Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (27)

Глава двадесет и седма

В мига, в който Лотън пусна Кайро на земята, тя отиде в най-отдалечения ъгъл и се свря там. Вирна войнствено брадичка и скръсти ръце на гърдите си в знак на упорито неподчинение. Кайро знаеше колко лесно може да й въздейства този висок като планина мъж и не смееше да го пусне да се приближи на по-малко от два метра до нея. Трябваше да бъде разумна и да разсъждава реалистично. Трябва да вземе решение, което ще е най-добро и за двама им. Разбира се, сега Лотън може да обещае какво ли не, за да се откаже тя от заминаването си, но тя знае, че за него е само временно увлечение. До един месец ще потърси начин да се измъкне от приключението, заело толкова голямо място в живота му, за да потегли отново с партньорите си.

Твърдо стиснатата деликатна челюст на Кайро и искрата в нейните изумрудени очи увери Лотън, че ще му трябва някой адвокат с меден език да пледира по това дело вместо него. Лотън знаеше способностите си, когато се отнасяше до изразяване на чувства, така че вместо да се мъчи с някакво обяснение, той просто въздъхна.

— Кажи ми какво искаш, Кай.

— Искам да напуснеш тази стая, този град, тази територия — обяви тя в бързо стакато.

— Имах предвид по-далечното ти бъдеще.

Ръцете й се отпуснаха до тялото, а брадичката й се вдигна упорито още малко нагоре, когато той направи една крачка към нея.

— Вече ти казах, че искам да живея нормален живот. Нормален, Лотън. Ти не си нормален!

Той направи още една крачка към Кайро, с което я подтикна да отстъпи отбранително назад.

— Тъй като самата ти едва ли можеш да минеш за нормална, пакостнице, не виждам как може да стане това.

Зелените й очи проблеснаха гневно.

— Ако възнамеряваш да се подиграваш на всяка моя дума, то няма смисъл да продължаваме този разговор — отвърна тя.

Той пристъпи още една крачка напред, с което я принуди да отстъпи докрай в ъгъла.

— Мисля, че това, което е наистина важно в случая, е дали ме обичаш истински — каза той. — Аз съм готов да направя компромис… А ти?

— Аз сериозно се съмнявам, че твоята представа за компромис ще съвпадне с моята — възрази тя, като го гледаше като уплашена сърна.

Тя знаеше колко светкавично може да скочи връз нея този мъж, царствен като лъв. Ако това стане, тя ще бъде пленница на неговите силни, мускулести ръце. Никога не е могла да мисли разумно, ако тялото й е прилепено до неговото. Трябва да остане на безопасно разстояние от него!

Лотън не напредваше много успешно. Тактиката да се противопоставя на всичките й аргументи се проваляше жалко. Макар да не бе много добър в обясненията, изглежда, ще трябва да се помъчи да й даде някакво. Изля се цялата история за неговото изпълнено с болка минало.

— Цял живот съм клеймил всички жени заради тази, която се наричаше моя майка. Тя беше курва, която неочаквано открила, че носи в утробата си едно нежелано дете — призна неохотно Лотън, без да поглежда към Кайро. — Не бих познал собствения си баща, дори да се сблъскам с него на улицата.

Като кръстосваше напред-назад стаята, за да събере сили, Лотън продължи:

— Мъжът, когото наричах баща, прибрал майка ми и се опитал да й осигури почтен живот. Той ми дал име. Когато станах на пет години, майка ми реши, че не може да понесе повече почтеност, и избяга с първия мъж, който я привлече.

Страдание се изписа на лицето му, преди да успее да прикрие чувствата си.

— Години наред се измъчвах от мисълта, че съм толкова жалко дете, та майка ми ме е изоставила. Възприех и част от горчивината на втория си баща. Той се отказа завинаги от жените и аз го гледах как вехне, защото, струва ми се, той всъщност се беше влюбил в майка ми. Но нея не я интересуваше кого наранява, защото тя не знаеше какво всъщност означават думите любов и преданост. Тя се стремеше към приключения и интересни преживявания, не към семейство и дълга връзка.

