Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (4)

Глава четвърта

Макар че съдията Паркър бе положил големи усилия да обясни защо шерифите му имаха нужда от разтоварване след дългите си пътувания из Индианската територия, мнението на Кайро за Лотън Стоун не стана по-добро. Тя никак не го харесваше. Всеки негов поглед имаше за цел да я унижи още повече. Тонът на гласа му и неговите забележки изразяваха неуважението му.

Независимо дали харесваше Лотън, или не, Кайро беше решена да получи помощта му. Тя имаше нужда от опита и вещината му и проклета да е, ако не ги получи! Ако се налага, ще търпи наглостта му, но той ще й помогне да реши проблема на баща си и толкоз.

След като стигна до това благородно убеждение, Кайро излапа закуската си в ресторанта, където предишната вечер я беше завел съдията Паркър. Непоколебимо устремена към целта си, тя се запъти към къщата на Лотън. Гордо се изправи и почука на вратата. След като не получи отговор, си отвори сама и влезе.

Макар винаги да е била смела, Кайро изведнъж, неочаквано и за себе си, рязко спря, когато зави зад ъгъла и видя голия до кръста Лотън Стоун. Той се беше изправил до ръба на умивалника и изливаше вода от един леген, за да измие брадясалото си лице.

Кайро по-скоро би умряла, отколкото да си позволи да се захласне при вида на прекрасното му тяло. И все пак не можеше да не се възхити на широките му и силни рамене и на трептящите мускули на корема му, които се свиваха и отпускаха, когато се движеше. Кожата му бе загоряла от слънчевите лъчи, а тялото му беше добре тренирано от годините физически усилия. Подобен на полумесец белег се извиваше близо до долното му ребро, а дупка от куршум личеше на лявото му рамо. Но ако се изключеха те, той беше самото мъжко съвършенство, неохотно призна тя.

Кайро беше ядосана на самата себе си за това, че намира за толкова привлекателен този смугъл павиан. Лотън все още не беше избръснал мустаците и брадата си, лицето му беше покрито и от бакенбардите, оставени да растат на воля цели три месеца. Сребристите му очи се бяха зачервили и му придаваха крайно злокобен вид. Той въплъщаваше едновременно чувствено привличане и опасност и Кайро беше зашеметена от безброй противоречиви чувства, докато го оглеждаше.

— Предоставя ли ми се на мен същото право да те разсъбличам с поглед, Клеопатра? — засмя се Лотън, само за да я ядоса.

Брадичката на Кайро щръкна напред под отбранителен ъгъл и тя се опита да не се изчервява за това, че са я хванали да го зяпа.

— Мисля, че ти ме оглеждаше снощи дори повече, отколкото ти се полага, господин Стоун. Трябва ли да се съблека гола, или очите ти са виждали достатъчно неприлично облечени жени, за да си направиш свой собствен извод за това как изглеждам в евино облекло?

Въпреки махмурлука Лотън широко се усмихна. Снежната птица беше самата енергичност и находчивост. Каквото беше получила, същото го връщаше. Той лениво се зачуди защо една жена, притежаваща очевидно всички предимства, които животът може да й даде, се е отклонила от тесния прав път, за да вилнее с Гардинерови.

— Не си прави труда да се събличаш заради мен — проточи той, докато отваряше бръснача. — Щом съм видял една жена, все едно съм ги видял всичките. А както казват, не трябва да се съди само по външността. — Той остърга една чиста ивица на бузата си, вдигна тъмната си вежда и се засмя дяволито. — Не си родена с една гърда повече или нещо друго, което да те направи достатъчно особена, за да си правя труда да те гледам гола, нали?

Критичният му поглед се плъзна по плътно прилягащата й рокля.

— Ако разполагаш с повече женски атрибути от нормалното, не мога да си представя къде ги къташ, след като роклята ти разкрива всичко, което имаш.

Кайро беше напълно вбесена. Яркочервена боя я запя чак до корените на сребърно русата й коса. От зелените й очи изскачаха искри, достатъчно силни да запалят пожар. Лотън хич не го беше грижа, че грубата му забележка я е развълнувала. Той искаше да я раздразни. Нейното неудобство и неловкост съвсем не го интересуваха. В края на краищата тя беше жена и той не я харесваше по принцип. А фактът, че е крадла, която се прави на учителка, беше още една точка против нея.

Някоя по-плаха жена би се обляла в сълзи на унижение и би изскочила от къщата, сграбчила нараненото си достойнство. Но въпреки дразнещата обида на Лотън, Кайро нападна като навита гърмяща змия. Тя се втурна към него и зашлеви силно бузата му. Бръсначът отлетя настрани, след като го резна по брадичката.

