Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (16)

Глава шестнадесета

Когато се събуди, на Кайро й се стори, че няколко века трябва да са изминали, без тя да усети. Пронизителната слънчева светлина се забиваше в подутите й очи като остра кама. Леглото — или каквото там имаше под нея, в този момент не беше сигурна какво бе то — сякаш се надигаше и спускаше, и въртеше като кораб, останал без кормчия в разбушувано море. Проехтя агонизиращо стенание и едва миг по-късно Кайро разбра, че нейният собствен глас е нарушил тишината. Звукът отекна в главата й, която, ако се съди по това как се чувстваше, приличаше на презряла тиква, която всеки момент ще се разцепи.

Кайро простена отново, когато мъчителната болка прониза черепа й и заблъска по измъчения й мозък. Боже мили, чувстваше се така, сякаш беше умряла през нощта, но никой не си беше направил труда да й го съобщи. Не, помисли си тя тъжно. Смъртта би трябвало да е по-приятна! Това мъчение беше по-страшно от изтезанията в ада. Боляха я дори веждите. Вътрешностите й се бяха впили едни в други, а устата й бе суха като памук. Кайро отчаяно се нуждаеше от вода, но не можеше и дума да става да се изправи, за да си вземе нещо за пиене!

Лукава усмивка изви устните на Лотън, докато гледаше как Кайро се мята в леглото. Лицето й беше бяло като чаршафа, който я покриваше. Сребърно русата й коса изглеждаше така, сякаш я беше разрошил циклон, а устните й бяха бледосини. Лотън, който сам беше преживял няколко ужасни махмурлука, познаваше всички симптоми. Кайро с удоволствие би дала цяло съкровище за малко облекчение от пулсиращата болка в главата и гаденето в стомаха.

Лотън, след като реши да се облече и да донесе на Кайро чаша кафе, се измъкна от леглото. От това дюшекът промени положението си и Кайро, без да иска, се прекатури настрани. Тя отново зави изтерзано, когато чувствителният й стомах се удари в ребрата й. От мъчителните й стенания мозъкът й задумка отново и Кайро се помоли да умре бързо.

— Съжалявам, принцесо — прошепна Лотън и се наведе да целуне леко восъчнобледото й чело. — Но тоя, който си пийва твърде много уиски, трябва да изстрада греховете си.

Кайро не беше склонна да слуша подигравателните нравоучения на Лотън.

— Просто се махни и ме остави да умра в мир — изграчи тя и сграбчи главата си, като се опитваше да намери положение, в което да не я боли. Но такова нямаше.

— Ще ти донеса препечени филийки и кафе — предложи услугите си той.

Кайро не искаше нито да яде, нито да пие. Искаше незабавно облекчение. Чувстваше се ужасно и това, че Лотън я виждаше в това позорно състояние, й се струваше безкрайно унизително.

— Защо просто не ме застреляш, както много обичаш да правиш, и не сложиш край на мъките ми.

Лотън поклати глава.

— Това няма да помогне. Трябва да си мъртва поне от една седмица, за да се почувстваш по-добре.

На Кайро й се искаше да ревне като дете, но се опасяваше, че от това само ще я заболи още повече главата. Мозъкът й и без това приличаше на празен лист хартия. Алкохолът беше изтрил всичко от паметта й, помнеше само танците и как се налива с пунш на празненството. Оттук нататък всичко беше като в мъгла. Можеше само да предполага, че е излязла на улицата, където Лотън я е намерил и я е върнал в стаята й. Фактът, че лежеше в леглото, както майка я е родила, предполагаше, че Лотън…

Намръщи се, когато неясните образи проникнаха в замъгления й мозък. Кайро смътно си спомняше как се търкаля насам-натам, а после лети нависоко в пространството. Спомняше си също как изпита множество прекрасни чувства, каквито изпитваше само когато тя и Лотън…

— Ти си ме прелъстил, докато аз не съм била на себе си — каза тя в мига, в който го осъзна.

— Това ли е всичко, което си спомняш? — засмя се Лотън. Чувстваше се странно горд при мисълта, че Кайро е запомнила само как я люби. Като се имат предвид щуротиите й от предишната нощ, това беше доста голям комплимент!

