Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (28)

Епилог

Територия Оклахома, април 1892

Такър Макгайър спря коня си на възвишението, от което можеше да се види ширналото се ранчо, известно някога като Канейдиън Стейшън. Напушваше го смях всеки път, когато видеше знака, който приветстваше пътниците, минаващи оттук. Знакът, който някога сочеше град Канейдиън Стейшън, сега известяваше, че това панорамно ранчо се казва:

Кайро, Оклахома — най-близкото място до рая, преди да се стигне до небето

— Всеки път, когато минаваме оттук, ранчото изглежда все по-добре и по-добре — отбеляза Уди. Погледът му обхвана преустроения хотел, конюшнята и другите постройки, които бяха прясно белосани и подслоняваха все повече добитък.

Ал Фонтейн въздъхна с възхищение пред гледката. Макар благодарение на Уди и Тък да беше усвоил работата на шериф, трябва да се признае, че с радост би си разменил мястото с Лотън Стоун. Бившият шериф беше станал многоуважаван гражданин на тази част на страната. Беше продавал добитък на армейските подразделения и индианските агенции, а също и на изпълнените с надежда търсачи на земя, които на 19 април се готвеха да нахлуят към земите, които преди принадлежаха на племената чийени и арапахо в Западна Оклахома.

На двайсет и втори септември 1891 година освободените земи, принадлежали по-рано на племената айова, соук и фокс, и шоуни-потауатоми, бяха открити за белите заселници. Според различните доклади двайсет хиляди души се бяха втурнали към седемте хиляди участъци от по половин квадратен километър. Цената на конете се беше покачила до небето. Преди да започне треската за земя през 1892, Лотън беше доставил голям брой коне и друг добитък на бъдещите заселници и беше направил добра печалба за последните две години.

— Лотън очевидно си е извоювал добро място и име в Оклахома — отбеляза Ал.

Преди Такър да успее да отвърне нещо, от отворените прозорци на преустроения хотел до тях достигнаха странни звуци.

— Какво, по дяволите, е това? — дразнещият шум накара Такър да потръпне.

Уди смушка коня си и отмина знака, който ги приветстваше с „добре дошли“ в Кайро, Оклахома.

— Господи боже, струва ми се, че Лотън учи близнаците да пеят — изстена той. — А аз си мислех, че вече съм чул за последен път припева на „Отивам при моята Лу“.

— Боже, трио! — измърмори удивен Такър.

Ал въздъхна тежко.

— Лотън Стоун може да прави много неща извънредно добре, но изобщо не може да пее. Изглежда двамата му сина продължават семейната традиция.

Когато тримата мъже се приближиха към къщата, те забелязаха, че помощниците във фермата затискат с ръце ушите си, за да намерят някакво облекчение. Но нищо не можеше да помогне. За фалшивото хорово пеене едно нещо можеше да се каже със сигурност — то беше силно! Дори и мелезът, който се беше привързал към Лотън толкова много, още откакто го беше близнал за пръв път, виеше срещу дразнещата врява.

— Лоу! Имаш гости! — извика Такър силно, за да се пребори с оглушителните звуци.

Тропане на крака предизвести появяването на Лотън, обграден от две миниатюрни копия на баща си. На две години Райлън и Дерик Стоун бяха, ако се изключат яркозелените им очи, досущ като великана, който изпълваше цялата врата.

— Чичо Тък! Чичо Уди! Чичо Ад! — извикаха близнаците и се втурнаха напред да посрещнат гостите.

— Тъкмо учех момчетата да пеят — обяви Лотън, докато слизаше по стълбите.

— Чухме, чухме — изпъшка Такър. Той скочи от коня и грабна едно от буйните близначета.

— Тия уроци определено са шумна работа — засмя се Уди, грабна другото момче на ръце и започна да го гъделичка, докато то не започна да се смее и да вика „чичо“. После се огледа с любопитство наоколо.

— Къде е Кай? Мислех си, че тя ще ти забрани да даваш на момчетата уроци по пеене.

Лотън, който връзваше конете, се усмихна.

— Кай вече не се оплаква от моето пеене. Всъщност тя рядко се оплаква от нещо, което аз съм направил.

— Въртиш я около малкия си пръст, а? — гласът на Такър издаваше, че според него нещата стоят точно по обратния начин.

Когато Кайро се показа от предната врата, той въздъхна с възхищение. Красотата й винаги е била впечатляваща с нейната лъскава грива от сребърно руса коса, с живите й зелени очи и стройната й фигура. Но сега тя беше направо ослепителна! Слънцето се отразяваше в меките като коприна къдрици, а вятърът си играеше с дългата й до кръста коса. През последните три години женствеността й беше разцъфнала. Въпреки че непрекъснато пътуваше, Такър никога не беше срещал друга жена, която да може да се сравни с изключителната красота и дух на Кайро. „Тя е точно като съпруга си“, помисли си той.

В мига, в който Кайро се появи, за да приветства неочакваните гости, погледът на Лотън се устреми към пленителната му жена. В същия миг Такър разбра, че всъщност той се върти около малкия пръст на Кайро. На лицето на Лотън бяха изписани толкова любов и гордост, че на гърлото на Такър застана бучка.

