Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (23)

Глава двадесет и трета

Кайро примига и се събуди със страшно главоболие. Не знаеше колко време е била в безсъзнание, разбираше само, че са я внесли в къщата и са я завързали за някакво легло. Чуваше гласове от съседната стая, но бяха твърде приглушени, за да различи какво се говори.

Докато лежеше, Кайро се опитваше да измъкне ръцете си от въжетата, които й пречеха да стане. Стори й се, че е изминала цяла вечност, когато се чуха приближаващи се стъпки. Кайро застина в напрегнато очакване. Вратата се отвори със скърцане и пред очите на Кайро застана бандитът, който я беше ударил по главата с дръжката на пистолета си при опита й за бягство по-рано сутринта.

— Ставай — изръмжа Нат без съчувствие, след което отряза въжетата и се отдалечи, за да може Кайро да се изправи. — Време е да се срещнеш с останалите членове на семейството.

Докато Кайро си отспиваше след удара в тила, Нат и Айдахо Джо бяха претърсили останалата част на хотела, за да се уверят, че тя е била сама. След това бяха огледали близката околност с надеждата да попаднат на златото, което Кайро беше изровила и скрила някъде. Нат беше побеснял, защото не бе успял да открие къде коварната красавица е скрила плячката. С Джо бяха претърсили всяко кътче на хотела, но се бяха върнали с празни ръце.

Като заби пръсти в ръката на Кайро, Нат я заведе в съседната стая. Кайро замръзна на място, когато се срещна лице в лице с жената, която върлуваше с бандата престъпници, завзели призрачния град.

Пред погледа на Кайро стоеше Джарита Гардинер, облечена, подобно на нея, с панталони, риза и ботуши. Жената имаше същия прасковен цвят на лицето като Кайро, подобно на нейното овално лице, ръста и фигурата на Кайро. Въпреки че косата на Джарита беше малко по-тъмна, а очите й — малко по-светли, Кайро беше изумена от приликата във външния им вид.

Мислех те за друга жена…

Думите на Лотън гръмнаха в мозъка на Кайро като свирка на локомотив в тунел. Със стряскаща яснота Кайро изведнъж проумя подозренията, които бяха преследвали непрекъснато Лотън. Той е мислил, че тя е тази престъпничка! Ето защо й чете онези проповеди за цената на престъпленията, за лошия край на Бел Стар и Кетъл Кейт. Ето защо беше стрелял по нея, когато е помислил, че тя се цели в него, а не в невидимия му нападател. Ето защо си послужи с нея като с щит при престрелката в Крийк Нейшън. Мислел е, че разбойниците ще я познаят и няма да стрелят по нея, за да застрелят него!

За пръв път в обърканите си отношения с Лотън, Кайро разбра неговите намеци и странното му поведение. Но се чудеше защо се е съгласил да пътува с нея… освен ако не е мислил, че тя ще го заведе при тази банда престъпници. Така трябва да е било, реши тя. Беше живял, както е смятал той, при постоянна смъртна опасност, за да хване тези негодници.

Джарита скръсти ръце и тръсна пищната си руса коса. Огледа пленницата с подигравателно презрение.

— Охо, охо, ето това била мръсницата на Лотън Стоун — обяви тя. — Щом те намерихме тук, ще мога да си спестя едно пътуване до Елрено. А когато онзи шериф разбере, че държим приятелката му в ръцете си, ще му отмъстим, задето уби Били.

Кайро се опита да се изскубне от ръцете на Нат, но той я държеше здраво. Никак не й хареса чутото! Както изглеждаше, щеше да стане примамка за онзи смъртоносен капан, който Лотън беше предвиждал от самото начало. Лотън беше недоверчив и мнителен, и то с пълно основание! Очевидно беше разбунил този рояк стършели с убийството на един от членовете. И сега престъпниците искаха кръв — тази на Лотън!

