Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (21)

Глава двадесет и първа

Лотън въздъхна уморено, скочи на земята и върза коня пред хотела. Беше проследил следите до една изоставена землянка северно от Елрено, а там беше открил следи от кон и двуколка, които водеха обратно към града. Дъждът беше заличил остатъка от следата и Лотън се ядосваше, че е изгубил дирите на престъпниците.

Макар да знаеше, че заключението му може да се окаже погрешно и прибързано, Лотън предположи, че раненият негодник и неговият спътник са потърсили лекар. Това беше единственото, за което можеше да се хване, и Лотън беше решен да разпита Фредерик Пулман, независимо дали докторът би искал да го види отново, или не.

Преди да намери Фредерик, Лотън влезе в хотела, за да провери дали Кайро е все още там. Служителят му обясни, че Кайро е напуснала града малко след като Лотън беше препуснал към Дарлингтън. Изглежда, тя беше решила да избяга от Лотън в сигурната прегръдка на баща си.

Ако Лотън знаеше мъката, която беше преживяла Кайро при завръщането си в Канейдиън Стейшън, той би препуснал с всички сили, за да я намери. Но той знаеше само, че тя не иска да го вижда никога повече.

Лотън отиде в дома на Фредерик, но се наложи да чака почти два часа, преди докторът да се върне от вечерното посещение при пациентите си. Така че, когато най-после Фредерик пристигна, той дори не го поздрави както подобава.

— Ако търсиш Кайро, тя не е тук — заяви Фредерик с възможно най-неприязнен тон.

Лотън не обърна внимание на презрението в гласа на Фредерик. Наистина бе дебелокож и пет пари не даваше какво мислят за него другите хора, но не беше сляп или глупав. Съвсем очевидно бе, че Фредерик не иска да има нищо общо с него.

— Трябва да ти задам няколко въпроса, докторе — приближи се Лотън.

— Не, Кайро няма да се омъжи за мен — избухна Фредерик, който погрешно беше разбрал намеренията на Лотън и не беше изчакал той да ги обясни. — Не съм я виждал повече от седмица… благодарение на теб. Снощи помислих, че е дошла да ме види, но онази жена само изглеждаше като Кайро.

Лотън усети как сърцето му се блъсна в гърдите и замря. Неуловимата Снежна птица… Тя трябва да е била. Толкова пъти вече вземаха Кайро за Джарита Гардинер.

— Тази жена, която е дошла снощи… Какво искаше тя? — Лотън беше нетърпелив и искаше да научи отговора на секундата.

— Брей, ама си мнителен — каза подигравателно Фредерик. — За твое сведение, шериф, жената помоли да се погрижа за съпруга й, който бил ранен от известната банда престъпници, която се предполага, че ти преследваш, вместо да висиш тук пред вратата ми и да ме тормозиш с въпроси.

Фредерик отключи вратата и влезе вътре, без да покани Лотън да го последва.

— Ако ти си вършеше работата, съпругът на тази жена нямаше да има нужда от лекарските ми грижи в такъв късен час.

Лотън беше готов да заложи парите и значката си, че Фредерик, без да знае, се е погрижил за един от разбойниците. Снежната птица очевидно беше пуснала обаянието си в действие и беше помолила Фреди да я придружи. А преданият на професията си Фреди беше затичал след нея. Това обясняваше следите от двуколка при землянката.

Лотън се самопокани в дома на доктора. Като знаеше свръхестественото умение на Снежната птица да измъква ценна информация в помощ на братята си, сигурно е научила всичко, което Фреди знае за преследването. Хиляди проклятия!

— И как изглеждаше този предполагаем съпруг? — попита Лотън гърба на Фредерик.

Фредерик запали фенера и се обърна, за да отвърне с кръвнишки поглед на саркастичния въпрос на Лотън.

— Беше горе-долу на нашите години, може би малко по-възрастен. Имаше руса коса и сини очи, но не бих го нарекъл хубав. Загрубял би било по-точното определение — отговори рязко Фредерик, очевидно раздразнен от разпита и от нежелания си гост. — Не изглеждаше като закоравял престъпник, ако това имаш предвид. И имаше много красива съпруга.

Лотън огледа доктора, който така се беше надул от възмущение, че всеки момент можеше да гръмне.

— Предполагам, че си специалист по това как изглеждат закоравелите престъпници — изсумтя той. — Е, имам новини за тебе, докторе. Току-що описа Ванс Гардинер, а описанието би могло да послужи и за по-малкия му брат — Нат. Ванс е бил ранен при обира, ти си го оправил и си го пуснал да си върви. Страшно благодаря за помощта.

