Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (26)

Глава двадесет и шеста

Три дни Лотън вървеше по следите на неуловимата Снежна птица, като се движеше на зигзаг или в кръг. Беше разпитал двама работници от фермите, които според съобщенията са били видени в компанията на привлекателната блондинка, но и двамата мъже категорично бяха отрекли да я познават. Дори и след като Лотън ги притисна, те отказаха да дадат някаква информация за нея.

Ако се съди по обърканите следи, които беше оставила Джарита, тя се беше върнала в призрачния град да търси откраднатите от Кайро пари. Както изглежда, усилията й не се бяха увенчали с успех.

Лотън и партньорите му бяха открили едно от местата, където Джарита беше лагерувала, както и изоставената землянка, в която беше прекарала известно време, но въпреки това тя още беше на свобода. Джарита беше хитра, трябваше да й се признае това. Братята й я бяха обучили добре. Обикаляше местността, като никъде не се задържаше достатъчно дълго, че да успеят да я хванат.

Ако само беше започнал преследването веднага, след като беше закарал Кайро при доктор Пулман, упрекваше се Лотън. Но тогава беше ужасно разтревожен и не можеше да остави Кайро, докато се бори за живота си. Докато беше стоял при Кайро, следата на Джарита беше изстинала. Тя имаше преднина от два дни.

Може би Джарита обмисля как да измъкне брат си от затвора, за да продължат заедно отмъщението си? С тази мисъл в главата Лотън скочи от коня, за да огледа отпечатъците от копита, които изчезваха в потока.

— Ако си обзет от мъка и отчаяние, къде ще отидеш? — запита се Уди на глас.

— Като се има предвид на какво бяха готови Гардинерови, когато Лотън застреля Били и рани другите двама братя, бих казал, че Снежната птица ще се опита да си отмъсти на Лотън. Дявол да го вземе, та тя може би дори ни преследва и чака своя шанс да го застреля — изказа мнението си Ал.

Такър поклати глава, възразявайки срещу тази хипотеза.

— Тя е достатъчно умна, за да знае, че не може да направи това, без да рискува собствения си живот — отбеляза той. — Шансовете й са твърде малки, след като ние четиримата се движим заедно.

Ал се почеса по главата и се замисли.

— Тогава как може да си отмъсти, без всъщност да убива Лотън, както би й се искало да направи? — запита се той. — Как би могла да го нарани повече, без просто да го убие?

Едва Ал произнесе тези думи и четиримата мъже се загледаха уплашено един друг.

— Боже Господи! — изстена Такър. — Вместо да обикаляме наоколо като глупаци, трябваше да пазим поред Кайро.

Лотън изпита същия страх, както когато видя Нат Гардинер да бута Кайро от скалата в блатото. Мисълта, че Джарита може нарочно да ги е примамила надалече, а после да се е върнала по следите си, за да убие Кайро, смрази кръвта в жилите му. Снежната птица беше отчаяна и отмъстителна. Искаше да очисти Лотън, но наоколо имаше други представители на закона и това я лишаваше от тази възможност. Така че вероятно е решила да се възползва от другата възможност — Кайро, която знаеше също и къде са скрити парите. Ако Джарита успее да си върне парите и да премахне Кайро, ще се чувства донякъде удовлетворена. С парите Джарита ще може да си наеме цяла армия продажни разбойници, да нападне затвора и Лотън.

Проклятие, защо не се беше сетил за това по-рано? Колко бездарен шериф се оказа! Толкова беше зает с мисли за Кайро, че просто вървеше по дирите на Снежната птица, без да обмисли внимателно задачата си.

Четиримата мъже, които сякаш бяха прочели мислите си, скочиха на конете и препуснаха към Елрено. Лотън се кълнеше, че ще се мрази, докато е жив, ако стигне там твърде късно. Кайро все още не се беше възстановила напълно и не можеше да се защити. Какви ще бъдат шансовете й срещу отмъстителната Джарита Гардинер? Алчността и отмъщението винаги бяха направлявали живота на Снежната птица, а сега тя беше и разгневена, и отчаяна.

Лотън се носеше главоломно през прерията. Господи, надяваше се той и партньорите му да грешаха относно намеренията на Снежната птица. Ако Кайро е жива и здрава, ще назначи хора да я пазят двайсет и четири часа в денонощието.

Лотън не беше сигурен дали ще може да понесе още една битка като онази в Канейдиън Стейшън. С неимоверни усилия беше сдържал чувствата си, за да успее да мисли разумно. И беше изпитал адски мъки, докато чакаше Кайро да се събуди от съня, който можеше да продължи вечно. Лотън не знаеше дали ще може да се справи отново с подобно мъчително изпитание.

