Б. А. Парис
Зад затворените врати (18)

Минало

Онзи първи път ме беше срам, че се притиснах към Джак, когато той най-накрая дойде да ме пусне от помещението в мазето. Беше дълга, ужасна нощ, която ставаше още по-страшна, защото разбирах, че аз бях помогнала кошмарът да се осъществи. Дотогава нямах реална представа какви са намеренията му за Мили. Знаех, че страхът ще бъде част от тях, но бях уверена, че ще успея да я предпазя от най-лошото, че тя ще може да бяга при мен, че ще бъда с нея през цялото време. Макар и Джак да ми беше казал, че иска някого, когото да държи скрит, въобще не беше ми хрумнало, че смята да заключи Мили в ужасяваща стая в мазето, така че да се наслаждава на страха й, когато си поиска. Да осъзная степента на неговата извратеност беше достатъчно лошо само по себе си, но страхът, че ще ме остави там да умра от жажда като Моли, че може да не се измъкна навреме, за да спася Мили, ме сломи — ето защо, когато в крайна сметка той отключи вратата на следващата сутрин, изричах почти несвързано благодарности и обещавах, че ще изпълнявам всичко, всичко, само да не ме затваря отново там долу.

Хвана се за думите ми и ги превърна в игра. Започна да ми поставя задачи, за които знаеше, че ще се проваля, така че да има повод да ме завлече в мазето. Преди да го ударя с бутилката, Джак ме оставяше да съставям менюто за вечерите, които давахме, и да избирам ястия, които бях приготвяла много пъти преди това. От този момент нататък ми налагаше менюто и се стараеше ястията, които избираше, да са възможно най-сложни. Ако храната не беше перфектна — ако месото беше леко жилаво или рибата леко преварена — ме отвеждаше в мазето, щом гостите си тръгнеха и ме заключваше за през нощта. Бях доста добра готвачка, но под такова напрежение постоянно допусках глупави грешки, така че вечерята с Естер и Руфъс беше първата за пет месеца, когато всичко мина гладко.

А и когато отивахме на вечеря у приятели, ако кажех или направех нещо, което не се харесаше на Джак — веднъж не можах да си доизям десерта — ме затваряше в мазето веднага след като се приберем у дома. Съзнавах, че страхът ми има силен ефект върху него, затова се опитвах да запазя спокойствие, но ако успеех, той заставаше от другата страна на вратата и с глас, дрезгав от възбуда, ме заставяше да си представя Мили там вътре, докато не започнех да го умолявам да престане.