът може или да създаде нови същества, или да заповядва на живи същества или неодушевени предмети да се появяват и изчезват. 7) васитва — всемирно господство; адепт с тази способност може да накара всяко същество да действа както той иска, а също така може да променя хода на природата, тъй като има контрол върху вятъра, дъжда и други стихии. 8) прапти — способността да се постигне всичко желано, или състояние, в което нищо не остава да се желае.

Сита — дъщеря на Джанака(*), крал на Видеха, съпруга на Рам(*), седмата инкарнация на Вишну(*). Тяхната история е разказана в Рамаяна(*).

Ситарам — боговете Сита(*) и Рам(*), третирани като едно съвместно, божествено същество.

Шива — богът на унищожението в индуската митология; също така, като допълнение, богът, който разрушава егото на своите поклонници.

Шивананда, Свами (1887–1963 г. сл.н.е.) — популярен северноиндийски свами, който основава Обществото на божествения живот в Ришикеш. Неговите световни турнета и над 300 книги са допринесли много за популяризирането на хата йога(*) и медитацията през 60-те и 70-те години в Индия и на Запад.

Шмт — съкращение от Шримати; уважителна форма на обръщение към омъжена индуска жена; приблизително еквивалентно на „госпожа“.

Шри — буквално „благоприятният“; думата е често използвана като почетна представка, тя също така обозначава Деви, Божествената Майка или Лакшми(*), съпругата на Вишну(*).

Шри Раманасрамам — ашрамът(*) на Шри Рамана Махарши(*) в Тируванамалай. Основан през 1922 г., Шри Рамана прекарва последните двадесет и осем години от живота си там.

ститха праджна — състоянието на просветление; състоянието на трансцендентна мъдрост.

сударшан чакра — неотразимо, подобно на диск оръжие, владяно от Кришна(*).

Сук(а)дев — виж Сука.

Сука — известен още като Сукдев, той е син на Вияса(*), на когото се приписва авторството на Махабхарата(*) и Брахма Сутрите. Сука бил разказвач на Бхагават Пурана, известна още като Бхагаватам(*).

свадхищана — виж кундалини.

свами — буквално „свой собствен“; по-точно „Господар на себе си“; човек, който е познал Себето(*); духовен учител, гуру(*); често се използва като уважителен начин за обръщение към старши монаси, приблизително еквивалентен на „сър“.

тамас — виж гуни.

Тамил — дравидският език, който се говори главно в Тамил Наду, Южна Индия; майчиният език на Рамана Махарши(*).

тапас — буквално „жар“; аскетизъм или аскетична практика; една от добавките към садхана(*) за школата по йога(*); Веданта(*) също има свой аналог. Дълбоко вкоренената идея в индуизма е, че за трансформация е необходима някаква форма на сдържаност или дисциплина (психологическа горещина).

татви — виж Самкхия.

тилак — цветна точка, нанасяна върху челото, или като украса, или в кулминацията на индуска религиозна церемония.

тонга — малка, покрита двуколка, теглена от кон. В миналото, основна форма на обществен транспорт в много индийски градове.

Тукарам (1608–1649 г. сл.н.е.) — маратски поет-светец, живял близо до Пуна, Махаращра. Автор на много поклоннически поеми, адресирани до Рам(*).

тулси — свещено растение, чийто аромат наподобява босилек.

Тулсидас (1532–1623 г. сл.н.е.) — най-прославеното име в хинди(*) литературата, неговият Рамчаритманас(*) е най-влиятелният религиозен текст в северна и централна Индия. Брамин(*) от Утар Прадеш, той принадлежал към родословие, което може да бъде проследено до Рамананда, Гуруто(*) на Кабир(*). Други подробности от живота му са оскъдни и вероятно измислени.

тияга — жертвоприношение.

Упанишади — буквално „седейки близо до“; по-късната „част от знанието“ на Ведите(*), която включва дълбоките размишления и учения, първоначално тайни, на древните арийски ясновидци на индуизма. Тъй като тези учения са дошли по-късно, след ритуалната част на Ведите, като група те се наричат ​​Веданта(*) или „края на Ведите(*)“. Традиционно, Упанишадите са 108 на брой. Те са основните авторитети на индуските учения за прераждането, кармата(*) и доктрината, че Себето(*) и Брахман(*) са идентични.

Урду — езикът, получен от сливането на хинди(*) и персийски по време на управлението на Мугалите. Подобен на хинди в граматиката, той се пише с персийско-арабска азбука и съдържа множество персийски, арабски и турски думи. Това е националният език на Пакистан.

Вайшно Деви — пещера-храм в Кашмир, където се почитат три главни богини, той се намира на височина 1500 метра, на шестдесет и един километра северно от Джаму (Кашмир) и на четиринадесет километра от Катра. Над един милион поклонници посещават основните фестивали през март/април и септември/октомври.

Вайшнава — поклонник на Вишну(*). Виж Вайшнавизъм.

Вайшнавизъм — едно от трите големи подразделения на съвременния религиозен индуизъм (другите две са Сайвизъм и Шактизъм), което идентифицира Вишну(*) — или едно от неговите превъплъщения, Рам(*) или Кришна(*) — с Брахман(*), Върховното Същество.

