Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (6)

Глава шеста

Точно в десет часа Лотън чу изцвилване на кон пред къщата си. Той тъкмо изпращаше вдовицата Херман след това, което можеше да се определи само като най-неловкото положение, в което беше изпадал през живота си.

След като изхвръкна от стаята на Кайро, без да има представа накъде се е запътил, Лотън се беше озовал на прага на Моли Херман. Беше помислил, че нейната готовност със сигурност ще го излекува от притесненията му. Какво разочарование бе да разбере, че приятната вдовица може да му даде само това, от което има нужда, а не това, което наистина иска.

Докато бе целувал Моли, Лотън през цялото време бе имал чувството, че държи в ръцете си не тази жена, която трябва. Той се прокле хиляди пъти, когато се хвана, че сравнява хладната си реакция към нежната вдовица с пламенните си усещания към възбуждащата Кайро.

Как е възможно разумен мъж да жадува за целувките на жена, която би искала да го види мъртъв? — чудеше се той. Беше свикнал да флиртува с опасността и да ухажва бедите, реши Лотън. Понеже си беше луда глава, той беше позволил да го заинтригува жена, в чиито подбуди не би могъл да има доверие.

Моли Херман бе потресена, когато Лотън се бе отдръпнал и бе измънкал някакво извинение, че не може да остане чрез нощта, тъй като ще отпътува от града на следващата сутрин. Той беше заявил, че има нужда от почивка, и се беше почувствал като абсолютен глупак в момента, в който произнесе думите. Сърцето на Моли бе, разбира се, сломено. Това беше изписано на лицето й.

Моли се бе появила на прага на Лотън в девет и половина тази сутрин, като се чудеше какво е направила, та изгуби и малкото власт, която имаше над мъжа, когото обичаше. Лотън, който обикновено беше прям и говореше по същество, беше увъртал и мънкал като безсловесен идиот. Но той нямаше никакво намерение да признае, че Кайро Кълхуун е спечелила симпатиите му и че тя стои като стена между него и Моли. Никой не би повярвал. Целият град единодушно беше определил Лотън като заклет ерген, който не иска да си има проблеми с жените.

Със сълзи на очи Моли бе вперила поглед в мускулестия великан, който на свой ред гледаше над главата й, през предната врата.

— Лотън, знам, че не ме обичаш, но ти знаеш какви са моите чувства към теб. Не ме ли намираш вече за физически привлекателна? Дали не те разсърдих с нещо? Ако е така, кажи какво съм направила, и то няма да се повтори.

Лотън потрепна. Той не беше свикнал между него и Моли да има каквито и да било емоционални сцени. Тя го разбираше не по-зле от всяка друга жена и го приемаше такъв, какъвто е. Беше му удобна — източник на физическо удоволствие без обвързване и задължения. И все пак Лотън не искаше да нарани Моли. Тя беше добра жена.

Ръката на Моли се обви около неговата и я стисна в знак на обич.

— Можем ли да започнем отначало, когато се върнеш?

„Ако се върна“, поправи я мислено той. Какъвто си беше глупак, отправяше се към долината на смъртта с вълшебницата, която го беше примамила със своята могъща магия. И тази вълшебница сега чакаше пред вратата му. А най-глупавото нещо в цялата работа е, че той всъщност гори от нетърпение да я види. Господ да се смили над душата му!

— Ще се видим… като се върна — промърмори Лотън, преди да грабне шапката си и да закрачи към вратата.

Лотън замръзна на място, когато зърна Кайро облечена в панталони и риза, които подчертаваха всичките й пленителни качества. Това, което наистина го слиса обаче, беше да я види седнала на гърба на едно малко петнисто пони като патица в гнездо. Около седлото бяха натрупани, така че го скриваха напълно, множество ненужни продукти. Седлото тежеше около двайсет килограма дамата — петдесетина, а смешният и куп „нужни неща“ трябва да бе увеличил товара на понито с около още петдесет килограма. Лотън не можеше да си представи какво даваше сили на животното да не рухне под тежкото си бреме.

— Какви са, по дяволите, всички тези неща — попита той удивено.

Приветствената усмивка на Кайро изчезна от лицето й, когато забеляза хубавичката брюнетка, която надничаше иззад широките рамене на Лотън. Само един миг беше нужен на Кайро, за да се досети какво прави тази жена в къщата на Лотън. За него в края на краищата жените съществуваха само с една цел. Проклето да е каменното му сърце!

Като отхвърли настрани тръпката на ревност, Кайро погали извисяващите се около нея запаси.

— Това са нещата, от които имам нужда — обяви тя. — Макар и да прекосявам страната, все пак възнамерявам да не се лишавам от някои удобства.

— Някои? — Лотън подсвирна. — Какво, по дяволите си направила? Разглобила си хотела и си го качила на гърба на понито си? Ще му счупиш гърба с целия този боклук.

Това, че Лотън й се скара като на безмозъчно дете пред своята любовница, беше повече, отколкото Кайро можеше да понесе. Брадичката й се вирна, а от изумрудените й очи изскочиха горещи искри.

— Ако подобна беда ми се случи, господин Стоун, ще мъкна своите запаси на собствения си гръб — отряза го тя. — На вас ви се плаща да ме заведете до Оклахома, а не да ми четете лекции!

