Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (19)

Глава деветнадесета

Следвана от преданото си куче, Кайро влезе в магазина на Елрено, за да попита за баща си. Получи същите сведения, които й бе дал пощаджията в основаното наскоро селище на изток от Канейдиън Стейшън. Собственикът познаваше Райлън Кълхуун. Виждал го беше в района допреди около две седмици, но не и през последните няколко дни.

Обезсърчена, Кайро излезе отново на улицата. Замръзна на място, когато последният човек, когото би желала да види, спря коня си пред нея.

На няколко крачки зад Лотън спряха Ал, Уди и Такър. Щом видя русокосата красавица, Ал се приготви да слезе от коня си и да облекчи гузната си съвест, но не му дадоха възможност да се изкаже. Ал трябваше да спре на място, когато двамата шерифи го сграбчиха за раменете и го принудиха да седне отново на седлото.

— Стой настрана от това, хлапе — прошепна Такър. — Първо трябва да говори Лоу. Ще се наложи да си изчакаш реда.

Оживеният град Елрено като че беше замрял. В мига, в който Лотън забеляза Кайро да излиза от магазина, светът се смали и стана не по-голям от самата нея. Тропотът на копита, дрънченето на каруци и конски хамути не достигаше до Лотън, защото сърцето му биеше така силно и високо, че съзнанието му нищо друго не можеше да възприеме.

Лотън не очакваше да види Кайро в Елрено, но ето че тя бе тук, гледаше го, като че е змия, която току-що е изпълзяла изпод най-близкия камък. Изглеждаше точно като образа, който го преследваше — безупречно красиво видение с коса като лунни лъчи и очи като изумруди. Простата й басмена рокля не скриваше извивките на стройната й фигура. Естествената й хубост си личеше винаги.

— Здравей, Кай…

Гласът му беше мек, а очите му се наслаждаваха на пленителния й образ. Но учтивостта и дружелюбието не му помогнаха ни най-малко. Кайро се беше заклела да го мрази вечно. Това обещание тя бе решена да удържи!

Като пренебрегна предателските тръпки, които пробягаха по гърба й, Кайро вирна гордо и предизвикателно брадичка. Тя не отвърна на любезния поздрав на Лотън. Само му хвърли един кръвнишки поглед. Как й се искаше да може само с едно щракване на пръстите да превърне Лотън в облаче дим.

Лотън не беше забравил начина, по който Кайро вдигаше нагоре малката си брадичка, начина, по който блестяха очите й, когато е ядосана. Тя беше въплъщение на упоритото предизвикателство.

Кайро вирна нос и прекоси гордо улицата, при което едва не я сгази една препускаща каруца. До такава степен беше смаяна. От съзнанието й беше изчезнало всичко, освен мъжа, когото се опитваше да забрави. Оказа се в беда, преди да разбере какво се е случило. Но се съвзе бързо, отскочи пъргаво назад, изчака каруцата да профучи покрай нея и се отправи към хотела, за да си запази стая за през нощта.

Не възнамеряваше да рискува и да отпътува от града, та по този начин да даде възможност на Лотън да я последва и да я настигне сама в прерията! Кайро се закле да избягва всяко положение, при което би останала насаме с Лотън. Само при вида на мускулестия великан, яхнал едрия черен жребец, я заляха невидими горещи вълни. Сърцето й се разтуптя, а коленете й се подкосиха.

Въпреки всичките си проповеди, все още се поддаваше на въздействието на този ужасен човек. Кайро не смееше да рискува и да пробва дали може да устои на Лотън. Имаше лошото предчувствие, че безславно ще се провали. Беше минало твърде малко време и раните в душата й все още не бяха зараснали. Може би след сто години ще може да се изправи пред него, без тялото й да я предаде с непозволените си реакции, без дълбокият му глас да събуди горчиво-сладки спомени за нещастната й любов. Но не сега! За него би било твърде лесно да отвори незарасналите рани в сърцето й.

