Б. А. Парис
Зад затворените врати (15)

Настояще

Събуждам се в мазето и веднага усещам жажда за слънчева светлина, за да сверя своя вътрешен часовник. Или за нещо, което да ме накара да почувствам, че не съм си загубила разсъдъка в крайна сметка. Не чувам Джак, но усещам, че е близо и слуша. Изведнъж вратата се отваря рязко.

— Ще трябва да действаш по-бързо, ако искаме да стигнем навреме, за да вземем Мили за обяд — отбелязва той, докато се изправям бавно на крака.

Знам, че трябва да се чувствам доволна, задето отиваме, но истината е, че с всяко посещение ми става все по-мъчително да виждам Мили. Откакто ми каза, че Джак я е бутнал по стълбите, тя очаква от мен да направя нещо. Започвам да се страхувам от деня, в който тя действително ще успее да убеди Джак да ни заведе в хотела, защото не искам да ми се налага да й казвам, че все още не съм намерила решение. Тогава не можех и да си помисля, че след една година все още ще бъда в плен. Разбирах, че ще бъде трудно да се измъкна от него, но не и че ще бъде невъзможно. А сега оставаше толкова малко време. Седемдесет и четири дни. От мисълта, че Джак отброява дните до идването на Мили с нетърпението на дете, което чака Коледа, направо ми прилошава.

 

 

Както обикновено, Мили и Джанис ни чакат на пейката. Говорим си малко — Джанис ни пита дали сме прекарали хубаво на сватбата предишния уикенд и при гостуването на приятели по-предишния, а Джак оставя на мен да си измислям, че сватбата е била в Девън, много красива, и че ни е харесала много област Пийк, където живеят нашите приятели. Джак, очарователен както винаги, казва на Джанис, че тя е истинско съкровище, защото ни позволява да се възползваме от краткото време, което ни остава да прекараме сами двамата, преди Мили да дойде да живее с нас, а Джанис отговаря, че няма нищо против, че обожава Мили и е щастлива да ни отмени винаги когато имаме нужда от нея. Добавя, че Мили ще й липсва, когато напусне и повтаря обещанието си да ни посещава често, нещо, което Джак никога няма да допусне. Обсъждаме как се е чувствала Мили и Джанис ни казва, че благодарение на приспивателните, предписани от лекаря, тя спи все по-добро през нощта, което означава, че се е върнала към нормалното си поведение през деня.

— Съжалявам — казва тя извинително и поглежда часовника си. — Боя се, че ще се наложи да ви оставя. Майка ми ще ме убие, ако закъснея за обяд.

— Ние също трябва да тръгваме — отговаря Джак.

— Може ли днес да отидем в хотел, моля? — пита Мили с нетърпение. Джак отваря уста, но преди да успее да каже, че ще ни води някъде другаде, Джанис се намесва.

— Мили постоянно ми говори за хотела, колко много й харесва там и обеща да разкаже за него в клас в понеделник, нали, Мили?

Мили кима ентусиазирано.

— Тя вече ни разказа за ресторанта до езерото и за онзи, където поднасят палачинки, така че ще се радваме да чуем и за този. А г-жа Гудрич обмисля да заведе персонала на вечеря в хотела в края на учебната година — добавя тя, — затова възложи на Мили да напише доклад за него.

— Трябва да отида в хотел заради г-жа Гудрич — потвърждава Мили.

— Е, тогава в хотела — казва Джак, като прикрива раздразнението си зад снизходителна усмивка.

Мили бъбри щастливо по време на обяда, а когато привършваме, казва, че трябва да отиде до тоалетната.

— Върви тогава — казва Джак.

Тя се изправя.

— Грейс дойде с мен.

— Няма нужда Грейс да идва с теб — казва й Джак твърдо. — Можеш да отидеш сама.

— Имам цикъл — обявява Мили на висок глас. — Трябва ми Грейс.

— Много добре — казва Джак, като крие отвращението си. Избутва назад стола си. — И аз ще дойда.

— Джак не е позволено в женска тоалетна — казва Мили войнствено.

— Исках да кажа, че ще ви придружа до тоалетните.

Джак ни оставя в края на коридора и ни предупреждава да не се бавим. Пред умивалниците има две дами, които си приказват безгрижно, докато си мият ръцете, а Мили пристъпва от крак на крак, нетърпелива да си тръгнат. Напрягам мозъка си да измисля нещо, което ще я накара да повярва, че съм намерила решение, и се възхищавам на начина, по който тя се изхитри да накара Джак да ни доведе тук, като вкара Джанис и г-жа Гудрич в уравнението.

— Много умно постъпи, Мили — казвам й веднага след като вратата се затваря зад жените.

— Трябва поговорим — прошепва тя.

— За какво?

— Мили има нещо за Грейс — шепне. Мушва ръка в джоба си и изважда кърпичка. — Тайна — казва тя и ми я подава. Озадачена, разгъвам плата, като очаквам да намеря семенце или цвете, но се оказва, че виждам шепа малки бели хапчета.

— Какво е това? — мръщя се.

— За сън. Не ги вземах.

— Защо?

— Не ми трябват — казва тя начумерено.

— Но те са, за да спиш по-добре — обяснявам търпеливо.

— Спя хубаво.

— Да, вече спиш, заради хапчетата — настоявам. — А преди не можеше, нали помниш?

Тя поклаща глава.

— Преструвах се.

— Преструваше се?

— Да. Преструвах се, че не мога да спя.

Поглеждам я объркана.

— Защо?

Тя затваря ръката ми около кърпичката.

— За теб, Грейс.

— Е, това е много мило от твоя страна, Мили, но аз не се нуждая от тях.

— Да, Грейс има нужда от тях. За Жорж Куни.

— Джордж Клуни?

— Да. Жорж Куни лош човек, Жорж Куни ме бутна по стълби, Жорж Куни направи Грейс тъжна. Той лош човек, много лош.

Сега е мой ред да поклатя глава.

— Боя се, че не разбирам.

— Да, разбираш — Мили е непреклонна. — Просто е, Грейс. Ние убие Жорж Куни.