Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (7)

Глава седма

Усмивката на Такър беше широка колкото цялата Индианска територия. Не по-малка беше и тази на Уди. За Лотън беше извънредно трудно да се върне спокойно в лагера и да седне на земята до огъня, като че ли нищо необикновено не се е случило.

Като се чувстваше не по-малко неловко, Кайро пристигна няколко минути след Лотън. Щом веднъж се разсея магията на страстта и тя дойде на себе си, срамът я завладя. Леката болка между бедрата непрекъснато й напомняше за срещата с Лотън под лунната светлина и вина пронизваше съвестта й като с остри бодли. Тя, която беше предупреждавала ученичките си да се пазят от мъжкия нагон, се беше поддала на желанията на своето тяло. И най-лошото бе, че се бе отдала на мъж със стоманени очи и с изсечено от гранит сърце — на един мъж от камък! По дяволите, та тя сякаш се бе лишила напълно от здравия си разум. Той не й беше обещал нищо повече от моментното удоволствие. Тя беше опозорена жена и голяма глупачка!

Със зачервени от унижение бузи Кайро се зае без нужда да опакова отново вещите си. Беше успяла да се усмихне едва-едва на Такър и Уди, но можеше да усети насочените към нея погледи и предположенията им, които се носеха във въздуха.

Кайро не смееше да вдигне отново очи към шерифите, тъй като се страхуваше, че само като я погледнат, ще разберат, че тя вече не е същата онази жена, която се беше отправила към потока да се изкъпе. Лотън я беше променил завинаги и Кайро се страхуваше, че топлата светлина, която излъчваше тялото й след бурната любов, ще я издаде.

— Доста дълга баня — присмя се Такър на Лотън, докато той наместваше глава на седлото, което изпълняваше ролята на походна възглавница.

— Ама наистина доста дълга — изчурулика и Уди, преди да отпие от кафето си.

Лотън се намръщи и сви рамене.

— Ако иска да кисне във водата половин нощ — заяви той, докато гледаше втренчено чашата си — това си е нейна работа.

— Аз бих се обзаложил, че тя не е правила нищо друго, освен да се къпе — подигра се Такър. Той погледна Лотън многозначително. — Е, край на мъжа с желязна воля и волски нерви.

— Остави ме на мира, Тък — промърмори Лотън.

— Да бе, остави го на мира, Тък — изкикоти се Уди. — Лоу тъкмо откри жените! Не е ли удивително, че една по-особена така го преобрази?

Лотън си взе кафето и се отправи към сенките. Не искаше приятелите му да развалят всичките му спомени с просташките си забележки. Партньорите му превръщаха във фарс преживяното от Кайро и от него.

— Е, какво пък, тъй като аз и ти, Уди, тази нощ ще получим само сън и нищо друго, не е зле вече да си лягаме — пошегува се Такър, който се беше изправил да върже конете, но нарочно се отправи първо в посоката, където беше изчезнал Лотън. — Някои от нас сигурно няма да спят така спокойно, както други.

Той се спря пред замисления си приятел.

— Едно добро нещо излезе от цялата тази работа, Лоу. Поне ще можем утре да се разделим, а Уди и аз няма да се безпокоим за теб. Изглежда, че Снежната птица все пак не се е заела да те вкарва в капан — Такър сръга с лакът Лотън. — Май намери жена, която да те накара да запееш друга песен, а?

— Никога ли не спираш да дрънкаш? — изръмжа Лотън.

— Не — отсече Такър безмилостно. — От години не съм се забавлявал така, както сега — като те гледам как се предаваш пред женски чарове. Много е приятно да се уверя, че и ти си човек като всички нас. Вече бях започнал да вярвам на легендата за непобедимия Лотън Стоун.

Лотън въздъхна, докато Такър се отдалечаваше. Това навярно си беше негова грешка. Ако беше проявил поне малко самоконтрол, сега нямаше да се налага да търпи това.

Усмивка се появи на устните му, когато погледът му се отправи към Кайро. Той мълчаливо си напомни, че това, което бяха преживяли двамата с нея, си заслужаваше да търпи подигравките. Усещаше как сърцето му прошепва името на Кайро. Тя беше започнала да печели доверието му. Облакът на съмнението, който беше замъглил мозъка му, вече се разсейваше. Която и да беше Снежната птица, тя не беше същата тази интригуваща жена, която възпламеняваше Лотън. Слава на Бога за това! Поне сега не се чувстваше като глупак, жадуващ за жена, която носеше смъртна заплаха за него.