Лотън спокойно се наведе да си вземе отново бръснача и продължи да се бръсне.

— Какво искаш, Клеопатра? — попита той с глас, който показваше, че не би могло да му е по-безразлично какво прави тя в дома му.

Този мъж си беше направо невъзможен! О, как презираше тя този груб, невъзпитан мерзавец! Трябва ли да се подиграва на всичко у нея, дори и на името й?

— Искам да зная кога ще потеглим — отвърна рязко тя, а ръцете я сърбяха да го хване за врата и да го разпердушини. — Искам да съм сигурна, че съм събрала всички необходими запаси за пътуването ни и че ще съм готова, когато и ти си готов.

Лотън се обърна и я гледа цяла минута. Тя наистина доста бързаше да го достави на съдбата му. Дали пък младият Били Гардинер не й е бил любовник? Дали затова не беше тя толкова нетърпелива да го очистят?

— Днес не отивам никъде, скъпа — увери я той доста категорично. — Три и половина месеца пътувах по служба и се върнах вкъщи едва вчера.

— Тогава утре? — попита Кайро без никакво съчувствие към участта му.

— Може би след една седмица — отговори той, преди да започне да бръсне лявата страна на лицето си.

— Седмица? — Кайро изруга от отчаяние. — Съдията Паркър каза…

— Съдията Паркър няма да е този, който ще се мъкне през цялата територия с една празноглава самохвалка — присмя се той. — А и аз все още не съм чул къде точно, по дяволите, се предполага, че отиваме, и защо.

Той знаеше къде и защо, разбира се. Беше само любопитен да узнае какво извинение е измислила тази дръзка кавгаджийка, за да го примами във фаталната засада.

Пръстите на Кайро се свиха отново, жадуващи да свият примка около гърлото му. Като се обърна към силата на волята си, тя се въздържа да му нанесе телесни повреди.

— Баща ми обяви правото си на собственост върху един участък по време на треската за земя в Оклахома миналия април — обясни тя през стиснатите си зъби. — Той построи хотел в едно малко селище, наречено Канейдиън Стейшън, което се намира на югозападната граница. Един отвратителен негодник — сигурна съм, че този вид ви е познат, след като и вие принадлежите към него — вмъкна тя злобно — направи всичко непочтено, което е по силите му, за да измъкне инвестицията на баща ми с измама. Тъй като в съдилищата има толкова много регистрирани искове за разглеждане, баща ми не може да намери начин да реши проблемите си.

Кайро си пое бързо дъх и се втурна нататък:

— Този гнусен паразит нае жени… — Кайро се заплете, търсейки деликатно описание на развратниците, които бяха нападнали благопристойния хотел, за да изгонят почтената клиентела.

— Проститутки — Лотън попълни безцеремонно празнината, тъй като жената, изглежда, се бе препънала, търсейки точната дума. Колко лукаво от нейна страна, помисли си той. Може би самата тя беше проститутка, нищо, че се опитваше да мине за благопристойна и строга дама.

Кайро мина през всички цветове на дъгата.

— Проститутки — повтори тя.

Каква актриса е само, помисли си Лотън, като възобнови бръсненето си. Ако не беше толкова добре осведомен, би се заклел, че тя е чиста като преспа сняг, и тъкмо това тя искаше да си мисли той. Но нейното представление не го заблуди.

— Така или иначе, тези дами на нощта се тълпят около хотела на баща ми, като вредят на доходите и на репутацията му — продължи тя бързо. — За живота на баща ми бяха отправени заплахи, след като той отказа да напусне района и да пожертва участъка си, така че сградата да може да бъде превърната в заведение с лоша репутация. Вече го раниха в ръката заради дързостта му. Естествено, той не можеше да предяви обвинение, защото инцидентът стана в тъмнината на нощта и защото в наскоро създадената общност няма представител на закона.

Лотън отметна глава назад и избухна в смях. Това беше най-нелепата история, която някога бе чувал.

— Очакваш да изоставя всичко и да се понеса към Оклахома, за да попреча един бордей да превземе хотела?

— Точно така! Баща ми е честен човек, който тачи законите и заслужава защита, когато са заплашени животът и имуществото му.

— За какво, по дяволите, е цялото това крещене? — промърмори Такър, след като се добра до вратата на спалнята. — По-тихо, Лотън. Главата ме цепи…

Гласът му замря, когато забеляза хубавото видение обвито в розов атлаз.

