Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (9)

Глава девета

Допреди една седмица беше твърде сухо за сезона. Сега пък стана прекалено студено. Кайро разбра, че времето в Двете територии можеше драстично да се променя, подобно на настроението на спътника й.

Тя потрепери, докато загръщаше яката на якето по-плътно около врата си. Погледна на запад и се зачуди още колко време трябва да мине, преди да стигнат до границите на територията Оклахома. Още една тръпка премина по гърба й, когато вятърът я зашиба в лицето.

Сиви облаци покриваха небето като пелена. Есента внезапно бе отстъпила място на една прелюдия към зимата. Кайро се сгуши на коня си. Мразовитият вятър проникваше през якето й, а ушите и носът й бяха така замръзнали, че се боеше да ги докосне, за да не паднат.

След като яздиха цял ден, Лотън най-после спря и обяви, че тук ще пренощуват. Беше спрял край бряг, обрасъл с дъбове и тополи, които го пазеха от студения северен вятър. С благодарна въздишка Кайро се смъкна от седлото. Кракът й едва беше докоснал земята, когато шумолене на листа накара коня й да отскочи страхливо встрани. Купчината листа издаде някакъв непознат звук и когато Кайро извърна глава, видя пред себе си две черни, подобни на мъниста очи и чифт смъртоносни челюсти, озъбени срещу нея. Бяха обезпокоили един язовец във вкопаната му във високия бряг бърлога. Той никак не се зарадва на натрапниците и се насочи към крака на коня, решен да попречи на животното да стъпче входа на убежището му.

Цвиленето на дорестия кон прониза мразовития въздух, когато острите зъби на язовеца се впиха в крака му. Кайро в миг се озова притисната между жребеца на Лотън и собствения си изплашен кон, който инстинктивно ритна язовеца. Лотън, който още не се беше осъзнал, усети как рамото на Кайро се блъсна в коляното му, когато конете се приближиха един до друг, притискайки Кайро помежду си.

— Какво, по дяволите, става — изръмжа Лотън, докато се въртеше на седлото.

Суматохата и ответният удар на дорестия кон подтикнаха язовеца да атакува повторно. Конят се вдигна на задните си крака и заразмахва предните във въздуха, готов да се втурне напред, за да избегне опасността.

Лотън се наведе, за да хване юздите на животното и да го накара да се подчинява отново. За своя изненада, той усети Кайро да дърпа ботуша му. Още повече се учуди, когато тя извади дългоцевния пистолет „Барне“, калибър 50. А той дори не подозираше, че тя знае скривалището му в десния ботуш!

Кайро вдигна ударника и се прицели с едно плавно движение. Докато язовецът притичваше, за да забие зъби в крака на коня, Кайро го застреля със смъртоносна точност. С едно прощално изръмжаване, пухкавото животинче изпусна последния си дъх и рухна в неподвижна купчинка.

Очите на Лотън се отправиха към жената, чието умение да си служи с пистолет беше очевидно. Тя не само можеше да отблъсне с юмруци нападението на някой мъж и да размаха пистолет под носа му. Тя умееше и да борави с огнестрелното оръжие, и то със забележителна бързина. Това, което обезпокои Лотън още повече, беше фактът, че тази русокоса фурия очевидно знаеше къде точно той държи всяко свое оръжие! Ако някога й се наложеше да го обезоръжи; тя можеше да му вземе всички пистолети и ножове, които носеше, и да го остави беззащитен.

— Кой те научи да стреляш така? — той изстреля въпроса като куршума, който преди малко беше донесъл мигновения край на атакуващия язовец.

Кайро прибра дългоцевния пистолет на Лотън обратно в ботуша му, преди той да скочи от седлото.

— Баща ми, разбира се — отвърна тя, засегната от начина, по който й се мръщеше. — Да не би в Индианската територия да е престъпление една жена да стреля не по-зле от един мъж?

Престъпление? По дяволите, единственото престъпление, което притесняваше Лотън, беше онова, което Снежната птица и Гардинерови се канеха да извършат срещу шерифа на Съединените щати Лотън Стоун! Лотън разбра, че, каквато беше бърза и точна Кайро, когато започне стрелбата, той няма да има време дори да си каже молитвата. Ако Гардинерови не го очистят, Кайро положително би могла да го стори. Беше достатъчно добър стрелец. Потрепери, като си помисли какво би могла да направи с нож. Без съмнение, Айдахо Джо я е научил да си служи с кинжал не по-зле от него.