Когато Кайро се обърна, за да си вземе завивките, лунната светлина се вплете в дългата й руса коса и миналото и настоящето изведнъж се сблъскаха. Гледката, която представляваше Кайро, изведнъж му напомни за онази нощ преди една година, когато беше видял тайнствената жена да препуска през прерията заедно със своята банда престъпници.

Капчица съмнение отново проникна в ума на Лотън, но той я отблъсна. Ще принуди себе си да вярва най-доброто, а не най-лошото за Кайро. В края на краищата тя е невинна до доказване на обратното, напомни си той.

 

 

Такър килна шапката си назад и се усмихна на Кайро.

— Беше удоволствие да бъдем с вас последните няколко дни, мадам — заяви той с непресторена искреност.

Уди повтори този комплимент още веднъж, преди да скочи на седлото. Погледът му се устреми към Лотън, който нарочно се занимаваше да трупа част от вещите на Кайро на гърба на своя жребец.

— А, ти, Лотън, да се грижиш добре за дамата — додаде той своите напътствия. — Такър и аз не бихме искали да й се случи нещо лошо.

Уди загледа Лотън настойчиво и многозначително.

— Тък и аз ще разберем каквото можем за… онези бандити… които преследвахме.

— Ако имаме някакви новини, ще ти телеграфираме в Уебърс Фолз — добави Такър.

Лотън кимна. Той разбра за какво точно намекваше Уди, като споменаваше „онези бандити“. Тъй като бяха непрекъснато лице в лице с опасността, шерифите по необходимост бяха станали подозрителни и внимателни. Макар Такър и Уди да бяха убедени, че Кайро не е Снежната птица, те все още внимаваха да не издават сведения пред други хора, освен един на друг.

След като Такър и Уди се насочиха към Салисо, за да натоварят конете си в товарния вагон, а самите те да използват влака, за да стигнат своята цел, Лотън смушка коня си в посока към запад. Очите му се отправиха към небето, за да огледат облаците, които се бяха събрали на хоризонта като купчина памук.

Усещане за приближаваща неизбежна беда пропълзя по гърба му, но той го прогони с едно свиване на раменете. Не че Лотън беше от суеверните хора, но той не можеше да се избави напълно от чувството за предстоящо нещастие, което времето, изглежда, предсказваше. И макар Лотън непрекъснато да уверяваше сам себе си, че Кайро е невинна, скептицизмът му го караше да не й се доверява напълно.

Беше се уморил от непрекъснатото люшкане между желанието и съмнението. В мига, в който си кажеше, че тя е невинна, един мнителен вътрешен глас нашепваше: Ами ако не е?

— Лотън? Разкажи ми за себе си? — помоли Кайро, като забави своя дорест кон, за да се изравни с неговия лъскав черен жребец. Слаба руменина покри бузите й. — Въпреки нещата, които знам за теб, аз не знам нищо за миналото ти.

— Има ли чак такова значение? — попита той, преди да се наведе, за да не се закачи за един ниско провиснал клон.

Кайро се намръщи. Предишната нощ той бе сърдечен, нежен и любящ. Но в светлината на деня ставаше мълчалив и предпазлив, както винаги. А това много обиждаше Кайро. Като се държеше така резервирано, той я караше отново да се срамува и да се чувства нежелана.

— Не те карам да ми рецитираш всички подробности от славната си младост — измърмори тя раздразнено. — Любопитно ми беше само да разбера къде си роден и в каква среда.

— Ти също не си ми разказала нищо за себе си — изтъкна той.

— Можеше да попиташ — отряза го тя, а после отчаяно въздъхна. Защо той непрекъснато се заяждаше с нея? Това веднага я караше да преминава към защита. Поради буйния й темперамент всичко винаги свършваше с двубои, по време на които се надвикваха. — По дяволите, Лотън, какво ти става? Просто гледам да минава времето. Може би предпочиташ да си държа устата затворена и да те оставя насаме с безценните ти мисли?

Сребристите очи я огледаха изпод периферията на неговата шапка. Само един поглед към лицето й и стената от лед около неговото сърце се разтопи отново.

— Роден съм в Тексас, ако това има чак такова значение — уточни той. — Израснал съм в една ферма преди моята… — Той се загледа в дърветата, които растяха по бреговете на Канейдиън Ривър. — Когато станах на осемнайсет, се присъединих към кавалерията, за да се бия с киовите и команчите. След това по препоръка от моя началник, майор Дерик Райт, бях избран и влязох в редиците на тексаските бойни групи. Преди няколко години съдията Паркър ме извика да служа като шериф на Съединените щати. Оттогава изпълнявам двойна и тройна служба — за Паркър, за рейнджърите и за съдилищата на територия Оклахома.

