Карол Финч
Обещай ми лунна светлина (13)

Глава тринадесета

Кайро не си беше представяла, че е възможно да я ухажват едновременно четирима мъже в пощенска кола, докато това не й се случи. И четиримата бяха ергени, добри кандидати за женитба, а по време на пътуването — самото кавалерство. Поради лошите изровени пътища пътниците в колата непрекъснато залитаха насам-натам. Мъжете непрекъснато питаха дали на Кайро не й е неудобно. А тя действително изпитваше твърде много неудобства. Всеки път, когато спираха, за да впрегнат нови, отпочинали коне и да хапнат, Кайро получаваше толкова помощ при влизането и излизането от колата, че не знаеше какво да прави.

Беше изслушала историята на живота на всеки един от мъжете и беше чула и намеците му, че си търси жена, която да го гледа и да сподели мечтите му за нов живот в Оклахома. И ако Кайро си търсеше съпруг, можеше да избере който си поиска от наличните. Можеше за миг да стане невеста на земемер, дърводелец, притежател на товарен кораб или на лекар. Като се имаше предвид, че сърцето й още не беше оздравяло от нанесените му рани, би могла да се отърве от мъчителната си връзка с Лотън, като се омъжи набързо, но Кайро не можа да се застави да приеме някое от предложенията. След женитбата със сигурност не би могла повече да изкушава себе си с Лотън Стоун. Но, както беше открила Кайро през последния един месец, решаването на един проблем само създаваше множество нови.

Лотън Стоун е отличен пример за тази теория, напомняше си Кайро. Беше го избрала да помогне на баща й, а се беше изправила пред куп нови проблеми. И въпреки всичките проповеди, които беше отправила към себе си, тя все още не беше забравила Лотън Стоун.

— Нека ви помогна да слезете, госпожице Кълхуун — с желание се притече Фредерик Пулман. Красивият млад лекар подхвана Кайро и я постави на земята, като остави ръцете си да обгръщат тънката й талия по-дълго от необходимото. — Препоръчвам ви при престоя си в Елрено да използвате хотел „Дел норте“.

Фредерик неохотно я пусна и посочи към двуетажното здание. Възхитеният му поглед за пореден път се прикова в нея.

— Както стана обичай в новите градове, ще има празненство на мястото на новопостроените жилища и предприятия. — Той посочи един прясно боядисан склад за търговски стоки. — Бих се радвал, ако ми разрешите да ви заведа на танците довечера и да ви запозная с нашето общество.

Фредерик се наведе по-близо до Кайро.

— Надявам се да ви харесаме — Елрено… и аз — и да пожелаете да се установите тук завинаги.

Кайро се вгледа във Фредерик и, както беше правила вече стотина пъти този ден, го сравни с Лотън. Не искаше да го прави, наистина не искаше. Въпреки че Фредерик беше добър, почтителен и любезен, той не палеше кръвта на Кайро. Пулсът й просто продължаваше да си бие нормално.

— Благодаря ви за поканата, но това бе едно изтощително пътуване. Целият този прахоляк и… — Кайро се опита да откаже, но Фредерик притисна пръст към устните й, за да я накара да замълчи.

— Сигурен съм, че ще се почувствате освежена след една вана и почивка в хотела — постави диагнозата той. — Можем да се срещнем на празненството, след като посетя някои от моите пациенти, които вероятно се чувстват пренебрегнати, откакто заминах за Гутри да прибера лекарствата от гарата.

— Ще видя как ще се чувствам привечер — отклони решението си Кайро, след което му подари една ослепителна усмивка. — А ако не дойда, сигурна съм, че ще има цял харем млади дами, които ще изгарят от нетърпение да заемат мястото ми.

— Нито една няма да е така желана, уверявам ви — измърмори Фредерик и стисна ръката й в знак на привързаност.

Кайро погледна хубавото му лице, обградено с пясъчноруса коса и й се прииска да почувства някакво размърдване в сърцето си. Но за пореден път не усети нищо. Стройното тяло и приятните черти на лекаря избледняваха при сравнението с грубоватия и страшен образ на Лотън Стоун.

