Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (15)

Глава петнадесета

— Кай? — извика Лотън към тъмнината, а после наостри уши, за да чуе отговора на Кайро.

Нищо.

— По дяволите — Лотън не осъзна, че използва нейния любим израз. — Нали й казах да си стои на мястото. Ама послуша ли ме? Не, мътните я взели, тя просто се е запиляла нанякъде и само Господ знае къде е!

Когато Лотън млъкна и се заслуша отново, той чу някъде в далечината хихикане и завалено тананикане на „Отивам при моята Лу“. Тръгна по посока на звука. Когато стигна до мястото, където според него беше неговият източник, не откри нищо. Отново се чу смях и Лотън погледна към небето.

Зяпна учудено, когато забеляза твърде голямата птичка, чиято зелена рокля се виждаше над един клон високо над него. Лотън стисна здраво устни, за да не се разкрещи на видиотената жена и да я изплаши толкова, че да падне отгоре и да си счупи врата.

Боже Господи, той си мислеше, че познава тази жена, а сега разбираше, че това изобщо не беше вярно. Определено минаваше всякакви граници, когато беше пияна. Всичките й задръжки я бяха напуснали и тя беше напълно във властта на опасните си лудории. Поведението й тази вечер беше убедително доказателство за това, че Кайро Кълхуун — Джарита Гардинер е способна почти на всичко. Под маската на изтънчена дама се криеше една дива лудетина, която беше почти толкова безразсъдна, колкото и самият Лотън.

Дъхът му спря, когато полата на Кайро се закачи за една клонка и тя залитна опасно. Лотън застана под нея, та да я хване, ако падне, но Кайро успя в последния момент да сграбчи един по-горен клон и да се задържи на дървото. Като избухна отново в смях, тя продължи весело да се прехвърля от клон на клон.

— А тя мене ме наричаше луд! — изръмжа Лотън и прехвърли крак през най-долния клон, за да последва Кайро, която продължаваше въздушните си маневри високо, на самия връх на дървото.

Пращенето на клоните отдолу привлече вниманието на Кайро. Като яхна един клон, тя се вгледа в едрата фигура на мъжа, който се катереше към нея.

— Лотън? Ти ли си? — попита тя завалено.

— Ти кого, по дяволите, очакваше? — изръмжа той и се вдигна на един по-висок клон.

Кайро се засмя безгрижно.

— Всеки друг, само не и тебе, разбира се. Никога не съм очаквала ти да се държиш детински. Ако искаш да знаеш истината, ти сигурно си се излюпил от яйце направо на двайсет години.

— Слизай долу — каза Лотън рязко и сърдито. — Писна ми от идиотските ти игри.

Кайро отметна назад русата си коса.

— Какво ще направиш, ако не сляза? — подразни го тя. — Ще ме застреляш ли, господин шериф?

Лотън стисна зъби, изсъска няколко отбрани псувни и се качи още един клон по-нагоре. Но Кайро, изглежда, твърдо беше решила да превърне в игра тази гоненица по дървото, така че той все още беше няколко клона след нея.

— Мътните го взели, Кай, това вече ми писна! — почти изкрещя Лотън.

— Прекрасно — извика тя надолу към него. — Защо не изтичкаш обратно в града и не забиеш юмрука си още няколко пъти в лицето на Ерик ОʼБрайън? Той определено имаше желание двамата да си поспортувате. Аз, от своя страна, предпочитам да се катеря по дърветата…

Когато клонът се изплъзна изпод краката на Кайро и тя остана да виси на ръце, сърцето на Лотън замря в гърдите му.

— Слушай, жено, ще си счупиш проклетия глупав врат, ако не внимаваш къде стъпваш.

— Това си е моят проклет глупав врат.

Тя прехвърли крак през клона и увисна надолу с главата, като се наслаждаваше на различния поглед върху света.

— Надявам се, че ще ти хареса да си го счупиш — отвърна й Лотън и се запромъква към нея.

Преди Кайро да успее да си възвърне нормалното положение и да се понесе отново по клоните, Лотън сграбчи яката на роклята й и я изправи.