Кайро се намръщи. Както изглежда, хиляди влияния бяха оформили Лотън Стоун. През по-голямата част от живота си беше водил битките на други хора. И което на нея й се виждаше странно, той беше избягнал да спомене семейството си. Кайро беше любопитна да знае защо.

— Родителите ти все още в Тексас ли са? — подтикна го тя.

— Не.

— Е? Къде са тогава? — настояваше тя.

— Какво, по дяволите, е това? Кръстосан разпит пред закона? — простена той със сарказъм.

— Ако не искаш да говориш за семейството си, защо просто не го кажеш? — Кайро почти му изкрещя.

Този мъж я влудяваше! Точно когато си мислеше, че започва да го опознава, той се скриваше обратно в черупката си. Тя се чудеше дали изобщо някога ще разбере Лотън Стоун.

— Не искам да говоря за семейството си — заяви той твърдо.

— Чудесно. Хич не ме е грижа — отвърна тя подигравателно.

— Тъй… а ти? — той я погледна изучаващо.

Ако той не иска да разкаже много за миналото си, то и тя няма да му разкрие кой знае какво. Ще бъде не по-малко упорита и опака…

Изведнъж на Кайро й хрумна, че на нея й се иска любовното им изживяване да значи повече, отколкото искаше Лотън. Това беше неговият начин да й даде да разбере, че иска само тялото й, и то когато е в настроение, и че не търси трайни връзки.

„Неразумна глупачка!“, скара се Кайро сама на себе си. Може би си въобразяваше, че щом е правил любов с нея, това променя с нещо отношенията им? Всичките му ласкателни признания от снощи са били номер, за да получи, каквото е искал, осъзна тя. Как можа да забрави колко ниско мнение имаше Лотън за жените? Нищо не се е променило… освен това, че са били толкова близки, колкото е възможно двама души да станат за една нощ. Тяхната близост е започнала и свършила заедно с любенето, и това беше, което искаше Лотън.

Гордостта на Кайро беше уязвена от съзнанието, че иска да има привързаността, на която Лотън очевидно беше способен, но която той предлагаше само в малки количества.

— Зададох ти въпрос — напомни й Лотън, тъкмо преди една гръмотевица да разтърси земята.

Кайро погледна към небето.

— Може би ще вали. Малко дъжд определено ще ни се отрази добре. Тази прерийна трева е суха като трески за подпалки.

Лотън й отправи един дълъг и настойчив поглед.

— Има ли причина, поради която да не искаш да обсъждаш миналото си? — попита я той, като отстъпваше пред старото и познато подозрение. — Има ли нещо, което не искаш да знам за теб?

Недвусмислено!

Никакъв отговор, само още веднъж силно изтрещя гръмотевица. Силен порив на вятъра премина над равнините. Високата до колене трева изшумоля, а сухите есенни листа по дърветата зашушнаха, преди да се откъснат и да затанцуват по земята.

Кайро сграбчи шапката си, която се готвеше да излети от главата й. Дорестият кон се размърда неспокойно под нея. Ноздрите му се разтвориха, за да вдъхнат миризмата на дъжда и животното уплашено задъвка със зъби мундщука.

— Тпру-у-у… момчето ми — успокои Кайро плашливия си кон.

Животното обаче се отнасяше с подозрение към бурите и подвикването й не го успокои. Когато една светкавица разцепи небето, то се впусна да търси укритие. На Кайро й се стори, че главата й за малко не се откачи от раменете, когато изплашеният жребец препусна стремглаво напред. Тя се смяташе за добър ездач, но не й се беше налагало да се справя с непокорен кон в открита прерия по време на гръмотевична буря.

Безумен страх обхвана Кайро, когато жребецът й се втурна напред през развълнуваното море от трева. Кайро знаеше, че всеки момент изплашеното животно може да стъпи в някоя скрита дупка и да я изстреля във въздуха и че това ще бъде нейният край.

В мига, когато сграбчи юздите с две ръце и се дръпна рязко назад, шапката й литна с вятъра, но опитът й да укроти обезумелия кон остана напразен. Точно над тях изтрещя гръм и жребецът препусна с все сила.

Сърцето на Лотън биеше лудо, докато наблюдаваше как Кайро безуспешно се опитва да обуздае коня си. Той я преследваше ожесточено, но страхът беше дал крила на нейния кон и беше невъзможно да го стигне. Животното нямаше намерение да намали скоростта си докато не остави бурята на безопасно разстояние зад себе си.