 

 

Когато в тялото й се заби студеното дуло на пистолета, Кайро се събуди стресната. Пред отворените й очи се очерта фигурата на Джарита Гардинер, която я гледаше кръвнишки иззад проблясващото оръжие.

— Ставай! — изсъска Джарита и още веднъж заби пистолета в тялото на Кайро.

Ако Кайро не беше виждала Джарита отблизо, можеше да не познае жената, която беше скрила косите си под широкопола шапка и прикрила женствеността на фигурата си под груби мъжки дрехи. Но нямаше как да обърка гласа на Джарита и зелените й очи, които святкаха под сянката на шапката.

— Искам откраднатите пари и главата на Лотън Стоун, и ти ще ми ги дадеш — изсумтя Джарита с глас, изпълнен с презрение.

Упоритостта на Кайро не беше намаляла, въпреки страшните преживявания. Беше изпълнена с решителност. Близките й срещи със смъртта я бяха направили много по-силна.

Тя срещна презрителния поглед на Джарита, без да трепне. Твърде възможно беше тази нощ Кайро да умре, но Джарита Гардинер в никакъв случай нямаше да удържи пълна победа. Кайро щеше да отнесе тайната в гроба си и в никакъв случай нямаше да се остави да я използват отново като примамка за смъртоносния капан за Лотън!

— Ще стана — заяви й Кайро. — Но повече от това няма да направя.

— Ще видим — присмя се Джарита. Тя спусна ударника на колта. Злокобният звук наруши тишината, но не сломи решимостта на Кайро.

След като няколко пъти беше стояла пред дулото на оръжие, Кайро вече не се страхуваше от тази заплаха. Определено беше минала и през по-страшни изпитания, когато беше в ръцете на братята на Джарита. Кайро не беше уплашена, а много ядосана!

— Ако си умна, ще се измъкнеш по същия начин, по който си се вмъкнала, Джарита — посъветва я Кайро и се изправи. — Като ме застреляш, няма да постигнеш нищо, освен да добавиш още едно престъпление към досието си. Аз никога няма да ти кажа това, което искаш да знаеш.

— Глупачка — изсумтя Джарита, раздразнена от дръзкото предизвикателство на Кайро. — За своята смелост мъчениците получават само мраморни надгробни плочи. Но ще бъдеш не по-малко мъртва.

— А ти няма да получиш плячката си. И Лотън Стоун ще те намери на края на света, ако трябва.

— Но ще страда безумно, като знае, че съм убила курвата му — възрази Джарита.

— Ти си глупачка, щом вярваш, че имам някакво значение за него — парира я Кайро. — Аз съм просто една от многото жени, които Лотън е имал. Той е бил кръстен съвсем правилно. Сигурно вече си разбрала това. Родил се е без сърце и без способността да изпитва нежни чувства. — Подигравателният й поглед се плъзна по дрехите на Джарита, отбелязвайки напрегнатата й стойка и стиснатите зъби. — Нищо не може да трогне камъка…

Спокойната съпротива на Кайро разгневи Джарита.

— Къде са парите, кучко?

В отговор Кайро само вирна още по-високо брадичката си.

В прилив на нетърпение и бяс Джарита удари Кайро с опакото на ръката си. Макар че изгуби равновесие и удари коленете си в ръба на леглото, Кайро успя да изрита пистолета от ръцете на своята противничка. Колтът стреля, но куршумът рикошира от металната табла на леглото и се заби в стената.

Джарита се хвърли напред. Пръстите й се сключиха около врата на Кайро. Потисканата скръб и отчаянието, които се бяха насъбрали у нея през последните няколко дни, сега се изляха свободно заедно с потока от ругатни, който излизаше през свитите й устни. Въпреки че често се правеше на благородна дама, за да измъкне сведения за братята си, Джарита разполагаше с богат репертоар от ругатни. Гневът й разкри престъпната страна от нейната личност. Горчивото отмъщение, което Джарита беше приготвила за Лотън, сега изведнъж се прехвърли върху Кайро. Тя сякаш видя как от дълбините на очите на Кайро й се присмиваше Лотън и заруга отново.

В безумната си ярост тя се опита да задуши до смърт жертвата си. За нейна чест, Кайро беше не по-малко решителна от Джарита. Тя се съпротивляваше с все сила. Успя да отблъсне престъпничката, преди тя да я удуши.