— Слизаме долу веднага. Чуваш ли ме?

Как би могла да не го чуе? Крещеше така, че можеше и мъртвите да вдигне от гроба.

Кайро залитна към него и той се подпря на един близък клон. Тя обви с ръце силните му рамене и се сгуши в него, като през цялото време мъркаше като котенце.

Лотън вдигна учудено вежди при тази внезапна промяна на настроението й. Очакваше тя да се възпротиви, като я хване, и се беше приготвил за борба. Непрекъснато му се налагаше да се справя със съпротивата й, но този път Кайро постъпи непредвидимо. Тя залепи една влажна целувка на устните му и прилепи тяло до неговото.

— Знаеш ли колко е трудно да ти се устои, господин шериф? — изломоти тя, докато рошеше влажните кичури черна коса, прилепнали към главата му.

Той се вгледа към полупритворените й очи и усети, че се усмихва.

— Не, но може би ти ще ми кажеш.

Кайро не знаеше, че уискито може да изтръгне от нея истината, но се случи точно това. Тя въздъхна тежко, а после погали с пръст бръчиците около плътните устни на Лотън.

— Никога не съм вярвала, че ще срещна мъж, който да има такава власт над мене — изповяда се тя, заваляйки. — Но ти определено имаш въздействие върху жените, независимо дали те го искат, или не.

Прилепеното до него познато и прекрасно тяло запали буен огън у Лотън. Той прокле мигновената възбуда, обзела го при допира до тази непокорна жена. Жена, която го караше да се държи не по-прилично от нея. А Лотън не беше пил дори и капчица!

— Трябва да застанеш на твърда земя — посъветва я Лотън, като леко се запъваше от силното влияние, което му беше оказала целувката й.

— Предпочитам да остана тук горе, с теб — прошепна Кайро, а ръцете й обхождаха силното му тяло.

Лотън извърна очи към небето. Кайро говореше глупости и се държеше дори още по-смехотворно. Щом изтрезнее, ще почувства безкрайно неудобство от поведението си. Ако изобщо си спомня какво е правила и говорила под въздействието на алкохола, поправи се веднага Лотън. Но той едва ли ще забрави това диво приключение.

В продължение на три часа Лотън изпита цялата гама човешки емоции — гняв, страх, веселие, възбуда. И не само това, той беше наблюдавал Кайро, заобиколена от ентусиазирани почитатели. Беше се сбил заради нея. Беше се впуснал в стремително преследване, а после беше изхвърлен от седлото и непредвидено се окъпа в потока с всичките си дрехи. А сега, на всичкото отгоре, седеше на върха на едно дърво и тази малка магьосница го прелъстяваше.

Кайро въздъхна мелодраматично и се отпусна на гърдите на Лотън.

Но макар че си привлекателен, предполагам, че ще трябва да се омъжа за Фредерик — каза тя ни в клин, ни в ръкав.

— Кой, да му се не види, е Фредерик — поиска да знае Лотън.

— Лекарят — отговори тя, като че ли това обясняваше всичко. Но то не беше достатъчно, за да удовлетвори Лотън.

— Защо ще правиш това?

Лотън бе удивен от чувството на ревност, което го прониза. Не би трябвало да има значение какво ще прави Кайро с живота си, но не беше така. Заклел се бе, че не я иска, но въпреки това мисълта да я притежава друг мъж преобръщаше вътрешностите му.

Кайро погледна нагоре и се замисли дали да удостои с отговор този глупав въпрос.

— Ами, защото той ми направи предложение, естествено.

— Ако приемаше всяко предложение, колко пъти би трябвало да си се омъжвала досега? — попита Лотън.

Кайро помисли около минута.

— Десетина пъти или може би повече.

Лотън стисна зъби и влезе в схватка с ревността, която го изгаряше отвътре.

— И какво му е толкова забележителното на Фреди?

Тя вдигна рамене.

— Нищо. Но поне не презира жените като теб.

— Аз си имам основателна причина — измърмори Лотън в своя защита.