— Никога не съм чувала за Лотън Стром — излъга Кайро, за да спаси живота на Лотън.

— Лотън Стоун — поправи я Ванс и стана от дивана. — Чувала си и още как, кучко — изсумтя той. — Онзи бъбрив доктор в Елрено казал всичко на Сиси за вас двамата, докато тя го водела към землянката да ме превърже.

Само с огромно усилие Кайро успя да запази безразличието в погледа си. Проклет да е онзи Фредерик Пулман и голямата му уста! Защо, по дяволите, изобщо ще се грижи за тези убийци и крадци?

Ревност обзе Джарита, когато огледа стройната фигура на Кайро и светлорусата й коса. Джарита съзнаваше своята привлекателност и се гордееше с ума и хубостта си. Но сега цялото внимание, което по-рано бандитите отделяха на нея, се беше прехвърлило върху Кайро.

Джарита винаги се бе стремяла към властта, която имаше над мъжете заради красивите си черти и стройната си фигура. Фактът, че мъжете мълчаливо я сравняваха с Кайро, безкрайно я дразнеше. Дори Джарита разбираше, за свое огромно огорчение, че не можеше да се състезава с изключителната красота на Кайро.

— Тази вещица може да не е толкова дръзка, ако Джо се позабавлява с ножа си за нейна сметка — изсумтя Джарита. Кайро трепна, когато вниманието й се прехвърли върху рошавия бандит, на чийто пояс висеше кама с дълго острие. Прилоша й при мисълта, че току-що е срещнала убиеца на баща си.

Ако Кайро мислеше, че има защо да се страхува от Айдахо Джо, беше сбъркала, поне що се отнася до ножа му. Айдахо Джо мигновено беше пренасочил чувствата си от Джарита към по-достъпната и по-красива Кайро.

— Никой няма да прави нищо с тази кучка, докато Лотън не й хвърли един поглед — изръмжа Нат, после бутна Кайро да седне на един стол и завърза ръцете й отзад.

— Джо, отивай в Елрено и остави съобщение за Лотън. Кажи му, че сме хванали неговата мръсница и ако я иска, може да дойде да си я вземе.

Изведнъж Ванс се намръщи.

— Къде са Мигел и Рикардо?

— Мъртви — съобщи Ханк Форбс, който седна и започна да разтрива превързания си крак. — Тази идиотка си проправи път от килера с изстрели. За нещастие, Мигел и Рикардо се оказаха на пътя на куршумите й.

— Тя е видяла също как хората ни са заровили парите — Нат погледна заплашително Кайро. — Откраднала е плячката, така че, като си разчистим сметките със Стоун, ще ни каже къде я е скрила.

Възмутен, че трябва да препуска до Елрено, докато останалите мъже изпиват с очи Кайро, Айдахо Джо грабна фалшивите мустаци, брадата и перуката, които бандата използваше за дегизиране. След като хвърли последен сладострастен поглед към пищната красавица, Джо се измъкна навън, за да вземе коня си. Гледката на приближаващия се в тръс към града Кид Фонтейн, повел още един жребец, накара Джо да спре на място.

— Нат, Ванс, елате бързо тук — извика той и всички се изсипаха навън, освен Джарита, която първо внимателно огледа иззад ъгъла, за да е сигурна, че никой неканен натрапник няма да я види.

Разбойниците, които примигваха на слънцето, видяха пред себе си гладко избръснатия момък, когото бяха срещнали преди четири месеца в Чероки Нейшън. Пенхендъл Дик не се виждаше никъде — освен ако трупът, който висеше на коня, не беше негов.

Оставена сама, Кайро започна да се гърчи и извива, за да се освободи от въжетата. Трябваше да избяга и да предупреди Лотън! Тази мисъл я накара да вложи в усилията си всичката останала й енергия.

