Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (14)

Глава четиринадесета

Фредерик се усмихна зарадван, когато забеляза Кайро, облечена в хубава зелена рокля. Той прелетя през тълпата, за да посрещне красивата блондинка, преди някой от мъжете, които й се възхищаваха, да успее да я заговори.

Облекчение се изписа на лицето на Кайро, когато Фредерик изникна пред нея и хвана двете й ръце в своите. Сега, при малко късмет, ще може да се разсее за един-два часа, а Лотън ще си тръгне и няма да й се наложи да се среща с него, след като се бе поддала на недостойните си желания.

Кайро закачи на лицето си една сърдечна усмивка, когато Фредерик я поведе из помещението, за да я представи на гражданите на Елрено. След няколко „приятно ми е да се запознаем“ някой пъхна в ръката й чаша пунш, която тя обърна на един дъх. Макар Кайро да беше въздържателка, тя изпиваше всяка чаша, която се оказваше в ръката й. След половин дузина питиета безпокойството от евентуалната среща с Лотън се изпари.

Вечерта беше прекрасна. Пуншът успокои напрегнатите й нерви и уязвената й гордост. Кайро се чу как хихика като ученичка, докато Фредерик я въртеше на дансинга в ритъма на народната мелодия, която изпълваше въздуха.

— Ти, изглежда, се забавляваш добре, мила моя — отбеляза Фредерик и привлече Кайро още по-близо до себе си.

— Забавлявам се чудесно — отвърна ентусиазирано тя, преплитайки леко език.

Носът я засърбя, а очите й сякаш не успяваха да я настигнат, когато Фредерик я завъртя в кръг. Странно, не си спомняше някога да е била така замаяна. Очевидно пуншът доста я беше хванал.

— Доктор Пулман!

Един пълен с безпокойство глас успя да достигне до замаяния мозък на Кайро. Тя обърна глава и видя как една жена на средна възраст си проправя път през танцуващите към Фредерик.

— Мъжът ми падна от покрива на плевнята, която строим — обясни задъхано жената. — Боя се, че си е счупил крак или ръка, а може би и двете!

Фредерик пусна Кайро и въздъхна.

— Съжалявам, скъпа. Надявах се, че ще можем да прекараме вечерта заедно. Но когато има спешни случаи…

Фредерик хвърли поглед към високия ирландец, който само чакаше възможност да отнеме на доктора красивата му партньорка.

— Не се притеснявай за нищо, докторе — заяви Ерик ОʼБрайън и ръката му обгърна тънката талия на Кайро. — Ще се погрижа на дамата да не й липсва компания.

— Никак не се съмнявам в това — измърмори Фредерик и намести очилата на носа си. — Ще ви се обадя сутринта, госпожице Кълхуун. Може да закусим заедно.

Тръгването на доктора, изглежда, послужи като сигнал, че е открит сезонът за лов на замаяни от алкохола блондинки. Кайро се оказа заобиколена от ентусиазирани партньори за танц, които я настъпваха по краката и надуваха главата й с приказки. Тъкмо свикваше с обхваналите я ръце на някой мъж, когато други, непознати ръце я прихващаха през кръста и я завъртаха в кръг, от което главата й се замайваше още повече. Всеки нов поклонник идваше въоръжен с чаша пунш, за да утоли жаждата й. Кайро пи и танцува, докато я заболяха краката, а в стомаха й сякаш бълбукаше цяло буре уиски.

— Аз наистина трябва да седна — изломоти тя. Преди погледът й да открие някое от буретата, които заместваха столовете, коленете й се подкосиха.

— Само още един танц, скъпа — изгука Ерик до нея и я подкрепи с ръка. — Чаках пет танца, за да дойде отново моят ред да се завъртя с теб.

Преди Кайро да успее да отхвърли предложението, Ерик вече се носеше с нея из стаята в ритъма на бързата полка. Спретнатият кок на главата й започна да се смъква надолу при всяко рязко движение. Ерик ОʼБрайън очевидно не беше овладял изкуството на танца. Скачаше из стаята като кенгуру, като мъкнеше със себе си и замаяната си партньорка. С всеки миг главата на Кайро се замайваше все повече и повече. Сърцето й биеше в ритъма на музиката, а стомахът я присвиваше почти непрекъснато.

— Аз наистина трябва да седна. Сега… — настоя Кайро.