Лотън си спомни добре какво се беше случило с полуиндианеца Джордж Тинсли, когато Гардинерови бяха обкръжили къщата му. Джордж така и не бе разбрал какво го е сполетяло. Майсторството, с което Айдахо Джо мяташе ножове, му бе спечелило неохотното уважение на всеки шериф в Двете територии и в съседните щати. Гардинерови бяха присъединили към бандата си хора, които вещо си служеха с динамита, с ножа и с различните видове огнестрелно оръжие. А както изглеждаше, всеки от тях бе предал на Кайро зловещото си майсторство.

Лотън продължаваше да я гледа втренчено. Тя се намръщи, объркана.

— Лотън? Какво зяпаш?

Сигурна смърт, помисли си Лотън отчаяно. С всеки изминал ден той научаваше все повече за способностите на Кайро, като непрекъснато се убеждаваше колко много може да лъже външният вид. Боже Господи! Та той нямаше никакви шансове да оцелее, освен ако не убеди тази загадъчна жена, че би го харесвала повече жив, отколкото мъртъв!

Лотън слезе от коня, за да завърже животните. Ако е умен, ще посвети следващите няколко часа на това да я убеди в привързаността си. Имаше отчаяна нужда от нейната вярност и преданост.

Лотън закрачи към Кайро, която все още замислено го изучаваше. Преди тя да успее да се възпротиви, той я взе в прегръдките си и я целуна така, че на нея й секна дъхът. Кайро изведнъж се оказа извита назад и прилепена до твърдото му като скала, мускулесто тяло. Дори и да се беше опитала да се отдръпне, щеше да се озове на земята, а той — върху нея. Но силната магия на неочакваната му целувка беше парализирала Кайро. Макар само преди пет минути да умираше от студ, сега тя цялата изгаряше. Усещаше как тялото й изменнически поглъща топлината на Лотън, усещаше непристойните й желания да се разгарят като тлеещи въглени. Всеки нерв и мускул на тялото й се бе разтреперил от удоволствието, което носеха страстните му целувки и интимните му ласки. Ръцете му възбуждащо галеха гърдите й. След това ги последваха лакомите му устни, с които я вкусваше така, сякаш искаше да я погълне.

Тя простена издълбоко, когато търсещите му ръце сякаш обгориха разтрепераното й тяло, като запалиха нов огън дълбоко в нея. Кайро не бе възнамерявала да откликне с такава готовност на неговата любовна атака, но беше невъзможно да не го направи.

Това, което правеше още по-трудно да устои на чара му, бяха признанията в любов, които той редеше с тих глас. Тя не само чуваше думите му, но и усещаше как я докосват по цялото тяло, тъй като той ги произнасяше, докато покриваше всеки сантиметър от кожата й с влажни целувки. Изведнъж Кайро се озова в легло от трева и листа и се чу да отвръща на признанията с признания. Думите се ронеха от устата й във вихъра на страстта, без да се съобразяват с какъвто и да било здрав разум.

Когато ръката му се промуши под колана на панталона, за да погали хълбоците и бедрата й, Кайро изстена от сладкото мъчение. Тя се наслаждаваше на умелите му милувки, копнееше да съблече дрехите, които им пречеха, и да се допре до него, кожа до кожа, за да споделят страстта, която ги обхващаше всеки път, щом се окажеха в прегръдките си.

Лотън си каза, че тази вълна от удоволствие, която преминава през всяка негова фибра, се дължи на факта, че е спечелил дивото сърце на Кайро. Така той печели и съюзник, с когото да посрещне неизбежната битка с Гардинерови. Но не само победата беше причина за този прилив на шеметно удоволствие. Знаеше, че е глупаво да е толкова пленен от една жена, а още повече от нея, но всеки път, когато я докоснеше, целият се изпълваше със сладка болка. Тя беше като отрова в жилите му, той го знаеше, но въпреки това не можеше да обуздае желанието, което се разрастваше у него, когато я прегръщаше.