Моли гледаше хубавата млада жена, която се осмеляваше да предизвиква Лотън. Погледът й се прехвърли върху Лотън, наблюдаваше как той гледа дръзката красавица. Всичко беше свършило между нея и Лотън, осъзна Моли. Начинът, по който Лотън гледаше хубавата блондинка, й каза всичко, което искаше да знае.

Кайро проследи с поглед Моли, която й се усмихна печално, кимна мълчаливо за сбогуване и забърза надолу по улицата.

— Изглежда, снощи си намерил друго забавление, след като престана да се занимаваш с мен.

Между него и Моли не се беше случило нищо, но Лотън не възнамеряваше да направи на Кайро удоволствието да й го каже.

— Ревнуваш ли, Клеопатра? — проточи той, докато се отдалечаваше от верандата.

Лицето й стана на петна от гняв.

— Благодарна съм, че е била тя, а не аз — възрази тя злобно. — В леглото ти едва ли си по-нежен от лакомец.

Устните му се извиха с иронична насмешка.

— Все едно не би искала да опиташ.

Лицето й отново се покри с алена руменина. Кайро би скочила от коня си и би го напердашила, ако не й беше толкова трудно да се измъкне от купчината вещи. Вместо това тя изстреля срещу него бърза поредица от обиди.

— Не се съмнявам, че когато Бог е раздавал благото човешка доброта, господин Стоун, вие сте стояли на опашката с чаена лъжичка. А как не ви е заболял гърбът от разнасянето на тази ваша поразителна мъжка гордост, това никога няма да разбера! Ако и за миг сте помислили, че имам желание да се озова в леглото ви, то вие мамите себе си. По-скоро ще се оставя да ме бият с камшик!

Ама че беше избухлива тази опърничава жена! И как само се оправяше с думите. С бързата си мисъл и с острия си език би могла да накъса на парченца някой по-слаб мъж. За щастие, Лотън имаше дебела кожа в резултат от отразяването на хилядите проклятия, които му бяха отправяли престъпниците, заловени от него.

Звънтене на конски хамути и тропот на подкови привлече вниманието на Лотън. Той се обърна назад и видя да се приближават Такър Макгайър и Удуърд Хол. На конете им бяха натоварени няколко раници и торби.

Такър вдигна шапката си в знак на поздрав към Кайро, след което хвърли поглед към Лотън.

— Надявам се, че нямате нищо против Уди и аз да пояздим заедно с вас донякъде — започна той, като се въртеше неспокойно на седлото. — Шериф Хендрик трябваше да отиде до Тълси Таун, за да прибере неколцина конекрадци, арестувани от индиански полицейски патрул. Обаче жената на Хендрик трябва всеки момент да роди първото си дете, та ние се наехме да го заместим.

— Правдоподобно извинение — изсумтя Лотън.

Не го бяха заблудили изобщо. Уди и Тък се страхуваха, че Лотън влиза в капан, и се бяха възползвали от първия правдоподобен повод, за да пътуват с него.

— Плановете ти няма да се провалят, ако пътуваме с Тък и Уди, нали, Клеопатра? — запита Лотън, като се опитваше да прецени реакцията й при новината.

— Радвам се на компанията — каза Кайро, ядосана от саркастичния въпрос на Лотън. — Защо да възразявам, след като ще получа защитата на още двама шерифи?

— Защо ли наистина — измърмори Лотън. Може би тя не беше Снежната птица. Тя със сигурност не изглеждаше разочарована от промяната в плановете.

Мисълта за невинността на Кайро бързо се превърна в чувство за вина, когато забеляза букета, който тя беше увила в мокри парцали, за да го запази колкото се може по-дълго.

— Тия за нечие погребение ли ги носиш? — обърна се той към нея с усмивка.

Начинът, по който реагира, като видя розите, беше малко утешение, макар Кайро още да не разбираше защо букетът го разстройва толкова. Но тя се радваше, че това е така. Той непрекъснато разстройваше нея.

— За твоето погребение са — отвърна тя дръзко. — Или поне ще станат, ако не престанеш да се подиграваш и да иронизираш така.

Тази нейна забележка накара Уди и Такър да я погледнат с подозрение, но Кайро не забеляза това. Тя вече беше вирнала нос, беше обърнала гръб на Лотън и се беше отдалечила с коня си.

— Мога само да кажа, че си късметлия, дето идваме с тебе — прошепна Такър на Лотън. — Боя се, че си прав за тази жена.

Лотън също се опасяваше, че е прав.

 

 

Още дори не бяха излезли от града, когато Лотън накара всички да спрат пред една конюшня, където даваха коне под наем. Въпреки протестите си, Кайро беше смъкната от седлото. Без много церемонии Лотън смени понито за един по-едър и по-як кон, който можеше да се справи с багажа й. Тайната му цел беше да се отърве за всеки случай от пъстрото пони, ако то се окажеше знак за бандата на Гардинерови, че Снежната птица е на път и държи жертвата си здраво в ръцете си.

Лотън изпита нови подозрения, когато служителят на хотела с развяващо се сако и размахвайки широко ръце дотича по улицата.