Ерик, който също беше пийнал малко повече от купата с пунш, отказа да пусне стройната фея от страх, че някой друг мъж отново ще се залепи за нея.

— Хайде сега, скъпа. Та аз и ти тъкмо започнахме да се опознаваме.

Преди Кайро да успее да възрази, Ерик още един път я завъртя вихрено. Когато накрая успя да си поеме дъх, тя все пак възрази. Краката й се огъваха като сварени макарони, а главата й се въртеше като пумпал.

— Не мога да направя нито крачка повече, ако не си отдъхна — изрече Кайро с хриптене.

— Разбира се, че можеш — заяви Ерик, като я прегърна с яките си ръце.

— Дамата каза, че повече не й се танцува.

Гласът на Лотън Стоун проехтя така, че заглуши звука на пианото, цигулката и хармониката.

Кайро повдигна натежалите си клепки и видя Лотън да си проправя път през тълпата танцуващи. Ерик я дръпна собственически към себе си и загледа гневно натрапника.

— Виж сега какво, мистър — изръмжа Ерик с пиянски глас. — Аз пръв я намерих. Ако искаш да потанцуваш с нея, ще чакаш на опашката като всички останали.

Лотън, който бе наблюдавал как тълпата от поклонници си прехвърляха Кайро като топка, вече едва се сдържаше. Не беше в настроение да търпи нахални отговори. Ревнуваше и това не се отразяваше добре на настроението му.

Той се приближи и надвисна над якия ирландец.

— Ако не искаш да се озовеш в затвора за нарушаване на реда, ще ми предадеш дамата… веднага!

Тъй като Лотън не беше отгърнал якето си, за да се вижда значката му, Ерик не знаеше, че спори с шериф на Съединените американски щати.

— По дяволите, само се забавлявах. Исках просто да танцувам. Няма закон срещу това. А сега защо не изчезнеш и не си гледаш собствената работа, синко.

Кайро беше толкова пияна, че не успяваше да се съсредоточи върху една мисъл за повече от секунда, след което забравяше каква е била тя. Като си мърмореше нещо, тя застана, клатушкайки се между двамата ядосани мъже.

— Давай Лотън, потанцувай с него — каза тя завалено. — Аз нямам нищо против. Аз искам само да седна за малко…

Тъй като нямаше какво да я крепи, краката й се сгънаха в коленете и Лотън протегна ръка, за да я подкрепи. Въпреки че упоритият ирландец го бе ядосал, Лотън усети как весела усмивка опъва устните му. Беше непознато преживяване да гледа как Кайро — Джарита Гардинер — залита като новородено теленце. Косата й беше разрошена, очите й се затваряха, а роклята й се беше засукала около кръста от прекалено многото вихрени полки. Кайро съвсем не се държеше като изтънчената млада дама, с която се беше запознал във Форт Смит.

— Хайде, Кай, най-добре ще е да те сложа да спиш — промърмори Лотън.

Ерик ОʼБрайън имаше свое мнение за това кой и как ще сложи пийналата хубавица да си легне и разбра погрешно забележката на Лотън.

— Точно това си мислех. Ти възнамеряваш да се държиш непочтено с нея.

Като че Ерик нямаше такива намерения, помисли си Лотън сърдито. Той едва бе довършил мисълта си, когато един свит юмрук се устреми към него. Ерик ОʼБрайън беше силен като вол и неочакваният удар накара Лотън да залитне назад към Кайро, на която и без това й беше трудно да се задържи изправена.

Кайро се стовари върху човешката стена, която беше обградила тримата участници в тази сцена. Понеслата я инерция причини ред други падания сред кръга от хора.

Настана адска врява. Докато Лотън отвръщаше на удара на Ерик, в другия край избухна още едно сбиване и започна да се разпространява към средата на помещението. От този момент навсякъде започнаха безразборно да се размахват юмруци. Жените се втурнаха към центъра на тълпата, за да приберат съпрузите и приятелите си, но още няколко схватки започнаха, преди някой да успее да сложи край на битката. И въпреки че те настояваха с викове да се спре боят, все повече юмруци се забиваха в челюсти и стомаси. Тъкмо някой отряд жени успяваше да успокои духовете в единия край на залата и войната избухваше в другия.