След като се сбогува с Фредерик, Кайро събра багажа си и си запроправя път по улицата към хотела. Там срещна още половин дузина мъже, изпълнени с нетърпеливо желание да й помогнат. С огромно облекчение Кайро затвори вратата на стаята си и се хвърли на леглото в очакване на ваната.

Мъже! Имаше ги навсякъде. Една жена не можеше да се обърне, без да се спъне или сблъска с някой от тях. И ако без да иска не ги сравняваше всичките с онзи ужасен Лотън Стоун, сигурно би открила някой по-искрен от този чернокос безобразник!

— Махни се от ума ми, Лотън Стоун — измърмори Кайро.

Стресна я почукване. Какъвто й беше късметът, Лотън сигурно стоеше от другата страна на вратата, готов да започне да я измъчва отново.

Кайро се приближи нерешително и отвори вратата с няколко сантиметра. За нейно облекчение, оказа се, че това са служители на хотела, които бяха донесли гореща вода за ваната й. Докато внасяха водата, тримата мъже я гледаха лакомо, сякаш беше особено вкусно ястие, което им предстои да погълнат. След като си тръгнаха, Кайро смъкна от себе си прашните дрехи и се потопи във ваната, над която се вдигаше пара.

О, това си беше направо рай! Кайро въздъхна доволно, докато се търкаше с гъбата и се обливаше с вода. Съжаляваше, че не може да отмие не само мръсотията, но и натрапчивите спомени за Лотън…

Още едно почукване разтресе вратата.

— Дявол да го вземе, имам достатъчно гореща вода — извика Кайро. — Нямам нужда от повече.

Но това не бяха служителите, донесли още топла вода като извинение да я позяпат. Вратата се отвори и един видимо прашен и много ядосан Лотън Стоун изпълни рамката й.

Кайро ахна и се пресегна за кърпа, с която да се закрие, преди някой минаващ отвън да успее да я огледа напълно.

— Безкрайно ти благодаря, задето не каза от учтивост поне едно довиждане, преди да отлетиш с метлата, магьоснице — изръмжа Лотън в зачервеното й лице.

Въпреки волята му, неговият сребрист поглед обгърна едва прикритата й фигура, отбелязвайки капчиците вода, които проблясваха върху кадифената й кожа, също като онези, които я покриваха, когато я люби на речния бряг. Лотън се намръщи, когато погледът му падна върху белега, загрозяващ лявото й рамо. Сърдеше се на себе си, задето се беше захванал с тази безнадеждна работа, сърдеше се на тази жена, която го беше принудила да го направи. Но дори и гневът му не можеше да измести чувството за вина, което го обхващаше при вида на белязаното й рамо. Той знаеше, че тя заслужава да се мъчи като прокълната. И въпреки това, не му ставаше по-лесно да понесе мисълта, че той е отговорен за единствения недостатък по стройното тяло на това великолепно създание.

— Затвори проклетата врата — изсъска Кайро, като видя, че Лотън продължава да стои на мястото си, като побит в земята.

След като се отърси от блуждаещите си мисли, Лотън ритна вратата с ботуш и я затвори.

— Готово. Така, а сега кажи защо не ми каза къде отиваш? Не искаше аз да знам ли? — попита я той строго.

— Не — погледът й спокойно би могъл да подпали прериен пожар. — Аз наистина не мислех, че ти пука къде ходя, стига да стоя по-далече от тебе.

Лотън я погледна замислено.

— Мислех, че твърдо си решила да уредиш проблемите на баща си — подигра й се той, докато крачеше из стаята и без да иска, поглъщаше с поглед красотата й, като ненавиждаше себе си за това, че тя все още силно го привличаше.

Кайро вирна гордо глава и се завъртя във ваната така, че да застане с гръб към него.

— Услугите ти не са необходими повече. Реших да потърся помощ от някой пазител на реда, който да не е садист дотолкова, че да стреля по мен и да ме използва като щит срещу чуждите куршуми.

Без да си прави труд да му отправя напълно заслужения убийствен поглед, Кайро вдигна палец над рамото си.