Джарита се препъна в един стол и се блъсна в стената. Тя се заоглежда безумно наоколо, търсейки изпуснатото оръжие. Щом тази дръзка кучка иска да умре, Джарита ще изпълни желанието й! После ще намери Лотън и ще го направи на решето с куршуми, независимо кой друг можеше да пострада при престрелката. Тези две напасти бяха унищожили семейството на Джарита, а Нат го чакаше бесило. Каквото и да става, Гардинерови ще си отмъстят!

Кайро скочи върху Джарита в мига, в който видя протегната й ръка да хваща пистолета. Пръстите й стиснаха ръката на Джарита и насочиха оръжието към стената, преди тя да изстреля втори куршум.

Джарита дръпна Кайро за косата и се опита да й издере лицето. Кайро, която беше виждала как свитият юмрук на Лотън нанася съкрушителни удари, използва същата тактика по отношение на Джарита. За нещастие единственият резултат беше, че Джарита побесня още повече. Обхваната от сляпа ярост, тя нанесе удар, който улучи Кайро в слепоочието.

Джарита се хвърли отново към падналия пистолет, решена да застреля жената пред себе си. Това ще бъде първото й отмъщение към Лотън. Като се върне, ще намери курвата си мъртва и студена като камък и ще познае мъките, които беше причинил на Джарита! Да върви в ада това копеле!

 

 

Лицето на Лотън побледня, когато чу гърмежа на пистолета в далечината. Смушка коня си и се понесе в шеметен галоп, препускайки отчаяно към варосаната къща в края на града.

При втория изстрел болка прониза сърцето на Лотън. Ужасът от това, че не знаеше дали Кайро е жива, беше убийствен. Въображението му чертаеше различни картини и той проклинаше ужасните образи, които се натрапваха в ума му.

Лотън се озова на земята с един скок и се втурна към входната врата на къщата на Фредерик. Всеки път, когато се блъснеше в някоя мебел, я хвърляше настрани от пътя си и продължаваше стремително напред в мрака. Очите му не се отклоняваха от слабата златиста светлина, която струеше изпод вратата на спалнята на Кайро. Но му трябваше сякаш цяла вечност да премине преддверието и гостната. Чуваше шума от преместването на мебелите, писъците и преживя всички мъчения на ада, преди да успее да стигне до стаята.

Тропотът в гостната привлече вниманието на Джарита. Тъкмо беше успяла за трети път да се добере до пистолета си, когато Лотън нахълта в спалнята. Най-после истинската причина за нейната мъка е тук! Ето го мъжа, който донесе смърт и разруха на семейството й!

Като проклинаше високо името на Лотън, Джарита се отпусна по гръб и се прицели.

— Не! — изкрещя Кайро.

Тя се хвърли напред, за да отклони куршума. Лотън изруга яростно, когато Кайро се хвърли пред пистолета, а също и пред пийсмейкъра, който беше насочил към Джарита. Тялото му потрепери, когато осъзна колко малко оставаше да натисне спусъка. Ако беше стрелял, щеше да улучи Кайро в гърба.

Неочаквано откъм гостната се чу шум от преобръщащи се предмети и гръмки псувни. Лотън би могъл да се закълне, че стадо слонове са нахълтали в къщата. Суматохата отвлече вниманието му за момент, но той реагира на звука от изстрела на Джарита. Инстинктивно се хвърли настрани. Когато отново се изправи на колене, видя, че Кайро се е вкопчила в китката на Джарита.

Като пропълзя на четири крака през стаята, Лотън се протегна, притисна ръката на Джарита към пода и настъпи пистолета с ботуша си.

Очите на Джарита светнаха злобно, когато разбра, че не може да мърда.

— Мразя те — изфуча тя — мразя те…!

Пискливият й глас се смени с истерични ридания. Вместо да изрази съжаление за това, което се бе опитала да стори, от устата й излезе още един залп солени ругатни, с които обричаше Лотън на адски мъчения.

Ал, Уди и Такър се вмъкнаха през вратата и пред очите им се разкри гледката на трите проснати едно върху друго тела.

— Ал, сложи белезници на Снежната птица — нареди рязко Такър. Загриженият му поглед се отправи към Кайро, която беше бледа и трепереше.

— Добре ли си, мила?

Кайро кимна утвърдително на Такър, а после се претърколи настрани и се отпусна на пода. Очите й се обърнаха към Лотън. Радваше се на присъствието му, искаше да обвие ръце около него и да го държи дълго в прегръдките си, заради всичките пъти, когато бе жадувала да бъде с него през последните няколко дни, без да може да изпълни желанието си.

— Предател! — пищеше Джарита, докато Ал нахлузваше белезниците на китките й. — Долно копеле — изфуча тя в лицето му.

— Отведете я в затвора — измърмори Лотън. — С Нат ще могат да се радват на семейната среща зад решетките, докато я откарат в изправителен дом.