Още веднъж светкавица проряза надвисналите облаци. Лотън се наведе. Кайро не го направи. Тя все още дърпаше назад юздите, когато обхванатият й от паника жребец се изправи на задните си крака, изплашен от близката светкавица, която се заби в земята като копие на воин, който търси отмъщение.

Ужасеното цвилене на коня проряза въздуха и той се завъртя, като се опитваше да бяга във всички посоки едновременно. С писък Кайро направи задно салто. Лицето й се долепи до задницата на жребеца, с което го изплаши още повече. Когато конят стъпи отново на четирите си крака, той наведе глава, за да ритне зашеметената си ездачка.

Кайро полетя във въздуха и изстена. Когато едно от размахващите се копита я удари в крака, писъкът й се сля с виещия вятър. Тя се приземи по очи с глух звук, като всичкият й въздух излезе от дробовете. Тъй като беше замаяна и се боеше да мръдне, защото се опасяваше, че всяка кост от тялото й е счупена поне на едно място, лежеше на земята като труп. Докато светът се въртеше бясно около нея, слаба миризма на дим проникна в ноздрите й. Усещаше как сърцето й бие лудо в главата, а стомахът й се присвиваше непоносимо. С треперлива въздишка Кайро потъна в подобната на водовъртеж тъмнина, която й обещаваше избавление от болката и гаденето.

— Кайро — гласът на Лотън отекна като топовен гърмеж, но нямаше кой да го чуе.

Лотън беше пришпорил коня си, за да настигне Кайро, но заслепяващата светкавица, която беше толкова близо до тях, изплаши и неговия жребец. На Лотън му се наложи да се бори със собствения си кон, който бързо се беше завъртял в кръг, за да се отправи в обратната посока. Когато Лотън възвърна контрола върху коня си, жребецът на Кайро вече се беше отдалечил в галоп без ездачката си. Прерийната трева беше толкова висока и така бурно се вълнуваше от вятъра, че Лотън не можеше да види и следа от Кайро.

Обезумял, Лотън се изправи на стремената, вперил поглед във вихрещия се облак дим, който се носеше по сухата трева, подхранван от бушуващия вятър.

Прериен пожар! Преди още да е довършил ужасяващата мисъл за възможността светкавица да е запазила тревата, във всички посоки се разлетяха искри и превърнаха прерията в море от бушуващи пламъци.

Само след минути поляната ще бъде погълната от огън и дим, а той все още не е разбрал къде е паднала Кайро! Макар жребецът да възразяваше буйно, Лотън смушка коня си и го подкара към пътеката от пламъци и пушек.

Лотън непрекъснато крещеше силно името на Кайро, но от воя на вятъра и пращенето на огъня едвам чуваше собствения си глас. Тя ще изгори жива, а той няма да може да направи нищо, за да я спаси! Тази печална мисъл се въртеше из ума му, докато препускаше на зигзаг през облака от дим и усещаше как силната топлина на огъня обгаря тялото и нарушава самообладанието му.

Когато жребецът му започна да пръхти от лошия въздух, който изпълваше дробовете му, Лотън измъкна кърпата си и я завърза през лицето си. За жребеца си не можеше да направи кой знае какво. По дяволите, за никого не можеше да направи кой знае какво! Чувстваше се объркан и безпомощен и…

— Лотън!

Кашляйки задавено, Кайро беше дошла в съзнание. Като се изправи на четири крака, тя погледна над стената от трева и видя устремилите се към нея пламъци. Инстинктът за оцеляване я изправи на крака, но левият й крак се подгъна, когато се опита да избяга от приближаващия се огън.

Лотън се извъртя на седлото в мига, в които Кайро рухна заради наранения си крак. Като дръпна яростно юздите, той обърна жребеца си и заби шпори в хълбоците му. Конят се радваше да препусне изобщо нанякъде, но после осъзна, че го насочват право към огъня. Тогава вече той яростно запротестира!

Лотън дръпна силно юздите. Жребецът трябваше или да се подчини на неговите команди, или да рискува да му откъснат главата. В крайна сметка Лотън спечели борбата, но все пак направи компромис и препусна успоредно на огъня, преди да се насочи към мястото, където беше видял Кайро.

Кайро отново се опита да стане. Пушекът замъгляваше замаяния й мозък и й се струваше, че се движи много бавно, докато се опитваше да реши накъде да бяга. Клатушкайки се, тя се подпря на изтръпналия си крак. Не чу трясъка на копита зад гърба си, защото воят на вятъра и дращенето на огъня заглушаваха всичко. Не видя как нейният рицар с червена кърпа и фланелена риза препуска към нея през дебелия облак дим, до мига, в който ръката му се сви около кръста й и я откъсна внезапно от земята.