Очите на Кайро следваха Лотън, който кръстосваше стаята като тигър в клетка.

— Съжалявам — промърмори тя със съчувствие.

Лотън, изглежда, не я чу. Най-после си беше позволил да изкаже мъката на своето детство, своите най-съкровени чувства. А щом веднъж започна, те изригнаха като вулкан.

— Вторият ми баща започна да пие, докато накрая се пристрасти. Това се превърна в негова единствена опора. Малката ни ферма започна да се руши, а сметките взеха да се трупат. Когато бях дванайсетгодишен, той реши да сложи край на всичко и аз останах без семейство и без дом. Доколкото можех да преценя, любовта и жените погубваха мъжете. Озлобен и настроен против всякакви сантиментални чувства, започнах да поработвам по малко в съседните ферми, за да се издържам. Когато пораснах достатъчно и се научих да си служа с оръжие, постъпих в армията, за да помогна за решаването на проблема с индианците, тъй като очевидно не можех да се справя със собствените си проблеми. Изглеждаше по-лесно да водя една ясна битка, вместо да се боря с неясните неща, насъбрани в самия мен.

Сълзи замъглиха очите на Кайро, докато гледаше как Лотън прокарва пътека по килима. Сърцето й се изпълни с любов към него. Неговото детство беше толкова различно от топлата и сърдечна атмосфера, на която се беше радвала тя с родителите си. Лотън никога не беше разбрал какво значи в семейството ти да има взаимна обич и разбирателство. Беше оставен сам, принуден да се справя с миналото си и с цинизма.

Кайро добре си спомняше колко опустошена се чувстваше, когато майка й умря след безнадежден опит да роди още едно дете след две помятания. Бебето беше надживяло майката само с един ден. Кайро беше преживяла тази мъка преди осем години, но болката още не беше изчезнала. А Лотън беше преживял много по-трудно изоставянето си, тъй като е бил прекалено малък, за да разбере. Не е имало кой да му обясни разочарованията в живота.

— Не съм светец — призна неочаквано Лотън. — Признавам, че съм имал немалко жени, защото съм мъж и имам своите мъжки нужди. Но никога не съм си позволявал да се привържа така към някоя от тях, че тя да ме погуби, както това стана с втория ми баща. Беше по-безопасно да не ме е грижа, да не изпитвам повече от временно удоволствие.

Той все още не се осмеляваше да погледне към Кайро. Продължи да разказва, разкривайки повече, отколкото когато и да било през трийсетте и една години на своя живот.

Мислех живота за банален и изтъркан. Ако е късметлия, мъжът ще се отърве, без сърцето му да бъде разбито от някоя пресметлива жена, която го използва за собствените си егоистични цели.

Най-накрая Лотън спря и втренчи поглед в русокосата хубавица.

— Тогава се появи ти и помете всички правила, които бях измислил за живота, любовта и жените. Когато те видях за пръв път, реших, че си Джарита Гардинер, дошла да ме подмами в капан, задето убих най-малкия й брат и раних другите двама. Бях напълно уверен, че искаш да ме видиш мъртъв. Но макар да знаех това, все пак бях луд по тебе. Желаех те въпреки всичко.

Той се засмя пресилено.

— Никога няма да разбереш какви мъки изпитах. Знаех, че увлечението ми по тебе ме прави най-големия глупак на света. Непрекъснато очаквах да се опиташ да ме убиеш. Когато те раних, както си мислех, при самозащита, едва не умрях.

Изразът на лицето му доказваше, че е преживял тези душевни терзания, и Кайро бе дълбоко трогната от думите му и от проявените чувства. Виждаше човешката страна у Лотън Стоун, каквато не беше подозирала, че съществува.