Фредерик трябваше да седне, за да не падне.

— Не може да бъде — изруга той. — Не и с тази хубава съпруга.

— Това не е съпруга на Гардинер, това е сестра му, която е шпионин и осведомител на бандата — изръмжа Лотън в лицето на доктора. — Тази жена е една от причините за успеха на Гардинерови. Тя се е преструвала на учителка, на журналистка и на Бог знае още какво, за да помага на братята си.

Лицето на Фредерик придоби особен син цвят. Той ахкаше и пъшкаше, докато Лотън продължи своето обяснение.

— Подозирах Кайро, че е жената, която си видял снощи. Не трябва да ти обяснявам колко удивително си приличат, тъй като си виждал и двете очи в очи. Всъщност ти знаеш това по-добре от мене — измърмори Лотън, докато кръстосваше стаята като звяр в клетка. — Аз грешах, като мислех, че Кайро е Джарита Гардинер, а ти си сгрешил, като си повярвал на приказките за съпруга, ранен от бандити. Та той, по дяволите, е бил един от бандитите!

Този разказ смачка фасона на Фредерик и той седна на дивана, пъшкайки удивено.

— Ето защо ти се държеше така странно с Кайро… — изказа той размишленията си на глас.

Лотън се надвеси над обезсърчения доктор, очите му се забиваха във Фредерик като сребърни ками.

— Какво разказа на Джарита и брат й?

Фредерик преглътна тежко, като погледна към великана, който едва сдържаше раздразнението си.

— Аз… споменах… ъ-ъ-ъ… факта, че ти участваш в преследването и…

Лотън се вбеси. Точно от това най-малко имаше нужда! Гардинерови вероятно ще се прегрупират и ще тръгнат да го търсят, за да го убият.

— Какво друго? — би искал да не задава този въпрос, но за да остане жив, трябваше да узнае всичко.

— Казах им, че с теб има още трима шерифи — Фредерик изквака като болна жаба.

— Каза ли някакви имена? — попита нетърпеливо Лотън.

— Аз не знаех имената, само броя — съобщи тъжно Фредерик. — Тя попита също и за другата хайка…

— И каквото си глупаво дрънкало, ти си й казал колко са хората в нея — предположи кисело Лотън.

Фредерик кимна неохотно.

— Проклятие!

— Откъде да знам кои са те всъщност? — измърмори Фредерик в своя защита. — Никога през живота си не съм виждал Гардинерови. Когато някой е ранен, аз не задавам въпроси — той погледна ядосано Лотън. — Бих се погрижил и за тебе, ако ти изтичаше кръвта, макар да не те харесвам — заради това, което направи на Кайро!

Лотън нямаше нужда някой да му припомня всичките неприятности, които беше причинил на Кайро. Този болезнен спомен беше забит като трън в съвестта му от деня, когато Ал Фонтейн призна истината.

Лотън си тръгна от дома на доктора. Имаше чувството, че Гардинерови ще се скрият някъде в района, за да дадат на водача си възможност да се възстанови и за да набележат следващия си удар. Никой не би могъл да каже къде се намират. Биха могли да бъдат навсякъде. Навсякъде в околността имаше изоставени къщи и землянки. След треската за земя хората си бяха направили временни жилища, а после се бяха преместили другаде.

Макар че Такър, Ал и Уди все още не се бяха върнали в града, Лотън не очакваше те да са постигнали по-голям успех при проследяването на разбойниците. Дъждът беше заличил следите, а и бандитите бяха достатъчно умни да минат през потоците, за да избягат от преследвачите си.

Може би нямаше веднага да открие Гардинерови, но можеше да отиде да вземе Кайро и баща й и да ги върне в Елрено. Ако Гардинерови решат да използват града призрак за скривалище, двамата Кълхуун ще се окажат в беда.

Мисълта, че Кайро може да попадне в беда, изплаши Лотън до смърт. Добре че Гардинерови не знаеха, че той и Кайро…

Мислите на Лотън изведнъж замряха. Ръката му спря във въздуха, преди да вземе юздите и да скочи на коня. Обхвана го леден ужас. Като осъден на смърт, който крачи към бесилото, Лотън се върна обратно по стъпките си. Без да чука, нахлу в дома на доктора, където Фредерик все още седеше потиснато на един стол.

