Сюзън Ий
Ангелско нашествие (7)

7

Когато излизам от ъгловия офис, откривам, че някой се е гаврил с трупа на мъжа във фоайето. Отнето му е цялото достойнство и няма нищо общо в сравнение с миналия път, когато го видях.

Някой е поставил едната му ръка на хълбока, а другата е протегната към косата му. Дългите му, рошави кичури са изправени, сякаш го е ударил ток, а устните му са пиянски омазани с червило. Очите му са широко отворени, а от контура им излизат черни линии, подобни на слънчеви лъчи. От средата на гърдите му като прът за знаме стърчи кухненски нож, който преди един час не беше там. Някой е намушкал мъртво тяло поради причини, понятни само на невменяемите.

Мама ме е открила.

Състоянието й не е толкова постоянно, колкото изглежда. Лудостта й избликва на приливи и отливи без предсказуем график или стимул. Не пие лекарствата си и това, разбира се, не й помага. Когато е добре, човек едва ли би забелязал някакви отклонения. В тези дни отвътре ме разяжда чувство за вина, породено от гнева и безсилието ми. Когато е зле обаче, на излизане от стаята ми може да се натъкна на проснат върху пода човешки труп, с който си е поиграла.

В интерес на истината досега не беше осквернявала трупове, поне не съм я виждала да го прави. Преди светът да се разпадне, постоянно балансираше на ръба и често се намираше на няколко стъпки отвъд него. Но раздялата с баща ми, а по-късно и нападенията, изостриха положението. Каквато и рационална част да я спираше да се гмурне в тъмнината, тя просто се изпари.

Обмислям да погреба трупа, но един студен глас от моето съзнание ми нашепва, че той все още е най-доброто ми средство да отблъсквам враговете. Всеки здравомислещ човек, погледнал през стъклените врати, ще избяга много, много далеч. Сега играем непрекъсната игра, наречена „Аз съм по-луда и по-страшна от вас“. И в тази игра майка ми е нашето тайно оръжие.

Пристъпвам внимателно към тоалетните, където душът шурти. Майка ми си тананика призрачна мелодия, май е измислена от нея. Пееше ни я, когато се намираше в полусъзнание. Тъжна носталгична мелодия без думи. Нищо чудно и да е имала текст, защото чуя ли я, си представям залез над океана и древен замък и виждам как красива принцеса се хвърля от крепостната стена в бушуващия прибой отдолу.

Заставам до вратата на банята и се заслушвам. Свързвам песента с излизането й от особено налудничава фаза. Обикновено ни я тананикаше, докато поставяше лепенки върху охлузванията и раните, причинени ни от самата нея.

В такива моменти винаги проявяваше внимание и съжаляваше истински. Мисля, че ни поднасяше своеобразно извинение. Очевидно никога не достигаше, но изглежда по този начин тя се връщаше към светлината и ни показваше, че изплува от тъмнината и навлиза в сивата зона.

Тананикаше си я непрекъснато след „злополуката“ на Пейдж. Така и не разбрахме какво точно се бе случило. Тогава мама и Пейдж бяха сами вкъщи, и никой друг няма да узнае истинската история. Майка ми плака в продължение на месеци, самообвиняваше се. И аз я обвинявах. Как да не го направя?

— Мамо? — извиквам пред затворената врата на банята.

— Пенрин! — надвиква тя шума от струята на душа.

— Добре ли си?

— Да. А ти? Виждала ли си Пейдж? Никъде я няма.

— Всичко е наред, ще я намерим. Как ме откри?

— О, просто така.

Обикновено майка ми не лъже, но има навика да е леко уклончива.

— Как ме откри, мамо?

Известно време водата шурти. Най-после ми отговаря.

— Един демон ме насочи. — Гласът й е изпълнен с отвращение и срам. Имайки предвид в какво се превърна светът, склонна съм да й повярвам, но никой, освен нея не е в състояние да види и чуе нейните лични демони.

— Колко мило от негова страна — възкликвам аз. Демоните обикновено поемат вината за налудничавите, лоши постъпки на майка ми. Рядко имат заслуги за нещо добро.

— Трябваше да му обещая, че ще му направя услуга. — Честен отговор. И предупреждение.

Майка ми е по-силна, отколкото изглеждали, когато има предимството на изненадата, се случва да причини сериозни наранявания. Цял живот обмисля защитата си — как да издебне нападател, как да се скрие от Наблюдателя, как да прогони чудовището обратно в Ада, преди да е откраднало душите на децата й.