Когато Кайро ги покани да влязат вътре, Такър изостана с Лотън. Закачлива усмивка се появи на устните му:

— Признай си, Лотън. Съвсем си под чехъл.

В отговор на закачката Лотън само вдигна рамене.

— Толкова дяволски щастлив съм, Тък, че твоите шеги дори не ме ядосват. През цялото време ми идва да пея от щастие.

— Не се поддавай на изкушението — посъветва го Такър. — Всичките ти помощници ще напуснат и ще се наложи сам да се оправяш с фермата.

Лотън се засмя и влезе в къщата след Такър. Докато Кайро и прислужничката слагаха масата, Лотън разпита своите бивши партньори за работата им. Такър, Уди и Ал наскоро бяха станали шерифи в Оклахома, защото районът, който се намираше под юрисдикцията на съдията Паркър, беше разделен между новите райони на разширяващата се територия. Беззаконието, което цареше в отдалечените краища на района, се беше превърнало в грижа на тримата опитни шерифи.

Макар Такър, Уди и Ал да разказваха за своите подвизи в Ничията земя, която сега се намираше под юрисдикцията на територията Оклахома, Лотън не изпита никакво желание да се присъедини отново към редиците на шерифите. Знаеше точно какво иска да прави — да даде на синовете си детството, което сам никога не бе имал. Никога не беше вярвал, че е възможно човек да изпитва такова доволство. Кайро беше обогатила толкова живота му, че той беше изцяло изпълнен.

Безпокойство завладя Кайро, докато гледаше как Лотън се смее на една от многото смешни случки по време на техните пътешествия, която разказваше Такър. Когато Уди спомена някои техни общи познати, Лотън се вслуша съсредоточено. А когато Ал съобщи, че в района е останало едно свободно място, Кайро потръпна. Не можеше да не се пита дали Лотън не жадува за приключенията с бившите си партньори. Тя се чувстваше виновна, че го е ограничила във фермата.

Докато четиримата мъже си приказваха, Кайро вдигна масата и излезе през задната врата. Импулсивно се отправи към онази част на реката, където брегът представляваше пясъчна ивица и която Лотън беше отбелязал като място, безопасно за къпане и разходки. Като подви полата си нагоре и закачи долния край за колана, Кайро нагази по пясъчното дъно на реката, която тук беше съвсем плитка.

Въздъхна, докато продължаваше да се бори с мислите си. Всеки път, когато шерифите наминаваха или оставаха за един-два дни, Кайро изживяваше страшни терзания. Знаеше, че Лотън трябва само да каже, че е готов да се върне, и на гърдите му ще закачат старата значка. Откакто се беше оттеглил, бяха минали почти три години. Дали този негов нов живот го удовлетворяваше? Може би беше започнал да променя решението си, но отказва да й го признае заради обещанията, които направи онази нощ, когато й предложи да се оженят?

— Нещо тревожи ли те, Кай.

Кайро вдигна стреснато глава и видя на брега да стои Лотън, със скръстени на гърдите ръце и леко разтворени крака.

— Не — излъга тя, усмихвайки се весело. — Помислих, че ще искаш да останеш насаме с приятелите си.

Настана мълчание и Кайро погледна настрани.

— Такър ме покани да се присъединя пак към тях и да патрулираме земите, които ще бъдат открити за заселниците — каза тихо Лотън.

— Мислех си, че това може да стане.

Кайро се стегна, за да посрещне разочарованието. Като хапеше треперещите си устни, тя вдигна очи и срещна погледа му.

— А ти?

— Какво аз?

Кайро го изгледа гневно, без да може да сдържа повече засилващата се загриженост и отчаяние.

— Знаеш много добре какво! — извика тя, като тропна с крак и разпръска водата около себе си.

Тъмните му вежди се повдигнаха насмешливо.

— Дали не се появява отново онзи легендарен темперамент на всички Кълхуун? — той цъкна неодобрително с език. — Мислех, че отдавна сме отминали този етап, скъпа.

— Дявол го взел! Отговори ми! — настоя нетърпеливо Кайро, като се втурна през водата, за да се изправи лице в лице с него. — Отиваш ли с тях, или не?

— И да те оставя на всеки търговец на коне, фермер или войник с буйна кръв, който реши да намине под предлог, че купува добитъка ни, а аз знам, че ще иска само да провери дали съм наоколо, та да те отмъкне? — Лотън изсумтя. — През цялото време ще се чудя, дали като се върна, ще те заваря още тук.

Все още не беше отговорил на въпроса й достатъчно ясно.

— Знаеш, че мога да се грижа за себе си — напомни му Кайро. — И така, отиваш ли, или не?

— Не.

Прихвана я с ръка през кръста и я притисна към себе си. Усмихнатите му устни погалиха нейните.

— Помниш ли, като ти казах, че утре ще те обичам повече от днес?

Кайро кимна безмълвно, разсеяна от топлата вълна, която заля тялото й, когато Лотън я прегърна. Бяха минали три години, но тя все още беше така запленена от този енергичен мъж, че не можеше да мисли трезво, когато той я докосваше.