— О, отново тя…

— Клеопатра тъкмо обясняваше защо е толкова важно да я придружа до Оклахома — докладва Лотън. — Страшно важно, според нея. — Тонът на гласа му предполагаше, че това съвсем не е така.

— Наистина е важно! — изфуча Кайро и тропна с крак.

— Разбира се, че е така — хладно се присмя Лотън.

Такър огледа стройната красавица и се намръщи отегчено. С дълбока въздишка той се обърна и затвори вратата на стаята, в която той и Уди бяха проспали последните няколко часа от нощта.

Когато отново бяха сами, Лотън погледна Кайро право в очите, като се чудеше защо го бе обзело това нелепо желание да дръпне към себе си тази докачлива жена и да я целува безразсъдно. Това беше най-страшното чувство, което беше изпитвал някога. Защо тя му влияеше така? Магнетичното й привличане беше опасно. Тя беше една малка крадла, която разправяше лъжи… и имаше най-подходящата за целуване уста, поставяна някога на женско лице.

„Твърде дълго съм бил без жена“, постави си диагнозата Лотън. Както и на Любовчията, кръвта му се качваше в главата…

Ще съм ти благодарна, ако не ме гледаш така — сряза го Кайро, чиито бузи пламтяха. Тя и преди беше виждала този гладен израз на лицата на мъжете. Обаче никога не бе очаквала да го види на лицето тъкмо на този мъж. Предишната вечер Лотън беше дал ясно да се разбере, че не се поддава на женски чар, че тя изобщо не му харесва.

— Да те гледам как, Клеопатра? — попита провлечено Лотън, развеселен от руменината, която изби по бузите й. „По дяволите, колко добра актриса! Тя можеше да изобрази заруменяла девица, като че действително беше такава.“

— Знаеш много добре как ме гледаше, и на мене това никак не ми харесва — Кайро избухна. — Гледаше ме, като че се каниш да ме целунеш, или някоя подобна смехотворна глупост.

С ръце на хълбоците, тя го погледна предизвикателно.

— Ако ти беше последният останал на земята мъж, а аз бях последната жена, уверявам те, не бих ти позволила да се приближиш до мен. Всичко, което искам от теб, е опитът ти, за да прекося страната.

Беше по-скоро в стила на Уди импулсивно да сграбчи някоя жена и да я целува, докато дъхът й спре. Но Лотън беше този, който се подчини на непознатото желание, макар и само за да й затвори устата и да й покаже, че не може да бъде командван като някои от нейните чезнещи от любов лакеи. Заслужава си го тази високомерна фея, помисли си той. Тя, с нейните арогантни откази!

Кайро не бе успяла да затвори устата си, когато Лотън скочи връз нея като пантера. Тялото й се блъсна в голите му гърди и силните бедра. Тя усети как тъмната растителност по гърдите му се отърка в голата кожа над деколтето й, а коляното му се вмъкна интимно между краката й. Вълни на изненада преминаха през нея, когато той я огъна така, че да се вмести в твърдите му очертания. Лицето му — от едната страна гладко избръснато, от другата бодливо от брадата — се приближи бавно към нейното. В сребърните му очи проблесна дяволски огън, когато устните му покриха нейните. След това той я целува, докато тя остана съвсем без дъх.

Лотън Стоун, който беше инициаторът на тази целувка на смъртта, както той реши да я нарича, очакваше тя да има вкус на отрова. Грешка! Кайро имаше вкус на бисквити и сладко и миришеше на рози. От това, което изпита, когато закръгленото й тяло се прилепи близко до неговото, коленете му почти се подкосиха.

Лотън смяташе да докаже своето противопоставяне и своето превъзходство над тази съвсем дребничка жена, пълна с енергия. За нещастие, без да иска, беше доказал единствено, че която и да бе, тя имаше силата да го завладее така, както никоя друга жена досега. Тя, изглежда, извличаше някакво забранено чувство от внимателно запечатания кладенец дълбоко у него. Кипнали усещания за неочаквано удоволствие и непреодолима нужда се надигнаха нагоре и се изляха от него като разтопена лава.

Кайро дори не беше отвърнала на целувката му, нито пък го беше окуражила по някакъв начин, и въпреки това той пламна от желание по нея. Тя просто висеше в ръцете му като парцал, зяпнала да си поеме въздух, и се бореше за достатъчно самообладание, за да устои на дръзкото му нападение. И макар тя да не правеше нищо, за да го съблазни да продължи целувката, Лотън не можеше да се откъсне от гъвкавото й тяло. Да я прегръща беше все едно да се държи за пухкаво облаче, което по някакъв начин поглъщаше тялото му и го изпълваше със сладки ухания и възбуждащи усещания.