— Значи признаваш, че си ме прелъстил против волята ми, отвратителен негодник такъв — изломоти Кайро, а по пепелявото й лице се разля алена вълна от срам.

— Против волята ти? — Лотън пъхна единия си мускулест крак в панталоните. — Ти беше доста отзивчива, доколкото си спомням.

— Аз бях пияна! — извика Кайро, а после застена от болката, която изпълни чувствителната й глава. — Мразя те, Лотън Стоун!

— Разбира се, че ме мразиш — отвърна той, като си закопчаваше панталоните.

Кайро тъкмо щеше да отправи нова обидна забележка към него, когато я прекъсна почукването на вратата.

— Виж кой е — нареди тя ядосано.

Лотън й се усмихна дяволито, от което очите му заблестяха като полирано сребро.

— Вратата е твоя. Ти виж кой е… ако искаш да се унижиш допълнително, като осведомиш жителите на Елрено, че не само си пияница, но също така приемаш мъже в стаята си.

Както и предполагаше Лотън, забележката свърши работа. Той искаше Кайро да стане, вместо да се излежава в леглото и да размишлява за неприятното въздействие на махмурлука си.

Колкото и да се чувстваше зле, ядът и негодуванието подтикнаха Кайро да стане. След като хвърли на Лотън поглед, който би трябвало да го осакати, тя се замъкна до вратата и се подпря с ръка на стената.

— За бога! — Лотън сграбчи чаршафа и й го хвърли. Червенина заля Кайро, когато осъзна, че за малко щеше да отвори вратата гола-голеничка.

След като уви около тялото си чаршафа като тога, Кайро открехна вратата, протегна шия и се озова лице срещу лице с Фредерик Пулман. Изведнъж си спомни, че Фредерик й беше обещал да мине сутринта и да я заведе на закуска, преди да започне посещенията си при пациенти.

Фредерик хвърли бърз поглед на покритото с петна лице на Кайро и подпухналите й очи и ахна потресен. Изразът на лицето му свидетелстваше за дълбочината на неговата загриженост.

— Боже мили, Кайро, добре ли си? Разбира се, че не си добре — измърмори той. — И сам виждам това. По-добре да те прегледам.

Фредерик нахълта в стаята без покана. Бе направил само три крачки, когато видя голия до кръста Лотън, който седеше на един стол и нахлузваше ботушите си. Зад очилата с телени рамки очите на Фредерик се разшириха и удивеният му поглед зашари напред-назад между стройната, обвита с чаршаф хубавица и полуоблечения развратник на стола.

Кайро би искала земята да се разтвори и да я погълне. Би искала да умре, така унизена се чувстваше! Присъствието на Лотън в стаята й и това, че тя не беше облечена, караха Фредерик да се чуди какво е поставило тези двама души в такова неудобно положение. Като че ли не можеше да се сети!

— Мислех, че ти и аз… — гласът на Фредерик затихна и в стаята се възцари неловко мълчание.

На Лотън му бе достатъчно да хвърли само един поглед на високия слаб джентълмен, стиснал лекарската чанта в лявата си ръка, за да разбере кой стои пред него. Това беше доктор Фреди, който хранеше надежди да направи Кайро своя съпруга. И ако тази малка негодница не желаеше смъртта му, защото бе убил един от братята й, Лотън може би дори щеше да я съжали, когато нейният бъдещ годеник се появи на сцената. Но той не можа да изпита особено съчувствие, дори и след като на лицето на Кайро се появи израз на унижение. Според него Кайро получаваше точно това, което беше заслужила.

Това, че тази подла жена обикаля страната и колекционира мъже, които биха могли да й бъдат полезни, ако истинската й самоличност някога бъде разкрита, наистина дразнеше Лотън. Първо беше омаяла разполагащия с власт съдия Паркър. След това беше хванала в мрежите си Даниел Сайлър, издигащия се стремително адвокат. А сега по петите й вървеше този лекар. Но ако се съди по израза на Фреди, сапуненият мехур се беше спукал. Жената на неговите мечти се оказа не точно това, което бе очаквал. Толкова по-зле за Фреди, помисли си Лотън с лукава усмивка.

Лотън изобрази една сърдечна усмивка на лицето си и протегна ръка.