— Лотън, аз…

Той вдигна ръка, за да я спре. Щом ще излива душата и сърцето си, искаше да не го прекъсват, поради страха, че може да се обърка и да забрави какво е искал да каже.

— Реших да опитам друга тактика, като ти се призная в любов, с надежда да спечеля верността ти, преди ти и братята ти да задоволите жаждата си. Мисля обаче, че дори тогава знаех, че наистина съм се влюбил в теб. Рискувах не само живота, но и сърцето си.

— Лотън, аз…

— И тогава, изведнъж, от всеки ъгъл дебнеха опасност и непредвидени усложнения — продължи той, без да остави Кайро да вмъкне дори една дума. — Исках да изчезнеш напълно от живота ми, преди да си ме унищожила, както майка ми унищожи втория ми баща. А когато ти наистина изчезна от живота ми, Ал Фонтейн призна, че те е идентифицирал погрешно и че в края на краищата ти не си Джарита Гардинер. Но тогава ти вече мислеше, че съм опасно луд.

— Ако само ме оставиш да кажа…

Но той не я остави. Все още се носеше напред като парен локомотив.

— Кълна се, че би ми било по-лесно да умра, отколкото да открия, че Гардинерови са те хванали. Докато се страхувах, че няма да преживееш мъчителното изпитание, чувствах как умирам.

— Струва ми се…

За пореден път дълбокият му, настойчив глас прекъсна Кайро.

— Ако сега ме напуснеш, ще стана отново какъвто бях преди, само че ще бъде още по-лошо. Ще бъда една празна черупка, която се бие вместо другите, защото не може да се оправи със собствените си объркани чувства.

Лотън се обърна да я погледне. Кайро беше потресена от дълбоката искреност, която се четеше на лицето му.

— Искам истински живот, Кай… с теб и с никой друг. Искам да знам какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Искам деца, които да знаят кой е баща им, рожби, стоплени от любовта на баща им към майка им. Искам всичко, което никога не съм имал! Искам теб, защото си единствената жена, която съм обичал някога. Ти си тази, която може да направи живота ми такъв, че да си струва да го живея. Готов съм да направя компромис, като предам значката си и се установя някъде, за да изградя дома и ранчото, които винаги съм искал, но никога не съм имал. Не искам други приключения, освен да спечеля сърцето ти и да го запазя, докато заедно остареем, а косите ни посивеят. Ще останеш ли, Кай? Ще ме обичаш ли така силно и толкова дълго, колкото аз искам да те обичам?

Кайро беше зашеметена. Беше очаквала едностранчив компромис, при който тя само ще дава, а той само ще взема. Но той предлагаше най-голямата жертва. А най-поразителното във всичко това беше, че ако се съдеше по вида на Лотън Стоун, всяка негова дума беше искрена!

Лотън не беше очаквал да доживее деня, когато ще види Кайро Кълхуун да остане безмълвна. Винаги имаше отговор на всичко и незабавно отвръщаше на всяка забележка или обида, която й беше отправял.

— От петнайсет минути се опитваш да ме прекъснеш. Сега имаш възможност да кажеш нещо… Каквото и да е! — подтикна я той.

Кайро се опита да заговори, но езикът й беше залепнал за небцето. Отваряше и затваряше уста като риба на сухо, но оттам не излизаха никакви думи. Сърцето й беше изпълнено от такава радост, че почти се задушаваше. Лотън Стоун наистина я обичаше! Не си убиваше само времето с нея между две престрелки. Той искаше бъдеще, дом и нея… и то истински!