Вниманието на Кайро беше привлечено от движенията на своенравните й ръце. Пръстите й се бяха пъхнали под мократа риза и докосваха студената му кожа.

— Имаш великолепно тяло, Лотън.

— Благодаря, радвам се, че ти харесва.

Забавляваше го рязката смяна на темата и глупавата усмивка на лицето й.

— Харесва ми повече, отколкото трябва — продължи Кайро размишленията си на глас. — А не би трябвало, след като тебе няма да те има още много време.

Небрежната забележка отекна в подозрителния мозък на Лотън. През последните няколко часа той си беше позволил да забрави желанието й да го види мъртъв, задето бе убил брат й.

Лотън я хвана за брадичката и повдигна лицето й така, че да го вижда.

— Ще направиш ли това, което си намислила, ако аз те обичах и ти също ме обичаше?

Тази мисъл беше твърде сложна, за да може Кайро да я разбере в сегашното си състояние. Успя единствено да се съсредоточи върху израза „ако аз те обичах и ти също ме обичаше“.

Кайро въздъхна тежко.

— Не би могъл — отвърна тя сънливо. — Ти дори нямаш сърце. Пък и любовта, така или иначе, не е това, което я изкарват всички, доколкото мога да преценя.

Лотън поклати учудено глава. Защо ли изобщо си правеше труда да говори за това? Кайро беше твърде пияна, за да мисли като хората. Той се съмняваше, че тя изобщо съзнава какво говори.

— Да оставим това — измърмори Лотън. — Връщаме се в града и те слагаме да си легнеш.

Преди Кайро да започне да спори, Лотън я прихвана с ръка през кръста и заслиза надолу по дървото. През няколкото минути, които му трябваха, за да стигне до земята, смехът на Кайро премина в сълзи. Лотън очакваше най-малко това. Отначало Кайро само се подхилваше, после започна да се смее все по-силно и по-силно и накрая шумно се разрида.

— Престани! — изръмжа Лотън, когато най-после остави Кайро на земята и се възползва от възможността да я разтърси, за да я накара да дойде на себе си.

В резултат на което потекоха още повече сълзи. Постоянен поток се лееше надолу по зачервените й бузи и безкрайно отчайваше Лотън.

Кайро нямаше представа защо си изплаква очите. Можеше да контролира сълзите не повече от смеха. Когато Лотън я разтресе, водата бликна от очите й като гейзер и повече не искаше да спре.

— Мътните го взели.

Лотън взе Кайро на ръце и я отнесе до каруцата.

— Достатъчно съм мокър и без да лееш сълзи върху мен. Какво, по дяволите, ти става?

Но упреците му нямаха никакъв ефект. Кайро просто продължи да плаче. Вихърът от чувства, който се беше стоварил върху нея през последните няколко седмици, сега просто се изливаше и нищо не би могло да го спре.

По средата на пътя конвулсивните ридания се превърнаха в хълцане, което в никакъв случай не отиваше на една дама, и което Кайро също не можеше да контролира. От нея се изтръгваше покъртително ридание, после силно хълцане, след това тя подсмърчаше и отново хълцаше.

Лотън измърмори нещо под носа си, когато Кайро се килна върху него. Тя беше прехвърлила дясната си ръка през рамото му, да не би разтърсващите я хълцания да я претърколят от каруцата. Главата й беше подпряна на другото му рамо, а разрошената й дълга руса коса падаше над ръката му като водопад.

Макар лудориите й да го бяха ядосали, Лотън не можа да не се усмихне, когато погледна към нея. Въпреки жалкия си вид, тя будеше възхищение. Беше достигнала последния стадий на опиянението си — съня. Но всеки път, когато задремеше на рамото му, каруцата попадаше в дупка, главата й се плъзгаше надолу по ръката му и тя рязко се будеше. Тогава хлъцваше шумно и се унасяше отново.

След като Лотън върна каруцата и коня обратно пред магазина, той взе отпуснатото тяло на Кайро на ръце и я отнесе до хотела. Щом я сложи да легне, той съблече мокрите си дрехи и зачака топлата вода, която беше поръчал на служителя на хотела. След няколко минути ваната беше напълнена.