— Името ми е Лотън Стоун — представи се той. — Аз върнах дамата в стаята й след забавата в магазина.

Сивите му очи блеснаха лукаво, когато кимна към Кайро.

— Защо не я прегледате, докторе? И на мен не ми се вижда във форма. Може би се разболява.

Фредерик, който се чувстваше неловко и беше ядосан, докосна с длан студеното и влажно чело на Кайро. После се взря в подпухналите й, зачервени очи. След бърз преглед на ожулванията и драскотините по ръцете и лактите й започна да се мръщи учудено.

Кайро не можеше да обясни драскотините, а и не смееше да опита. Лотън вероятно беше единственият, който знаеше откъде са те, но той в момента бе твърде зает да се прави на простак, за да даде нужните сведения.

Като събра каквото беше останало от достойнството си, Кайро отстъпи една крачка назад и притеснено уви чаршафа по-плътно около себе си.

— Нищо ми няма, само един лек махмурлук — заяви тя настойчиво.

— Лек? — повтори злорадо Лотън. — Ако този е лек, не искам и да знам какво представлява тежкият!

Фредерик, който до този момент храбро сдържаше разочарованието си, се обърна към Лотън.

— Вие, господине, не сте джентълмен, щом се възползвате от състоянието на дамата — извика той. — И още по-лошо, вие очевидно сте зъл човек, щом й се подигравате. Ако трябва да си кажем истината, вие сигурно сте този, който я е докарал до това състояние, за да можете да я компрометирате!

Фредерик обърна гръб на Лотън и съсредоточи вниманието си върху Кайро, чийто цвят на лицето се колебаеше между алено и граховозелено.

— Кайро, въпреки това, което се случи, аз все още искам да станеш моя съпруга. Не е нужно друг да знае за този срамен инцидент, който, сигурен съм в това, не е зависел от тебе.

Той хвърли през рамо един презрителен поглед към Лотън.

— Благодаря, Фредерик. — Кайро не можеше да го погледне в очите. — Много мило и благородно е от твоя страна да правиш предложение, като се има предвид всичко…

— Чакай само за миг, дявол да го вземе! — Лотън избута доктора и застана пред Кайро. — Ти много добре знаеш, че не можеш да се омъжиш за Фреди.

Кайро вирна непокорно брадичка.

— Мога да правя каквото си поискам, и ти няма да ме спреш. Искам да изчезнеш от живота ми. — Тя посочи вратата. — Махай се и не се връщай повече!

Лотън не се помръдна. Само продължи да гледа намръщено вироглавата, войнствена фурия пред себе си.

— Чухте какво каза дамата — обади се и Фредерик. — Вече причинихте достатъчно неприятности.

Като тропаше шумно с крака, Лотън отиде и си взе ризата. Той посочи значката.

— Случайно съм шериф и тази жена е мой затворник. Ако не искаш да пострадаш, най-добре ще е да се държиш настрана от нея. Тя носи само неприятности и ти си щастливец, че разбра това, преди да се ожениш за нея.

Устата на Фредерик увисна, а Кайро зяпна Лотън, сякаш му беше пораснала още една глава — при това с дяволски рога на нея.

— Тя се измъкна в Гутри и взе дилижанса за Елрено — продължи Лотън. — Настигнах я отново миналата нощ, докато празнуваше свободата си, като се наливаше с уиски. След това тя се опита да ме прелъсти, да ме подкупи и…

— Това е лъжа! — изпищя Кайро вбесена.

Проклет да е този Лотън Стоун! Самият той не я искаше, но беше твърде зъл, за да позволи на друг мъж да я има. Вече беше превърнал живота й в ад, но все още не беше доволен!

— Отричаш ли да си ми казвала, че аз съм твоето изкушение и че те привлича моето — цитирам — великолепно тяло?

Лотън изпита удоволствие, като видя как лицето й стана аленочервено.

— Предполагам, ще кажеш на Фреди, че не си спомняш да си ме прегръщала в каруцата, докато се опитвах да те докарам обратно в хотела ти.

Изсмя се, когато на лицето на Кайро се появи израз, подсказващ, че може току-що да е глътнала собствената си адамова ябълка.

— Можеш да пледираш временно умопомрачение, но аз бях там и знам точно какво се случи.