— Ух, ама не се ли радва да те види, Лоу — подразни Уди приятеля си. Човек рядко имаше възможност да се заяжда с Лотън Стоун. — Ако беше малко по-щастлива, че те вижда, сигурно щеше да се хвърли под колелата на каруцата.

— Езикът ти е уморен. Дай му почивка — изръмжа Лотън и скочи от седлото.

Лотън трябваше да признае, че никога не беше виждал някой да пренебрегва някого по-очевидно, отколкото Кайро беше пренебрегнала него.

Той хвърли юздите на ухилените шерифи.

— Грижете се за коня ми, докато успея да поговоря с нея.

— Ние сме тук и ще чакаме… докато адът замръзне — изсмя се Такър. — Готов съм да се обзаложа, че тя няма да те изслуша дори тогава.

Ал ставаше по-нещастен с всеки изминал миг. Смяташе се лично отговорен за конфликта между Кайро и Лотън. Импулсивно се опита да се измъкне от хватката на Уди и Такър, но те го върнаха обратно и го задържаха на мястото му.

— Ти няма да ходиш никъде, малкият — измърмори Такър. — Кайро изглеждаше така, сякаш с радост би пръснала мозъка на Лотън. Може да попаднеш в престрелката.

Ал примига като разтревожен бухал.

— Мислиш ли, че наистина ще го застреля?

Уди се засмя на наивността на Ал. Момчето имаше да научи още куп неща и не само за трудните задължения на помощник-шерифа. Хлапето не знаеше нищичко нито за любовта, нито за жените.

— Ето как стоят нещата с любовта, Ал — обясни Уди между изблиците смях. — Понякога жената толкова обича мъжа, че когато той я предаде или я раздразни, тя така се ядосва, че й се иска да го убие и да се свърши цялата работа. Омразата и любовта ги дели съвсем малко разстояние, когато става дума за сърдечни работи. — Той погледна към красивата жена, която прекрачваше прага на хотела. — Бих казал, че Кайро Кълхуун сега преминава тъкмо тази граница.

Уди беше прав. Върху Кайро се изливаше порой от противоречиви усещания. Непрекъснато си повтаряше, че не иска да има нищо общо с Лотън Стоун, но тялото й не беше съгласно с добрите съвети, които му пращаше умът й. Хубавото и сурово лице на Лотън непрекъснато се появяваше на надгробната плоча, на която набързо беше изписала името му. Подскачаше всеки път, когато привидението се нахвърляше върху нея, стресна се, когато усети внушителното присъствие на Лотън зад гърба си.

— Кай, трябва да говоря с теб.

Гласът на Лотън прозвуча толкова близо до ухото й, че Кайро едва не излезе от кожата си. Като стисна зъби, тя протегна треперещата си ръка, за да вземе ключа за стаята си.

— Кай?

Кайро, която все още отказваше да забележи присъствието на Лотън, изтича нагоре по стълбата, като прескачаше през две стъпала в стремежа си да стигне по-бързо до стаята си и да се заключи вътре. Въпреки ловките й маневри, не успя да избяга от Лотън. Беше се впил в нея като пиявица. Едва беше хванала дръжката на вратата, когато ръката му обви нейната, от което тялото й пламна, а сърцето й затуптя бързо.

Кайро имаше чувството, че я е ударила светкавица. Пронизващи усещания тръгваха от ръката и достигаха всяка фибра на тялото й. Близостта на Лотън я задушаваше, а миризмата му замайваше главата й. Дявол го взел, защо не иска да се махне и да я остави на мира? Без него се оправяше съвсем добре, докато не се появи отново да й припомни това, което тя се стараеше да забрави.

— Махай се от мен — изсъска Кайро.

— Не мога.

Ръцете му се вдигнаха и обхванаха лицето й, като я принудиха да срещне стоманения му поглед.

— Обичам те, Кайро.

След като произнесе тези думи, у него се възцари неочаквано усещане за вътрешно спокойствие.

— Никога нищо не ме е завладявало така. Обичам те… — повтори той тихо.

Изповедта му не беше приета добре. Макар да звучеше по-искрено, отколкото първия път, когато произнесе същите думи преди няколко седмици, Кайро си припомни, че сега той има по-голям опит. Разбира се, все още не говори искрено и тя няма да се подведе по злонамерените му лъжи.