— Сега, моля, напусни. Бих искала да не умирам, преди да съм изпитала удоволствието от ваната си и преди да съм видяла баща си. Когато съм с тебе, се чудя дали ще доживея да видя утрото на следващия ден.

— Моите чувства са съвсем същите — изсумтя Лотън, като жадно поглъщаше с поглед меката като коприна кожа на гърба й и прелестната извивка на талията й. По дяволите, той знаеше коя е тя и какво представлява, и въпреки това го изпълваха желания, които му пречеха да мисли.

Кайро се обърна и погледна извисяващия се великан, чието брадясало лице показваше, че не е имал време да се обръсне, преди да се втурне да я гони.

— Аз? Да навредя на тебе? — извика тя невярващо. — По тебе няма и драскотина, за която аз да съм причината. Бих искала да мога и аз да кажа същото!

Когато Лотън застана до ваната, Кайро се дръпна настрани. Тя смело се бореше с непреодолимото привличане на този мъж, когото, тя знаеше със сигурност, никога не би могла да разбере, а и който вече не я интересуваше, дори и да успееше да го разбере.

За Лотън щеше да е по-добре, ако се беше обърнал и си беше тръгнал, когато намери Кайро да се къпе във ваната. В продължение на два дни през по-голямата част от времето си беше казвал, че я презира за това, което е, и за това, което възнамерява да направи с него. Но когато я видя да седи там, сред уханните мехурчета, сърцето му почти се пръсна. Можеше да мисли само за това какво иска да направи с нея, как жадува да я докосне, да почувства как закръгленото й тяло откликва на неговото.

За мъжката гордост на Лотън съзнанието, че все още желае до болка тази дръзка жена, дори и след като е научил истината за нея, беше тежък удар. Тя беше неговото фатално проклятие, смъртоносно привличане. Защо не можеше да се привърже към някоя жена, която е безопасна, вярна и сляпо предана? Но не, какъвто бе глупак, той беше изцяло завладян от една зла магьосница, която му беше издала смъртна присъда.

Все пак тя не би могла да причини смъртта му, докато си лежи в пълната с пяна вана. В момента тя не е заплаха за живота му. Сега тя е само неговата неразумна страст.

Лотън се вгледа в зелените, искрящи очи, които се открояваха на хубавото й лице, и я пожела толкова силно, че болка прониза цялото му същество. Погледът му помилва копринената кожа на тялото й. Съзнанието му се замъгли от силната възбуда.

— О, да върви всичко по дяволите — измърмори тихо Лотън.

Кайро зяпна от учудване, когато Лотън започна да сваля дрехите си. Той е луд, ако смята, че ще се потопи във ваната й, докато тя е там, и ще направи с нея това, което, ако се съди по вида му, възнамеряваше да направи! Тя все още му е страшно ядосана и той няма да може да я прелъсти до подчинение. Тя не смята да има повече нищо общо с този маниак, нищо че тялото й вече потръпва от удоволствие, докато той разкрива пред непослушните й очи мускулестото си тяло. И ако трябва, тя насила ще ги държи затворени, но няма да обръща внимание на мъжката му красота…

Благородните пориви на Кайро бяха забравени, когато Лотън прекрачи във ваната и я сложи между дългите си стройни крака. Гърбът й се докосваше до косматите му гърди, докато той се наместваше по-удобно зад нея.

Неочаквано тялото й стана по-важно от объркания и мозък. Предателски усещания пропълзяваха по гърба й и я караха да трепери безпомощно в отговор на опустошителната му близост. Устните й се приготвиха немощно да протестират, но думите умряха преждевременно, когато ръцете му обгърнаха кръста й и притиснаха тръпнещото й тяло по-близо до неговото. Когато той зашепна с устни, почти долепени до пулсиращата вена на шията й, Кайро започна да се бои, че е твърде възможно и тя, и водата във ваната й да се превърнат в облаче пара.