Междувременно Лотън и Ерик се бъхтеха един друг безпощадно. Лотън се оказа изправен пред равен съперник, тъй като разгневеният ирландец знаеше как да използва юмруците си. Всеки път, когато Лотън смяташе, че е нанесъл „последния удар“, Ерик скачаше обратно на крака и се нахвърляше върху него като разбеснял се бик.

Най-накрая Лотън успя да повали Ерик на колене и да го задържи така за момент — достатъчно, за да огледа стаята, търсейки Кайро. Но от нея нямаше и следа. Собственикът на магазина, който се опасяваше, че ще му повредят стоката, скочи на едно от буретата и стреля с пистолета си във въздуха. Гръмливият му глас, който заплашваше, че ако боят не бъде прекратен, ще пострадат няколко глави, привлече вниманието.

Кайро бе излязла пред магазина, за да си отдъхне от блъсканицата и дима в помещението. Беше седнала в задната част на една каруца, спряна на улицата, докато собственикът й се забавляваше на празненството. За нещастие изстрелът стресна впрегнатите в нея мулета и те се втурнаха напред като снаряди.

Кайро усети, че се мята насам-натам в носещата се каруца. Главата й силно се въртеше, а стомахът я присвиваше. Друсането на каруцата, която препускащите мулета теглеха надолу по изровената улица, превърна тялото и ума на Кайро в замаяна бъркотия. Вик на ужас се изтръгна от устните й, когато мулетата извиха покрай ъгъла и я отхвърлиха към другия край на каруцата.

Макар че Лотън позна гласа на Кайро, изминаха няколко мига, преди да успее да си пробие път с лакти през тълпата и да я открие. Лотън тъкмо беше прекрачил прага, когато забеляза препускащата кола, която завиваше зад ъгъла.

С проклятие, което би могло да смрази и дявола, Лотън скочи на гърба на най-близкия кон, за да последва бегълците. Слабата светлина на луната и плуващите по небето облаци му пречеха да вижда откъде минава, още по-малко да следи посоката, в която се носеха изплашените животни. Фактът, че Кайро пищеше с всичка сила, не оправяше особено положението, тъй като така тя плашеше мулетата още повече. Те се втурнаха към тъмнината, като се отклониха от отъпканата пътека. Всеки път, когато улучеха някоя дупка, Кайро излиташе от едната страна на каруцата към другата и надаваше още един оглушителен писък.

Кайро беше твърде пияна и твърде зле координираше движенията си, за да се опита да се покачи на седалката и да вземе поводите. Тя просто се преобръщаше и търкаляше, неспособна да контролира съдбата си. Кълнеше се, че ако преживее тази катастрофа, никога, ама никога повече няма да пийне дори и капчица уиски! Бедата, в която беше изпаднала, не й даваше възможност да мисли какво се е случило с чернокосия пазител на реда. Беше твърде заета с опитите си да се задържи в люлеещата се каруца, без да бъде изхвърлена на земята.

Лотън отново изруга, когато мулетата прекосиха през един поток, разпръсквайки вода около себе си. Беше се приготвил вече да скочи през потока, когато установи, че конят, който яздеше, изпитва отвращение към прескачането на препятствия. Конят се приготви да даде отпор в мига, в който забеляза блещукането на водата на бледата лунна светлина. Лотън, който не беше подготвен за рязкото спиране, прелетя над главата на животното и заби нос в дъното на потока.

Като ругаеше гневно, Лотън се изправи, хвана юздите и преведе коня през водата, след което го яхна и продължи преследването.

Беше мокър до кости, ядосан на Кайро, че изобщо е отишла на празненството, и изплашен до смърт. В своето опиянение Кайро не беше в състояние да подчини на волята си изплашените мулета. А Лотън се оказа на гърба на страхлив кон, който отказваше да прескача канавки и отскачаше настрани от всяка сянка.

Като измъкна колана си, за да накара с него жребеца да се движи по-бързо, Лотън най-накрая започна да се приближава към препускащата каруца. Въпреки нежеланието си, животното се приближи към колата, в която Кайро пищеше с всички сили, а Лотън се сви на седлото.

Той скочи в каруцата и започна да търси влачещите се поводи. Като стисна здраво зъби, той дръпна силно назад кожените ремъци и принуди мулетата да прекратят лудото си препускане.

Натъртен, ожулен и мокър до кости, Лотън спря рязко каруцата, след което се обърна. Зад него Кайро пълзеше на ръце и крака. Тя хвърли един поглед на мократа черна коса на Лотън и на дрехите му, от които се стичаше вода, и започна да хихика.