— Лъжец! — Кайро го удари по главата с дамската си чантичка, а след това завъртя ключа, за да може да си влезе в стаята. — Не би разбрал какво е любов, дори ако тя скочи и те ухапе!

С бързи и премерени крачки Кайро влезе вътре, а после се обърна, за да го изгледа свъсено.

— Сега се махни оттук, ако не искаш да пищя, докато дойде шерифът да те откара в затвора. А мястото ти е точно там, какъвто си смахнат лунатик!

Тя го изгледа със забележително отвращение и неприкрито презрение.

Лотън не обърна внимание на настояването й. Гледаше жадно нацупените й устни, припомняйки си вкуса им. Смело влезе вътре и затвори вратата с ритник зад себе си.

— Не се шегувам! — прогърмя заплашително гласът на Кайро. — Ще крещя до небето. Така че…

Лотън сграбчи Кайро, а устата му покри нейната преди тя да може да изпълни заплахата си. Но го очакваше една истинска битка. Кайро беше решителна жена. Тя не си позволи да се поддаде на съблазните му. Но ако тя беше въплъщение на упоритостта, то Лотън беше самата желязна воля.

Макар че от целувката на Лотън Кайро остана без дъх, тя отказа да се предаде на горещата вълна от удоволствие, която потече по вените й. Може от нея да остане само купчинка отчаяна пепел, но проклета да е, ако се размекне от мускулестата му прегръдка и отвърне на целувката му!

— Аз наистина те обичам — прошепна Лотън, докато ръцете му галеха тялото й, притискайки го близо до неговото. — Повярвай ми, Кай. Това е истината…

Нима я смяташе за такава глупачка! Кайро вече беше чувала тези празни лъжи от същите отровни устни — точно преди да стреля по нея. Това само по себе си беше достатъчно, за да обезцени и най-силното, и най-дългото признание в любов, на което беше способен! Лотън очевидно твърде отдавна не е бил с жена. Случайно е попаднал на Кайро, която се появи току пред носа му. Така че естествено е решил да я омае с няколко лъжи за любов и да се пъхне с нея в леглото. Само през трупа й!

— Мразя те! — извика Кайро, като заби лакът в ребрата му, за да подчертае думите си.

— Имаш пълното право — призна той, докато доближаваше лицето си към нейното. Сребристите му очи бяха приковани в чувствените й устни. — Но това не променя чувствата ми към теб…

Пищейки възмутено, Кайро се наведе, за да избегне целувката му. Тя предпочиташе грубата откровеност на Лотън пред тези пресметливи лъжи за любов. Ако просто беше заявил, че я желае, би му повярвала, защото прекрасно знаеше, че сладострастието е втората природа на Безсърдечния Лотън Стоун.

— Разбира се, че ме обичаш — изсумтя презрително тя. — Нали затова ме рани, а след това ме избута между себе си и куршумите.

— Бърках те с някой друг — опита се да обясни Лотън.

Кайро го погледна слисано.

— Как така си ме бъркал с някой друг?

Лотън би предпочел да говори за други работи, вместо да дава дълги и заплетени обяснения, но не беше успял да сломи съпротивата на Кайро. Тя все още стоеше твърда като дърво в ръцете му, като отстъпваше само пред превъзхождащата я физическа сила.

Боже, как жадуваше да върне отново пълните с наслада мигове, които бяха преживяли, когато и двамата отстъпваха пред страстта си един към друг.

Докато Лотън преживяваше своите романтични видения, Кайро все още обмисляше думите му, че я е мислел за друг човек. Това беше абсолютно безсмислено. Но, от друга страна, той кога е говорил смислени неща, питаше се тя, докато се бореше за свободата си.

— Иди си намери проститутка — избухна Кайро. — Аз не искам да имам нищо общо с теб.

Лотън не се предаваше. Той възнамеряваше да й докаже, че е единствената жена на планетата, която е успяла да влезе под кожата му, единствената, която го увличаше дотолкова, че съвсем си беше загубил ума.