— Едно последно нещо, докторе — гласът на Лотън прозвуча като изстрел в тишината. — Нали не си споменал случайно Кайро, или факта, че тя и аз се познаваме?

Лотън още не беше довършил въпроса си, когато лицето на Фредерик стана още по-бледо и той се смръщи неловко. Фредерик не каза и дума в отговор. Той просто си седеше на стола и изглеждаше все по-зле с всяка изминала секунда. Лотън разбра, че глупавият доктор наистина е дал жизненоважни сведения на Снежната птица.

— Аз съм белязан човек, докторе. Гардинерови дават за главата ми награда от десет хиляди долара, защото убих малкия им брат в една престрелка в Чероки Нейшън — Лотън се намръщи на Фредерик. — Можеш ли да се опиташ да познаеш какво ще направят тези мръсници с Кайро, ако решат, че по този начин могат да ме вкарат в капана и да си отмъстят?

Фредерик се смъкна още по-ниско на стола.

Лотън изръмжа ядосано:

— Може да ти се наложи да решаваш дали да ме кърпиш, след като Гардинерови свършат с мен — блестящите му сребърни очи се забиха в тези на Фредерик. — Но като познавам Гардинерови и техните кръвожадни другарчета, уменията ти на лекар може да се окажат недостатъчни. И аз, и Кайро сигурно ще имаме нужда от служителите на някое погребално бюро. Няма да ти се сърдя, ако се окажеш причина за смъртта ми, докторе. Но ако нещо стане с Кай…

Като остави тази забележка да виси във въздуха, Лотън се върна обратно при коня си. Хиляди проклятия! Точно когато си мислеше, че положението не може да стане по-лошо, нещата се объркваха още повече! Ако Гардинерови хванат Кайро и я използват като примамка за капана, нито един от двамата не ще има и най-малкия шанс да остане жив. Гардинерови са глутница вълци, които живеят от отмъщението към чуждите и пазят внимателно своите хора.

Кайро скоро ще се сблъска с бедата, а дори няма и представа за това. Ако Гардинерови я заловят…

Лотън крещеше всички ругатни, които знаеше. Мисълта, че Кайро може да бъде заловена и измъчвана, за да каже каквото знае, караше кръвта да замръзва в жилите му. Трябваше да я намери преди Гардинерови! Животът й иначе не би струвал и пукнат грош, защото Гардинерови искаха кръвта на Лотън и не ги интересуваше кой друг може да пострада, докато си отмъщават.

Лотън се върна на галоп в хотела, за да остави съобщение за партньорите си. Искаше му се да има крилат кон, когато препусна да търси Кайро в Канейдиън Стейшън. Молеше се да стигне при нея преди Гардинерови да са тръгнали да я търсят. Тя ще му каже да се маха от очите й, но той ще я върже, ще й запуши устата и ще я докара обратно в Елрено, ако трябва! Тя няма да остане беззащитна в онзи град призрак, нищо че знае как да използва огнестрелното оръжие. Тя не би имала никакъв шанс срещу Гардинерови и техните свежи подкрепления.

Лотън се носеше над равнината. Различни образи на Кайро непрекъснато се появяваха и го измъчваха. Кайро беше минала през ада заради него и глупавите му грешки. А най-лошото все още предстоеше, ако не успееше да я намери навреме!

Лотън беше твърде разстроен, за да мисли какво би правил, ако Кайро вече е заловена. Сега можеше да мисли как да стигне до Канейдиън Стейшън, преди Гардинерови да открият къде е тя. По дяволите, та Лотън сам не беше сигурен къде е тя! Тя и баща й може да са отишли да живеят някъде другаде. В Елрено Лотън беше твърде зает, за да се извинява за неприятностите, които й беше причинил, и да я разпитва за бъдещите им планове с баща й.

Лотън не оправдаваше репутацията си. Всички тези шумни похвали за неговите умения и изобретателност не му бяха помогнали ни най-малко в случая с Кайро. Заради него ще я убият и тя ще бъде невинна жертва, обвинена и наказана несправедливо — от самия Лотън Стоун! Ако нещо станеше с нея, Лотън никога нямаше да си го прости.

Някак си ще надхитри Гардинерови. Ще вземе Кайро под своя защита преди тези мръсници да я докоснат с кръвожадните си ръчички! При него тя ще е в безопасност и той няма да позволи никога повече да й се случи нещо.

