Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (5)

Глава пета

Кайро беше прекарала достатъчно време във Форт Смит, за да събуди интереса на няколко ергени, които представляваха добра партия за женитба, както и на немалко женени мъже. Тя беше приела поканата на един многообещаващ млад правист, за когото съдията Паркър беше казал много добри думи. Беше се съгласила да излезе на разходка с Даниел Сайлър само за да се увери, че не всички мъже са толкова трудни за общуване и неприятни като Лотън Стоун.

От предишната сутрин, когато Лотън я бе целунал и тя беше изгубила и ума, и дума, Кайро неколкократно анализира неочакваната си реакция. Но както и да преобръщаше случката в ума си, не можеше да си обясни защо един мъж, който така я вбесяваше, може също и да разпали такива огнени усещания у нея. Лотън Стоун беше една загадка. Той се държеше така, сякаш изпитваше не по-малка неприязън към нея, отколкото тя го презираше, но начинът, по който я целуна, издаваше вътрешен огън и остър глад, които напълно бяха разрушили вътрешното й равновесие. Но много по-страшен беше огънят, който се беше разгорял у нея. Само с една целувка Лотън беше накарал Кайро да изпита огнени чувства, които не познаваше до този момент.

— Не ти ли харесва яденето? — попита Даниел своята пленителна позната.

Кайро изведнъж осъзна, че е толкова потънала в мисли, та гледа втренчено чинията си, сякаш са й сервирали риба отпреди три дни, и рязко вдигна глава.

— Яденето е добро — наблегна тя, като разсеяно си играеше със сребърната вилица. — Просто имам много грижи.

Даниел се усмихна съчувствено.

— Разбирам, мила моя. — Внимателният му поглед обгърна прелестната жена, облечена този път в бордо. — Сигурен съм, че ще изпиташ облекчение, щом пристигнеш в Оклахома. — Той се пресегна през масата и я потупа по ръката. — А ако делото на баща ти бъде представено пред съда, трябва само да ми изпратиш една телеграма и аз ще пристигна, за да пледирам от негово име.

Докато Даниел утешаваше Кайро, Лотън се въртеше на стола си в ъгъла. Той се чудеше защо гледката на дръзката кокетка и нейния влюбен до уши кавалер непрекъснато привличаше вниманието му и го дразнеше.

Лотън беше влязъл в заведението да хапне, докато Кайро замислено гледаше в чинията си. Казваше си, че не го е грижа, че тя вече си е намерила някакъв надут правист да я ухажва… докато отново не се събудиха мрачните му предположения за нейната самоличност. Той стигна до извода, че Кайро си осигурява тила, в случай че някога я докарат обратно във Форт Смит с обвинение, че е замисляла убийство — това на Лотън.

Снежната птица беше умна. Ако някога застане пред съда, нейните омагьосани обожатели първи ще се втурнат, за да я защитят. Кайро печелеше приятели навсякъде, където беше нужно, преди да извърши опита си за убийство. Първо с няколко трепвания на големите си зелени очи си беше спечелила подкрепата на съдията Паркър. Сега прилагаше женските си уловки върху Даниел Сайлър.

Отклони се от мрачните си мисли, когато чиновникът от хотела се втурна в ресторанта и предаде на Кайро някакво съобщение. Лотън се намръщи. Вероятно това беше бележка от Гардинерови, които се чудеха колко време трябва да мине още, преди Снежната птица да примами своята жертва, реши Лотън.

Когато Кайро енергично пристигна в дома му тази сутрин, Лотън я беше осведомил откровено, че този ден няма да ходи никъде и че може да дойде пак на следващия. Лотън не беше посмял да я покани да влезе от страх, че няма да се удържи да не я вземе отново в прегръдките си и отново да подложи на мъчения ума и тялото си.

Мислите му се разбягаха във всички посоки, когато забеляза как Кайро се извини и остави Даниел да довърши вечерята си сам. Лотън незабелязано я проследи надолу по улицата. Той очакваше някой подозрителен тип да дръпне Кайро в една от тъмните улички, за да си кажат няколко думи насаме, но това не се случи. Кайро забързано се върна в хотела и изчезна вътре без произшествия.

Подозрителен по природа и внимателен по навик, Лотън я следваше като сянка. Невярващо поклати глава, когато осъзна колко мнителен е станал. Беше толкова предпазлив по отношение на прелестната фея, че се хващаше за всяко нейно действие и всяка забележка.