Кайро сигурно никога няма да го обикне, но, Бог е свидетел, ще приеме, че неговата обич е истинска! За пръв път в живота си Лотън Стоун осъзна, че е напълно и безнадеждно влюбен и иска тази енергична лудетина да го знае.

Лотън, който с всяка изминала секунда се отчайваше все повече и повече, разтърси яростно Кайро, от което кока на главата й се развали и сребърно русите къдрици се посипаха по раменете й.

— Дявол да го вземе, обичам те — изрева той.

— Това си е моят любим израз и ще съм ти благодарна, ако не го крадеш — каза тя ядосано. — Освен това ти не ме обичаш. Не би разпознал любовта, дори ако дойде и седне отгоре ти!

— Бих я разпознал и я разпознах! — Лотън гледаше гневно в презрително намръщеното й лице. — Какво, по дяволите, да направя, за да ти го докажа?

Кайро го изгледа кръвнишки, а после посочи прозореца.

— Хвърли се оттук — предложи му тя. — Това трябва да е достатъчно доказателство за чувствата, които твърдиш, че изпитваш към мен.

— Хиляди дяволи! Аз съм напълно сериозен, а ти си правиш шеги!

— Мислиш, че се шегувам ли? — тя му хвърли още един убийствен поглед. — Да, ама аз не се шегувам.

В погледа й се четеше откровено предизвикателство.

— Ако ме обичаш, ще скочиш.

— Ти си луда — изръмжа отчаяно Лотън.

— Аз съм луда? — повтори тя. — Има много хляб да изям, докато стана луда колкото тебе. Ти си този, който ми спаси живота, рани ме, а после ме закърпи, така че да можеш да се опиташ отново да ме убиеш. Сега се явяваш, Бог знае откъде, и ми се обясняваш в любов, защото аз не съм тази, за която си ме вземал!

Кайро така беше объркала фактите, че самият Лотън едва ги разпозна.

— Ако седнеш, ще се опитам да ти обясня.

Кайро продължи да стои на едно място като мраморна статуя, така че Лотън сам я бутна в един стол.

Тя скочи веднага.

— Можеш да приказваш, докато посинееш, но нищо няма да се промени, защото това вече няма значение. Ти просто не си струваш всичките неприятности, които ми причини — увери го тя с отвращение. — Ти си страница от миналото ми, Лотън Стоун. Аз просто вече пет пари не давам за теб — излъга го тя.

— Така ли? — той повдигна веждите си в отговор на предишното й предизвикателство. — Ако наистина не ти пука за мен, тогава целуни ме.

Тя вирна брадичка.

— Какво ще докаже това?

— Ами ако открием, че…

Ръката му обхвана кръста й и привлече съпротивляващото й се тяло към своето. Усещането за допира до тялото му я прониза цялата, защитата й рухна и чувствата й се изписаха върху лицето.

— Не се ли страхуваш, че ти пука повече, отколкото искаш да признаеш? — прошепна той с устни, почти долепени до шията й, от което я полазиха тръпки.

— Не ми пука ни най-малко — заяви Кайро упорито.

Закачлива усмивка се появи на плътните му устни.

— Знаеш, че между нас имаше много повече от едно просто пътуване през Двете територии.

— Така ли? — попита Кайро надменно. — Аз пък изобщо не забелязах.

Ето ти упоритост й съпротива! — помисли си Лотън. Но вместо да се хване на въдицата и да се ядоса, той отвърна:

— Ето ти възможност да докажеш, че между нас вече няма нищо…

Кайро беше сигурна, че ако я беше дръпнал към себе си и я беше целунал грубо и болезнено, инстинктът й за самосъхранение щеше да я предпази. Ако я беше насилил, тя със сигурност щеше да изпита отвращение. Но Лотън не направи нищо подобно. Устните му се докосваха до нейните като пеперуда, която кръжи над цвете. Силното му тяло се притискаше нежно към нейното и я омагьосваше все по-силно.