Тъй като Кайро продължи да стои неподвижна и да го зяпа, сякаш беше същество от друга планета, Лотън продължи бързо нататък, с надеждата да я убеди, че дълго е обмислял този въпрос:

— Реших да купя изоставената земя, на която е построен Канейдиън Стейшън, и да изградя ранчо с парите от наградите и заплатата, които съм спестил през годините. Струва ми се, че ако бъде обзаведен наново, от хотела ще стане прекрасен дом. В конюшнята до ковачницата ще подслоним конете и добитъка, които можем да продаваме на армейските части във Форт Сил, Форт Рено и на индианските агенции. Останалите сгради в града могат да послужат като складове и хамбари. Няколко овце ще се погрижат тревата да е окосена и…

Той спря, за да погледне в широко отворените очи на Кайро, а после продължи:

— Знам какво е станало с баща ти и съжалявам, че пристигнахме твърде късно. Но мисля, че би бил доволен, ако останеш на земята, която той е избрал, като е дошъл в Оклахома. Можем да изпълним мечтата, която не му бе съдено да постигне в тази нова територия. А когато дойде нашият ред, ще се присъединим към него на хълма над реката… един до друг вовеки веков.

Сребристите му очи се вгледаха изпитателно в нейните.

— Наистина искам това, Кай. Искам те до мен сега и завинаги, защото си единствената жена, която ще обичам някога.

Кайро изостави ъгъла на стаята и литна към прегръдката му. Сълзи се затъркаляха по бузите й, когато сдържаните й чувства бяха пуснати на свобода. Тя се вкопчи в Лотън, като го притискаше така, сякаш той беше най-ценното съкровище на света. Искаше да сподели мечтите му, да превърне призрачния град в ранчо, изпълнено с любов, смях и нов живот. Баща й би останал доволен от грижливостта на Лотън.

Лотън затвори очи, за да се наслади на усещането от прилепеното до него тяло на Кайро. Ръцете му обгърнаха тънката й талия и той наведе глава, за да потърка брадичката си в нейната буза.

— Значи ли това, че ще останеш при мен, Кай? Простено ли ми е за всичките неоснователни подозрения? — прошепна той.

Кайро наклони главата си назад и остави гривата от сребърно руса коса да се спусне по гърба й. Видя любовта, която светеше в дълбините на блестящите му сиви очи. Той предлагаше любов, която щеше да продължи вечно.

Как бе могла да си помисли, че може да изостави Лотън Стоун, когато той бе станал властелин на сърцето, душата и тялото й? Би умряла бавно от липсата на неговата любов, ако се беше опитала да го напусне. Сега неговата любов беше безусловно нейна — мечтата й, превърната в реалност.

— Като се има предвид каква красноречива жена си обикновено, не може да се каже, че сега говориш много — пошегува се Лотън и целуна нежните й устни.

Тя се усмихна и се пресегна да оправи черната му коса.

— Това, което имам да кажа, не може да се каже с думи — измърмори тя предизвикателно, а ръцете й се плъзнаха по раменете му и сръчно разкопчаха копчетата на ризата му.

Когато пръстите й се плъзнаха през гъстата черна растителност, която покриваше гърдите му, дъхът на Лотън застина в гърлото. Все още го учудваше, че само едно докосване на ръката й можеше да запали у него цял пожар. Беше като напоен с бензин факел, който само очакваше пламъка на ласката й, дъха на целувката й.

— Мисля, че трябва просто да ти покажа какво мисля за теб и за плановете ти за нашето бъдеще — прошепна тя до разтуптяното му сърце. — Понякога словесните признания изглеждат страшно неизразителни…

Лотън беше сигурен, че се е разтопил от блаженство, когато тя издърпа ризата от раменете му, за да може спокойно да изследва голото му тяло. Устните й шепнеха почти прилепени до гърдите му, а дъхът й беше като нежна целувка. Пръстите й докосваха корема и хълбоците му с такова влудяващо умение, че той се страхуваше да не падне немощно на пода, превърнат в едно-единствено желание. Той беше мъж, смятан за силен като канара, с душа твърда като камък и желязна воля, а сега изведнъж се оказа недостоен за репутацията си.