Лотън наклони главата й назад и я принуди да срещне нетрепващия му поглед.

— Нищо не се е променило, освен че чувствата ми стават по-силни и по-дълбоки с всяко „утре“, което изживяваме заедно.

Показалецът му проследи с възхищение чертите на лицето й.

— Ето къде е сърцето ми, Кай. Дните ми като шериф са приключили. Не съм живял истински, преди да те срещна, и не смятам да се отказвам от тебе, за да преследвам престъпници.

Без усилие той я вдигна на ръце и се отправи към пясъка. Многозначителното пламъче в очите му накара Кайро да погледне с безпокойство към къщата.

— Имаме гости и близнаците…

— Близнаците ги гледат техните любими чичовци — промърмори Лотън, като бързо съблече своите дрехи и тези на Кайро.

— Но…

Когато той я погали и я целуна, Кайро забрави какво беше искала да каже, но й хрумна една нова мисъл.

— Сигурен ли си, че не съжаляваш, че се ожени за мен? — попита тя, като обхвана с ръце хубавото му лице — Ако наистина искаш да тръгнеш със своите бивши партньори, кажи. Няма да ми хареса, но ще те разбера и няма да се опитам да те спра. Искам да си щастлив.

Обезкуражаваща усмивка се появи на устните му.

— Наистина ли?

Кайро не възрази, когато той я притисна на пясъка и се надвеси над нея.

— Наистина — прошепна тя, загледана в суровите му черти.

— Да те обичам ме прави неимоверно щастлив — прошепна той и ръцете му предприеха любовно пътешествие по тялото й. — Не бих могъл да те изоставя, дори и да исках. Ти имаш сърцето ми, душата ми и синовете ми. Ти си моят живот.

Облекчение и желание се отразяваха в светлите й зелени очи. Усмивка, чийто блясък съперничеше на слънцето, озари лицето й, когато тя приближи устните му към своите.

— Тогава трябва да си наистина щастлив мъж, господин Стоун, защото и на мен ми харесва да те обичам. Обичам да правя каквото си пожелая с теб… всеки път, когато имам тази възможност.

Лотън се изсмя сърдечно.

— А ти, госпожо Стоун, можеш да правиш с мен каквото си пожелаеш, когато си поискаш.

Докато Такър, Уди и Ал се опитваха да поправят вредите, нанесени от уроците по пеене на Лотън с близнаците Кайро и Лотън плуваха по реката на екстаза. Той твърдо беше решил да убеди енергичната си жена, че иска да остане с нея, да изрази цялата безгранична любов, която беше стояла заключена у него, докато тя не се беше появила и не го беше освободила от неговото трудно минало. Тя го беше научила да изразява с лекота дълбоко погребаните чувства.

Когато страстта бе утолена, Лотън погледна към лицето на Кайро. Усмивката му казваше всичко. Кайро нямаше нужда от още уверения, достатъчно беше, че я беше съблазнил и я беше накарал да полети извън реалността. Виждаше любовта и предаността в сивите му очи. Чувстваше обичта, която се излъчваше от него. Те принадлежаха един на друг и никой никога нямаше да ги раздели. Заедно бяха преминали през ада, а това беше техният рай — една любов, която с всяка чудесна година ставаше все по-силна и по-силна.

— Няма нужда да го казвам, нали, Кай? — измърмори Лотън с обожание. — Знаеш какво изпитвам към теб.

Кайро се усмихна закачливо и обви с ръце врата му.

— Ммм… Да, знам, но нека се направим, че съм забравила, за да може да си освежа паметта.

Безгрижният й смях заглъхна от страстната му целувка и пламъкът бе запален отново. Докато слънцето пътуваше по небето, те потвърждаваха любовта си един към друг по начин, с който думите не биха могли да се сравнят.

Лотън беше станал извънредно предан съпруг и баща. Кайро не би искала да промени и най-малкото нещо у този разбойник със сиви очи и блестяща гарвановочерна коса. Всичките й надежди и мечти се въртяха около него и тя го обичаше с цялото си сърце.

Всъщност, мислеше си Кайро, докато вървяха хванати за ръце към къщата, би искала да промени едно нещо у него — пеенето. Но тя му прощаваше този малък недостатък, тъй като той беше почти съвършен във всяко друго отношение.

— Какво си мислиш? — попита Лотън, когато спряха на прага на задната врата.

Кайро обви ръце около врата на Лотън.

— Мислех си колко много те обичам — прошепна тя в отговор.

— Сигурна ли си, че си мислиш точно това? — погледна я Лотън с подозрение.

— Горе-долу — Кайро се засмя, дари го с една страстна целувка и влезе вътре при гостите.

Лотън се усмихна. Какъв прекрасен начин да прекараш следобеда. И, ех… какъв прекрасен начин да прекараш живота си! Беше най-щастливият мъж в света! Кайро, Оклахома, наистина беше най-близкото място до рая, преди да стигне до небето. И целият пухкав облак, заедно с ангела, който преди малко беше любил, бяха негови. Да му се допее на човек.

И Лотън направи точно това, с което учуди приятелите си и развесели любящата си жена.