Познатите чувства се изляха през пукнатините в защитните й доспехи, предизвиквайки нови чудни усещания, които бяха останали скрити вече много дълго време. Всичките й поучителни проповеди се разлетяха на вятъра и я оставиха безпомощна срещу собственото й желание да има този мъж, който можеше да я възбуди както никой друг. Изведнъж тя се оказа податлива като тесто и забрави за всякакъв самоконтрол.

Умът й се помрачи в мига, в който устните му покриха нейните, искайки не повече от това, което тя даваше, вземайки не повече от това, което тя предоставяше по своя собствена воля. Когато съпротивата й рухна, ръцете й се вдигнаха. Пръстите й се пъхнаха под памучната му риза, за да помилват железните мускули на гърдите му. По своя собствена воля ръцете й се плъзнаха надолу и погалиха корема му.

— Ммм… обожавам, когато правиш така, Кай — прошепна Лотън до нежните й устни. — Продължавай. Цяла вечност не съм чувствал ласките ти и не съм потъвал в сладките ти целувки.

Лотън би могъл честно да заяви, че никога не се е опитвал целенасочено и насила да съблазни някоя жена, преди да срещне Кайро. Повечето жени скачаха на врата му без покана и без да ги уговаря, но Кайро Кълхуун беше съвсем различно нещо. Тя беше едно постоянно предизвикателство — сега повече от всеки друг път. Лотън разбираше, че твърде скоро подозренията и недоверието на Кайро към него ще я накарат отново да се затвори в себе си. Но преди да му избяга и да се скрие зад щита на гнева и гордостта, той искаше да я люби както трябва, да поправи несправедливостта си към нея. Искаше да се поклони пред красивото й тяло с ласки и целувки, да я убеди, че има сърце, и че то й принадлежи.

Кайро реши, че е прекалено глупава и самонадеяна. О, беше си казала всичките утешителни шаблони, беше се отказала тържествено от всички мъже и по-специално от Лотън Стоун. Беше се уверявала стотици пъти, че не желае да има повече нищо общо с този прекомерно сластолюбив убиец на жени — в буквалния смисъл на думата. Но когато я докосна, предлагайки й чувствено изкушение, Кайро осъзна, че е изгубена кауза.

Лотън все още беше нейното безумно увлечение. Докосваше добре оформеното му тяло и мозъкът й се помрачаваше. Тя отвръщаше на разтърсващите душата й целувки и у нея се появи жажда, неудържима като желанието да оцелее. Той беше като глад, който не може докрай да се задоволи, като болест, която не може напълно да се излекува.

— Ненавиждам това, което правиш с мене — изстена Кайро, преди устните й инстинктивно да се долепят отново до неговите. — Зная, че ще съжалявам за това. Винаги съжалявам. Но като лишена от разум мушица, летя отново към пламъка…

— Поддържай огъня — прошепна Лотън, чието тяло трепереше от желание. — Искам те така, както нищо друго не съм желал. Когато те докосвам, нищо друго няма значение.

Лотън изплиташе с думите си мрежа от сладко удоволствие. Сега вече Кайро не би могла да мисли разумно, дори и за да спаси душата си от вечни мъки. Осъзнаваше единствено движенията на тялото му, прилепено до нейното, и беше попаднала в плен на собствените си разюздани желания. Изведнъж той й беше станал безкрайно необходим. Целувките му й вдъхваха нови сили. Беше се пристрастила към ласките му.

Въздишката, с която се предаде, бе посрещната от властната му целувка. Кайро виждаше как се топи и се превръща в безплътно удоволствие. Усети огромно желание да изпълва тялото й, почувства, че неговото излъчва същата повелителна нужда и волята й за съпротива отстъпи. Лотън я бе съблазнил с нежност, но сега стремежът им един към друг бе станал почти отчаян. Беше ги обзело нетърпение, което премахна и последната капчица сдържаност.

Кайро не знаеше как са се озовали в леглото, но виждаше как нетърпеливо смъкваха от себе си дрехите, които им пречеха да се допрат един до друг. Ръцете й, също както и неговите, успяваха да бъдат навсякъде едновременно. Те се преоткриваха един друг и възбуждаха върховното желание, което не можеше да не бъде удовлетворено.