Изглежда, нямаше значение, че беше заповядала на сърцето си да намрази Лотън завинаги. Щом този мъж, който така я ядосваше, се появи и изпълни целия й свят, тя загуби всяка частица от разума, събиран в продължение на двайсет и една години. Изведнъж развратното й тяло бе надделяло и й налагаше своите собствени желания. И когато опитните му ласки обгърнаха кръста й и се плъзнаха към пулсиращите зърна на гърдите й, Кайро почувства забранените желания да подръпват опънатите й нерви, така както ловките ръце на музиканта пробягват по струните на арфата.

На два пъти Кайро мислеше, че е възвърнала самообладанието си достатъчно, за да може да скочи от ваната и да се скрие зад паравана в ъгъла. На два пъти силата на волята й не съумя да я спаси от унижението. Лотън я атакува с още един залп от зашеметяващи милувки и целувки. Той не й се беше извинил. Просто я беше обгърнал със смуглите си ръце и я беше накарал да забрави всичко, което имаше някакво отношение към действителността. Кайро осъзна, че преминава границите на пълното отдаване, изгаряйки от сладката гореща болка на желанието.

За по-малко от миг Кайро се превърна в пленница на неговата бушуваща страст и на собствената си жажда. Лотън я докосваше с нежност, която беше много по-завладяваща от силата. Той я целуваше с желание, неудовлетворявано вече повече от седмица, и Кайро се отзоваваше, без да мисли, отдадена на екстаза и божественото мъчение от умелите му ласки.

Когато ръката му се плъзна възбуждащо по бледорозовите зърна на гърдите й, надолу по корема и после по нежната кожа на бедрата й, тя се предаде. Въздишка се отрони от устните й, изпръхнали от многото целувки. Кайро бе сигурна, че би се разтворила във водата на дъното на ваната, ако Лотън не я беше подхванал и не я беше сложил в скута си.

Дни наред Кайро бе изреждала многобройните недостатъци на Лотън и си беше припомняла странното му държане с надеждата да го разлюби. А ето сега той се беше появил отново, за да преобърне с главата надолу целия й свят и да я накара да жадува за това, което не беше изпитала с никой друг мъж.

Той просто знаеше къде и как да я докосва. Караше я да забрави за благоразумието и изпълваше тялото й с усещания, които като стрели пронизваха самата й душа.

Докато я покриваше с милувки, Лотън се възхищаваше на нежната й кожа. Не можеше да не я докосва, независимо колко зло криеше у себе си тази прекрасна фея. Ръцете му се движеха по своя собствена воля, преоткривайки всяка пищна извивка на тялото й, всяко чувствително място. Запленен от удоволствието да се запознае отново със сладкото й тяло, Лотън го изучаваше, докато сърцето му се изпълни с нея. Устните му покриваха с целувки рамото и ръката. Обърна я с лице към себе си, за да може да притисне буза до гърдите й. Простенвайки тихо, той обгърна с устни нежната пъпка, вкусвайки я, като че ли тя беше едно дългоочаквано пикантно ястие. А през цялото това време ръцете му се движеха и я възбуждаха, докато накрая Кайро безпомощно се заизвива в прегръдките му.

Лотън чу как водата преля през ръба на ваната, когато той се обърна, за да покрие със страстни целувки корема й, но не го беше грижа, че водата се лее на потоци по пода. Знаеше само, че трябва да задоволи това огромно желание или ще полудее. Чувствата му бяха водили ожесточена битка, докато препускаше към Елрено, за да я открие. Искаше да я прокълне, щом я види, но точно видът й бе неговото мъчително проклятие. Само един поглед към нейната омайна красота бе достатъчен, за да си спомни всеки великолепен миг, преживян заедно с нея, докато пътуваха на запад през гористите хълмове и ширналите се равнини.

Като се опитваше да си поеме въздух, Лотън взе Кайро на ръце. С три крачки той стигна до леглото и падна върху него, като постави Кайро върху памучната покривка. Не можеше да чака нито миг, без да я гали още, и още, и още.

Кайро също се опитваше да си поеме въздух, но сърцето й така биеше в гърдите, че се страхуваше да не се задуши. Тръпнещото й тяло се изви към неуморните му ръце и жадните му устни. Без срам тя се отдаде на желанието, което бушуваше в нея. Докато той я милваше, нейните ръце галеха гърдите и бедрата му, жадувайки да върнат огромното удоволствие, което ставаше все по-силно, докато накрая вече беше почти непоносимо.