За бога, ще се чувства като пълен идиот, ако някога разбере, че тя всъщност не е замесена в никакъв пъклен план за неговото убийство.

— Невинна е — увери себе си Лотън, докато крачеше през фоайето на хотела.

Не, виновна е като първородния грях — предупреждаваше един циничен глас.

След като разпита чиновника в хотела, Лотън взе стълбите по две наведнъж, за да стигне до стаята на Кайро. За всеки случай ще разбере какво има в тази тайнствена бележка, която накара Кайро да изостави своя сътрапезник на вечеря. С надеждата да я завари неподготвена, Лотън нахлу в стаята.

Кайро се извъртя и видя, че Лотън Стоун е запълнил рамката на вратата й. Като се хвана за сърцето, тя се опря на леглото и се опита да дойде на себе си.

— По дяволите, господин Стоун, съкратихте ми живота с десет години от страх — скара му се тя. — Можеше да бъдете достатъчно внимателен да почукате, вместо да ме плашите до смърт!

— Защо да си правя труда да чукам? — възрази Лотън.

Внимателният му поглед обиколи скромно обзаведената стая. Какво беше очаквал да намери? Бандата на Гардинерови, скрита под леглото й? Няколко заредени пушки под възглавницата й?

— Така би било по-учтиво — отвърна му рязко тя. — Очевидно вежливостта и учтивите обноски са неща, които не са ви познати.

— Ти не си направи труда да чакаш покана, преди да нахлуеш в моята къща — парира я той, а сивите му очи се бяха приковали в букета, който украсяваше нощното шкафче. — Тия кой ги изпрати?

Кайро вирна брадичка, а в очите й заблестя предизвикателство. Защо само видът на този мъж караше през нея да протича цял поток от усещания? И защо я обстрелваше с въпроси? Той притежаваше вбесяващата способност за миг да я накара да заеме отбранителна позиция. И въпреки това в същото време я измъчваше съзнанието за присъствието на самия мъж. Това си беше направо страшно!

Без рошавата брада и мустаците личеше суровата красота на Лотън. Откакто го бе видяла за последен път, той беше отрязал гривата от чорлава, черна като непрогледна нощ коса. Беше облечен с черен редингот, жилетка и черни панталони, които подчертаваха достойнствата на стройното му, силно тяло. Самият му ръст и размери изпълваха цялата й стая и Кайро проклинаше тръпките, които присъствието му пораждаше у нея.

— Не ме карай да повтарям, Клеопатра — усмихна се Лотън, като наблюдаваше как зелените й очи неприкрито го оглеждат от глава до пети. — Обикновено не смятам, че жените имат много здрав разум. Ти обаче си изключение.

Той прикова очи в нея.

— И така, попитах те кой е изпратил цветята. Не се преструвай, че си толкова глупава, та трябва да говоря бавно и да повтарям въпроса си три пъти.

Това я накара веднага да се отърси от унеса си. Кайро го изгледа свирепо. В изблик на бунтовен дух, тя отметна глава и изпъна рамене.

— Моите цветя изобщо не те засягат — изфуча тя. — Сега бъди така добър да се сбогуваш. Без съмнение можеш да се позабавляваш, като намериш да арестуваш или да застреляш някого навън. Това е в края на краищата, което легендарният Лотън Стоун умее най-добре, нали?

Защо тя споменава умението му да унищожава закоравели престъпници? Нейната забележка още веднъж накара съмнението да изпълни ума му. Може би тя говори за преждевременната смърт на Били Гардинер?

С широки, решителни крачки Лотън прекоси стаята, за да вземе бележката, която стоеше до вазата. След като разбра намеренията му, Кайро се стрелна пред него, сграбчи листчето и го накъса на парченца, просто за да го подразни.

Това засили подозренията на Лотън към нея. Тя беше Снежната птица и посланието беше изпратено от прочутите й приятели. Сега той беше сигурен в това.

Като изръмжа гневно, Лотън сви пръсти около ръката й и рязко я дръпна към себе си, така че да я гледа съвсем отблизо.

— Кой ти изпрати цветята и картичката? — поиска да узнае той още на секундата.

Какъв странен човек е той, помисли си Кайро, докато се извиваше, за да се освободи. Той си мисли, че работата на всеки човек е и негова работа. Защо прави от букета й такъв въпрос?

— Махни се от стаята ми, преди да съм извикала…

Без усилие той я заклещи между мускулестите си ръце.