— Струва ми се, че ще е по-добре да си тръгвам.

Фредерик се отправи към вратата.

— Мъдро решение, докторе — съгласи се Лотън, преди бившият бъдещ съпруг на Кайро да хлопне вратата зад себе си.

Кайро беше толкова ядосана, че не можеше да мисли нормално, пък и махмурлукът не й помагаше за това. В изблик на ярост тя сграбчи каната от шкафа, като й се искаше това да беше главата на Лотън. Снарядът прелетя през стаята, удари се в рамото му и се разби на пода.

— Ти си най-сбърканият представител на закона, когото съм виждала някога! — избълва тя и се хвърли към чантата си, за да си вземе чисти панталони. — Първо ми отне девствеността, след това ме рани, а сега ми разби живота и каквото беше останало от репутацията ми. Мразя те. Презирам те. Не искам да те виждам никога повече!

Лотън не знаеше какво го накара да изопачи истината така, както му беше изгодно, за да изгони от стаята доктор Фреди. Вероятно ревността беше надделяла у него. Той се бе видял изправен пред възможността Кайро да се хвърли в един брак с мъж, който не би могъл да се оправи с нея. И Кайро наистина беше престъпничка, която се намираше под негово попечителство от началото на пътуването им през Двете територии. Беше внимавал да не се издаде, че знае за смъртоносния й план. Дори в този момент тя си мислеше, че той е измислил това извинение, за да се отърве от Фреди.

Лотън се беше замислил твърде дълбоко. Гледаше след Фредерик, като се опитваше да измисли извинение за неетичното си поведение. Да не обръщаш внимание на Кайро Кълхуун, когато е вбесена, беше грешка, за която се плащаше скъпо. Осъзна, че тя го напада, когато вече беше твърде късно.

Нещо го удари, преди да разбере какво беше то! Кайро го тресна по главата със собствения му пийсмейкър. Лотън се наклони напред и се стовари на пода като гигантска секвоя, повалена от секирата на дърваря.

Кайро се почувства несравнимо по-добре, след като си изкара гнева на истинския виновник за него. Лотън Стоун би могъл да лежи така, докато изгние, изобщо не й пукаше. Не искаше повече да има нищо общо с този мръсен подлец! Той беше най-сериозната грешка, която е допускала в живота си!

— Великолепно тяло, наистина! — изсумтя тя, докато го тъпчеше отпуснат на пода. След като напъха всичките си вещи в чантата, Кайро конфискува за по-сигурно пистолета, който Лотън държеше в ботуша си, и колта.

Тя разтвори набързо картата, която баща й беше начертал, за да намери Канейдиън Стейшън, след това закрачи към вратата. За да успокои гнева си, който не я беше напуснал съвсем, Кайро се върна и още веднъж се разходи по гърба на Лотън, като оставяше отпечатъци от обувките си по цялото му тяло.

— Ти, Лотън Стоун, можеш да се отправиш право към ада. Докато сме живи, не възнамерявам да те виждам повече!

Кайро хвърли последен убийствен поглед на Лотън и излезе от стаята. Подлият му опит да обърне Фредерик срещу нея беше последната капка. Този мъж беше зъл, безсърдечен маниак и тя съжали за всяко изразходвано по него чувство. Кайро се закле да унищожи всеки спомен за Лотън. Той ще престане да съществува в ума й. Ще забрави как изглежда, как говори, ужасното му пеене, как кара тялото й да се чувства прекрасно, когато той…

Кайро се пребори с предателските тръпки, които полазиха по гърба й. Тя ненавиждаше Лотън Стоун! Искаше само да го забрави, да намери баща си и да започне своя нов живот:

Точно това и ще направя, ожесточено увери себе си Кайро. Ще разчита на типичната за всички Кълхуунова решителност, за да се справи. Тя не я беше подвеждала никога преди и нямаше да я предаде и сега!

 

 

Лотън се подпря на лакът и опипа цицината на тила си. Огледа стаята замаяно и като видя, че е празна, цветисто изруга. Въпреки възраженията на тялото му и пулсиращата болка в главата, Лотън се подпря на ръце и най-накрая успя да се изправи със залитане.