Той простена, когато нейните пръсти се пъхнаха под ризата му и обхванаха зърната на гърдите му. Още един стон се отрони, когато любознателните й ръце поеха по своя възбуждащ изследователски маршрут. За кратко време Кайро беше станала неимоверна прелъстителка. Тя вече знаеше къде и как да го докосне, за да възбуди страстта му и да го накара да изгуби контрол върху себе си.

Когато ръката й се плъзна в панталоните му, за да погали набъбналата му мъжественост, Лотън дълбоко пое въздух. Тя го галеше отново и отново, а на Лотън му се струваше, че се топи. Желаеше я толкова силно, че никаква друга мисъл не можеше да проникне в ума му.

Когато нощта падна над покривалото от дървета, които ги пазеха от ледения вятър, Лотън реши, че дрехите им са се скъсали по шевовете и са паднали, а те са останали да лежат голи в прегръдките си. Когато погледна към пищното й тяло, през него премина тръпка от предвкусваното удоволствие. А когато погледът му срещна онези живи зелени очи, в които блестеше желание, той изгуби и последната капчица разум.

— Аз наистина те обичам… — прошепна Кайро, докато се вглеждаше в грубите черти на лицето му, което бе едва на един дъх разстояние от нейното. — Само ти причиняваш тази сладка болка и само ти можеш да я накараш да си отиде…

Думите й го накараха да се приближи жадно към нея. Нежността, която беше проявил, докато я галеше и целуваше, се превърна в диво нетърпение. Нейната изповед освободи бушуващите му желания и чувствата му бликнаха като излязла от бреговете река.

Като простена от нетърпение, сграбчи тялото на Кайро и проникна дълбоко в нея, сливайки ги в едно. Той вдъхваше сладкия аромат на косата й и се наслаждаваше на зашеметяващото удоволствие да прави сладка дива любов с единствената жена, която можеше да преобърне чувствата му наопаки. Усещаше умореното си сърце да бие в такта на мистичната мелодия, която звучеше в душата му. Той я притисна до себе си, с копнеж да задоволи огромното си желание.

Потоци на екстаз протичаха през Кайро, докато той я пренасяше от една разтърсваща душата височина на друга. Вярваше, че ще умре, преди да стигне до края на тези безумни удоволствия.

Да люби този прекрасен мъж сега беше същото, както когато го беше любила за първи път, и все пак съвсем различно. Откри един водовъртеж от сладки усещания, които бяха чудни и непознати. Наслаждаваше се на калейдоскоп от чувства, които се въртяха около нея.

А след това Кайро усети как всички тези вълшебни усещания се стоварват върху нея, изгаряйки ума и тялото й като горещ и сладък пламък. Беше сигурна, че умира посред цялото това великолепие. Тялото й потреперваше отново и отново, докато тя се беше хванала за Лотън, сякаш за да спаси живота си. Тръпки на удоволствие покриха кожата й и преминаха през всеки неин нерв, докато Лотън потръпваше над нея в освобождаването на върховната страст.

Както й се струваше, Кайро лежеше там цяла вечност, като усещаше само обгърналото я прекрасно блаженство. Не чувстваше товара на тежкото тяло на Лотън, нито усещаше студенината на нощта и сухите листа под себе си. Беше открила рая, без да се отделя от прегръдката на Лотън.

Лотън изпитваше същите вълнуващи чувства. Единствената разлика беше в това, че той се бореше като дявол да възвърне контрола над ума и тялото си. Уязвимостта, която чувстваше всеки път, когато любеше тази пленителна жена, го плашеше.

А това, което го ужасяваше най-много, беше, че имаше моменти, като този, когато се боеше, че наистина се е влюбил в нея, че думите му не са лъжа, с която иска да спечели верността й.

Като събра намалялата си сила, Лотън се претърколи настрани, за да вземе дрехите си. Боже Господи, върхът на всичко ще бъде, ако наистина е затънал до уши по жена, която крои планове как да му причини зло. Снежната птица и нейната банда престъпници ще се смеят накрая, а той, глупакът, се е вкопчил в надеждата Кайро да бъде неговото спасение, дори и тогава, когато ще изпусне последния си дъх.

Лотън проклинаше себе си, докато отиваше да събере дърва за лагерния огън. Мислеше си, че може да прекоси Индианската територия, водейки със себе си Снежната птица, и да избегне срещата с Гардинерови. Сега вече не беше толкова уверен в това. Чудеше се дали думите на Кайро са били искрени, дали тя би го защитила пред лицето на опасността. Може би и тя използваше същата хитра тактика, за да го спечели като съюзник. Може би нейните признания в любов са преструвки, които да приспят предпазливостта му.