— Преди да си извикала представителите на закона? — довърши той вместо нея. — Изглежда, забравяш, малко дяволче, че аз съм представителят на закона.

— Един негов изопачен вариант, без съмнение — отвърна Кайро.

Допирът на мускулестото му тяло до нейното отключи цяла верига от усещания. Кайро се закова на място. Големите й очи се впериха в блестящите му сребристи зеници. Неочаквано устата й пресъхна, а сърцето затуптя в гърдите й.

Лотън впери поглед в пленителното й лице, объркан от непреодолимото желание, което пулсираше във вените му. Ето го тук, броди из дългите тунели на подозрението и мисли най-лошото за тази лудетина. И въпреки това в мига, когато почувства прелестното й тяло долепено до неговото, мъжките му желания объркаха всичките мисли в главата му.

Сигнали за тревога проблясваха в ума му. Интуицията го предупреждаваше, че тази жена притежава фатален чар, който би могъл да доведе до гибелта му. Но въпреки преследващите го демони на съмнението, той я искаше така, както никога не бе искал друга през всичките си трийсет и една години.

Изведнъж на Лотън му стана все едно дали Гардинерови са изпратили съобщение на Снежната птица. Съзнаваше само, че все още усеща на устните си вкуса от целувката на тази опърничава жена. Беше се пристрастил към нея, беше се пристрастил към познатото усещане на сладкото й тяло, долепено плътно до неговото.

— Всичко да върви по дяволите — промърмори Лотън, когато усети как невидимото привличане го придърпва, както магнит метала. Всичко в него жадуваше за тази самодива, а да я целува беше единственият начин да прогони мъчителния глад.

Кайро не беше от жените, които имат обичая да припадат, но се опасяваше, че може да направи точно това, когато неговите чувствени устни се прилепиха властно до нейните. Искри прескочиха от неговото мъжко тяло към нейното и мигновено запалиха огън. И този път Кайро разбра, че отвръща на целувката му, без да разбира обзелото я ненаситно желание. Всяка мисъл изчезна от замаяната й глава, когато целувката му стана още по-дълбока и спря напълно дъха й.

Кайро бе обхваната от порив да опознае твърдата като камък гръд, която досега бе милвала само с очи. Ръката й дръзко се плъзна по ризата му и се пъхна под плата. Пръстите й се вплетоха в къдравата растителност, която покриваше гърдите му. Тя усети забързания ритъм на сърцето му, за което предполагаше, че е направено от гранит, но за нейна изненада биеше не по-малко лудо от нейното.

Смелото й разследване подтикна Лотън на свой ред да предприеме някои действия. Любознателната му ръка проследи извивката на деколтето й, като се възхищаваше на съвършената й кожа. Допира до нея приличаше на допир до скъп атлаз — мек и съблазнителен — и той жадуваше за още.

С повече нежност, отколкото смяташе, че притежава, Лотън обхвана с ръце стегнатите й гърди и погали настръхналите им връхчета. Устните му последваха ръцете, като опитаха на вкус копринената й кожа и го подлудиха от желание.

Бързото поемане на дъх от страна на Кайро го обърка. Сякаш тя никога преди не се е осмелявала на такива близости. Лотън беше сигурен, че тази кокетка е била много по-близка с други мъже — с цялата банда на Гардинерови, подозираше той. И все пак съзнанието, че е била в прегръдките на друг, не му пречеше да я иска възможно най-силно. Тя беше упражнила вълшебната си власт и той беше безнадеждно омагьосан.

Кайро би могла да се закълне, че целият свят се е изплъзнал изпод краката й, но разбра, че се е изплъзнал само подът. Някак си се бяха озовали проснати на леглото и краката й висяха във въздуха. Ръцете и устните на Лотън се плъзгаха по треперещата й снага, оставяйки огнена следа по гърдите и корема й. Тя се извиваше към лакомата му уста, жадуваше за ласките и целувките му и искаше нещо, без да разбира съвсем какво е то.

Връхчетата на пръстите й проследиха очертанията на издутите мускули на гърдите и раменете му, преди да се плъзнат надолу към плоския му корем. Лотън изстена от удоволствие и това я окуражи да продължи сладострастното си проучване, което не можеше да спре и поради собственото си диво желание. Ръката й смело се плъзна по колана на панталоните му, преди да се пъхне вътре, за да се запознае със стегнатите му бедра.