Лотън нямаше време да бъде нежен при спасяването. Той се беше навел от седлото, за да грабне Кайро, докато жребецът му продължаваше да препуска. Действително, конят нито за миг не промени хода си, докато профучаваше покрай Кайро. Сякаш цяла вечност тя вися във въздуха. Резките движения на жребеца нанасяха удари по изранените й ребра, докато Лотън се опитваше да я вдигне в скута си, без да изгуби контрол над коня.

Кайро се гушна в ръцете на Лотън като гълъбица, която се връща в родното си гнездо. Макар да не беше от жените, които често плачат, едва ли щеше да й се отдаде по-добър момент от този да изпадне в истерия. Приглушено хълцане излезе от гърлото й, докато заравяше лице в опушената риза на Лотън. Тя прилепна до него като лоза, от страх, че може да бъде смачкана от препускащите копита на коня.

Още една светкавица блесна със съскане над главите им и разнесе гръмотевица, докато те се отдалечаваха в галоп от връхлитащия вятър, който караше пламъците да се извисяват към застрашителните облаци. Огромни дъждовни капки просъскаха по стената на бушуващия огън. Саждите, които бяха останали от пушека и покриваха лицето на Кайро, се превърнаха в мръсна маска, след като небето се разтвори, за да изсипе порой от дъжд и да залее прерийния огън.

Лотън спря задъхания си жребец, като все още притискаше Кайро към себе си. Той наблюдаваше как пожарът забавя устремното си придвижване през прерията. Едва когато Кайро потрепери в прегръдките му, той се замисли къде може да намери подслон от навявания от вятъра дъжд, който мокреше до кости и жребеца, и двамата му ездачи.

— Добре ли си, Кай — измърмори той и я притисна още по-близо до себе си.

Кайро сподави хлипанията си и избърса лицето си с опакото на ръката, като го изцапа още повече.

— Добре? — тих смях се чу от треперещите й устни. — Искаш да кажеш, ако оставим настрана това, че не мога да ходя, че главата ми бие като тъпан и всеки мой мускул пищи от болка? За малко добре да се опържа, но сега вече съм в прекрасна форма — заяви тя с хриптящ глас.

Лотън въздъхна от облекчение. Кайро имаше късмет изобщо да е жива, нищо че беше наранена тук-там. За един миг той беше престанал да вярва, че тя ще оцелее. Почти се бе отказал от опита си да я спаси. Още миг и пушекът щеше да се приближи толкова близо до него и жребеца му, че нямаше да могат да сторят нищо повече от това да се опитат самите те да се спасят.

Като смени посоката, Лотън препусна през овъглените земи към дърветата, които растяха по бреговете на Канейдиън Ривър. След като спря коня си, Лотън скочи на земята, а после се пресегна, за да смъкне и Кайро.

— Можеш ли да се изправиш?

— На един крак — избъбри тя. — Това брои ли се?

Докато тя се крепеше на десния си крак, Лотън прокара ръка по левия, като опипваше голямата подутина, причинена от крака на коня й.

— Ох! — Кайро пое дълбоко въздух и почти изгуби съзнание, докато ръката му опипваше нежния й крак. — Така боли!

Лотън дръпна ръката си, взе я на ръце и я сложи до едно дърво. Той дръпна кърпата от врата си и забърза към реката, за да я намокри.

— Свали си панталоните — рязко й нареди той.

Покритите със сажди клепки на Кайро се вдигнаха, за да го погледне. По-голямата част от деня той беше студен и далечен, а тя нямаше желание да сваля панталоните си пред „другия мъж“, който обитаваше якото тяло на Лотън Стоун.

— Не — отвърна тя и вирна изцапаната си брадичка под познатия му вече предизвикателен ъгъл.

— За бога, Кай — изсумтя Лотън нетърпеливо. — Не е като да не съм те виждал без дрехи. Трябва да разбера дали няма нещо счупено.

Само сърцето ми, каза си Кайро наум. Лотън може и наистина да беше загрижен за нея, но криеше чувствата си така добре, че беше трудно човек да прецени.

— Няма нищо счупено, само наранено — постави си Кайро сама диагноза.

— Това аз ще преценя.

— Не знаех, че имаш медицинска степен.

— Лекувал съм немалко рани — настоя той и приклекна до нея. — А сега ги свали, Кай. Аз не съм търпелив човек.

— Наистина? Щеше да ме заблудиш — усмихна се Кайро.

Заплашителният поглед, който й отправи, подсказваше, че тя може или да се съблече по своя собствена воля, или да се раздели с дрехите си принудително.