Като се хвана за тази утешителна мисъл, Лотън препусна към Канейдиън Стейшън толкова бързо, колкото позволяваха възможностите на жребеца му. Когато я намери, Кайро ще бъде жива и енергична, както когато се запозна с нея. Разбира се, тя ще му се сърди и ще го нарича как ли не, но това нямаше значение, стига да е в безопасност. Няма да я оставя и минута без надзор, докато Гардинерови не се озоват зад решетките.

Нещата ще се оправят, окуражаваше се Лотън, докато препускаше в нощта. В утрото на новия ден ще пристигне в града призрак и ще прегърне Кайро, дори ако тя съвсем не иска това!

 

 

Тропот на копита събуди Кайро от дълбокия й сън. Ако се съдеше по звука, цялата кавалерия на Съединените щати се бе изсипала в изоставения град. Гласове ехтяха в спокойния вечерен въздух, докато Кайро се измъкваше от леглото. Или беше проспала целия ден, или светът се е обвил в черно, за да скърби за смъртта на баща й. А сега на всичкото отгоре някакви непознати посетители бяха дошли да й досаждат…

Лаят на кучето накара Кайро да прекоси стаята и да вземе животинчето при себе си. Тя го прегърна и се върна до прозореца, за да наблюдава действията на хората отвън. Осем човека слязоха от конете си пред просторната ферма в покрайнините на призрачния град. Изоставената къща беше разположена стратегически на един хълм, което предоставяше възможност да се наблюдава безпрепятствено цялата околност. Към нея имаше също и стая за принадлежностите и оградени пространства, където да оставят конете.

Интуицията подсказваше на Кайро, че бандитите, които преследваше Лотън, са установили главната си квартира в призрачния град. Тя й нашепваше също, че един от тези крадци и убийци е виновен за смъртта на баща й. Без съмнение Райлън Кълхуун е бил решен да остане в Канейдиън Стейшън, докато пристигне Кайро от Мисури. Райлън беше купил ново място за друг хотел в селището на изток, но е прекарвал по-голямата част от времето си, чакайки в изоставения град. Съдбата му се беше намръщила, когато са пристигнали бандитите, за да подготвят укритието си. Очевидно са забелязали коня му и…

Страхът заседна като буца на гърлото на Кайро и тя не можа да си поеме веднага дъх. Конят й беше в обора до ковачницата. Ако десперадосите решат да влязат там, ще потърсят и неговия собственик. Тя размисли за миг дали така не е по-добре, отколкото ако конят й беше вързан пред хотела. Това със сигурност би издало веднага точното й местонахождение. Голям късмет беше също, че спеше и фенерът й не беше запален. Иначе престъпниците щяха да видят светлината в прозореца и да дойдат да проверят какво става. Щеше да свърши точно като баща си…

Беше смешно, че Кайро се смяташе за късметлия, задето е прибрала коня си вътре, но наистина от около месец за пръв път имаше късмет. Откакто се беше запознала с Лотън Стоун, животът й представляваше поредица от беди.

Горчивите й мисли се прекъснаха, когато забеляза трима от бандитите да карат няколко сандъка към реката. Кайро се отдели от източния прозорец, когато тримата изчезнаха от погледа й. Тя се втурна към южния прозорец, дръпна пердетата и загледа тримата мъже, които тръгнаха към скалата на брега на реката.

Сърцето й замря. Боеше се, че негодниците ще забележат пресния гроб на баща й. За щастие те минаха на около двеста метра от мястото и Кайро въздъхна облекчено.

С присвити очи Кайро оглеждаше разбойниците, които бяха оставили товара си и започваха да копаят до самотния кедър, който стоеше малко настрани от боровете, растящи по края на скалата. Кайро би заложила главата си, че десперадосите заравяха плячката си.

Кайро се гордееше, че има на раменете си умна глава. Ако се види хваната в капан и впоследствие заловена в изоставения град, имаше само един начин да остане жива, докато някой успее да проследи бандитите до скривалището им. Ако вземе откраднатите пари и ги скрие, крадците няма да я убият толкова бързо, защото ще разполага с важна за тях информация.

Тази мисъл я накара да действа. Без да губи повече време, завърза една кърпа около муцуната на кучето и го заключи в килера, след което отиде да се облече. Веднага щом златотърсачите се върнаха обратно в къщата да празнуват, Кайро открехна задната врата и се втурна към храстите с един чувал в ръка. Като се промъкваше внимателно покрай дърветата и храстите, Кайро стигна самотния кедър. Копаенето не беше трудно, защото земята беше мека след скорошния дъжд. За нейно учудване под ръцете й се показа цяло съкровище. Като погледна предпазливо осветената къща, Кайро напъха парите и златото в чувала си. Под сандъците имаше още една кутия с пари, откраднати от банката в Кингфишър.