— Госпожице Кълхуун — викаше той, останал без дъх. — Тази бележка пристигна сутринта, след като си заминахте.

Лотън би дал дясната си ръка, за да разбереше какво пише в нея и кой я бе изпратил. Гардинерови, предполагаше той. Побиваха го тръпки, като си помислеше какво ли пъклено изтезание са му приготвили Снежната птица и нейната шайка престъпници.

Като видя буреносно намръщеното лице на Лотън, Кайро накъса бележката на малки парченца, които вятърът отнесе. Доставяше й безкрайно удоволствие фактът, че Лотън се дразни, защото не знаеше какво става. Само за да го ядоса, тя отказа да му даде да прочете бележката или да разкрие съдържанието й. Надяваше се той бавно и мъчително да умре от любопитство.

— За какво беше всичко това, Клеопатра? — запита Лотън.

Кайро се настани насред купчината багаж, натоварена на дорестия кон.

— Лична работа — отвърна тя със закъснение. — Нищо, за което вие да се тормозите, господин Стоун.

— Името ми е Лотън — поправи я той сърдито.

— Камъкът си е камък, както и да го кръстиш — каза тя, преди да вдигне гордо глава и да подкара коня си надолу по улицата.

Лотън затвори уста и млъкна, но после се принуди да я отвори отново, за да изръмжи ядосано, като чу Уди и Такър весело да се подхилват.

— Какво, по дяволите, е толкова смешно?

И двамата мъже се засмяха в отговор.

— Дръзка женичка, нали? — очите на Такър проследиха стройната, обута в панталони блондинка.

Лотън не отговори. Той пришпори жребеца си и се отдалечи.

Проклета да е тази жена. Сигурно по цели нощи не спи и измисля нови начини да го извади от кожата му. Тя със сигурност е Снежната птица, убеждаваше себе си Лотън. Получи още едно тайно съобщение от другарите си. Те вече изпълняват своите планове, но проклет да е Лотън, ако падне в нейния капан! Тя ще бъде неговата стръв и неговият залог за безопасност. Гардинерови си имат работа не с някой зелен шериф, който и хабер си няма как да се защити! Ще трябва здраво да се бият за живота си, когато се опитат да го очистят.

 

 

Първият ден от пътуването мина без особени произшествия, което всъщност не изненада Лотън. Той знаеше, че Гардинерови не бързат много, а чакат бдителността му да отслабне. Но тъкмо това Лотън беше решил да не допуска. Едното му око непрекъснато оглеждаше околността, другото следеше Кайро, а ръката му стоеше на кобура. Когато нападението започне, той ще бъде готов.

 

 

Ден втори беше повторение на ден първи. Нищо необичайно не се случи, освен че Уди все по-продължително яздеше до Кайро, увлечен в приятен разговор. На бедния човек започваше да му се завърта главата. Уди знаеше, че Кайро е опасна като заредена пушка, но не можеше да устои на красиво лице и стройна фигура.

Всеки път, когато четворката спираше за почивка, Кайро измъкваше всичките си „нужни неща“ за готвене и чистене. Тя носеше повече тенджери и тигани от някой амбулантен търговец и се беше запасила с повече храна, билки и подправки, отколкото би превозвал някои търговски кораб, пристигащ от Китай. Имаше също и достатъчно дрехи, за да се преоблича два пъти на ден, без да трябва да пере цяла седмица! Това тя наричаше нужни неща, а Лотън — разточителство.

Въпреки странностите й и постоянните й опити да го дразни, Лотън, без да иска се заглеждаше в нея през равни интервали от време.

Той виждаше също, че Такър и Уди са все по-запленени от нея. Те бяха изоставили вече всяка предпазливост. Бяха убедили сами себе си, че Кайро Кълхуун не е Снежната птица.

Още един от нейните хитри планове, мислеше си Лотън, докато дялкаше фигурки по една пръчка, както правеше винаги, когато спираха да нощуват.

— Отивам до потока да се изкъпя — оповести Кайро, докато приготвяше сапуна, кърпата, парфюма и още бог знае какво от вещите, които беше пъхнала в торбата с „нужни неща“ за къпане.

По навик Лотън се изправи, за да я придружи, но Уди го сграбчи за ръката и го спря.

— Аз ще отида — предложи той услугите си ентусиазирано. Дяволитият му поглед оглеждаше стройния гръб на отдалечаващата се Кайро. — Не трябва да оставаш сам… за всеки случай, да не би Гардинерови да решат да нападнат.

Ако Уди наистина очакваше Гардинерови, Лотън беше готов да си изяде шапката без остатък! Уди вече беше решил, че Кайро е невинна. Той просто искаше да я погледа тайно, докато се къпе чисто гола в потока.

— Отивам аз — заяви Лотън с глас, който не търпеше възражения. — Нали на мен плащат двеста долара, за да я предпазя от всякаква опасност.

— По дяволите, бих я отвел до Оклахома безплатно — настоя Уди. — За бога, Лоу, не е ли тя най-красивата жена, която някога си виждал?

Лотън изви очи към небето и шумно въздъхна.