Време е за промяна на тактиката, реши Лотън, докато се навеждаше да запали треските. Ще се опита да достигне чувството й за почтеност и да я отклони от престъпническия й живот.

— Бел Стар, кралицата на престъпниците в Индианската територия, е погребана на юг оттук, близо до скривалището й край Юнгърс Бенд — заяви Лотън изневиделица.

Кайро престана да закопчава копчетата на якето си и се втренчи в него. Колко объркващ мъж беше Лотън. Беше я съблазнил и се беше обяснил в любов. А след това, неочаквано, й разказва за някаква престъпничка. Скача от една тема на друга, която няма нищо общо с първата, като планинска коза!

— Говори се, че последният съпруг на Бел — Джим Джулай Стар — я нападнал из засада през февруари тази година. За съжаление, това не се доказа категорично — продължи Лотън, докато прибавяше дърва в огъня. Надяваше се, че Кайро обръща сериозно внимание на думите му. — Джим се опитал да даде на Мило Хойт двеста долара, за да я убие. Но Мило очевидно харесвал Бел доста повече, отколкото я е харесвал вторият й съпруг. Когато опитът да накара Мило да убие Бел се провалил, Джим се опитал да натопи съседа си, Едгар Уотсън, като взел назаем пушката му, същата, с която се смята, че е била убита Бел. Но Уотсън имал алиби, а и открил следи от ботушите на Джим близо до мястото на засадата. Съдията Паркър свали обвиненията срещу Уотсън, а някои от шерифите обикалят района и се опитват да намерят и арестуват Джим.

Лотън погледна Кайро право в очите.

— Смъртта на Бел само доказва, че престъпленията не водят до добро — обобщи той философски. — Точно мъжът, на когото Бел вярваше, се оказа предател. Разбойниците, изглежда, не признават никакви етични закони. Мога само да се радвам, че не съм един от тях — добави той с намерение думите му да прозвучат така, като че ли току-що са му хрумнали. — Ако им дадеш възможност, ще те застрелят в гръб — дори ако си един от тях.

Кайро искаше да говори за любовта си към Лотън, не за засадата на Бел Стар. Щом Лотън можеше да скача от тема на тема като заек, значи и тя може да прави същото.

— Лотън, има нещо, което искам…

Преди да довърши изречението, Лотън вече се беше отплеснал в друга посока.

— А това ми напомня една друга престъпничка, казваше се Ела Уотсън, с псевдоним Кетъл Кейт. Не, тя не беше роднина на Едгар Уотсън, когото го натопиха за убийството на Бел — увери той Кайро, преди още тя да успее да зададе въпроса. — Кейт беше заподозряна, че краде цели стада добитък и ги продава с печалба сто процента. — Лотън разпали огъня, преди да се вгледа в Кайро. — Но и Кейт видя края си. Тя и любовникът й Джим Авърел, бяха отвлечени от къщата им на Суийтуотър рейндж в Уайоминг през същата година. Обесили ги един до друг. Така свърши кралицата на конекрадците, която обичаше да върти пистолета, и е още един пример за добра жена, отклонила се от правия път.

— Лотън, всичко това е много интересно, но аз…

Кайро бе отново прекъсната. Лотън твърдо бе решил да отклони Снежната птица от престъпния й живот за нейно добро, а и заради него самия.

— Но да ти кажа, най-бруталната престъпничка на Запада трябва да е Кати Бендер от Канзас. Тя беше не само красавицата, но и умницата вкъщи. През седемдесетте Кати и семейството й продаваха на пътниците зеленчуци и им предлагаха подслон и храна. След като няколко души изчезнали, сред тях и местният доктор, полицейски отряд претърсил фермата на Бендерови и открил жертвите, които Кати ограбила и заровила в градината със зеленчука.

Кайро потрепери. Тя реши още по-твърдо да промени зловещата тема, и то колкото се може по-скоро.