Като си пое въздух за ободряване, Лотън прибра куцукайки багажа си и се измъкна през вратата. След като излезе на улицата, избълва още няколко ругатни. Кайро не само го беше зашеметила с удара си, но и беше откраднала черния му жребец! Не беше кой знае колко изненадан, като се има предвид непочтената й професия, но неизбежният пазарлък с ковача за нов кон щеше да забави преследването. Преди да тръгне след нея, Кайро вече ще е изминала километри.

Лотън забави крачка, когато си зададе въпроса защо Кайро положи толкова усилия, само и само да избяга от него. След като братята й са обявили награда за главата му, защо просто тя не го застреля при първата удобна възможност? Лотън си напомни, че ако беше застреляла един шериф в хотелската си стая, това би унищожило прикритието й. Не, Кайро беше твърде умна, за да повлече хайка по петите си. Това би причинило неприятности на бандата на Гардинерови.

Изгарящ от нетърпение да настигне Кайро, Лотън напусна Елрено с шеметна бързина. Беше изминал едва няколко километра, когато срещна един наконтен мъж, на челото на който сякаш пишеше „комарджия“. Като знаеше, че този тип мъже си падат по игрите с големи залози и по хубавите жени, Лотън спря пътника.

— Случайно да си виждал една блондинка с панталони, която язди черен жребец? — попита Лотън.

Комарджията се изсмя и кимна утвърдително.

— Вярно, срещнах я.

Той извади златния си часовник от джобчето на жилетката от златист брокат.

— Беше преди два часа, ако трябва да бъдем точни. Когато се опитах да я спра и да я заговоря, тя извади пистолет и ми нареди да си вървя по пътя, защото не понасяла много мъже, особено пък с черна коса.

Комарджията свали шапката от главата си, а после погледна Лотън, чиято коса имаше същия цвят като неговата. Той поглади козята си брадичка и се усмихна иронично.

— Предполагам, че е имала предвид тебе — изказа той размишленията си на глас.

— И аз така предполагам — измърмори Лотън, докато се взираше в далечината.

Като се намести по-удобно на седлото, комарджията се изсмя.

— Тя беше хубава женичка, но твърде дива за моя вкус. Ако нямаш нищо против, един съвет, приятелю. Не бих преследвал такава лудетина, ако не съм облечен с ризница — предупреди го той. — Дамата изглеждаше достатъчно ядосана, за да стреля.

Комарджията прокара пръсти през черната си коса, а после отново постави шапката на главата си, като я кривна на една страна.

— Винаги съм казвал, че въоръжената жена е много по-опасна от мъжа. Повечето мъже се гордеят с това, че са по-добри от противника си, честно и почтено. Но не и жените. Тях не ги е грижа дали битката е честна, стига само, когато свърши, те да са победителките.

Това беше горе-долу обобщение на теорията на самия Лотън за женския род. Един мъж не може да вярва на една жена и е пълен глупак, ако се опитва. Виж само какво се случи с Лотън, когато за миг отвърна вниманието си от Кайро? Тя му разцепи черепа и му открадна коня!

Като кимна за сбогом, Лотън пришпори коня си да препусне в галоп и се понесе по пътя да търси дръзката жена. Все още не беше сигурен защо се занимаваше с нея. Би трябвало да се отправи в обратната посока, за да освободи Ал Фонтейн от затвора в Гутри.

Ако някой го ръководи внимателно, от Ал Фонтейн би могло да излезе нещо. А от Кайро? Лотън изсумтя цинично. Нейните братя крадци сигурно са опорочили мисленето й в най-ранна възраст и постоянното им влияние я е развратило достатъчно много. Би могла да се прави на деликатна дама, когато й скимне, но в сърцето си завинаги ще остане престъпничка. Единственото нещо, което би могло да промени някой от семейство Гардинерови — включително и Джарита — е добре насоченият куршум.

Лотън се намръщи при тази мрачна мисъл. Имаше лошото предчувствие, че рано или късно ще трябва да измени на слабостта си към тази непокорна лудетина, ще трябва да избира между своя живот и нейния.

— Проклета да си, Кайро Кълхуун — навъси се Лотън. — Ще ми е много неприятно да направя това, което ще ме принудиш да ти сторя, преди да дойде краят на това отмъщение.