— Дръж, поиграй си, докато ти се доспи. — Той подхвърли пръчката си към шерифа с блесналите очи. За свой ужас, той осъзна, че без да се усети, е изрязал фигурата на жена, която беше не по-малко стройна от Кайро. За негово още по-голямо унижение, Уди също я забеляза.

Като се подхилваше, Уди повъртя фигурката в дланта си.

— Много си приличат с нея, Лу — похвали го той на шега. — Не съм си и мислел, че ще дочакам деня, в който ти ще мечтаеш за някоя жена. Не мислех, че жените имат някаква власт над тебе. Струва ми се, че съм грешал.

Лотън бързо му отне малката фигурка и я счупи на две. Той закрачи шумно в посоката, в която се беше отдалечила Кайро. Не стига, че си беше представял тази коварна жена най-малко милион пъти, ами и да изреже от парче дърво привлекателната й фигура. Дважди, трижди проклето!

 

 

Кайро се потопи в блестящия поток. Макар водата да бе малко хладна, това беше освежителна промяна след безкрайните часове на седлото. Тя се радваше и на уединението. От два дни не беше оставала насаме с мислите си.

Такър и Уди се оказаха приятна компания и я бяха забавлявали с разкази за приключенията си в Двете територии, но Кайро имаше нужда от уединение, за да подреди хилядите завладели я чувства.

Десетки пъти на ден тя се хващаше, че погледът и умът й са насочени към мускулестия мъж, който яздеше зад нея и пееше „Отивам при моята Лу“. Рядко си говореха, освен ако не беше абсолютно наложително, и никога не оставаха сами. Не си беше представяла, че може да й липсва остроумната размяна на реплики, която напрягаше ума й и я караше да се ядосва. Лотън Стоун я стимулираше по различни начини. И въпреки това беше за добро, че нямаха възможност да останат насаме, за да се карат и да проверяват изключителното си взаимно физическо привличане.

Кайро потисна горещите вълни, които я заляха при мисълта за възбуждащите ласки и целувки на Лотън. Това няма повече да се повтори! — заповяда си тя ядосано. Просто временно си беше изгубила ума, това е всичко. Но сега ще се стегне и ще постави чувствата си под строг контрол завинаги. Лотън Стоун, призна Кайро неохотно, беше твърде много мъж, за да може да се справи тя с него. Няма да си усложнява живота с глупави романтични увлечения и прекомерно женско любопитство. Тя и Лотън си бяха разменили няколко страстни целувки и смели ласки, но с това цялата работа ще приключи.

Примирена, Кайро се отпусна по корем и се плъзна напряко на потока. Тя се възхити на множеството бляскащи звезди, които изглеждаха така, сякаш са само на една ръка разстояние. Луната висеше в източната част на хоризонта като огромна оранжева топка и се готвеше за своето изкачване през вечерното небе. Кайро поглъщаше красотата на това, което я обкръжаваше, и си казваше, че не й е нужно нищо повече от призрачната красота на природата и спокойното уединение. Това немирно желание вътре в нея ще се успокои… в крайна сметка. Кайро беше твърде опака, за да признае причината за това желание, тъй като се страхуваше, че към него ще се окаже прикачено и името на един определен шериф на САЩ.

* * *

Кайро може и да не бе пожелала да назове причината за изгарящата я жажда вътре в нея, но Лотън тъкмо в този миг вървеше право към източника на собствената си неудовлетвореност. Това дръзко дяволче се беше превърнало за него в нещо като сърбеж, който не можеше да стигне, за да се почеши. За пореден път предупреди сам себе си, че голямото обаяние на Кайро представлява за него и голяма заплаха. Не може да се обвързва емоционално с потенциална беда.

Лотън се осмели да хвърли поглед към потока, когато чу плисък на вода. През ниско провисналите клони на дърветата можеше да види как лунната светлина проблясваше по водата, като осветяваше тук-там по някой предмет, докато се спря върху русокосата хубавица в средата на потока. Той видя Кайро да се плъзга грациозно като лебед в река от сребриста светлина. Изминаха цели две минути, преди дишането му да се успокои. Нито една от неговите мислени представи не можеше да се сравни с живия й образ! Голият й гръб и закръглените й бедра се разкриваха от сребристата светлина, докато тя плуваше под звездния небосвод. Ореол от руси коси плаваше около нея и напомняше на Лотън за къпещи се сирени.

Когато Кайро се обърна по гръб, Лотън трябваше да седне на земята, за да не припадне. Обляното й в лунна светлина тяло го омагьоса. Капчици като диаманти искряха по пълните й гърди, играеха по голите й рамене и нежните й ръце.

Боже, какво желание изпълваше цялото му тяло, самонаказваше се, като се подлагаше на това сладко мъчение, но за нищо на света не би могъл да откъсне очи от пищната самодива. Жадуваше да я гали така, както я галеше лунната светлина.

Тя не би могла да бъде Снежната птица, опитваше се да убеди сам себе си Лотън. Не, една жена толкова прекрасна, толкова пленителна не би могла да бъде престъпничка. Той просто греши по отношение на нейната самоличност и принуждава себе си да вярва най-лошото за нея. Беше се отнесъл ужасно към нея, защото се страхуваше да й се довери, и най-вече, защото се страхуваше да се довери на самия себе си, когато тя така непреодолимо го привличаше.