Кайро започна да се мести заедно със стола към шкафа, за да вземе един нож и да пререже въжетата. Беше трудно да се изправи заради привързания към нея стол, но тя успя да се придвижи бавно към другия край на стаята, да бръкне в чекмеджето, макар ръцете й да бяха привързани отзад. Затърси с опипване някакъв нож, макар че мускулите й протестираха, когато ги изви във възможно най-неудобното положение. Най-накрая Кайро успя да сграбчи един нож и седна обратно на стола, за да пререже вървите. Не беше лесно да го направи, без да пререже вените си, но Кайро се намръщи и се съсредоточи върху задачата. Ножът, който беше успяла да измъкне, беше тъп и й трябваше цяла вечност, за да претърка усуканите влакна.

— Дявол да го вземе — изруга Кайро през зъби и се опита да извие глава така, че да вижда какво става. — Нямаше да е зле, ако този нож беше по-остър!

Кайро се скара на себе си за своята придирчивост. Би трябвало да благодари на щастливите си звезди, че нещо отвлече вниманието на бандитите и ги накара да излязат навън. Трябваше да успее да се освободи и да излезе навън, преди те да са се върнали.

 

 

Сърцето на Ал Фонтейн едва не спря да бие, когато мъжете от бандата, до един въоръжени до зъби, се изсипаха от фермата. Беше изплашен до смърт! Вече почти час репетираше наум речта си, а ето че сега в мозъка му нямаше нищо.

Чувстваше се сякаш на врата му беше примката на бесилото, а той се опитваше да разхлаби яката на ризата си. Хвърли поглед към храсталаците, където се бяха скрили Такър и Уди, готови за нападение.

Уплашеният поглед на Ал се отклони от Джарита и заподскача по каменните лица на мъжете, които го гледаха с подозрение и любопитство. Трябваше да бъдат седем човека, помисли си Ал. Къде, по дяволите, са останалите двама? При Кайро?

Ванс Гардинер огледа спретнатия млад мъж, а после прехвърли вниманието си върху тялото, завързано за черния жребец. В светлите му сини очи се появи израз, който подсказваше, че е познал чий е този труп. Замислено разгледа кървавата дупка от куршум в якето на Лотън Стоун. Мъртъв… Хубаво. Време беше този мръсник да умре.

Ал спря уморения си кон на няколко метра от групата мъже. Не смееше да рискува и да ги остави да разгледат отблизо предполагаемия труп на Лотън.

— Дойдох да прибера наградата от десет хиляди долара за убийството на Лотън Стоун — обяви Ал с треперещ глас. Като ругаеше наум нервността си, Ал пое дълбоко дъх и се опита да се успокои.

— Къде е Пенхендъл Дик — попита Нат.

— Стоун го застреля в Крийк Нейшън, когато се опитахме да му устроим засада — отговори Ал с глас, който все още не звучеше напълно уверено. Прииска му се да е на всяко друго място, само не тук, под обстрела от въпроси!

— Кога очисти Стоун? — поиска да знае Ванс, като се отправи към отпуснатия труп. — Чухме, че се е установил в Елрено и души по следите ни.

Подозрение изви русите вежди на Ванс.

— И как изобщо ни намери, Кид?

Ал вътрешно изтръпна, но се застави да свие небрежно рамене.

— Избягах, след като Пенхендъл Дик беше надупчен — уточни той. — Проследих Стоун, но той се срещна с още трима шерифи, негови приятели. Четиримата се разделиха, за да проследят дирите ви след обира на колата със заплатите при Дарлингтън. Снощи Стоун остана сам и аз най-после имах възможност да го очистя.

С похвално актьорско майсторство, Ал се ухили.

— Не знаех къде може да сте, така че просто потеглих, с надеждата вие да ме намерите. Изглежда, взаимно се намерихме.

 

 

Докато Ал отговаряше на залпа от въпроси, Стоун броеше крака. Не му достигаха четири броя. Къде, по дяволите, са другите двама десперадоси, за които се знаеше, че са с бандата? Сега най-малко имаше нужда от някоя изненада, която да провали плановете му за спасяването на Кайро.