Огромни желания се зараждаха у Лотън, като побеждаваха разума и освобождаваха пламенни пориви, които заплашваха да го погълнат. Той негодуваше срещу дрехите, които ги разделяха, негодуваше срещу страшния неконтролируем глад, който пулсираше в мозъка и слабините му. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за облекчаването на силната болка.

Докато устните му смучеха пулсиращите зърна на гърдите й, свободната му ръка обгърна бедрата й и се пъхна под вдигнатия нагоре край на полата й. Той изстена отново, когато пръстите му възбуждащо докоснаха копринената кожа на бедрата й.

Боже, тази загадъчна вълшебница беше прекрасна — всеки съвършено оформен сантиметър от нея. Допирът до нея го подлудяваше. Да я люби би било върховното удоволствие.

Кайро беше сигурна, че вече трябва да се е размекнала напълно. В тялото й горяха толкова много неутолими желания, че не би могла да ги изброи. Съзнанието й нашепваше да го накара да спре това, което прави, но пробудените женски нужди молеха за това, което предлагаше той. Тя се бе оставила опияняващото удоволствие от неговото докосване да я увлече до такава степен, че не можеше да мисли за друго, освен да опознае този нов, съблазнителен свят на екстаз.

— Боже, как ме изкушаваш, Кайро — каза дрезгаво Лотън. Тялото му инстинктивно се устреми към нейното, като спря точно върху нея, въпреки че неговите панталони и нейните фусти образуваха преграда, която ги разделяше.

Звукът на името й, произнесено от неговата уста, я погуби. Преди той никога не бе произнасял истинското й име. Ласкавата дрезгавост в гласа близо до ухото й беше сама по себе си удоволствие, макар и недостатъчно, за да удовлетвори нуждите й, които ставаха все по-силни с всеки изминал миг.

Беше глупаво, напълно неразумно и съвсем нелогично, тя знаеше, но Кайро имаше нужда да изучи загадъчните размери на желанието с този мъж. Защо? Кайро се боеше да отговори на този объркващ въпрос, защото се страхуваше от онова, което би могла да научи. Беше грешно и срамно, но обожаваше усещането за обгърналите я ръце на Лотън, властния натиск на чувствените му устни върху кожата й.

Тропането на вратата разби тишината така, както камък разбива стъкло. Лотън отскочи настрани, автоматично хвана пистолета, който криеше в десния джоб на дрехата си.

Кайро премигна при свидетелството за бързите като светкавица реакции на Лотън и при неочакваното появяване на оръжието, което се прицели смъртоносно във вратата. Този мъж толкова дълго бе живял на ръба, че за него трябва да е станало навик да вади оръжието и да го насочва. В действие влизаше инстинктът му за оцеляване, а той очевидно носеше със себе си оръжия, достатъчни за цяла армия!

Кайро бе усетила пистолета в джоба му, когато бе легнал върху нея. Беше докоснала и другия, прикрепен отляво, под мишницата му. Не можеше да не се запита къде ли още крие оръжия, когато не носи кобурите, в които стояха двата револвера „Пийсмейкър“ с дръжки от слонова кост.

— Кайро? Всичко наред ли е? — извика Даниел Сайлър от салона.

Не, не всичко беше наред! Тя си беше загубила ума. Коя жена с разум ще се остави да я прелъсти мъж, който очевидно не уважава жените като цяло и по-специално нея? Той беше показал напълно ясно, че изпитва неприязън към нея, всеки път, когато й казваше нещо. Той гледаше на нея само като на физическо изкушение, което възбужда мъжкия му нагон. Без съмнение Лотън Коравосърдечния се бунтува срещу нейното привличане.

— Добре съм, Даниел — изчурулика Кайро с глас една октава по-висок от обичайното.

— Страхувах се, че съобщението, което получи може да те е разстроило.

Последва малка пауза.

— Може ли да вляза?

Никак няма да е зле някой да влезе! — помисли си Кайро, докато скачаше на крака, за да оправи измачканата си рокля и разрошената си коса. Ако някой не ги прекъсне, тя вероятно пак ще се окаже легнала по гръб и ще прави същите срамни неща, които правеше преди почукването на вратата да й върне съзнанието.

— Отпрати го — подтикна я Лотън, докато връщаше пистолета на мястото му.

— Заповядай — извика Кайро, като демонстративно пренебрегна желанието на Лотън.