Кайро Кълхуун беше просто една пленителна млада жена, които, без да иска се появи в живота му в момент, когато умът му бе потънал в съмнения. Тя няма лоши помисли спрямо него. Тя просто се бори с това обезпокояващо привличане, също както и той. Беше го виждал в изумрудените й очи всеки път, когато го погледнеше. И тя, като него, не харесваше това, че всеки път, когато очите им се срещнеха или телата им се докоснеха, прехвърчаха искри.

Унесен в еротични фантазии, Лотън се изправи. Той се измъкна от сенките и тихо се приближи. Възбуден от сладострастните си мисли, той смъкна в движение колана с кобурите и дрехите си. Колкото и да се опитваше, не можеше да прогони еротичната и много жива представа как взема Кайро в обятията си.

Лотън се плъзна по водата, острият му поглед беше закован на прекрасния дух, който се беше гмурнал под повърхността, като му се бе изплъзнал за пореден път.

Когато Кайро се показа с плясък на повърхността, за да си поеме въздух, Лотън стоеше във водата, която му стигаше до гърдите, и я чакаше. Той усещаше привличането й и едвам се удържаше да не се хвърли върху нея. Кайро ахна, когато отметна дългата до кръста коса от лицето си и видя огромния мъж, който стоеше само на две крачки от нея. Погледът й срещна познатите блестящи сребристи очи и цялата й решимост да бяга от Лотън като от чума отплува нанякъде по реката. Имаше нещо в начина, по който я гледаше, което я караше да трепери като лист. Здравият разум я предупреждаваше, че трябва да се отдалечи, а през ума й преминаваха хиляди възражения. Но никакви думи не излизаха от устните и, докато погледът му я обхождаше цялата и я караше да трепери със същата лекота, сякаш беше посегнал да я погали.

— Искам те, Кай — страстта в гласа му накара чувствата на Кайро да се завъртят като въртележка.

Тя усети как ръката му се промъква около кръста й и привлича тялото й близо до неговото. Лотън я прегръщаше нежно, като че ли без думи й се извиняваше за всичките сурови думи и горчиви обиди, които бе отправял към нея. Сребристите му очи се заковаха на устните й, очаровани от тях. Главата му бавно се приближи до нейната, като търсеше устата й, нетърпелив да опита сладкия й вкус.

За пореден път здравият разум направи смел опит да я спаси. Кайро чу предупредителните сигнали и се опита да се отскубне.

— Не си отивай — помоли той. Ръцете му започнаха сами да се движат, като с ласки премахваха страха от тялото й.

Кайро подпря ръцете си на гърдите му, преди той да може да я вземе отново в обятията си и всичко да бъде изгубено, но дори това беше фатална грешка! Дланите на ръцете й се спуснаха да погалят стегнатите мускули, да опипат мъжките му очертания.

Като се опитваше да запази самообладание, Кайро вдигна брадичка и срещна тези жадни сребристи очи, които я поглъщаха с буйна ненаситност.

— Ти не искаш мен — опроверга го тя с глас, който трепереше от тази толкова голяма близост до изкушението. — Всяка жена би те задоволила. Аз не искам с мен да си убиваш времето, не искам да съм за теб само играчка за сладострастно удоволствие. Изпитвам към себе си твърде голямо уважение, за да се съглася с това!

Той се усмихна нежно и бавно поклати глава.

— Не, Кай. Бъркаш. Ти си тази, която искам от мига, в който те видях за пръв път. Не можах дори да докосна Моли Херман, просто защото не си ти.

Когато Кайро усети ръцете му да я обхващат още по-здраво, силни чувства изпълниха ума и тялото й. Тя забрави да диша и да мисли. Олюляваше се на ръба на пълното отдаване. Когато я докосваше, сякаш костите й ставаха на вода, а плътта й на пара.

От гърлото й се изтръгна тихо стенание, когато той нагоди дребното й тяло към своето, като галеше гърдите й със своите космати гърди. Самото плъзгане на неговото тяло по нейното запали страстен огън. В отговор нейните ръце погалиха мускулестите му рамене. Бедрата му се приближиха многозначително към нейните и Кайро беше объркана и изпълнена със страх. Голямата мощ на този силен, огромен мъж сякаш поглъщаше и тялото, и волята й.

Бяха минали само три дни откакто беше усетила ръцете му да откриват най-чувствителните места по тялото й, откакто умелите му целувки я караха да забрави действителността, но те й се струваха цяла вечност. И все пак той никога не я беше прегръщал точно така, не я беше гледал по този толкова обезпокояващ начин!

Вече не беше важно защо той толкова я привличаше; важно беше само това, че я привличаше, както никой мъж досега. Въпреки дразненето и препирните, Кайро изведнъж усети, че не иска нищо друго, освен това, което можеше да й даде този възхитителен мъж. Тя беше готова да му предложи всичко, само това непоносимо желание да изчезнеше.

Начинът, по който бавно изучаваше тялото й, и чувственото му докосване изтръгнаха от устните й стон на удоволствие. Умелите му ръце се плъзгаха по кожата й и научаваха за нея повече, отколкото самата Кайро знаеше. Тя се наслаждаваше на усещането, което предизвикаха горещите му устни, когато се спуснаха по рамото й, за да си поиграят с розовите зърна на гърдите й. Разтреперваше се от ласките му, които усещаше по цялото си тяло, и които я учеха на неща за магията на страстта, каквито тя никога не бе знаела.