— По дяволите, Лотън — прекъсна го твърдо тя. — Има някои неща, които трябва да обсъдим, и сега е моментът…

Внезапно отнякъде изтрещя пушка и през дърветата изсвистя куршум. Лотън бързо залегна, но сипещите се куршуми падаха в калта толкова близо до главата му, че пред очите му започнаха да преминават епизоди от живота му.

Този беше очакваният от него съдбовен миг. Гардинерови се бяха промъкнали зад него, докато той бъбреше за престъпничките, които бяха умрели така, както са живели. Като проклинаше положението си, Лотън се изтърколи настрани, за да вземе пушката си и да обсипе с олово мястото в храстите, където се криеха нападателите, издадени от искрите от оръжието им. Лотън нямаше време да обърне внимание какво прави Кайро, имаше време само да се прикрие, докато стреля, и да пропълзи до едно дърво наблизо.

Поредният залп куршуми не му даде да се отлепи от земята, но в мига, когато се чу трясъкът на една от по-далечните пушки, той се прицели в мястото, където беше проблеснало оръжието, и даде изстрел по скрития враг.

Викът, който се чу в далечината, показваше, че е улучил целта си. Лотън бързо съсредоточи вниманието си върху искрите вдясно от него и изпрати един залп олово, което изсвистя в храсталака. Изшумоляването в храстите и замлъкналата незабавно пушка показваха, че отново е постигнал успех.

Едва тогава Лотън си позволи да се отпусне. Погледът му се отправи към мястото, където преди две минути стоеше Кайро. Тя се появи внезапно от скривалището си зад една топола с пистолет в ръка — при това един от неговите пийсмейкъри! Лотън не можа да повярва на очите си, когато Кайро обърна оръжието към него, със стиснати челюсти и страховита гримаса.

Божичко всемогъщи, тя смяташе да го довърши, докато вниманието му е заето със стрелбата! Лотън се поколеба за част от секундата, като се бореше с мисълта да застреля Кайро, преди тя да може да го очисти. По-късно той ще се оправи с това объркване на чувствата, което го завъртя във вихъра си, но не сега, не когато гледа в лицето на смъртта — красиво, но предателско лице!

Щракването на ударника задейства инстинкта за самосъхранение на Лотън. Когато Кайро се прицели в него, той нямаше друг избор, освен да стреля. С бързината на нападаща пантера той пусна пушката и сграбчи пистолета си. Стреля в дясното рамо на Кайро, като се надяваше да я рани и така куршумът й да се отклони. Пистолетите изтрещяха едновременно в нощта и времето минаваше мъчително бавно, докато се разбере кой кого е уцелил.

Невярващият израз на лицето на Кайро, когато тя осъзна, че Лотън я е прострелял в ръката, щеше да го преследва вечно. Болка и ужас бяха изписани на меките й черти, когато тя рухна на земята, хванала окървавената си ръка.

Куршумът, изстрелян от Кайро, бе изсвистял над главата на Лотън. Беше така измъчен от мисълта за това, което Кайро възнамеряваше да му стори и което той беше принуден да стори на нея, че за момент мозъкът му бе абсолютно парализиран. Само секунди по-късно той осъзна, че от храстите се чува шум от чупене на съчки, макар да му се струваше, че мъчителното вцепенение е продължило безброй часове.

Лотън се извърна и видя, че нападателят, който бе стрелял от храстите с пушката си, лежи свит с рана в гърдите. Твърде късно той осъзна, че Кайро се е целила в третия от злодеите, които се бяха промъкнали и им бяха устроили засада в тъмното.

Докато Лотън бе съсредоточил вниманието си върху своя нападател, Кайро хвана пистолета с лявата ръка, за да стреля отново. Три куршума излетяха едновременно — на Кайро, на Лотън, и на бандита.

Негодникът се запрепъва напред, като все още се опитваше да вдигне пушката до рамото си и да застреля Лотън. Преди пръстът му да успее да хване спусъка, погледът му се изцъкли и облян в кръв, нападателят падна по лице на земята, за да не стане никога повече.

Лотън все още седеше свит, с насочен в ръка пистолет. Измъченият му мозък го проклинаше високо. Боже, той наистина бе ранил Кайро! Тя се беше целила в третия от нападателите, който беше накарал приятелите си да му осигурят прикритие и се беше промъкнал към Лотън, така че той да не може да го види. Кайро не се беше опитвала да го убие. Куршумът й беше насочен към врага му. Тя беше уцелила и беше забавила другия мъж достатъчно, за да може Лотън да се съвземе. Тя се беше опитала да го защити от бедата, а той я беше прострелял!