 

 

— Къде са се дянали другите двама? — измърмори Такър на Уди, с когото стояха свити в храстите.

— Откъде, по дяволите, ще знам? — сопна се Уди. — Ти поемаш Гардинерови, аз другите двама хулигани отдясно. Последният ще оставим за Лоу.

— Повече ме е страх от тия, дето не се виждат и може да изникнат отнякъде, когато най-малко ги очакваме — изръмжа неспокойно Тък. Той вдигна уинчестъра си и внимателно се прицели. — Тия, дето не ги виждаме, непременно ще ни направят беля. Ако пазят Кайро, може да я убият, преди да сме ги застреляли.

 

 

Докато Кайро прерязваше въжетата си, Лотън броеше краката на бандитите, а Уди и Такър се приготвяха за стрелба, Ал се опитваше да запази самообладание и не успяваше. Беше се объркал при последните два изпитателни въпроса и сърцето му заплашваше да се пръсне.

— Искам си парите — обяви той, като се надяваше Ванс Гардинер да се отдалечи от не съвсем мъртвото тяло, проснато върху жребеца.

Ванс се обърна да погледне Ал и се усмихна заплашително.

— Откъде да знаем, че не си издал на преследвачите ни къде се намираме и не си ни продал за повече пари?

— Той погледна брат си и останалите членове на бандата. — Всички заедно струваме тридесет и пет хиляди, живи или мъртви.

— За бога, та аз дойдох да се присъединя пак към вас! — възпротиви се Ал и ахна, когато Нат извади пистолет и го насочи към гърдите му. — Не се опитвам да ви преметна, кълна се!

Смъртоносна усмивка изтъни устните на Айдахо Джо, докато гледаше изплашения хлапак.

— На твое място, Кид, щях повече да се притеснявам дали ще си тръгна оттук жив, отколкото дали ще получа наградата за Стоун.

Лотън изруга наум, когато рунтавият пес на Кайро изтича при него. Кучето се изправи на задните си крака и започна да ближе лицето, ръцете и раменете на Лотън, за да се наслади на вкуса на сурова пържола. Само това му липсваше, докато се мъчеше да се прави на мъртъв и се чудеше дали Ал ще отстъпи, когато на карта е заложен животът му. Лотън внушаваше мислено на кучето да се махне, но то упорито прокарваше грапавия си език по ръцете и бузите му.

Ал потрепери под насочените към него обвинителни погледи.

— Мислех, че има правила между хора като нас — отвърна той, като му се искаше да е хванал здраво в ръка поне един от пистолетите си.

— Има — изръмжа Ванс. — Доверието не се дава току-така. То трябва да се спечели, Кид.

— Аз доказах себе си с убийството на Стоун — оспори Ал, чийто глас ставаше все по-силен. — Искам само парите от наградата и възможност да се присъединя отново към вас.

— Е, не можем да ти дадем парите, дори и да искахме — измърмори Нат. — Мръсницата на Лотън, която се криеше тук, е изровила парите и ги е скрила някъде другаде. Докато не проговори, никой няма какво да харчи.

Лотън стисна зъби. Обидната забележка към Кайро го караше да се вдигне и да разкъса Нат на парченца, но новината, че Кайро е свила плячката, му достави неизразимо удоволствие. Браво на нея!

— Казвам ви, че трябва да позволим на Джо да поработи с ножа си над нея — вметна Джарита. — Може да не е толкова смела и упорита, ако рискува лицето й да бъде обезобразено.

Злобна кучка, помисли си Лотън. И без съмнение ревнива. Въпреки че нямаше как да вдигне глава, за да погледне Джарита отблизо, знаеше със сигурност, че тя не може да се сравнява с Кайро по смелост и красота. Нямаше жена, която да издържи на сравнението. Джарита положително не харесва да има конкуренция. Честолюбието й е наранено.