Кайро чувстваше необходимост да върне прекрасното удоволствие, което я изпълваше. Нетърпеливо тя изследва мускулестите равнини и твърдите като скала планини по неговото тяло, като запали огън, който не би могла да угаси цялата вода в потока.

Лотън беше поразен от факта, че нейните ласки можеха толкова лесно да унищожат самоконтрола му. Да се люби с Кайро ще бъде безумно красиво преживяване, той беше сигурен в това. Но и само да я докосва и целува му се струваше също толкова важно, колкото и да я притежава напълно.

За пръв път в живота си той толкова ясно усещаше жената в ръцете си, усещаше не само своите, но и нейните желания. Кайро не беше просто обект на мъжките му желания, както смяташе. Боже, Лотън би искал тя да не е нищо повече от това! Но истината беше, че тази тигрица с изумрудени очи е единствената жена, която можеше да го преобрази. Тя вадеше на бял свят чувствата, които той криеше от останалите хора. Тя беше причината една гореща, сладка болка, която искаше повече от обикновеното физическо задоволяване, да пулсира в самата сърцевина на съществото му. Желанието му да я има сякаш проникваше в най-съкровените части на душата му!

Като си пое неравно дъх, Лотън взе Кайро в ръце и я отнесе на отсрещния бряг. Приведе се и я остави на тревата. Очите му се плъзнаха по нея, като се възхищаваха на изключителната й красота, на божествените усещания, които тя го караше да изпитва.

— Никога, през целия си живот, не съм виждал нещо толкова прекрасно — прошепна той, докато показалецът му погали щръкналото зърно на гърдата й. Неговата почтителна ласка продължи по ребрата й и се спусна към тънката извивка на талията й. — Само като те гледам, и ми секва дъхът.

Лотън Стоун не правеше често комплименти и изповеди. Той не беше от хората, които лесно можеш да трогнеш или да впечатлиш. А дори и да се случеше, той обикновено не го признаваше. Но пленителната гледка на съблазнителното тяло на Кайро, по което на лунната светлина блещукаха капчици вода, накара думите да излязат от устата му.

Кайро усети усмивка да разтяга ъгълчетата на устните й, когато Лотън се втренчи в нея, сякаш тя беше безценен портрет, който изискваше пълното му внимание. Всяка скромност я беше напуснала. Тя обожаваше да я докосват очите, ръцете и устните му, доставяше й удоволствие да го изучава също толкова откровено, колкото и той нея. Не би могла да откъсне поглед от него, дори ако от това зависеше животът й.

Той, помисли си Кайро, е най-невероятният мъж на този свят. Не би могла да си представи друг мъж, който би могъл да се сравни с него. Дори и гръцките богове стояха смирено в сянката му.

Кайро беше избягвала всяка близост с мъже, като се беше уверявала, че не й трябва повече от приятния разговор и компанията им, но сега се чудеше дали не се е лъгала, като е смятала себе си за неподатлива на страстта. Или може би този загадъчен мъж беше единственият, който можеше да събуди желанията й и да я накара да трепери от нетърпеливо очакване. Сякаш цял живот беше чакала той да се появи и да й покаже какво й е липсвало, да отключи силните чувства, които са спали дълбоко в нея.

Когато мускулестият му крак се плъзна между нейните, Кайро усети как през нея премина вълна на удоволствие. Когато устните му се наклониха над нейните, тя затвори очи и от ума й изчезна всичко, освен изгарящото я бушуващо желание. Усещаше присъствието му над себе си, до себе си. Устреми се към него и го дръпна още по-близо, с желание да утоли тази жажда, завладяла и най-скритите кътчета на съзнанието й.

Ръцете му леко я галеха и намираха всяко чувствително местенце по тялото й. Бавните му ласки бяха изненадващо нежни. Той правеше с нея най-чудни неща и тя усещаше, че е податлива като тесто под търсещите му ръце.

Когато леките му ласки преминаха през корема й към копринената кожа на бедрата й, Кайро шумно си пое въздух. Главата й забуча, разтрепери се. Боеше се от това, което предстоеше, и в същото време не беше по силите й да го спре, да му попречи да направи всичко онова, което той имаше намерение да направи с нея.

Пръстите му се плъзнаха по-навътре, като я дразнеха и възбуждаха, докато накрая тя би могла да се закълне, че са подпалили пожар в нея. Кайро беше удивена от пулсиращите желания, които бяха завладели всяка фибра на тялото й. Всяко опитно докосване на ръцете му усилваше многократно неутолимите й желания. И ако интимните му ласки не можеха да я накарат да забрави себе си, то това правеха устните му, които преминаваха над твърдите зърна на гърдите й, като я оставяха да тръпне от сладко, влудяващо мъчение.

— Лотън! — прошепнатото му име се отрони безпомощно от устните й. Неопитното й тяло се изви към неговото, търсейки избавление от мъчителното усещане, че той е едновременно толкова близо и толкова отчайващо далече.