Даниел се закова на място, когато осъзна, че Кайро не е сама. Погледът на широко отворените му очи подскочи към прелестната блондинка, подпряна на скрина, а след това спря на Лотън, който се беше излегнал нехайно на леглото.

— Господин Стоун дойде, за да обсъдим подробностите около пътуването ни — обясни Кайро забързано, без да погледне изобщо към Лотън.

Даниел се усмихна на Лотън.

— Радвам се, че тъкмо вие ще съпроводите Кайро до Оклахома — отбеляза той. — Знам, че тя ще бъде в добри ръце.

Думите му накараха Кайро да се намръщи. Очевидно Даниел не знаеше точно колко добри са ръцете на Лотън!

„Но ще бъда ли аз в добри ръце? Ето къде е въпросът“, помисли си Лотън.

— Ще спя по-добре като знам, че Кайро е в безопасност — добави Даниел.

На него му бе известна репутацията на Лотън като човек, който предпочита да стои настрани от жените, радваше се, че той, а не Удуърд Хол придружава Кайро при пътуването й на запад.

„В безопасност? В БЕЗОПАСНОСТ?“ — Кайро за малко не се задави. Тя и Лотън все още не бяха напуснали града, а тя бе стигнала опасно близко до вземането на най-интимното и съдбовно решение. Тя потръпна при мисълта да прекара още време с него. Не беше сигурна нито в себе си, нито в него.

— Ако вие и Лотън вече сте уговорили всички подробности, бих искал да те придружа до театъра — отбеляза Даниел, след като си погледна часовника. — Представлението ще започне след половин час.

Кайро го дари с една от най-пленителните си усмивки.

— Ще се срещнем във фоайето след пет минути.

След като Даниел си тръгна, Кайро се обърна, за да погледне в лицето мъжа, който все още лежеше на леглото й, като че там му беше мястото.

— Започнах да изпитвам известно колебание по въпроса за съвместното ни пътуване — каза тя, като неловко си играеше с гънките на роклята си. — Не мисля, че мога да извърша това.

Лотън се намръщи с бдителна тревога. Да извърши кое? — запита се той. — Неговото убийство?

— Какво има, Клеопатра? Да не би толкова да се привърза към мен, че вече съжаляваш за намеренията си?

Лицето на Кайро се покри с червенина от гняв.

— Да съм се привързала към теб? По-скоро бих се привързала към някоя гърмяща змия, господин Стоун.

Лотън си казваше, че тя не е Снежната птица, но си вярваше само отчасти. По дяволите, беше така объркан, че не знаеше на какво да вярва. Непрекъснато се колебаеше между вината и невинността й, като махало на часовник. Негодуващ от неспособността си да вземе категорично решение, Лотън пъргаво се изправи.

— Ще съм готов да тръгна сутринта. Ако все още имаш намерение да пътуваш, бъди в къщата ми в десет часа.

Той нахлупи шапката върху гарвановочерната си глава и закрачи наперено към вратата. Нямаше ни най-малка представа къде, по дяволите, отива. Знаеше само, че трябва да се отдалечи на известно разстояние от това пленително същество. Ненавиждаше неблагоразумната си слабост към нея.

Когато вратата се затвори с щракане, Кайро седна с облекчение. Тя напълно се срамуваше от себе си. Беше се държала като развратница и което беше по-лошо, Лотън смяташе, че тя изпитва някакви чувства към него.

Е, няма такова нещо — каза си Кайро гневно. Може да има изключителна физическа реакция към този мъж, но няма да позволи това да я погуби. Тя трябваше да мисли за своя кръстоносен поход и това беше много по-важно от чувствата й към този дявол с коса, тъмна като среднощния мрак, и с блестящи сребристи очи!

Кайро се отправи към вратата. Тя ще отиде с Даниел Сайлър да се наслади на театралното представление, дори ако това бъде краят й. И няма да прави никакви сравнения между дружелюбния адвокат и Лотън Стоун. Погледът й се устреми над рамото й към букета от нежни цветя на нощното шкафче. За нищо на света не можеше да си представи защо тези цветя до такава степен бяха събудили интереса на Лотън Стоун, че се опитваше да прочете бележката й без нейно разрешение. Дяволита усмивка се появи на устните й, докато оглеждаше цветята и обмисляше една идея. Ако тези рози толкова много дразнят Лотън, тя ще се погрижи той да ги вижда много често. Пада му се, като се държи така странно!