Когато разговорът се върна към Ал, който обясняваше и се защитаваше, доколкото му беше възможно, Лотън се опита да прецени кога да започне да действа.

Докато Лотън се подготвяше, Кайро стоеше в къщата и проклинаше. Беше се освободила от въжетата и се беше приближила до прозореца, за да разбере какво беше отвлякло вниманието на бандитите. Като видя трупа на Лотън с дупка в гърба да виси върху черния жребец, Кайро едва не падна в несвяст. Обхвана я тежка мъка и очите й се просълзиха.

Лотън е бил предаден от Ал Фонтейн, който се беше заклел, че е разбрал грешките си. Този нещастен мръсник е излъгал, за да се спаси от затвора, а после е излъгал и за случая, при който загина Пенхендъл Дик.

При мисълта, че никога повече няма да види сребристите очи и кривата му усмивка, сърцето на Кайро се сви и тя престана да чувства каквото и да било. Беше изстрадала толкова много, бяха я споходили толкова разочарования, беше изгубила всички, които обичаше. Какъв смисъл има да живее в свят без Лотън? Никога няма да има възможност да му каже, че разбира защо е бил толкова подозрителен към нея, че го обича с всяка своя частица.

Макар сълзи да замъгляваха очите й, а тялото й да трепереше от мъка и гняв, Кайро се затича към прозореца в задната част на къщата и се измъкна навън. Без да се бави, тя се втурна към конете зад оградата. Най-малкото, което можеше да направи, е да каже на преследвачите къде се намират Гардинерови!

С ъгълчето на окото си, Нат видя Кайро, която се опитваше да избяга. Като ругаеше, той се завъртя и се приготви да стреля, за да я накара да се откаже от намеренията си. Неговият изстрел даде знак за начало на няколко други действия, след които в призрачния град настана суматоха и врява. Кучето започна да вие и се стрелна под коня на Лотън, което накара жребеца да отскочи настрани. Лотън отхвърли въжетата и сграбчи двата пийсмейкъра, но конят му беше направил половин завъртане, поради което Лотън беше обърнат в неправилната посока.

Междувременно Ал се наведе ниско, за да не го застрелят както си седи на коня. Такър и Уди откриха огън и мъжете се разпиляха като мравки в разтревожен мравуняк, търсейки прикритие.

— Хвани онази кучка! — изкрещя Ванс на брат си.

Когато Нат се втурна след Кайро, Ванс хвана ръката на Джарита и я забута към къщата. От куршумите, които рикошираха в стените на къщата, се разлетяха трески. Мъжете тичаха наоколо и непрекъснато стреляха, за да се прикриват един друг.

Лотън клекна на земята, като използваше за прикритие изплашения си кон. Погледът му се отправи към Кайро, която беше хваната от Нат Гардинер, преди да успее да скочи на някой от близките коне и да се спаси.

Фактът, че Лотън е оживял, бе забелязан от всички. Изведнъж той се превърна във всеобща мишена. Наложи му се да се хвърля ту надясно, ту наляво, за да избегне куршумите, докато пълзеше към пощата, за да се скрие. Преди да успее да се прицели в Нат Гардинер, бандитът хвана Кайро за косата и я изправи като щит пред себе си. Той грубо я избута да се качи на един кон, а после го яхна, седейки зад нея. Пистолетът му беше опрян в гърлото й, а злокобният му поглед се прикова в Лотън.

— Искаш ли си дръзката кучка, Лотън? Ела да си я вземеш — извика Нат. — Тя ще е при реката и ще се опитва да влезе в блатото!

Нат препусна към скалата, надвиснала над Саут Канейдиън Ривър, а Лотън произнесе поредица от проклятия, които надвиснаха като черен облак над града. Не можеше да стреля по похитителя на Кайро, нито по останалите мъже, които се възползваха от неговия пример, заобиколиха сградите на главната улица и се втурнаха към реката.