Извърна глава, за да погледне превитата на две Кайро. Неизказаните въпроси в замъглените й зелени очи накараха Лотън да страда като грешниците в ада. Той беше сигурен, че тя ще го намрази завинаги. Но, по дяволите, той мислеше, че тя иска да го взриви на парченца!

Като осъден на смърт, който върви към бесилото, Лотън се приближи към ранената, ридаеща красавица.

Лотън се свиваше неспокойно при мисълта за това, което беше сторил, но преди да успее да отвори уста и да се извини, Кайро се нахвърли върху него.

— Ти луд ли си! — извика тя, докато по бузите й се стичаше поток от горещи сълзи. — Аз се опитах да спася скапания ти, жалък живот, а ти се опита да отнемеш моя. Проклет да си, Лотън, веднъж ми казваш, че ме обичаш, а миг след това се опитваш да ми откъснеш ръката.

Кайро го гледаше убийствено.

— По дяволите, с мъж като теб нямам нужда от смъртни грехове. Какво стана? Дали не съжали за признанията си в любов толкова много, че реши да се възползваш от засадата и да се отървеш от мен завинаги? — от устните й се изтръгна горчив смях. — Без съмнение се готвеше да напишеш едно невинно малко докладче, в което се казва, че из засада са убили мен, вместо легендарния шериф Лотън Стоун!

Докато Кайро изливаше поток от отчаяни сълзи, Лотън застана на колене, за да прегледа причинената от него рана.

— Съжалявам, Кайро. Аз мислех…

Кайро отскочи настрани, сякаш я бе ужилил скорпион.

— Не ме докосвай никога повече, маниак такъв — изломоти вбесена тя.

— Нека да погледна раната ти — помоли Лотън.

Господи, чувстваше се ужасно. Беше белязал тази несравнима красавица за цял живот. Да рани Кайро беше възможно най-голямото мъчение. Да осъзнае твърде късно, че тя само се е опитала да го защити, беше адска мъка.

Кайро все още беше бясна. Като го дръпна гневно, тя разкъса ръкава на ризата си, за да покаже кървящата рана, причина за която беше Лотън.

— Ето, погледни я — избъбри тя през сълзи. — Сега доволен ли си, когато знаеш, че си пролял кръв? — Кайро се пребори със замайването, което заплашваше да разруши самоконтрола й. После от нея се изтръгна още едно сподавено хлипане, което разкъса сърцето на Лотън. — Мразя те. Отвращаваш ме. Аз…

Гласът й се скъса и сълзите се изляха като лавина. Лотън успя с мъка да се изправи. Потиснат, той отиде да вземе от дисагите си лекарствата и материалите за оказване на първа помощ. Когато се върна при Кайро, тя беше възвърнала малко самообладанието си. Мокрите й клепки се повдигнаха и тя го погледна с неприкрита омраза и недоверие.

— Няма ли да стреляш още веднъж в мен за всеки случай? — попита тя. — Или искаш да ме позакърпиш така, че да ми гангреняса ръката? — Тя се засмя с ненавист, докато притискаше до тялото си изтръпналата си ръка. — Без съмнение ще изпиташ перверзно удоволствие, когато се наложи да ми ампутираш ръката…

— Престани — сряза я Лотън. Той правеше смели опити да не забравя собствената си вина, но добре прицелените ужилвания на Кайро му влизаха под кожата.

— По дяволите, мислех, че се опитваш да ме застреляш, и действах, за да се защитя.

— Да те застрелям? — Кайро извика с удивление и болка. — Защо, за бога, ще правя подобно нещо? Ти си ненормалният тук, не аз. — Тя пое дълбоко въздух и го погледна враждебно. — Докато ти стреляше по другите двама разбойници в храстите, видях фигурата на третия да се стрелва между дърветата. Застрелях го, преди да може да изпрати куршум в гърба ти. Иска ми се да не се бях намесила! — тя почти крещеше. — Жалко, че не си получи куршума. Но съм сигурна, че от вените ти щеше да потече само ледена вода и раната щеше да замръзне за нула време.

Той наведе смирено глава.