Докато Джарита отправяше още няколко страшни ругатни към пазителите на закона изобщо и към Лотън Стоун в частност, Лотън гледаше сериозно Кайро. Когато всички излязоха, Лотън взе ръката на Кайро, изправи я и я прегърна.

— Щом вече си достатъчно силна за ръкопашен бой, значи ли, че си се възстановила достатъчно, за да се любим? — закачи я той нежно.

Лотън може и да бе в състояние да сменя бързо настроението си след такова мъчително изпитание, но не и Кайро! Преди Джарита да я нападне, беше мислила дълго за неговото непоклатимо самообладание. Кайро знаеше, че винаги ще бъде просто една сладострастна интерлюдия между две негови опасни експедиции. Никога няма да се примири, като знае точно колко опасни сблъсъци преживява той всеки ден. Дори сега едва понасяше тази мисъл, макар да го желаеше извънредно силно!

Кайро се хвърли настрани и грабна чантите си.

— Махам се от Елрено с първия влак!

Изненада се, че успя да произнесе думите, без гласът й да потрепери.

Лотън примига невярващо, когато Кайро се отправи към вратата.

— Не можеш да си тръгнеш. Аз те обичам!

— Не, не ме обичаш достатъчно — Кайро се бореше с желанието да зареже багажа си настрани и да се хвърли в прегръдките му. Изглеждаше така изненадан, така наранен… Лотън наранен? Та той никога не се поддаваше на каквито и да било чувства!

— Колко трябва да те обичам, за да останеш? — изстена той, като вървеше след нея.

— Повече отколкото изобщо можеш да си представиш, ето какво ще ти кажа! И изобщо, ти си объркал съжалението и съчувствието с любов.

Кайро продължи да върви, сигурна, че това, което прави, е най-добро и за двама им.

— Откраднатите пари са заровени от вътрешната страна на южните основи на хотела в Канейдиън Стейшън — осведоми го тя. — В града има едно изоставено куче, което има нужда от дом. Моля те, намери му подслон. Известно време то беше единственият ми приятел.

— За бога, момиче, чакай малко! — избухна Лотън, докато заобикаляше разхвърляните наоколо мебели. — Казах, че те обичам и наистина те обичам! А мисля, че и ти ме обичаш, нищо, че не искаш да го признаеш. Трябва да поговорим!

— Няма какво повече да се говори — измърмори Кайро и хвърли багажа си на гърба на жребеца на Лотън.

— Как ли пък не! — изкрещя отчаяно Лотън на упоритата красавица. — Искам да се омъжиш за мен.

Гласът му омекна значително.

— Искам и ти да ме обичаш, отсега и завинаги…

Сълзи замъглиха очите на Кайро, докато гледаше от седлото към мускулестия великан.

— Аз наистина те обичам, Лотън — увери го тя, въздишайки. — Мисля, че винаги съм те обичала и вероятно вечно ще те обичам. Но ти живееш в постоянна опасност, а аз искам нормален живот. Ти дори не знаеш какво е това. И не би се задоволил с него, дори и да го познаваше. Опасността е втората ти природа, а да преследваш престъпници е единствената игра, която знаеш как да играеш. В твоя живот няма място за мен.

И това ако не беше върхът на всичко! За пръв път в живота си беше истински, дълбоко влюбен. Но обектът на неговите чувства, тази луда глава, която току-що беше признала, че го обича, си тръгваше от живота му така, както беше дошла — като същинска вихрушка. Що за справедливост беше това?

— Аз възнамерявам да направя място за теб… за нас… — обяви Лотън.

Кайро изтри сълзите си и го погледна насмешливо.

— Колко място? Някой и друг месец между две пътувания? — тя смушка коня и потегли. — Не, благодаря. Ще започнеш да се ядосваш, когато поискам повече от няколко откраднати мига между битките.

— Няма! — изръмжа Лотън, докато подскачаше след упоритата фурия, която беше откраднала коня му и го беше оставила да върви пеша. — Смятам да съм с теб много повече време! Когато останеш сама прекалено дълго, ти се случват твърде много премеждия!

— Аз? — ахна тя. Извъртя се на седлото и го погледна изумено. — Аз, една обикновена учителка от Мисури. Никога не съм имала толкова много опасни приключения, преди да се запозная с теб. Ти си този, който привлича неприятностите, не аз!

— А ти си тази, дето привлича хората, които привличат неприятностите — извика той в отговор.