А каква неустоима изкусителка беше станала тя! Неговата изкусителка, помисли си той с огромна гордост. Той й беше дал всичките й познания за страстта… преди онези безмилостни бандити да…

Лотън се стегна при мисълта за отвратителните неща, които беше преживяла Кайро. Опасяваше се, че тя възнамерява да го съблазни, за да докаже обичта си. Но не беше ли твърде рано за нея да си спомня за страшния кошмар? Ако я докосне, дали няма да й припомни унизителното изпитание, което беше понесла? Колкото и да жадуваше да я люби диво и сладко, можеше да почака… ако е необходимо.

Кайро се намръщи, когато Лотън свали ръцете й от себе си и се отдръпна. Още по-изненадващо бе, че не пожела да срещне въпросителния й поглед.

— Може би само трябва да си кажем думите един на друг — гласът на Лотън беше неравен от незадоволеното му желание. — Може би трябва да почакаме, докато имаш възможност да оставиш твоите… ъ-ъ… преживявания с…

Той се покашля и въздъхна неловко.

— Ъ-ъ… докато ти… е, разбираш… с онези десперадоси.

Умът на Кайро се помъчи да запълни всички празнини, които беше оставил в обърканото си обяснение за отдръпването си. Накрая разбра какво се опитва да не каже. Кайро внезапно си спомни една забележка, която беше направил, докато тя се възстановяваше от преживяното в блатото. Тогава тя не беше имала възможност да изясни заблудата му.

Като се приближи до него, тя прокара ръка под колана на панталоните му и Лотън пое дълбоко въздух.

— Дявол да го вземе, та аз се опитвам да покажа благородно въздържание и загриженост! — изпъшка той, като се бореше с изгарящата го непосилна жажда.

— Със сигурност достойно за възхищение, но едва ли е необходимо — изчурулика безгрижно Кайро. — Поради смелата ти спасителна операция ми бяха спестени всякакви… ъ-ъ… преживявания със… е, ти разбираш — обясни тя, като имитираше насмешливо неловкия му опит да обясни какво има предвид.

— Наистина ли? — облекчение се изписа на суровото му лице. С дяволита усмивка той протегна ръка и привлече Кайро към себе си. — Ами, в такъв случай… — гласът му стана по-нисък и съблазнително провлечен, от което кожата й настръхна.

Лотън я целуна яростно и властно, като притискаше тялото си до нейното. Кайро мигновено се стопи в ръцете му, наслаждавайки се на сладката магия на прегръдката му. Не показа ни най-малка сдържаност, когато връщаше разпалените му целувки и смелите му ласки. Ръцете й бяха едновременно навсякъде, като го превръщаха в нейна скъпа собственост и го уверяваха, че тя го желае не по-малко, отколкото той нея.

— Боже, струва ми се, че е изминал цял един живот, откакто те любих за последен път — прошепна Лотън, докато устните му галеха шията й. — Години всъщност. Исках…

Кайро докосна с пръст чувствените му устни, за да го накара да замълчи.

— За човек, който никога не е обичал празните приказки, определено си се разбъбрил като сврака.

Решена да го накара да замълчи, Кайро отстъпи назад и дръпна полуразтворената си риза. Разлетяха се копчета и дрехата падна на пода. След като завоюва изцяло вниманието му, заедно с един поглед на възхищение, Кайро подхвана с пръсти колана на панталоните си и бавно ги смъкна от хълбоците си. С предизвикателна усмивка тя се отправи към другия край на стаята, като му хвърли съблазняващ поглед през рамо.

Лотън не се съмняваше, че сърцето му ще се пръсне, докато гледа как Кайро съблича дрехите си по възможно най-възбуждащия начин. Хвърли един поглед на добре оформената й фигура и го обля гореща вълна. Чак веждите го заболяха от желание да има тази прекрасна фея!

Омагьосан, той гледаше как Кайро се изляга на леглото, заемайки извънредно чувствена поза. Лотън пое дълбоко дъх, а освободената страст бучеше в ушите му като приближаваща се буря. Когато Кайро сви пръст в безмълвна покана, Лотън се уплаши, че омекналите му крака ще се огънат, преди да стигне до нея.