васана — фино желание; тенденция, създадена у човека чрез извършване на дадено действие или наслаждаването му; финото впечатление от дадено действие, което остава несъзнателно в ума и което е способно да се развие отново в действие.

Веданта — буквално „край на Ведите“(*), системата на индуската мисъл, основана на Упанишадите(*), Бхагавад Гита(*)и Брахма Сутрите, и поддържаща преди всичко доктрините на чистия недуализъм (адвайта(*)) и квалифицирания недуализъм (висистадвайта).

Веди — буквално „знание, мъдрост“; най-висшите, най-старите и най-свещените писания на индуизма, и най-старите писани религиозни текстове в света. Най-ранните части са на около 4000 години.

вибхути — пепел от свещен огън, която впоследствие се използва за поклонение. Нанася се върху тялото и понякога се поглъща като прасад(*).

Вицекрал — „заместник-император“; титлата, давана на най-висшия британски служител в Индия по време на колониалните времена.

видеха мукти — „безтелесно освобождение“; обикновено се разбира като посмъртно състояние на просветлени същества. Пападжи, аргументирайки се с някои свещени писания, го приема за състояние преди смъртта, състояние на перфектна идентичност с Абсолюта, при което цялото телесно съзнание е изгубено.

видя — знание; то включва както по-висше, абсолютно знание, така и по-нисше, относително знание.

Видяраня — прочут светец и учен от 14-ти век, първосвещеник на манастира Срингери, прочуто седалище на обучението по адвайта. Той е написал няколко важни произведения на санскрит(*) за системата адвайта(*), включително Панчадаси(*) и Дживанмукта Вивека.

Вишну — „бързоходният“, „проникващият“; в индуската троица, Богът на запазването и външния вид. Той е владетелят на мая и пазителят на дхарма(*). Във формата на своите аватари(*) Рам(*) и Кришна(*), той слиза от небесната си обител, за да победи различни демони, тормозещи човечеството, и да насърчи вечните човешки цели на дхарма(*) и мокша(*).

вишудха — виж кундалини.

Витал — името на Кришна(*), когато Той се появява в храма в Пандхарпур, Махаращра.

Вивекананда, Свами — динамичен наследник на Рамакришна Парамахамса(*), през 1893 г., той е бил един от първите индийски свамита, които пренасят посланието на индуизма на Запад. Чрез лекциите, книгите си и чрез организацията, която основава, той насърчава голямо възраждане на индуската култура и философия.

Вияса — общ термин, означаващ „подреждащият“ или „съставителят“, той се прилага към автора или авторите на различни важни санскритски(*) произведения, особено към Веда-Вияса, подреждащият Ведите(*). Той е посочен като автор на Махабхарата(*), Бхагаватам(*) и осемнадесетте главни Пурани(*). Някои текстове споменават цели двадесет и осем Вияси, които са се появявали на земята по различни времена, за да събират и разпространяват ведическите знания.

ягна — жертвен огън; ритуално жертвоприношение, особено такова, което следва ведическите предписания.

Яджур Веда — едно от четирите основни разкрити или „чути“ писания (шрути) на ортодоксалния индуизъм. Те имат най-висок авторитет и древност и съдържат формули за жертвоприношения, които да се напяват, заедно със свещени обреди.

Ямунотри — официалният извор на река Ямуна, въпреки че всъщност реката извира по-нагоре по течението в труднодостъпно ледниково езеро.

янтра — свещена геометрична форма; изпълването на янтрите със сила и последващото им ритуално поклонение са централен елемент на тантра.

Йога — буквално, „да съедини, впрегне, обедини“; ортодоксалната система на индуската философия, свързана с Йога Сутрите на Патанджали(*) (1-ви или 2-ри век сл.н.е.). Състои се от пътя с осем крайници, определен в Йога Сутрите(*): спазване на морала (яма); самодисциплина (нияма); физически пози (асани); контрол на дишането (пранаяма); обуздаване на сетивата (пратяхара); концентрация (дхарана); медитация (дхияна); и самадхи(*), в което субектът и обектът на медитация са станали едно.

Йога Сутри — съставени от Патанджали(*), те съдържат 195 афоризми върху Йога(*), разделени в четири глави. Те са ранно и авторитетно изложение на класическата Йога.

Йога Васища — произведение на санскрит от 32 000 реда; съставено между 9-ти и 13-ти век сл.н.е., то е класифицирано като епос (итихаса). Съдържа ученията за освобождение, дадени на Господ Рам(*) от неговия Гуру(*), мъдрецът Васища. Въпреки че има много дълги притчи с поучения и понякога отклонения в различни йогистки техники, основното му послание, че съществува единствено Себето(*), е категорично адвайтско. Авторът е неизвестен.

йоги — човек, който практикува йога(*); човек, който сериозно се стреми към единение с Бога, особено по пътя на раджа йога; този, който е постигнал сидхи(*) (успех) в йога; човек, който е станал „хармонизиран“ или „впрегнат“ в Брахман(*); духовно напреднала или освободена душа.