Лотън разбра намеренията на бандитите. Нат ще хвърли Кайро в блатото, а после той и приятелите му ще се скрият в храстите и ще чакат пристигането на Лотън. Докато Лотън се опитва да спаси Кайро от удавяне в блатото, ще го надупчат като решето с куршуми. Проклятие…

 

 

Уди и Такър ругаеха в хор, докато наблюдаваха битката, която завърши със страшната заплаха на Нат Гардинер. Десперадосите побягнаха към реката и бяха извън обсега на пушките. В къщата на фермата останаха само Джарита и Ванс, които продължаваха да стрелят по Лотън и Ал. Обезумели, Уди и Такър скочиха на крака и се втурнаха напред, но Лотън не изчака приятелите му да му осигурят прикритие.

Ал също не бе в състояние никого да прикрива, освен самия себе си. Не можеше да помръдне заради куршумите, които се сипеха от прозореца на къщата. Ванс Гардинер натискаше спусъка на пушката си непрекъснато, а Джарита демонстрираше умението си да си служи с пистолети. На Лотън му оставаше единствено да се скрие зад коня си, който се беше спрял зад изоставения магазин, за да се спаси от плющящите наоколо куршуми.

Като ругаеше животното, той подпря гръб на грубо скованите стени на пощата и прецени разстоянието, което го делеше от жребеца му. Със стиснати зъби той се втурна презглава между двете сгради, за да хване юздите му. Град от куршуми се изсипа около изплашения кон, като го накара първо да се долепи до стената, а после да започне да се върти бясно в кръг.

Лотън дръпна юздите и скочи на седлото. Докато обзетият от ужас кон цвилеше, протестирайки срещу куршумите, Лотън се прилепи до гърба му, смушка жребеца и го принуди да се впусне срещу потока от куршуми, които идваха насреща му.

— Какво, за бога, прави Лоу? — изпъшка Уди, когато се озова сред високата трева, близо до ограденото пасище.

Безумният поглед на Такър все още беше прикован върху Нат Гардинер, който вече беше стигнал до реката. Такър чуваше писъците на Кайро в далечината. Бяха я смъкнали от седлото и сега я влачеха, докато тя крещеше и риташе, към ръба на надвисналата над реката скала. Под нея имаше блато, през което минаваше пенливият поток на реката. Такър ясно си представяше ужаса, който изпитваше Кайро пред перспективата да я хвърлят в блатото, за да се удави.

Той беше прав, Кайро беше изплашена до смърт! Не можа дори да въздъхне облекчено, че Лотън е все още жив, защото Нат твърдо беше решил да я погуби. Той беше побеснял. Бяха го изиграли и беше решил да отмъсти, независимо дали щеше да успее да намери някога откраднатите пари. Вече не го беше грижа дали Кайро ще занесе тайната в гроба, достатъчно беше Лотън Стоун да страда.

Докато Нат влачеше Кайро, останалите бандити заеха позиции в храстите и зачакаха Лотън. Решена да се противопостави на смъртоносния план на Нат, Кайро забиваше пети в земята и се хващаше за храстите, отказваше да помръдне, колкото и да я дърпаше Нат към ръба на скалата.

Кайро съжаляваше, че жаждата за отмъщение на Нат Гардинер се бе оказала значително по-силна от алчността му. Той искаше Лотън да загине на всяка цена, а в случая цената беше Кайро. Нат трябваше да сложи край на семейната вражда с Лотън Стоун, а за него имаше значение само животът на собствения му брат и на сестра му. Твърдо беше решил да хвърли Кайро в реката за примамка на Лотън.

Като че цяла вечност измина, докато Нат се бореше да откачи ръцете на Кайро от всеки клон, за който се хващаше. Но щом той я накараше да пусне единия, тя сграбчваше друг и с все сила се държеше за него.