Той изпита огромно удовлетворение от съзнанието, че е накарал тази горда красавица да го иска толкова силно, колкото я желаеше той. Никога преди той не е бил толкова търпелив и нежен с жена. И за него беше изключително важно, че тя беше изпълнена с не по-малко желание да удовлетвори тяхната огромна нужда.

Кайро се хвана отчаяно за него. Остра пронизваща болка я накара неволно да се дръпне. Паника проникна в замъгления свят на удоволствието, като я накара да го бутне настрани. Очите й се отвориха и видяха Лотън, който я гледаше със смесица от желание и изненада.

Той леко се отдръпна от тялото й. После с търпелива нежност отново се приближи към нея, като шепнеше окуражителни думи и й обещаваше удоволствие, което ще накара да отмине първоначалната болка.

Кайро усещаше, че тялото й се топи в неговото. Хипнотизирана от успокоителните му думи и възбуждащите ласки; тя се предаде на топлата възторжена вълна, която я заля. И ето че изведнъж вече не усещаше болка, само диво, непреодолимо желание, което завладя ума и тялото й. Тя се движеше с неговия ритъм, усещанията й се надигаха като вълна, докато тя започна да се бои, че ще я взривят. В ръцете му Кайро се беше превърнала в неудържимо същество, което се извиваше нетърпеливо, за да изпълни повелите на страстта. Устремила се беше да достигне някакво чудесно и загадъчно чувство, което не можеше да разбере.

И ето я вече там, отвъд луната, пропадаше през времето и пространството. Бяха я обладали най-изключителните усещания, които можеше да си представи. Те разтърсиха цялата й душа и откъснаха от устните й вик на недоверие. Останала без дъх, тя се държеше здраво за Лотън, защото се страхуваше да пусне единственото си спасение в бързо въртящата се вселена на непознати преди усещания.

Когато тялото на Лотън се изви и разтресе над нейното, Кайро изпита странно завършено чувство на удовлетворение. Цяла вечност й трябваше, за да се върне обратно към действителността. Но тя не се боеше да остане завинаги в това странно измерение на времето. Тя беше открила блаженството в малкото пространство между ръцете на Лотън. И ако това не беше самият рай, Кайро беше сигурна, че е едно невероятно, подобно на рая, място.

Все още слаб от опустошителните удоволствия, които бяха сковали ума и тялото му, Лотън с мъка се надигна и се подпря на ръце. Погледът му се спря върху лицето на Кайро, а после се плъзна по сребристорусите коси, разпилени около нея. Тя беше отговорила на всичките му очаквания и му беше дала още толкова много, помисли си той изтощено.

Кайро Кълхуун определено не беше любовница на бандата на Гардинерови. Той знаеше, че е първият мъж на тази ангелска магьосница, и това му носеше неимоверно задоволство. Насладата, която бяха споделили един с друг под морето от звезди, беше несравнима. Удоволствието, което беше изпитвал с други жени, не можеше и да наподоби начина, по който се чувстваше, когато правеше любов с тази омайница. Дори и в своята невинност, тя го беше научила на някои неща за желанието, които той не знаеше преди. А той бе мислил, че знае всичко! Тя го остави да се бори с неясни усещания, които наистина го учудваха.

Разсеяно, Лотън прокара пръсти през копринените кичури, които блестяха като лунни лъчи. За пръв път в бурните си отношения с Кайро той не беше настроен войнствено, не я подозираше и не беше готов да се защитава. Не го беше грижа, че тя знае какво удоволствие му доставя да я люби и че е горд от това да е първият мъж, който й е показал магията на страстта.

Кайро го беше принудила да преосмисли някои от циничните си мнения за жените. Тя беше запратила дълго изповядваните от него теории в Космоса, беше му дала нов поглед върху живота.

Кайро се усмихна, докато пръстът й проследяваше тънките бръчици, които излизаха ветрилообразно от ъгълчетата на прекрасните му сребърни очи, обградени от гъсти черни ресници. Дори и сега, след тяхната любов, Кайро не беше сигурна на какво се дължеше рязката промяна в отношенията им. Това напълно я объркваше!

Тя гледаше как ръката й се плъзга по мощното му рамо и обхваща неговата мъжка гръд, възхищаваше я усещането на твърда плът под търсещата й ръка. Тази вечер Кайро беше срещнала един мъж, много по-различен от този, когото тя си мислеше, че познава. Лотън не беше взел от нея, той щедро беше раздал себе си. Беше показал нежност и чувствителност, които я бяха пленили и накарали безпомощно да откликне на умелото му докосване.

Онази нощ в нейната хотелска стая беше само намек за бурните чувства, които те пораждаха един у друг. Сякаш огнената искра преобразяваше Лотън от циничен и суров пистолеро в нежен, чувствителен любовник. Същата загадъчна искра беше преобразила Кайро и от сдържана дама тя се беше превърнала в отзивчива развратница!

Макар Лотън да умееше дълбоко да я засяга с острия си език и да уязвява гордостта й с проницателните си и язвителни забележки, той можеше също така напълно да сломи отбраната й с любовното си докосване. В мига, в който опитните му ръце я докоснеха, тя започваше да се топи като сняг на слънце. Тя и Лотън насаме не бяха същите. Кайро не можеше да реши коя от двете личности е нейната истинска същност, и кой от двамата мъже е истинският Лотън Стоун.