Откъде намери сили, за да се помръдне, Лотън така и не разбра. Единствено желанието трябва да му е помогнало да прекоси стаята и да легне до Кайро. Изстена, когато дръзката ръка на Кайро се плъзна по гъстите косми, които покриваха корема му. Беше я оставил да свали панталоните му, да прави с него каквото поиска. Пръстите и устните й се движеха бързо по тялото му, докато свали всичките му дрехи. Бавно и съсредоточено, тя го обсипа със страстни целувки и възбуждащи ласки, които го подлудяваха от желание. Тялото му реагира инстинктивно на умелите й докосвания. Наслаждаваше се на удоволствието да бъде любен до пълно умопомрачение. Кайро го милваше навсякъде, първо нежно, а после буйно и властно. Тя го галеше, възбуждаше, доставяше му удоволствие, караше го да открие неща, които никога не бе знаел за страстта, когато, освен нея има и любов.

Накрая Лотън вече не можеше да издържа на сладкото, влудяващо мъчение. Трябваше да върне удоволствието, което тя му беше дарила. Тя беше светлината на неговия живот, смисълът на неговото съществуване и той никога не би могъл да й се насити.

— Боже, Кай, можеш ли да си представиш колко много те обичам? — попита той, преди устните му да се слеят с нейните в ненаситна целувка.

В изумрудените й очи проблесна предизвикателно пламъче.

— Непрекъснато повтаряш това — измърка тя, докато показалецът й се спусна по рамото му и започна да чертае фигурки по корема му. Но аз все се чудя колко време трябва да мине, преди да се наканиш да ми покажеш колко дълбока е тази предполагаема обич.

Той се усмихна дяволито, а ръцете му се преместиха от хълбоците й и обгърнаха гърдите й. Когато Кайро инстинктивно се протегна към ласката му, в очите му блесна мъжка гордост. Радваше се на властта, която имаше над нея. Само да я докоснеше и тя му се отдаваше напълно.

— Ще ти покажа точно колко силна е любовта ми — обеща й той. — Надявам се, че нямаш други планове за останалата част от нощта. Може да ми отнеме доста време…

Когато устните му последваха опитните му ръце, Кайро не знаеше какво друго би искала да прави през остатъка от живота си, освен да люби този великолепен мъж. И в най-безумните си мечти не беше предполагала, че може да спечели любовта и възхищението на легендарния Лотън Стоун, но ето че наистина беше намерила място в душата и сърцето му. Няколко пъти вече я беше любил, но никога по този начин! Обсипваше я с нежни ласки и плахи целувки, които сякаш изразяваха неговото преклонение пред нея. Всяка проява на страст беше преплетена с истинска обич.

Умелите му ръце и устни завладяваха тялото й. Всяка целувка и ласка, които я пронизваха и караха да се разтапя, бяха съпроводени от прошепнато признание в любов и уверение, че има нужда от нея. Той й се наслаждаваше, завладяваше я, доставяше й удоволствие, докато накрая тя започна да се извива безпомощно в ръцете му.

Кайро молеше без свян, подтиквайки го да утоли страшната жажда, която беше събудил у нея. Тялото й трепереше от желанието, което избликваше от дълбините на съществото й.

Когато Лотън Стоун застана над нея, подпрян на лакти, извитите мигли на Кайро се вдигнаха и тя срещна сребристия му поглед. Изразът в очите му я караше да стои неподвижно, като хипнотизирана. Беше толкова развълнувана от нежното чувство, отразено в тях, че за малко да се разтопи от радост и удоволствие.

— Недей да бъркаш, моя сладка дива любов — прошепна Лотън, преди неговото мускулесто тяло да покрие нейното. — Ти си въздухът, който дишам. Не ми трябваш само защото искам да утоля тази бушуваща страст. — Той се плъзна по нея като движението му запали нов пожар. — Искам те, защото те обичам… Утре още повече от днес… вовеки веков.