Изглежда, крадците бяха закопали на два пъти плячката от обирите си. Още по-добре, помисли си Кайро със злоба. Няма да се втурнат да я очистят веднага, ако конфискува всеки техен цент. Може накрая да я убият, както бяха убили Райлън, но тя ще отнесе тайната в гроба си, заедно с упоритостта и решимостта на рода Кълхуун. Едва ли ще я утеши мисълта, че е измамила тези убийци, но друга утеха няма да получи.

Кайро повлече плячката си с охкане и пъшкане, като от време на време спираше, за да заличи оставените от нея следи. Огледа се, чудейки се къде да я скрие. Погледът й падна на каменните основи на хотела.

Триумфална усмивка се появи на устните й, когато замъкна чувала към малкия отвор в задната част на основите. Като легна по корем, тя се вмъкна в тъмната влажна ниша, благодарна, че по това време змиите все още спят зимен сън.

След като изкопа дупка откъм вътрешната страна на основите, Кайро пъхна парите и златото в новото им скривалище и ги покри с кал. Тя прикри изровената земя и прибра в джоба си една пачка банкноти. Бяха й останали малко средства. Сигурно нямаше да е жива да похарчи парите, които конфискува, но просто в случай че й потрябват…

След като изпълни задачата си, Кайро открехна отново задната врата и измъкна кучето от килера.

Сега не оставаше нищо друго, освен да чака и да се надява, че бандитите ще си заминат при изгрев-слънце. Тогава Кайро ще може да отиде на безопасно място. Ще намери Лотън и…

Мисълта на Кайро се прекъсна, когато две блестящи сребристи очи застанаха пред очите й. Образът на Лотън беше съпроводен от рояк горчиво-сладки спомени. Лотън… Виждаше го до себе си как я дразни и й се подиграва. Виждаше го да се навежда над нея в едно от по-нежните си настроения, шепнейки обещания за удоволствията, които ги очакват. А ето че сега се претъркулваше по земята, за да вземе колта си и да го насочи към нея, като че тя е негов смъртен враг. Кайро се сви. Все още чуваше трясъка на пушките и пистолетите, усещаше пронизващата болка, избухнала в рамото й.

Колко пъти този коравосърдечен мъж я беше предавал, а после пак я беше съблазнявал? През това време тя се беше влюбила в него, беше го намразила, а ето че сега отново изпитваше любов към него. Но ако има нещо, което няма да направи, то е да отиде на оня свят, обичайки мъж, когото нито разбира, нито пък може да му се довери. Делата и думите му мъчително си противоречаха и я объркваха. Той беше суров и жесток като престъпниците, които преследваше, и не знаеше изобщо какво е любов, въпреки че твърдеше обратното!

А не беше и чак такъв страхотен шериф, помисли си Кайро ядосано. Тя откри бандитите, не той. Лотън Стоун вероятно в този миг се намира в леглото с някоя развратница, разтоварва се след дългия ден на преследване, което очевидно е било неуспешно, след като всичките проклети негодници практически се изтърсиха на прага й!

Кайро тайно се беше надявала, че Лотън ще дойде да я утеши, когато откри тялото на баща си в обора до ковачницата. Би понесла по-леко мъката си, ако можеше да се облегне на здравото му рамо. Но тя нямаше на кого да се опре, нямаше кой да я увери, че светът не е толкова тъжен, колкото изглежда… А той не беше никак хубав, помисли си Кайро, когато до слуха й достигна гърлен смях от фермата. Тя седеше на ръба на ада!

Кайро притисна по-силно кучето към себе си и подпря брадичката си на рошавата му глава.

— Щях да те обичам дълго и силно, Лотън Стоун — прошепна тя на образа, който блуждаеше около нея. — Но ти не пожела да ми дадеш възможност. Сега така и няма да разбереш какво би могло да има между нас, защото мен няма да ме има повече…

Ако мислеше, че може да го направи, без да я хванат, щеше да се промъкне до обора, да се качи на коня си и да препусне далече от този обречен град. Но най-разумното беше да чака, молейки се крадците да се уморят да празнуват и да заминат отново.