Лотън се потопи в нея, за да прогони студа, който се дължеше на препускането из околността и катеренето по дървото с мокри дрехи. Докато се сапунисваше и бръснеше наболата си брада, очите му непрекъснато се отправяха към спящата купчинка зелен атлаз на леглото.

Лотън поклати глава в почуда. През всичките трийсет и една години от своя живот не беше срещал друга жена, която да е способна да изтръгне толкова много чувства от него. Тя му беше показала малко от рая и доста от ада. Дори и сега, когато Ал Фонтейн категорично я беше идентифицирал като малката сестричка на Гардинерови, Лотън все още я желаеше. Тя течеше като отрова по вените му и той не можеше да я прогони от тялото си…

Сподавено стенание се изтръгна от устните на Кайро и извади Лотън от неговата замисленост. Той излезе от ваната и разсеяно се изтри. През цялото време не снемаше погледа си от закръглената нимфа, чието прекрасно лице беше спокойно, докато спеше. Блещукащата светлина на фенера обливаше в златисти цветове съвършените й черти и проблясваше в гривата копринена коса, която се стелеше като поток по възглавницата.

Лотън прекоси стаята, за да я разгледа внимателно, като се чудеше на противоречивите чувства, които го обхващаха.

— Каква загадка си ти, малка Снежна птичко — измърмори Лотън, като се наведе да смъкне от нея стягащите я дрехи.

Това, скоро осъзна Лотън, бе грешка. Колкото повече разкриваше тялото й, толкова повече се увличаше. Кайро не беше в състояние да се противопостави на любовните му набези. Първоначалното му намерение бе да я съблече, за да се чувства тя по-удобно, но се оказа, че от това той се почувства доста по-неудобно. Погледът му се плъзна по млечнобялата й кожа и на него му се стори, че развива безценен подарък, който принадлежи единствено на него. Каквато и да беше Кайро, тя беше негова — неговата любов, неговото мъчение, негов противник и негово смъртоносно проклятие.

Усещането, че някой нежно милва голото й тяло, накара Кайро да изплува от дълбините на сънищата. Но продължаващото въздействие на алкохола й пречеше да се върне напълно към действителността. Тя блуждаеше в едно тъмно измерение на времето, пълно със странни образи и усещания. Несъзнателно тя се премести към топлината над нея.

Сърцето на Лотън прескочи няколко удара, когато Кайро се сгуши до него. Жадният му поглед обхвана апетитното й тяло. По своя собствена воля ръцете му предприеха едно сладострастно пътешествие по тялото й. Беше я докосвал и преди, но никога с такова благоговение, както сега. И преди беше приближавал устни до нейните, за да опита сладката амброзия на целувката й, но никога преди не е бил толкова нежен, както сега.

Лотън не разбираше потока от чувства, който преминаваше през него. Тази опака жена черпеше от скрития кладенец на чувствата, който той беше погребал дълбоко у себе си. Това, което изпитваше към нея, беше противно на характера му, противоречеше на здравия разум, предизвикваше бедите.

Когато Кайро въздъхна и го обгърна с една ръка, нова вълна желание заля Лотън. Чувстваше влажния й дъх до бузата си, усещаше гърдите й до своите. Когато малкото й краче се плъзна между коленете му и тя се сгуши още по-близо до него, за да го използва и като възглавница, и като одеяло, Лотън пламна целият.

— Боже, дали някога ще ми мине този неутолим глад за теб? — прошепна той дрезгаво.

Във всеки случай няма да е скоро, реши той, а тялото му бавно се приближаваше към нея. Не би могъл да се бори с чудесните усещания, които го изпълваха, щом прегърнеше Кайро и тя отвърнеше инстинктивно на твърдия натиск на устните и ръцете му.

Едно лице с блестящи сребристи очи и дяволита усмивка изплува от мъглата в ума на Кайро. Познатото усещане за ръцете, които докосваха цялото й покорно тяло, проникна в ума й. Спонтанно тя се изви към жадните му целувки и възбуждащите му ласки, като му даде свободен достъп до тялото си.