Силните гласове на улицата привлякоха вниманието на Ал, Такър и Уди, които тъкмо излизаха от кантората на шериф Нютън. Такър се засмя, като видя Лотън да подтичва след собствения си жребец, който дръзката блондинка беше конфискувала, без да бъде обвинена в кражба на коне.

— Виж ти, виж ти, изглежда, малката женичка е докарала легендарния Лотън Стоун дотам, че да проси — засмя се Такър. — Не мислех, че ще доживея да видя този ден.

— А ти непрекъснато наричаш мен Любовчия — подсмихна се Уди. — Аз никога не съм правил такава сцена.

Ал се подпря на стената на затвора и въздъхна с възхищение.

— Тя определено е хубава, нали? Цялата огън и дух. Може да сте наричали Джарита Гардинер Снежната птица, но Кайро Кълхуун определено е Огнена птица. Момчета, ама как измъчва Лотън!

— Кайро наистина е запалила огън под Лотън — съгласи се Такър, като се смееше сърдечно. — Кой разправяше, че камъните не могат да горят?

 

 

Такър беше прав! Понякога камъните горяха и Лотън изгаряше от отчаяние. Кайро стреляше с всички оръжия едновременно, а Лотън беше под непрекъснат обстрел.

— Аз поисках от теб само охрана при преминаването през Двете територии. А вместо това по мен непрекъснато стреляха, бях ранена и ме хвърлиха в блатото — продължаваше ядосано Кайро. — Аз не бих нарекла това мирно съществуване. Искам деца и съпруг, на когото да мога да разчитам, и дом, и…

— Колко? — прекъсна я Лотън.

Кайро затвори уста и го погледна заинтригувана.

— Колко какво? Домове? Мисля, че един ще ми бъде достатъчен.

— Не, деца — уточни той.

— Повече, отколкото ще можеш да направиш, докато си при мен — отсече ядосано тя.

— Дом къде? — изстреля той към нея.

— Откъде, по дяволите, да знам? — избухна отчаяна Кайро.

— А кой ще ти е съпругът? Доктор Фреди?

Кайро го изгледа кръвнишки.

— Не знам. Но съм сигурна, че ще намеря подходяща партия, веднага щом те забравя.

На чувствените му устни се появи дяволита усмивка.

— След колко време предполагаш, че ще ме забравиш?

Тя въздъхна обезсърчено.

— Откъде мога да знам? Знам само, че няма да стане…

Гласът й заглъхна, когато Лотън изведнъж се пресегна, смъкна я от седлото и я взе на ръце.

Лотън понесе Кайро, която се съпротивляваше и се извиваше, към хотела.

— По дяволите, Кайро Кълхуун, ама наистина си упорита жена — заяви той, въпреки ядосаните й протести, след което се качи на дъсчения тротоар и влезе с нея в хотела.

— Пусни ме на земята! — изломоти Кайро.

— Няма, докато не сме намерили уединено място, където да поговорим за всичко това — Лотън се заизкачва по стълбите към наетата от него стая.

Когато Лотън изчезна в хотела, като мъкнеше със себе си своя извиващ се вързоп, Ал се намръщи от любопитство.

— Какво, според вас, мисли да направи Лотън с нея?

Такър избухна в смях.

— По дяволите, хлапе, ако не можеш да се досетиш сам, значи имаш да учиш повече, отколкото съм си представял!

Той посочи с рошавата си рижа глава към изоставения жребец.

— Иди докарай коня на Лотън, Кид. Имам чувството, че дори и да язди тази нощ, няма да му трябват кон и седло.

Уди се скара на Такър, когато Ал се понесе надолу по улицата, за да изпълни нареждането.

— Не говори такива неща, Тък. Жлезите ми започват да се бунтуват.

— Твоите жлези се бунтуват, откакто си се родил, Любовчийо — подразни го Такър.

Уди въздъхна.

— Точно сега малко женска компания би ми дошла добре… А може би не малко, ами повече — бързо се поправи той, когато възбуждащи видения се понесоха из главата му.

Такър се отблъсна от стената и прекоси улицата към бара.

— Имам нужда да пийна нещо. Аз съм стар човек и знам, че не трябва да се замесвам с жени. Но докато гледах Лотън, започнах да си мисля неща, които само могат да вкарат в беля един ръждясал стар мъж като мен.

— Хей! Какво да правя с коня на Лотън? — извика Ал към шерифите, които се бяха отправили към бара.

Уди погледна Такър и се усмихна.

— Прав си. Момчето има още много да учи. Ако имаше малко разум, щеше да разбере, че Лотън няма да има нужда от коня си до сутринта… ако изобщо му потрябва толкова скоро.

Такър се засмя.

— По дяволите, Уди, сега пък ти караш моите жлези да се размърдат!