Облегната на вратата на банята, обмислям възможностите. Каквото и да е обещала на своя демон, със сигурност не е приятно и най-вероятно е болезнено. Остава въпросът кой ще понесе болката.

— Ще събера разни неща и ще ги струпам в ъгловия офис — казвам аз. — Ще остана там един-два дни, но не се притеснявай. Ясно ли е?

— Добре.

— Не искам да влизаш в офиса, но не излизай от сградата, а? В кухнята има храна и вода. — Замислям се дали да не я предупредя да внимава, но това, разбира се, е нелепо. От десетки години е нащрек по отношение на хората и чудовищата, които се опитват да я убият. След нападенията най-накрая ги откри.

— Пенрин?

— Да?

— Не забравяй да носиш звездите. — Говори за жълтите звездички, пришити лично от нея към дрехите ни. Непонятно ми е как бих могла да не ги нося. Та те са по цялото ни облекло.

— Добре, мамо.

Независимо от коментара за звездите, звучи разумно. Едва ли е най-добрият признак за душевно здраве след гавра с труп.

Не съм безпомощна колкото типичен тийнейджър.

Един ден — Пейдж беше двегодишна — с баща ми се прибрахме вкъщи и я заварихме омаломощена и осакатена. Майка ми стоеше надвесена над нея в дълбок шок. Така и не разбрахме какво се е случило и колко дълго е стояла вцепенена до Пейдж. Майка ми плака и оскуба почти цялата си коса, без да промълви нито дума в продължение на седмици.

Най-накрая се съвзе и първо изрече желанието си да ходя на уроци по самозащита. Настояваше да се науча да се бия. Просто ме заведе в студио за бойни изкуства и предплати в брой за петгодишно обучение. Говори със сенсея и установи, че има различни бойни изкуства — таекуондо за близък бой, джиу-джицу за пълен контакт и ескрима за бой с ножове. Обиколи с кола целия град и ме записа и на трите, че и отгоре. Уроци по стрелба с огнестрелно оръжие, с лък, кръжоци по оцеляване, лагери на сикхите, самозащита за жени — всичко, което можеше да измисли и намери.

Баща ми научи чак след няколко дни, но тя бе похарчила вече хиляди долари, с които не разполагахме. Татко, и без това посивял заради притеснения от болничните сметки на бедната Пейдж, пребледня.

След този пристъп на маниакална активност тя сякаш забрави, че изобщо ме е записвала някъде. Попита ме един-единствен път, две години по-късно, когато намерих колекцията й от вестникарски статии. Бях я виждала да ги изрязва от време на време, но никога не съм се питала за какво са й. Прибираше ги в старомоден албум за снимки — розов, с надпис „Първият албум на бебето“. Един ден беше оставен отборен на масата и буквално ме приканваше да го разгледам.

Удебеленото заглавие на статията, внимателно залепена на отворената страница, гласеше „Детеубийца твърди: «Дяволът ме принуди»“.

Отворих на следващата страница. „Майка хвърля пеленачета в залив и гледа как се давят.“

И следващото. „Детски скелети в двора на жена.“ В една от новинарските статии прочетох за шестгодишно момче, намерено на половин метър от входната врата. Майка му го била намушкала повече от дванайсет пъти, после се качила горе и направила същото с малката му сестра.

В статията се споменаваше и за роднина, който разказва как майката отчаяно се опитала да остави децата при сестра си само няколко часа преди клането, но сестра й трябвало да отиде на работа, затова не ги взела. По думите на роднината майката изглеждала уплашена от предстоящите събития, все едно предусещала, че ще падне мрак. След като се съвзела и осъзнала стореното, едва не се разкъсала на парчета от ужас и агония.

Мислех си единствено как ли се е чувствало детето, опитало се е с всички сили да избяга от къщата и да повика помощ.

Не знам колко дълго майка ми беше стояла там, наблюдавайки ме как разглеждам статиите.

— Още ли ходиш на уроци по самозащита? — попита ме тя.

Кимнах.

Тя не каза нищо. Просто мина край мен с куп дъски и книги в ръце.

По-късно ги открих на капака на тоалетната чиния. В продължение на две седмици настояваше да ги държим там, за да попречим на демоните да излязат от тръбите. По-лесно спяла, когато дяволът не й шепне по цяла нощ, обясни тя.

Никога не съм пропускала урок по самозащита.