Вдовицата Херман винаги отвръщаше на целувките му, и то с голяма готовност, но дори и нейното желание не можеше да възбуди Лотън така, както правеха това нежните, чувствени устни на Кайро, както женственото й тяло, когато бяха толкова близо един до друг, колкото беше възможно за двама души.

И ако Лотън беше зашеметен от реакцията си, Кайро беше двойно по-смаяна от своята! Тя беше опитвала един-два пъти целувките само за да разбере защо се вдигаше целият този шум около секса, но ограниченият й опит по никакъв начин не я беше подготвил за огъня, с който Лотън Стоун обгори устните и тялото й.

Кой би си помислил, че един вбесяващо противен мъж като този би могъл да разбуди дремещата у нея страст. Усещанията пукаха и пращяха като огън! Кайро не бе предполагала, че може да изпита нещо друго, освен интелектуално удовлетворение от общуването с мъжките представители на човешкия вид. Нищо друго не бе изпитвала преди. Но сега тя и Лотън бяха неимоверно далеч от някакво интелектуално общуване! Те бродеха из едно чувствено измерение на времето, което я караше да забрави всякакъв разум.

Лотън беше толкова раздразнен от спонтанната реакция на тази дръзка немирница, че вече я целуваше за втори път, преди да осъзнае какво върши. Ръцете му се бяха плъзнали по гърба й, за да се спрат, както им беше навик, на хълбоците й, притискайки ги до слабините му, така че тя да има възможност да почувства рязката промяна, настъпила у него. Дишаше плитко и неравно, тялото му потръпваше от желания, които дълго беше сподавял. Какво ставаше с него? Нали се предполагаше, че е направен от камък!

Кайро е вълшебница, чиято магия е невероятно силна, реши той, докато езикът му се устреми в устата й, за да изследва сладките й дълбини. Тя беше опасно възбуждаща. Да не дава господ той — човекът, който ревностно избягваше жените винаги, когато беше възможно — да бъде съблазнен от чаровете й и упоен от кратката целувка, която беше много по-опияняваща от всичкото уиски, което беше изпил предишната вечер. Но Бог да му е на помощ, тази зеленоока красавица наистина го възбуждаше и възпламеняваше до краен предел! Тя беше докоснала едно ъгълче на сърцето му и беше разрушила самата му сърцевина.

Тази тревожна мисъл накара Лотън да освободи Кайро от прегръдките си така, като че ли държеше живи въглени. От изненада коленете на Кайро се подгънаха и тя се търкулна назад в безформена купчинка. Големите зелени очи, обградени с гъсти ресници, впериха в него поглед, в който личеше смесица от удивление и унижение.

Не стига, че от целувката му си беше изгубила ума и не се беше противопоставила, но което беше безкрайно унизително, всъщност бе рухнала в краката му! Би могла да събере разбитото си на парчета достойнство и да изскочи навън с мъничко гордост, ако не се беше препънала в натежалите си крака. Сега нищо не можеше да спаси нито гордостта, нито достойнството й. Лотън Стоун знаеше прекрасно, че неговата целувка е подкосила коленете й и е разтопила тялото й, докато е заприличало на мармалад. Проклятие!

Злорада усмивка изкриви устните на Лотън, докато подаваше ръка, за да повдигне Кайро от пода. Поне знаеше, че не само той е бил опустошен от прегръдката им.

— Е, аз никога… — избълва Кайро, вбесена, с лице обагрено в пурпурно червено.

— Не си ли? — едната черна вежда се изви в знак на подигравателно противоречие. — Някак си се съмнявам в това, Клеопатра. Но няма да ни отнеме много време да се уверим напълно.

Той посочи с глава спалнята си.

— В леглото ми няма никой. Да отидем ли да разберем дали никога не си?

Унизителната забележка и ужасният въпрос рязко върнаха самообладанието на Кайро. Този човек беше върхът на мъжките недостатъци. Беше червив с тях — като се почне от арогантната безочливост и се свърши с отвратителната грубост.

Кайро замахна към него, с намерение да остави следа от ръката си върху същата буза, която беше ударила по-рано, но Лотън беше бърз като светкавица. Той хвана ръката й във въздуха и си послужи с нея като с въже, с което завърза стегнатото й тяло отново към неговото. Отново я прилепи към себе си, с което й напомни какво се бе случило с предателското й тяло само преди няколко мига. Кайро не искаше дори да мисли за това, още по-малко пък да повтаря случката! Беше твърде обезсърчаващо да знае, че именно мъжът, когото презираше, можеше да я възбуди както никой друг досега. Това беше невероятно!