Макар да се стесняваше и да искаше да му се противопостави, Кайро се измъкна от панталоните си и ги разстла по голите си бедра.

Лотън се намръщи при вида на огромното алено петно и подутината на бедрото й, която се издигаше като хребет от Скалистите планини. Той прокара нежно длан по крака й, за да провери дали има счупено.

— Късметлийка си. Мисля, че няма счупено.

— Аз какво ти казах — измърмори тя.

По дяволите, защо се чувстваше толкова неловко, когато тези сребристи очи я гледаха? Предишната вечер той беше правил много повече от това да я гледа, а тя безсрамно се беше радвала и на погледа, и на интимното му докосване. Но, припомни си бързо тя, това не беше същият онзи мъж, който й беше показал какво е страст. Това беше…

— Сега си свали ризата — изкомандва той с глас, който не допускаше възражения.

— Това вече наистина няма да го направя — ядоса се тя, а зелените й очи хвърляха мълнии.

Лотън скочи. Копчетата отхвърчаха, фланелената риза се разтвори и преди тя да успее да изрази някакъв протест, Лотън беше махнал дрехата и претърколи Кайро, като че ли тя беше безжизнено дърво, за да я огледа за други наранявания.

— Натъртени ребра, ожулен крак и цицина на тила ти — докладва той.

Кайро сграбчи разхвърляните си дрехи, но преди да успее да ги облече, Лотън спря ръцете й. Студеният блясък в сребърните му очи се беше превърнал в топъл блещукаш огън. Изведнъж Кайро осъзна, че вижда пред себе си мъжа, който я беше съблазнил предишната нощ. Лотън изненадващо се беше преобразил отново.

— Аз наистина бих предпочел да не обличаш тези дрехи все още… — промърмори той, докато главата му се приближаваше бавно към нейната, с очи, вперени в нежните като листенца устни. — Обичам да те гледам, Кай…

— По дяволите, Лотън — избухна отчаяна тя. — Първо се държиш с мен така, сякаш изобщо не се познаваме и не те е грижа дали ще се запознаем. А после, като гръм от ясно небе, се държиш като…

Буйните й протести заглъхнаха под властната му целувка. Прегръдката му породи копнежи, на които предателското тяло на Кайро не можеше да устои. Макар че бе толкова отчаяна, усети как съпротивата й отслабва под настъплението на силните желания, които той събуждаше у нея.

Ако имаше капчица гордост и себеуважение, щеше да го избута настрани и да му се скара, че се възползва непочтено от преимуществото си. Но тя не можеше да изрази мислите си, камо ли пък да ги облече в думи, когато целувките му освобождаваха желания, които тя беше открила съвсем наскоро.

Изведнъж Кайро престана да забелязва студа, смразяващия дъжд и собственото си възмущение. Усещаше единствено миризмата на пушек, излъчвана от мъжа, който караше света да се събира и да заема място не по-голямо от самия него. По своя собствена воля ръцете й се пъхнаха под влажната му риза, за да погалят възбуждащо мускулестите му гърди.

Лотън се пресегна, за да покрие и двамата с гумираната мушама и да ги предпази от ситния дъжд, който се процеждаше през листата на дървото над тях. Невероятно нежно той премахна с целувки и ласки болката от нараняванията й, докато накрая запали съвсем различна болка в тялото й.

Всичко изчезна от ума й, докато бродещите му ръце преоткриваха всяка чувствителна точка от тялото й и пораждаха желания, които трябваше да бъдат удовлетворени. Нежното му докосване беше като балсам, който успокояваше болките й и поправяше всички злини.

— Ти си съвсем невъзможен човек — въздъхна Кайро.

— А ти си безкрайно озадачаваща жена — прошепна Лотън, докато устните му галеха треперещата й снага. — Но това не ми пречи да те искам…

Той чувстваше копнежа си по нея, чувстваше отчаяната необходимост, която се пораждаше у него и заплашваше да го погълне. Горещи пламъци го обхванаха, когато Кайро отвърна на смелите му ласки.

През целия ден Лотън бе проверявал дали може да устои на Кайро, като предупреждаваше сам себе си да бъде крайно внимателен във всичко, което се отнасяше до нея. Чувствата му водиха помежду си ожесточена война — инстинктът се бореше с желанието. Но толкова малко оставаше да изгуби Кайро по време на прерийния пожар, че жадуваше да я държи в обятията си и да пренебрегне досадните съмнения, които все още го преследваха безмилостно.