 

 

Макар да се тревожеше за съдбата на Кайро, Такър прехвърли вниманието си върху Лотън, който беше насочил коня си към предната врата на къщата, в която се криеха Ванс и Джарита. Такър беше работил достатъчно дълго с Лотън, за да може на няколко пъти да предвиди действията на по-младия от него мъж. И сега изведнъж проумя плановете на Лотън. Той търсеше основа за пазарлък. Единственото, което можеше да направи, за да оцелее и да спаси Кайро, беше да вземе свой собствен заложник.

— Тръгвай към задната врата — изръмжа Такър на Уди, който скочи на крака и се втурна нататък. — Обзалагам се, че Лотън ще мине през предната врата, за да вземе Джарита. Този смелчага или ще я вземе за заложница, или ще умре!

И двамата мъже се затичаха към задната врата, като в движение стреляха по вратата и ключалката. Искаха да отвлекат вниманието на Ванс и Джарита, докато Лотън осъществяваше опасната си операция.

Ванс прикри сестра си зад себе си, когато Лотън влезе през предната врата, яхнал обезумелия си кон. Макар Ванс да чу стрелбата при задната врата, вниманието му не се отделяше от безмилостния шериф, който беше отнел живота на Били. Той не беше сигурен, че ще остане жив след тази среща, но твърдо беше решил да вземе Лотън Стоун със себе си на оня свят.

Погледите на два чифта очи — едните сини, другите сребристи — се сблъскаха, когато жребецът на Лотън влезе в стаята, като разбутваше мебелите по пътя си. Пронизителният писък на Джарита се сля със скърцането на седлото и тропота на копитата, докато двамата мъже се прицелиха един в друг и се приготвиха да стрелят.

Колкото и да беше бърз Ванс Гардинер, не можеше да се сравни със светкавичната скорост на Лотън и безпогрешната му ръка. Два пистолета изтрещяха, но куршумът на Лотън пръв достигна целта си, като накара Ванс да отскочи назад и да пропусне целта си. Неговият куршум изсвистя над главата на Лотън в мига, в който Уди и Такър нахлуха през задната врата.

Джарита впери поглед в тялото на брат си, а после вдигна пистолета си, за да отмъсти, но Лотън пристъпи с коня си напред и изрита оръжието от ръката й. Когато тя понечи да избяга, той се наведе и я вдигна от пода. Като плюеше ругатни, Джарита се опита да се изтръгне от омразния си враг. За нейно учудване ръката на Лотън я обгърна като менгеме.

— Стой мирна или ще последваш брат си в гроба — изръмжа той, като избута извиващата се жена на седлото пред себе си.

Едва когато Лотън опря колта в ребрата на Джарита, тя престана да се съпротивлява. Беше видяла брат си да пада поразен от куршума му и се съмняваше, че този мъж ще й направи и най-малката отстъпка само защото е жена. Точно този мъж никога нямаше да стане жертва на обаянието й, тя беше сигурна в това.

Лотън издърпа набързо ръкавите на якето й, кръстоса ръцете й отпред и завърза ръкавите на възел на гърба й. След което хвана Джарита с лявата ръка и насочи коня към вратата. Като я накара с ръка да се наведе, Лотън също се сниши под прага на вратата, а после изтрополи по стълбите и препусна към реката.

Такър и Уди хвърлиха само по един бърз поглед на Ванс Гардинер, преди да отидат да вземат два коня.

— Ще чакам онзи мръсник в ада — успя да изрече с последния си дъх той.

Такър се обърна и погледна без съчувствие изцъклените сини очи на Ванс.

— Има доста да почакаш — промърмори той с отвращение. — Лотън Стоун има запазено място в рая. Едва ли ще се срещнеш отново с него, в този или в следващия живот.

Уди не беше сигурен дали Ванс е чул думите на Такър. Зловеща тишина се възцари около бандита, който загина както беше живял — сред кръв и насилие.