— Пусни ме… — Преди още да произнесе думите, Лотън вече го беше направил. Кайро политна назад, препъна се в преобърнатата маса, която още не беше оправена след сбиването снощи. Тя се приземи в раздърпана купчинка. Фустите й отлетяха над главата, като разкриха пред погледа му стройните й крака.

Ругаейки като каруцар, Кайро освободи краката си от масата и скочи права. Тя сграбчи една празна бутилка от уиски, която й се искаше да е голям камък, и я метна по Лотън. Смеейки се, той се наведе и така предотврати опита й да го зашемети с удар. Когато Кайро сграбчи още една бутилка, той вдигна ръка, за да я спре.

— Искаш ли да те заведа до Оклахома, или не? Ако хвърлиш това, Клеопатра, споразумението ни отпада.

Кайро остави бутилката да се изплъзне от пръстите й и да издрънчи на пода. Коварна усмивка изви устните й и накара Лотън да се намръщи предпазливо. Този грамаден простак я беше предупредил да не хвърля бутилката, но не беше споменал нищо за мятането на столове. Тя направи тъкмо това и го улучи в слабините.

Лотън се преви от болка. Ако беше по-точна, не би имал нужда от жена до края на живота си!

Удовлетворена от това, че е нанесла поне един незабравим удар, Кайро се завъртя и се отправи наперено към вратата.

— Утре ще дойда пак, господин Стоун. Дяволски добре ще е да си готов за тръгване. Няма да позволя такива като тебе да ме разкарват, независимо колко са отвратителни и отблъскващи. Плащам ти двеста долара да ми бъдеш водач и ти ще ме заведеш до Канейдиън Стейшън, независимо дали на нас с тебе това ни харесва, или не.

Лотън погледна дребната руса напаст, облечена в розов атлаз. След като си пое дълбоко дъх, той се обърна отново, за да избръсне и другата половина от лицето си. Може би в края на краищата не е Снежната птица, помисли си той. Наистина не искаше тя да бъде Снежната птица, особено след като бе видял какво невероятно въздействие има тя над него. Единствената жена, която някога е имала някакво забележимо въздействие върху мене, неохотно се поправи той. Може би си е направил преждевременно погрешен извод, само защото смъртоносната заплаха на Гардинерови беше още толкова прясна в ума му. Може би тази сприхава жена само изглежда като Снежната птица, чудеше се той, потънал в море от несигурност.

Но ако не е Снежната птица, тогава защо е избрала именно него? Пък и това неубедително обяснение за бащата в Оклахома. Вероятно тя изобщо няма баща, помисли си той цинично. Тоя зеленоок демон сигурно се е пръкнал от някое яйце.

Не, Кайро Кълхуун не беше Снежната птица, каза си Лотън. Не, тъкмо обратното, тя е, реши той след това. Той просто позволяваше на бурната си физиологична реакция да повлияе на логиката му. Именно тя е Снежната птица, дошла да го заведе в долината на смъртта.

— О, по дяволите — промърмори Лотън, като плискаше вода на току-що избръснатото си лице. — Независимо дали е тя, или не е тя, все едно, създава неприятности. Ако имаш капчица разум, Стоун, няма да си позволиш да забравиш това.

— С кого приказваш? — изграчи Уди. Гласът му беше ръждясал, след като бе излял толкова много уиски в гърлото си.

— Със стената — измърмори Лотън кисело. — Връщай се в леглото. Изглеждаш ужасно.

— Това е добре — изсумтя Уди, докато разтриваше туптящите си слепоочия. — Не бих могъл да понеса да изглеждам по-добре, отколкото се чувствам.

Когато вратата се затвори със скърцане, Лотън се подпря с ръце на шкафа и се взря в отражението си в огледалото. Не след дълго обаче две блестящи изумрудени очи се появиха пред погледа му. Съвсем лека усмивка се плъзна по устните на Лотън. Той се замисли за своя сблъсък с русата фурия.

Не, тя не би могла да е Снежната птица…

— Да, тя е — помисли си Лотън на глас.

Не, не е тя, твърдеше едната половина на размекнатия му мозък.

Лотън не знаеше на коя част от себе си да вярва. Така че той реши да не мисли повече за това. Вече имаше главоболие, което разцепваше черепа и правеше дупки в мозъка му.

С тъжна въздишка Лотън се насочи към леглото си. Това, от което имаше нужда, бяха още няколко часа сън. До края на деня няма да посвети на Кайро Кълхуун нито една мисъл повече!

Това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи, осъзна Лотън, след като всеки път, когато се събудеше, в главата му се въртяха мисли за пищната самодива.