Отново и отново покриваше с ласки копринената й кожа. Беше сигурен, че някак си се е пристрастил към допира до нея. Просто не можеше да се насити на тази пленителна фея. Лотън не знаеше защо се отклони от привичките си и се оказа така погълнат от една жена.

Макар да не беше в характера му да бъде така омаян, не би могъл да се отдръпне от нея, дори от това да зависеше животът му. А това го тревожеше безкрайно, защото беше напълно възможно животът му наистина да зависи от това!

„О, да върви всичко по дяволите“ — промърмори Лотън сам на себе си. Една жена, която го караше да се чувства така щастлив, не би могла да бъде изцяло лоша. Нима би могъл толкова да бърка в преценката си за хората?

Лотън копнееше да притежава отново изящното й тяло, да прогони надалеч тези отчайващи демони на подозрението. Той жадуваше… Не, осъзна внезапно той, непременно трябваше да има тази среброкоса изкусителка, точно както имаше нужда от въздух за дишане. И нямаше да може да мисли разумно, докато не утоли отчаяния си копнеж.

Лотън се претърколи настрани, като издърпа Кайро над себе си. Огънят на желанието блестеше в очите му, а дяволита усмивка извиваше чувствените му устни. Без да прикрива погледа си, очите му се плъзнаха по тялото й, като се възхищаваха на ненадминатата й красота. Засмя се, когато осъзна, че Кайро го гледа със смесица от неопитност и объркване.

— Ако го направим по същия начин, който ти показах миналата нощ, може да влошим нараняванията ти — измърмори той, докато я караше да го възседне и приближаваше устните й подсказващо към неговите.

Ярка руменина покри бузите й, като разбра какво има предвид той, когато кадифената му топлина се плъзна интимно между разтворените й бедра.

— Чудя се дали и ти така ще внимаваш да не ме нараниш, сладка вълшебнице…

Когато я придърпа надолу, за да погали с език твърдите зърна на гърдите й, Кайро изгуби всякакво желание да го разпитва какво означава тази странна забележка. Ръцете му обхванаха бедрата й, като я насочваха към него, налагайки онзи хипнотизиращ ритъм, който я отнасяше към вихрещите се облаци на страстта. Тя не беше сигурна кое е по-опустошително — гръмотевичната буря, която направи толкова поразии в прерията, или огнената буря на желанието, която я обгръщаше от всички страни.

Усещания преминаха през нея като светкавици и караха всеки нерв и мускул да се напрягат. Сърцето й биеше силно в гърдите и тя не чувстваше нищо друго, освен прилепеното до нея космато тяло, бурното удоволствие да люби този загадъчен мъж.

Кайро усети как главата й се замая. Светът се завърташе всеки път, когато той проникваше дълбоко в нея, задоволявайки желания, които я правеха напълно безпомощна. Вик на блаженство се отрони от устните й, когато всичките невероятни усещания, които се блъскаха у нея, се сляха в едно. Чувстваше се така, сякаш летеше към слънцето, като изгаряше жива в силния плам на пожара на страстта.

Лотън беше удивен от това колко малко се оказа разстоянието от ада до небето. Неотдавна се съмняваше в намеренията на Кайро и се бореше с яростния прериен пожар, който за малко не му я отне завинаги. Само миг след това летеше към хоризонта, яхнал многоцветна дъга, погълнат от най-невероятните усещания, които можеше да си представи. След като последните тръпки на блаженството разтърсиха тялото му, умът му остана парализиран от незатихналите все още усещания, които изпитваше, когато любеше тази зеленоока жена. Лотън се сгуши до шията й. Ръцете му бавно се спуснаха надолу по бедрата й, като се наслаждаваха на меката й кожа. Това не е страшна вещица, дошла да му причини зло, окуражаваше се Лотън. Това е ангел, сътворен за любов. Макар да беше толкова неопитна, тя притежаваше способността да го възбуди така, както никоя друга жена досега. Тя вече имаше огромно значение за него, въпреки че се бореше с неприличните чувства за притежание и привързаност.

Кайро кръстоса ръце на широките му гърди и подпря брадичка на китките си. Очите й, замъглени от страст, се плъзнаха по лицето на Лотън, запечатвайки в паметта й всяка негова черта. Като погледнеше в тези сребърни езерца, набраздени от малки вълнички, и като си спомнеше за преживяното преди малко, напълно забравяше за своя кръстоносен поход и за живота си преди появяването на Лотън.

— Знаеш най-забележителния начин да ме накараш да забравя защо съм тук — тя се пресегна да докосне бръчките, които заобикаляха от двете страни плътните му устни. — Ти си много объркващ мъж, Лотън Стоун.