— Разбрах какво искаш да направиш, когато вече беше твърде късно. — Наведе се, за да се погрижи за раната й. — В тази професия са позволени твърде малко грешки. Човек няма право на втори опит. Със съзнанието за това, аз реагирах инстинктивно. Наистина съжалявам за случилото се.

— Как ли пък не! — засмя се презрително тя, като се опитваше да го отбегне.

Макар да се противеше на докосването му, Лотън изля антисептик в дълбоката рана на ръката й, при което тя извика от болка.

— Куршумът е засегнал само месото — определи диагнозата той, докато правеше лапа на раненото й рамо.

— Каква съм късметлийка! Предполагам, би могъл да ме простреляш право в сърцето, ако беше решил.

— Бих могъл — съгласи се той.

Това не беше хвалба, а простата истина. Тя беше видяла Лотън в действие. Той притежаваше смъртоносна точност и беше бърз като светкавица както с пушка, така и с пистолет. Но това, което натъжаваше Кайро повече, отколкото можеше да се изрази с думи, беше фактът, че Лотън има толкова малко доверие в нея и вярва, че тя е способна да го убие.

Колко зле преценяваше тя хората. Мъжът, когото обичаше, бе един винаги готов за стрелба убиец, който би изпразнил пищова си по всичко или по всеки, който върви, пълзи или лети — включително и по нея!

Лотън превърза ръката и рамото на Кайро, докато тя го гледаше ядосано. Ако тя знаеше колко ужасно се чувстваше от това, което й стори, би изпитала огромно задоволство. Но той знаеше, че ако промълви и дума, докато тя е така ядосана, ще го убие, без да й мигне окото. Не че не заслужаваше да го ругаят и проклинат до второ пришествие, но Лотън вече беше отправил към себе си всички обиди, които знаеше, и беше преминал през седемте кръга на ада. Нищо, което можеше да направи Кайро, не би го накарало да се чувства по-зле, отколкото вече се чувстваше.

Докато Лотън оглеждаше мъртвия си враг, Кайро пробиваше с поглед дупки в якето му от еленова кожа.

— Какво смяташ да правиш сега, да събереш мъртвите и да ги застреляш отново, просто за удоволствие?

Злобната забележка улучи целта си. Лотън трепна и спря на място. Със значително усилие той се удържа и не каза нищо, а после отиде да намери телата на мъжете, които се бяха опитали да го убият. След като огледа тримата престъпници, той разбра, че е допуснал сериозна грешка. Макар да отговаряха на описанието на разбойниците — крадци на коне и добитък — които плячкосваха Крийк Нейшън, никой от тях не беше член на бандата на Гардинерови.

Отново съмнението започна да измъчва Лотън. През последните няколко дни той беше уверен, че Кайро е Снежната птица. Забележките й сякаш имаха двоен смисъл. Уменията й да си служи с оръжие доказваха, че може да бъде изобретателна и смъртно опасна. Но мъжете, които се бяха опитали да го убият, не бяха Гардинерови и здравият му разум го убеждаваше, че греши по отношение на зеленооката фурия.

Ами ако Кайро се беше възползвала от тази възможност?, крещяха демоните на съмнението. Може би е видяла шанса си да го очисти без помощта на Гардинерови и е стреляла по неговия убиец само защото се е уплашила, че Лотън е разбрал намеренията й. Може би Гардинерови са все още някъде наоколо и дебнат, точно както подсказваха телеграмите, с които го преследваха.

Това е напълно възможно, разсъждаваше Лотън. Но все още не можеше да разбере защо тези трима конекрадци са тръгнали да го убиват.

Лотън имаше милион въпроси и нито един логичен отговор. Той се зае с неприятната задача да погребе провалилите се убийци. Надяваше се, че за времето, което му отнеме това, Кайро ще се успокои.

Когато Лотън се върна в лагера, Кайро се беше обвила в одеялата си, сякаш те бяха пашкул, който щеше да й осигури безопасност. Тя не му проговори, дори не показа, че е забелязала присъствието му. Първо се беше разбушувала и развилняла. Сега го наказваше с мълчание.

Като се бореше със собствените си неспокойни мисли, Лотън пропълзя в завивките си. Беше непоклатимо уверен, че с цялата тази мъка в душата си тази нощ няма да спи дълго. И се оказа прав. Почти не мигна.