Името му се отрони от устните й заедно с уморената въздишка, а Лотън изстена от нечестивото мъчение. Това се случваше отново, както всеки път, когато се осмелеше да я докосне. Желанието да я има го обземаше толкова силно, че всичко друго преставаше да бъде от значение.

Колко лесно забравяше останалите жени, които се появяваха и изчезваха от живота му. Но колко невъзможно му беше да обърне гръб и да напусне тази вълшебница, която беше едновременно и причината, и лекът за най-силното мъчение, което Лотън бе изпитвал досега.

Лотън се предаде с въздишка и се остави на удоволствието да покрива с целувки и ласки нежното й тяло. Искаше да събуди у нея същата жажда, която измъчваше него самия. В стремежа си да я обладае напълно, Лотън изучаваше красивото й тяло, а нейните реакции го уверяваха, че тя му принадлежи изцяло — поне в този един прекрасен миг.

В живота му имаше време, когато се грижеше само за задоволяване на собствените си желания. Но с Кайро това никога не му стигаше. Той поставяше нейното удоволствие над своето. Необходимо му беше да е сигурен, че й въздейства също толкова силно, колкото тя на него. Насладата, която изпитваше с тази красавица, се удвояваше, когато тя изпитваше същото. Той жадуваше за великолепието на страстта, което нарастваше и нарастваше, докато обхванеше и двама им, както преди.

Потънал във възбуждащите си мисли, Лотън обсипваше тялото на Кайро с благоговейни целувки и почтителни ласки. Не остави нито една частичка от малкото й тяло недокосната в желанието си да й достави удоволствие и когато привлече тръпнещото й тяло под своето, за да я обладае напълно, през него преминаха спазми на желание, което трябваше да бъде удовлетворено.

Лотън потопи себе си в нея, усещайки как пламъкът на страстта обхваща тялото, ума и душата му. Нежността се превърна в дива настървеност, която избухна и прониза всяка негова фибра. Мускулите му се стегнаха, когато го заля вълната от неконтролируема страст. И въпреки това той все не успяваше да се приближи достатъчно до бушуващия огън, който го изпепеляваше отвън и отвътре. Той се движеше във вечния ритъм на любовта, притиснал Кайро към себе си така, сякаш никога нямаше да я пусне, наслаждавайки се на чувствата, които го обземаха. Потрепери, когато желанието му бе най-сетне утолено. Но и тогава не можеше да я пусне, дори и след като тялото му остана без сили и не представляваше нищо повече от една трепереща обвивка.

Задоволен и изтощен, Лотън се отпусна върху Кайро. Той целуна импулсивно нежните като листенца устни. Нейните гъсти, извити мигли се вдигнаха за миг и тя му подари една ленива усмивка, но не промълви нито дума. После очите й се затвориха и тялото й се отпусна под него.

Когато чу равното й дишане, Лотън разбра, че неговият ангел отново се е върнал към пияните си сънища. Какво адско главоболие ще има на сутринта, помисли си той с усмивка. Колкото и да е нежна и отпусната сега, с настъпването на деня Кайро ще се превърне в ядосана тигрица. Той се зачуди дали тя ще си спомни преживяното от тях диво великолепие.

Лотън прокара пръсти през лъскавата грива сребристоруса коса, разпиляна по възглавницата. „Един от нас ще нарани другия, преди всичко това да свърши“ — разсъди той наум. — „И ако ти не успееш да ме убиеш, аз ще бъда принуден накрая да те улича.“

Лотън изхвърли тази тъжна мисъл от измъчения си мозък. Не искаше да гадае как ще свърши всичко това. Искаше единствено да се носи по течението на блаженството. Тази нощ ще броди из сладките сънища на задоволството и ще преживява отново насладата, която бе намерил в прегръдките на тази озадачаваща хубавица. Няма да мисли за утре, докато не събере достатъчно сили и разум, за да се справи с неизбежното разочарование.