Дявол да го вземе, ето отново, пак вижда скрит смисъл в забележките й. Защо наистина е тук тя? — запита се той тревожно. Да го примами в капан? Или може би наистина се опитва да измъкне от затруднение баща си, ако наистина го има? Ами онези две загадъчни съобщения, които получи във Форт Смит и които отказа да обясни? Ако няма какво да крие, защо се държи така тайнствено по повод на онези бележки и на увехналите цветя, които беше вързала за седлото си?

Лотън не знаеше на какво да вярва, но нямаше намерение да съобщи направо подозренията си на Кайро. Да направи това би било по-лошо, отколкото ако насърчи и помогне на враговете си…, а е напълно вероятно тя да е една от тях. Кой знае колко далеч би отишла една жена, за да постигне своето странно отмъщение? Как би могъл да знае какви мисли минават през ума й? Не се беше занимавал достатъчно често с жени, та да знае какво ги движи.

Докато се бореше с тревожните си мисли, Лотън отмести леко Кайро на земята до себе си. Без да се съобразява с благоприличието, той се изправи на крака и се отправи към коня си.

Кайро въздъхна с възхищение при вида на стройното му, мускулесто тяло. Лотън Стоун беше самата мъжка грация и елегантност. Беше докосвала тялото му, наслаждавайки се на всяко милване, но много преди да й омръзне да лежи в прегръдките му, той се беше отдръпнал и я беше накарал да изпита студ, да се почувства самотна и нежелана. Отново.

Като намери някои сухи дрехи, Лотън ги навлече и после се обърна, за да разгледа намръщеното лице на Кайро. Тя, изглежда, не разбираше смяната на настроенията му, или поне не искаше той да мисли, че тя разбира. А Лотън нямаше намерение да й обяснява, защото се боеше, че това ще го направи уязвим пред опасността.

— Ще видя дали мога да прибера коня ти. Той трябва да е някъде тук наоколо — измърмори той, като гледаше някъде в пространството над главата на Кайро.

— Ако го намериш, ритни го един-два пъти от мое име — помоли Кайро.

Когато Лотън стъпи на стремето, без повече да я погледне, Кайро въздъхна. Дявол да го вземе, ето отново, превръща се от любещ мъж в непознат чужденец, помисли си тя.

„Знаеш, че си глупачка“, смъмри се Кайро и се сгуши под импровизираната палатка, направена от гумирания му дъждобран, като потреперваше от студеното време и мразовитото настроение на Лотън.

Всичко, което беше и ще си остане тя за този дразнещ мъж, е начин той да си прекарва времето. Ако е умна, никога повече няма да си позволи да забрави това! Нито една жена на земята не е съумяла да гравира инициалите си на каменното сърце на Лотън. Защо, за бога, си е въобразила, че тя би могла да го стори?

Дръзка самонадеяност, предположи тя. Лотън е тридесет и една годишен женомразец, който харесва у жените само едно нещо. Той няма да се промени само заради това че тя така безнадеждно се е увлякла по него.

От всички мъже, които можеше да има, да се увлече по този безчувствен мерзавец. Може би това й е наказанието, задето отблъсна всички свои предишни ухажори и отказа да има нещо повече от платонични връзки. Сега знаеше какво е да се чувстваш отблъснат, да бъдеш хвърлен настрани като мръсна риза. Беше ужасно и женската й гордост я болеше много повече от подутината на крака й и цицината на главата.

От сега нататък ще спазва благоприлична дистанция между себе си и Лотън. Няма да има вече страстни преживявания. Тя се закле, че няма да се размеква, когато той показва нежната страна на характера си. Когато я нападне с дяволитата усмивка и възбуждащите милувки, тя ще си припомни колко студен и безразличен може да бъде, ако не е в настроение да задоволява мъжкото си сладострастие.

Кайро беше платила на Лотън да я пази, докато стигнат Оклахома, и от този момент нататък ще очаква от него само това. Глупачка е, дето прахосва по него и капчица чувство. Това е последното нещо, което мъж като Лотън иска от една жена!

Той не значи нищо за мен — не повече, отколкото аз имам значение за него, каза си Кайро. Тя просто е била заслепена от желанията, които Лотън събуди у нея. Той не е нищо повече от незначителен експеримент със страстта. С тази безразсъдна работа е свършено, а Кайро получи един ценен урок. Любовта е нещо, което силно надценяват. Доколкото тя можеше да прецени, това е опит, от който можеш да почерпиш само отчаяние.

„Да те вземат дяволите, Лотън Стоун“ — промърмори Кайро, обръщайки се към света изобщо и към мъчителния образ на Лотън в частност.