Нейните ласки караха разтрепераното тяло на Лотън да се приближава бавно все повече и повече към нея. Чувстваше се като мозайка, която не би могла да има никакъв смисъл, докато не се слее в едно с тази сребърно руса магьосница, която го беше измъчвала денем и преследвала нощем. Жадуваше да бъдат едно цяло. Искаше да усети гъвкавата й плът под себе си, около себе си, да усети как тя го обгръща като облак от удоволствие, което не може да бъде изразено с думи. Искаше да слеят неравното си дихание, дивото биене на сърцата си, душите си през тези прекрасни мигове, които продължаваха сякаш цяла вечност…

На устните му беше името й — неговото проклятие, неговата мечта — когато привлече пищното й тяло под своето и се плъзна над нея. Тръпки на наслада преминаха през тялото му, когато я притисна близо до себе си и я взе в прегръдките си.

И въпреки това, дори и когато бяха едно цяло и се движеха в точния ритъм на мелодията, стара колкото света, Лотън искаше още. Той искаше да знае, че въпреки че му е сърдита, тя го желае не по-малко отчаяно, отколкото той нея.

— Обичай ме, Кай — прошепна той до разтворените й устни.

— Обичам те — прошепна тя, без да мисли. Беше така завладяна от него, че не усещаше нищо, освен страстното желание да го прегръща винаги.

Тя остана без дъх, когато удоволствието у нея зазвуча с пълна сила. Кайро усети как и последната частица самоконтрол изчезна, сякаш отнесена от циклон. Неизразимо удоволствие се завъртя като вихър около нея, като подхвана и звездите на небосклона. Кайро заби ноктите си и се хвана за Лотън, като че спасяваше живота си. Диви, опияняващи усещания я пронизваха всеки път, когато Лотън проникваше в нея. Когато той я притисна до себе си и потрепери неудържимо, Кайро откри сладкото и пълно задоволяване, облаците на страстта се разпръснаха и тя политна над пъстроцветни дъги.

В тялото на Кайро нямаше вече и капчица сила, когато Лотън легна до нея. Повече от седмица тя беше живяла само с гнева и решителността си, като се кълнеше пред себе си да преодолее злополучното си увлечение по този дявол със сребърни очи. Но пълното себеотдаване на Лотън беше премахнало насъбраните чувства и я беше оставило да блуждае сред страстните видения, които започваха там, където свършваше действителността.

Кайро потъна в спокоен сън. А Лотън, който едва държеше очите си отворени, я последва. Те лежаха сгушени един в друг, забравили мъчителното недоверие, пленници на чувствата си.

Нито един от двамата не би могъл да обясни загадката на взаимното им привличане, но то никога не изчезваше и ги водеше нанякъде, като луната, която повеляваше на приливите. И нищо не им изглеждаше правилно, ако не бяха в прегръдките си и не се носеха в омагьосаното измерение на времето, достъпно само на влюбените.

 

 

Кайро се събуди бавно. Сънят отпусна ресниците й и тя видя строгите, властни черти на лицето, което беше почти долепено до нейното. Преди да се унесе във великолепното чувство на удоволствие, което изпитваше в прегръдките на Лотън, наранената гордост я порица за липсата на воля.

Как можа да се предаде, когато само преди два дни се беше заклела, че повече няма да има нищо общо с Лотън Стоун? Десетки пъти си беше повтаряла, че Лотън иска само тялото й, искаше сърцето й само като поредното завоевание. Не би могла да получи нито уважението, нито обичта му, и въпреки това се беше отдала като безсрамна развратница! Дявол да го вземе, той я караше да се срамува от себе си.

Кайро бавно се отдалечи от Лотън и се измъкна от леглото. Тихо тя бръкна в торбата си, за да вземе чисти дрехи. Трябва да намери шериф Крис Масдън и да уреди всичко, преди Лотън да се събуди и да се намеси отново в живота й.