— Какво, по дяволите, ти стана? — озъби се Лотън към пияната млада жена. — Едва не загина, а сега се смееш. Не мога да си представя какво ти се струва толкова весело.

Умът на Кайро все още беше замаян. Стремителното препускане не й беше помогнало да изтрезнее, въпреки очакванията й. Само Бог би могъл да стори това, преди уискито да престане да действа.

— По дяволите, престани да кудкудякаш, освен ако не си решила да снасяш яйца, и ми отговори! — заповяда Лотън. — Кое му е смешното?

Кайро погледна през рамо и продължи да се смее на едрия мъж, чиито дрехи обвиваха плътно като втора кожа якото му тяло, а косата му беше така прилепнала към главата, че тя изглеждаше съвсем квадратна.

— Ти не се ли сети? — попита тя между две порции смях.

— Не, по дяволите! — избухна Лотън. След това той прескочи седалката и се стовари на пода до нея.

Кайро го загледа със зачервените си очи.

— Вижда ми се смешно, че същият този мъж, който на два пъти се опита да ме убие, два пъти ми спасява живота.

Тя избухна отново в пиянски смях.

— Пък и трябва да се видиш отстрани! Никак не ти отива да си мокър.

Лотън реши, че би могъл да оцени извратеното й чувство за хумор само ако и той самият беше пиян. Като се има предвид, че се беше разминала на косъм със смъртта, тя действително приемаше случката извънредно добре. Лотън предположи, че странното й настроение се дължи на алкохола. Някои хора стават зли, когато се напият. Някои се препъват и не могат да се задържат на краката си. Някои, като него самия, започват да дрънкат като свраки, а други са мълчаливи и замислени.

Кайро обаче се превръщаше във веселяк. Хилеше се на неща, които никак не бяха смешни. През последните трийсет минути можеше на няколко пъти да се прости с живота! Това например смешно ли е?

Кайро погледна Лотън отново и пак избухна в смях. Изглеждаше ужасно с мръсното си лице и с мокрите дрехи. Едно топче кал се беше закачило на върха на носа му като брадавица, а друга беше полепнала по бузата му. Подчинявайки се на импулса, Кайро се пресегна да махне калта от носа му, но не постигна целта си и вместо това го удари. Тя се засмя на собствената си несръчност, а Лотън изсумтя от причинената му болка.

Лотън откликна на дръзките лудории на Кайро само с едно вдигане на раменете, след което скочи от каруцата на земята.

— Ти стой тук, докато намеря страхливия кон, който яздех — нареди той.

Кайро обърна на кратката заповед толкова внимание, колкото патицата обръща на водата по гърба си. Щом Лотън изчезна в тъмнината, тя се смъкна от каруцата, за да се разходи покрай потока на изток от Елрено. Все още беше в доста странно разположение на духа, а мислите й бяха оплетени като лиани в джунгла. Преживяната опасност я караше да се опитва да изживее всеки миг докрай. Чувстваше се като безгрижно дете, докато се разхождаше през горичката покрай потока. Уискито все още владееше замъгления й мозък и я караше да се смее на всяка мисъл, която прелиташе през главата й.

Въпреки всички сърдечни мъки, които Лотън й беше причинил през последния месец, Кайро осъзна, че е живяла по-пълно и с повече приключения, отколкото когато и да било през живота си. Вероятно щеше да се върне към своя спокоен, добре организиран живот, щом Лотън поемеше отново по пътя си. Когато той беше наблизо, просто се случваха разни неща. Той беше един от мъжете, на които им е съдено да привличат приключенията.

Кайро се спря, за да помисли, когато пред нея се изпречиха клоните на едно дърво. Сети се колко пъти животът й е висял на косъм, откакто се запозна с Лотън Стоун. Тази мисъл я накара още веднъж да се изсмее.

След това Кайро сграбчи клона над главата си и прехвърли крак през него като шимпанзе. Цяла вечност беше минала, откакто за последен път се е катерила по дърво. Изобщо не й хрумна, че не се държи така, както подобава на истинска дама. Уискито я беше променило, беше я превърнало в същество, което действа по инстинкт, което прави нещата просто защото така му се иска.

Така че Кайро се покачи на клона и се хвана за следващия само за да провери дали все още може да се катери по дърветата след всичките тези години.