Когато тялото му я обгърна и той я притисна към себе си, сякаш е важна част от самия него, Кайро му се отдаде напълно. Изпълваха я усещания за вкуса му, миризмата му, допира до него. Ръцете й се плъзнаха по стегнатите мускули на раменете му, надолу към хълбоците, като го поглъщаше и се радваше на насладата, която изпитваше, когато го люби.

Дъхът спря в гърлото й, когато неговото стегнато тяло проникна в нейното. Тя посрещаше всяко движение, като даваше всичко, което можеше да даде, споделяйки едно великолепие, което не се поддава на описание.

— Кой ти изпрати онези две съобщения, докато бяхме във Форт Смит? Бях способен да се закълна, че Гардинерови се свързват с тебе, за да планирате моето Ватерло.

Кайро погледна към стената, но ръката му обхвана брадичката й и я принуди да срещне изпитателния му поглед.

— Отговори, Кай — поиска той. — Между нас вече никога няма да има тайни.

— Като се има предвид предложението ти за женитба, онези съобщения вече нямат значение — опита се да отклони въпроса тя.

Той присви очи.

— Кайро…

В гласа му се съдържаше деликатно предупреждение, че ще я преследва с въпроси, докато не му каже това, което иска да знае.

Тя се предаде с въздишка.

— Първото, съпроводеното с цветя, беше предложение за женитба от един мъж, когото познавах в Сейнт Луис. И ако ти не беше вдигнал толкова шум около него, аз нямаше да стигна чак дотам с онези цветя — добави тя, като се усмихна закачливо. — Втората бележка беше от Даниел Сайлър, адвоката. Той предлагаше да се възползвам от неговите правни съвети, ако някога имам нужда. Второто му предложение беше малко по-лично…

Прекъсна я Лотън, който избухна в смях.

— Мога да се обзаложа, че е било по-лично. — Той започна отново да гали и милва пищното й тяло. Съжалявам и двамата мъже, че не са разбрали какво точно изпускат — прошепна той с устни, почти прилепени към тръпнещото й тяло. — Сега ти принадлежиш на мен и в живота ти няма да има други мъже.

Кайро придърпа лицето му обратно към своето, жадуваща да долепи устни до неговите, нетърпелива да усети вкуса на целувката му.

— Друг мъж няма да ме задоволи — увери го тя. — Щом веднъж съм имала най-добрия, никой друг не може да го замести.

Той се усмихна дяволито.

— Боже, Кай, какво правиш с мъжката ми гордост, да не говорим какво въздействие имаш върху мъжката ми анатомия…

Показалецът й се плъзна по мускулите на гърба му, надолу към стройните му хълбоци.

— Иска ми се да те любя отново — прошепна тя и се размърда предизвикателно под него.

— И на мен ми се иска същото — прошепна той, наведе глава и я целуна. Целувката му сякаш нашепваше обещания за насладата, която предстоеше.

— Наистина толкова много те обичам — прошепна Кайро в отговор.

— Непрекъснато ми го напомняй — отвърна Лотън между две целувки. — Никога няма да ми омръзне да го чувам.

И те потеглиха в едно от най-интимните пътешествия, като си доказваха един на друг колко силна е тяхната любов. Когато страстта бе утолена, те се сгушиха в прегръдките един на друг и засънуваха блажени сънища.

Малко по-късно се събудиха от постоянната жажда, която ги измъчваше и трябваше да бъде удовлетворявана винаги, когато лежаха прегърнати. Те се радваха на една любов, изпитвана и проверявана отново и отново, докато нито един от двамата не би могъл да отрече, че тя има право да расте и да се развива. Това беше любов, жива винаги и при всякакви обстоятелства любов, която светеше ярко, като лунната светлина над Оклахома.