Кайро извади малкия пистолет от джоба на панталоните си. В продължение на няколко мига тя стоеше в другия край на стаята с пистолет в ръка, загледана във великолепното тяло на мъжа, който правеше леглото да изглежда твърде малко.

Докато Кайро стоеше така, замислена за бурната си връзка с Лотън, той й хвърли един скришен поглед. Сърцето му натежа в гърдите, когато забеляза оръжието в ръката й. От неговото място Кайро изглеждаше така, сякаш се чудеше дали да го убие, или не. Лотън знаеше, че няма никакъв шанс да се спаси, ако тя реши да стреля. Пистолетите му бяха в купа дрехи, които беше съблякъл и захвърлил до ваната. Спокойно биха могли да бъдат и във Форт Смит, що се отнася до ползата, която би имал от тях, ако Кайро реши да го очисти.

Кайро се обърна и пъхна пистолета в чантичката си. Лотън въздъхна облекчено, но без да се издава, че е буден и следи всяко нейно движение. Изглежда, не й даваше сърце да го простреля.

Когато Кайро се измъкна през вратата, Лотън се претърколи от леглото и навлече дрехите си. Първата му задача беше да проследи ходовете на Кайро, а втората — да прибере багажа си и да си облече чисти дрехи.

Лотън осъзна, че е дал на Кайро твърде голяма преднина. Докато излезе навън, тя вече не се виждаше никъде.

Той прибра багажа си и се втурна обратно в хотела, като вземаше по две стъпала наведнъж, за да успее да се преоблече колкото се може по-бързо. Когато се озова отново на улицата, от Кайро все още нямаше и следа. Острият му поглед обхождаше внимателно и двете страни на улицата, докато слънцето потъваше зад хоризонта и обагряше света в алено и златисто.

И тогава я видя да се промъква през тълпата. Объркване се изписа на лицето му, докато се чудеше от коя сграда е излязла. Пощата? Банката? Дали не проучва възможностите за удар в Елрено?

Докато Лотън размишляваше върху действията й, Кайро събираше цялата си решителност. Беше се втурнала в кантората на шерифа, за да пита за Крис Масдън и й бяха казали, че шерифът и помощниците му претърсват района около Кингфишър с надеждата да попаднат на следите на една банда престъпници и че не го очакват в близките няколко дни. Разочарована, но не и отчаяна, Кайро реши да отиде в Канейдиън Стейшън, което се намираше близо до югозападната граница на територията. Ще прецени положението там, а после ще се върне за подкрепления.

Но каквото и да става, Кайро ще прати Лотън Стоун да върви по пътя си веднъж завинаги! Независимо че тя и баща й имаха нужда от опита на Лотън, тя нямаше да го моли за това сега. Ще се побърка напълно, ако не се отдалечи от него на безопасно разстояние. Лотън все ще успее да я нарани по един или друг начин.

Внезапно тя се закова на място, когато забеляза Лотън, облегнат на стената на хотела. По дяволите, Кайро не искаше да се среща с него точно сега. Все още изпитваше силен срам, че се бе поддала на ласките му. Трябваше й време да възвърне самообладанието си, преди да се срещне отново с Лотън.

Музиката и смехът, които долитаха от вратата на търговския склад, привлякоха вниманието й. Фредерик Пулман я беше поканил да се присъедини към него на голямото празненство, с което щеше да бъде открито новото предприятие. Фредерик е нейното спасение. Освен това ще се разсее малко. А ако има малко късмет, Лотън ще се умори да чака и ще си тръгне, преди тя да се върне в стаята си.

А в най-лошия случай Кайро можеше дори да се съгласи да се омъжи за лекаря, въпреки че го познаваше само от два дни. Това ще бъде един твърде драматичен начин да избегне Лотън, но Кайро почти се беше отчаяла!

Като вирна решително брадичка, Кайро се изправи гордо и влезе в пълния с хора бъдещ магазин, който се тресеше от звуците на веселата музика. Ако Фредерик не е там, мислеше си Кайро, докато се промъкваше през тълпата, ще трябва да се залепи за първия непознат, с надеждата да избегне срещата с Лотън Каменното сърце.