Кайро все още не беше сигурна дали Лотън някога ще допусне някоя жена достатъчно близо до себе си, за да го опознае и разбере истински. Той изглеждаше твърдо решен да я остави да гадае и да се чуди какви мисли се въртят в главата му. Лотън беше една объркваща загадка — суров, но и нежен, буен и властен, но понякога невероятно отзивчив към нейните желания. Дали насаме с нея беше такъв заради нейното влияние? Когато беше в обятията му, беше ли тя такава, каквато той я желаеше?

Кайро наистина се учудваше, че Лотън й беше позволил да види тази страна на неговата личност… Или пък може би това беше само хитър маскарад? Може би това беше просто едно измамно преобразяване, което имаше за цел единствено да огъне съпротивата й, за да може той да задоволи мъжкото си желание? Беше ли възможно Лотън наистина да има едно по-особено отношение към нея, което от своя страна да вади на бял свят чувства, скрити дълбоко в душата му?

Да можеше само да знае със сигурност дали този интригуващ мъж не си играе с нея! И как й се искаше да може да обясни защо тя му отвръщаше по един толкова особен и завладяващ начин! Беше ли тази страстна интерлюдия начало на нещо вълшебно между тях, или беше просто задоволяване на биологическите потребности? Беше толкова объркана. Понякога той беше толкова близо до нея, че сякаш душите им се сливаха, а друг път все едно ги делеше цяла вселена!

— Мислех, че не ти харесвам особено — тихо промърмори тя. — Сега не съм сигурна какво да мисля.

Той избухна в смях.

— Изглежда, си започнала да ми харесваш, малка пакостнице — призна Лотън, преди да залепи една целувка на устните й. — Или е така, или аз просто съм отказвал да призная, че през цялото това време си ме държала в плен на някаква магия.

— А и аз трябва да съм те харесвала повече, отколкото съм съзнавала. Или може би истината е, че съм се страхувала да призная колко много си ми харесвал.

Кайро се изчерви от собствената си изповед. Тя също не беше от хората, които раздаваха комплименти. Винаги е било трудно да се спечели вниманието и одобрението й, също както и тези на Лотън.

— Наистина ли, Кай? — той леко се намръщи. Колебливо погали с пръст бузата й. — Наистина ли ме харесваш, искам да кажа…?

Ръцете й се плъзнаха по здравите му рамене и отново привлякоха устните му към нейните. Учудваше я неговата нужда да му вдъхне увереност.

— Харесвам те, Лотън — прошепна тя до устните му. — Не съм и сънувала, че може да бъде така… с теб…

Лотън усети ново бодване на съмнението. За част от секундата той, без да иска, се опита да прочете нещо скрито между редовете на дрезгавото й признание, чудейки се какво точно иска да каже тя. Но усещането за гъвкавото й тяло под неговото временно задуши трепналото съмнение. Той не искаше да анализира това прелестно създание, искаше само да я люби, докато продължава този чуден миг.

Бавно действителността започна да прониква в замъгленото й съзнание.

— Вероятно после ще съжалявам за това и…

Ръката му се сви под брадичката й и я принуди да срещне с очи спокойния му поглед.

— Аз не изпитвам никакви съжаления, сладка магьоснице — заяви той дрезгаво. Свободната му ръка проследяваше нежните извивки на тялото й, като разпалваше отново огъня, който преди бе обхванал напълно и двамата. — Напротив, изпитвам един див копнеж да те любя отново и отново…

Лотън беше сигурен, че се е пристрастил към тази изкусителка. Само една целувка беше достатъчна да го накара да я желая до полуда. Една ласка и той започваше да гори като факел. За пореден път почувства как тялото му се устремява към нейното, като жадуваше тя да утоли бушуващите желания, които заплашваха да го лишат от разсъдък. Беше отдал част от себе си, когато за пръв път я люби. Още едно ъгълче от сърцето му се предаде, когато неопитните й ръце и устни се опитаха да запечатат вкуса и допира на тялото му.

Не го беше грижа, че Такър и Уди вероятно се чудят защо Кайро се къпе толкова дълго. Ще търпи насмешките и смеха им, защото е сигурен, че и двамата му приятели биха дали всичко, за да бъдат на неговото място. Но само той бе обладал чувственото й тяло и сега тя му принадлежеше. Лотън никога преди не беше чувствал, че нещо или някой наистина му принадлежи. Съзнанието, че той е научил Кайро какво е страст, го караше да изпитва непозната допреди нужда да защити и запази тази пленителна самодива, която беше станала жена в прегръдките му.

Мисълта, че друг мъж може да открие всичките качества на Кайро, го притесняваше. Лотън никога не е бил ревнив човек, но новият му собственически инстинкт го научи какво значи тази дума. Всъщност той научаваше много неща за себе си, които не му бяха известни, преди Кайро да се появи в живота му.

Това беше последната разумна мисъл, която се промъкна в ума му, преди страстта да го завладее отново и да го изпрати в един свят на чувствени удоволствия, където разумът нямаше никакво място.