Кайро бе пометена от най-изгарящата жажда, която можеше да си представи. Необузданите ласки на Лотън я разтърсваха до дъното на душата й. Той бе приучил тялото й да се люби така, както тя не си бе и представяла, че е възможно. Караше я да се чувства желана, обичана и неимоверно женствена.

Без срам, тя се изви към търсещите му ръце, които откриваха и най-тайните кътчета на тялото й — докосвайки, възбуждайки, изтръгвайки чудни усещания, които пулсираха в цялото й същество. Неизразима наслада прониза тялото й и я доведе до пълна забрава.

Накрая вече Кайро не издържаше това прекрасно мъчение. Тя го милваше с тялото си, с езика си, с ръцете и устните си. Шепнеше колко много го желае, така че да чуе думите, с които покриваше почернялата му кожа. Ухажваше го, възбуждаше го, галеше го, докато накрая той извика от болка.

Лотън я притисна до себе си, умолявайки я да сложи край на мъчителното блаженство. Като изстена отчаяно, той се дръпна настрани и издърпа гъвкавото й тяло под своето. Изгаряше го диво нетърпение да събере двете им същества в едно пулсиращо, тръпнещо цяло.

На Кайро й се стори, че тя и светът са се разпаднали на милиони малки частички, когато Лотън се сля с нея. Чувстваше как силната му мощ я поглъщаше. Той владееше не само тялото, но и сърцето и ума й. Тя се наслаждаваше на тръпките, които преминаваха, когато той влизаше в нея, следвайки дивия ритъм на страстта. Чувстваше, че той се движи заедно с нея, събуждайки поредица от чудни усещания. Чуваше ударите на сърцето му до бузата си, когато той се притискаше към нея.

Тя политаше все по-нависоко, кръжеше над лунни лъчи през цяла галактика проблясващи звезди. Внезапно всичко се сля в едно. Погълна я сладката, гореща болка, която я разтърсваше от блаженство. Лотън я сграбчи, притисна я яростно към себе си и потрепери в диво освобождение.

След като страстта бе задоволена, Лотън се усмихна лениво. Беше накарал Кайро да трепери и да забива нокти в гърба му, когато заедно достигнаха върха на блаженството. Тази непокорна жена му се беше противопоставила, беше го проклинала, но не беше лишила нито себе си, нито него от огромното удоволствие, което той изпитваше само когато я държеше в прегръдките си.

Той нежно докосна челото й и произнесе трите думи, които сега се отронваха така леко от устните му. Беше признал и приел истината за своите чувства към нея. Лотън и преди беше казвал тези думи, но тогава беше убедил себе си, че това е номер, с който да спечели подкрепата на Кайро. Все пак, предполагаше той, трябва от самото начало да е знаел, че я обича, въпреки че е бил твърде горд и упорит, за да го признае. Сега обаче беше сигурен и искаше да убеди и Кайро.

Докато слънцето потъваше зад хоризонта на запад, а в стаята тихо се прокрадваше мрак, Лотън усети пламъка да се разгаря отново, носейки топлина в нощта. Той не остави време на Кайро да съжали, че се е предала. Искаше да заличи с любов недоверието и съмненията й. Колкото и да беше своенравна и решителна, а тя щеше завинаги да си остане такава, той я предизвикваше да се опълчи срещу силата на магията между тях.

Кайро не би могла да го направи. Лотън я обгръщаше със страст, правейки я жертва на чувствата, които тя отчаяно се бе опитала да овладее. Когато беше под властта на чудната му магия, волята й не съществуваше. А когато той я покриваше с горещи ласки и завладяващи целувки, Кайро инстинктивно му отвръщаше.

Тази любов беше нейното проклятие в живота. И все пак нищо не би могло да се сравни с неимоверното удоволствие, което й носеше страстта на Лотън. Тя знаеше, че Лотън Стоун е нейният рай и нейният ад. Кайро се боеше, че никога не би могла да го забрави, дори ако имаше цяла вечност на разположение.