Матю Кърби
Гробницата на хана (29)

28.

По двама агенти държаха ръцете на Хавиер, Оуен и Грейс. Не им оставаше друго, освен да наблюдават как Исая крачи спокойно към гроба. Преди да стигне до входа обаче, прозвучаха викове и изстрели. Хавиер се обърна към мястото, откъдето долиташе шумотевицата, и видя Грифин и Йенмей да тичат към тях с вдигнати качулки и просветващи скрити остриета.

Хавиер използва суматохата и отблъсна агентите. Извади пушечна граната и я тресна в земята. Побягна през димната пелена, погледна назад и видя, че Оуен и Грейс го следват.

Тамплиерите край двамата асасини се бяха прегрупирали, но Хавиер обсипа скупчените агенти със стрели от арбалета. Когато стрелите свършиха, захвърли оръжието и извади тънките ножове, пъхнати в джоба на якето му.

При появата на асасините Исая се втурна към гробницата. Хавиер хукна след него.

— Оуен!

— Виждам!

Двамата се спуснаха напред. Пътьом Хавиер мяташе гранати и ножове, за да помогне на Грифин и Йенмей. Грейс стоеше до брат си и го отбраняваше.

Исая влезе пръв в гробницата. Хавиер се шмугна след него през тесния отвор. Оуен го последва почти веднага и двамата се ослушаха в ниския тунел. Стъпките на Исая се отдалечаваха в тъмнината, фенерът хвърляше сенки около силуета му.

Оуен и Хавиер хукнаха след него. Тунелът, изграден от тухли и глина, миришеше на влажна пръст. Водеше до зала, където Исая вече бе влязъл. Оуен и Хавиер влетяха в помещението, въоръжени с ножове и готови да ги хвърлят.

Исая се надвеси над каменен саркофаг под ниския каменен таван. На земята до него лежаха купища предмети и няколко потъмнели ризници. Исая се протегна и в ръката му проблесна кама. Хавиер я позна веднага. Беше държал такава в спомените на Кормак.

Исая бе открил Райската реликва.

Хавиер замахна да хвърли ножа, но Исая го погледна в очите и върху съзнанието му връхлетя вълна. Нещо подобно бе усетил само веднъж в присъствието на Кортес при първата симулация в „Анимус“.

Вълната го заля с неспирен поток от мисли. Представи си родителите си. Майка му извика през сълзи, че й се иска да не се е раждал. Баща му каза, че предпочита синът му да е убиец. Появи се и брат му, нарече го обратен и го заналага с юмруци.

Хавиер се строполи на земята и изкрещя от болка, долавяйки смътно, че все още е в гробницата. Оуен се бе превил до него, олюляваше се и стискаше глава с длани. Зад брата и родителите на Хавиер се мержелееше Исая. Тамплиерът излезе спокойно от залата и родителите и братът на Хавиер бавно се оттеглиха в сенките на гробницата; очите и омразата им го пронизваха, докато най-после силуетите им изчезнаха напълно. Хавиер изхлипа и разтърка очи. Изправи се с омекнали колене в мрака.

— Какво беше това, по дяволите?

— Мисля, че е острието на страха — отговори Оуен. — Не… не можах да му се опълча.

— Трябва да опитаме!

Стиснал ножа, Хавиер се запрепъва към тесния тунел. Просветлялото небе се виждаше през пролуката в далечния му край.

Отвън Исая стоеше на планинския склон, изпъчил победоносно гърди. Всички около него бяха коленичили или лежаха на земята, обзети от най-ужасните си страхове, всеки в мрежата на своя ад. Исая ги наблюдаваше с върховно задоволство, разтегнал устни в свирепа усмивка.

Хавиер пак вдигна ножа, готов да го хвърли, но родителите му се появиха отново между острието и целта. Тръгнаха към Хавиер с ожесточени лица, размахали юмруци и бълвайки злостни обиди. Той закри уши да не ги чува, ала долови вик, по-силен от техните крясъци. Вдигна глава и видя Йенмей да се спуска към Исая с облени в сълзи страни. Скритото й острие се вдигна да нанесе удар, ала Хавиер разбра, че е обречена. Замахна напосоки, Исая отскочи с лекота настрани и заби камата, Райската реликва, в корема й. Йенмей изпищя отново и той я блъсна на земята.

— Слушайте! — изрева. — Вече не съм тамплиер! Аз съм смъртта, унищожител на световете. Всички, които служехте на Ордена, сега сте мои подчинени. Другите ще загинат! Елате!

Обърна се и заслиза по хълма. Тамплиерските агенти се надигнаха и тръгнаха след него. Хавиер успя да се изправи на крака и да се примъкне до Йенмей.

Тя стенеше и притискаше с длани кървавата рана. Много кръв. Ужасно много. Хавиер сложи ръце върху нейните. Грифин приближи до тях.

— Йенмей — прошепна той.

Тя го погледна.

— Показа ми нещо, което бях погребала отдавна — отрони.

— Само ти успя да му се опълчиш — каза Грифин.

Йенмей се закашля.

— Напразно…

Другите застанаха около асасините и Хавиер забеляза, че макар и загрижени за Йенмей, още не са се отърсили от преживените страхове. Лицето на Монро бе изгубило всякакъв цвят.

— Как да й помогнем? — попита Грейс.

— Трябва да я отведем оттук — отговори Грифин.

— Как? — попита Дейвид.

— С един от хеликоптерите. Помогнете ми да я вдигна.

Грифин улови Йенмей през раменете, другите поеха ръцете и краката й. Хавиер продължи да притиска раната. Вдигнаха я заедно и заслизаха бавно по склона.

Слънцето се издигна над върховете и долините на изток и огря лагера на „Абстерго“. Хавиер видя конвоя от автомобили да се отдалечава — Исая бе повел своята армия. След миг обаче чу отчаян как и двата хеликоптера излитат.

— Не си отивай — каза Грифин, вперил поглед в Йенмей.

Очите й обаче се затваряха, клепките й пърхаха.

— Пуснете я долу — нареди Грифин. — Притискайте раната.

Оставиха внимателно отпуснатото тяло на земята. Хавиер коленичи до Йенмей, а Грифин я разтърси леко.

— Йенмей, отвори очи. Бори се!

Хавиер обаче усети промяната с окървавените си ръце. Гърдите й вече не се повдигаха. Тялото й не потрепваше от болка, не помръдваше. Дори кръвта беше секнала. Йенмей си бе отишла.

— Проклятие! — Грифин затвори очи и заби юмруци в земята.

Наталия се разплака, в очите на Хавиер също напираха сълзи. Оуен, Грейс и Монро не познаваха Йенмей, но и те стояха притихнали, свели почтително поглед.

После Грифин се изправи и вдигна сам безжизненото й тяло. Продължи да крачи надолу по хълма и другите го последваха, вече по-бавно. Слязоха в долината и тръгнаха към изоставения тамплиерски лагер. Грифин остави отново Йенмей на земята и се огледа.

— Трябва да се свържа с Гавин. Или поне с групата на Йенмей.

— Аз съм виновна — каза Наталия. — Ако ви бях казала къде е Райската реликва…

— Стига! — прекъсна я Грифин. — Това е война, а войната взема жертви. Знам, че Йенмей уважаваше принципите ти. Не би те обвинила. Би обвинила Исая. Аз също. Не бива да забравяме кой е истинският враг.

— Съгласен съм с Грифин — кимна Монро. — Ти нямаш вина.

— Какво имаше предвид? — попита Хавиер. — Исая каза, че вече не е тамплиер.

— Не знам — отговори Грифин. — Ще разрешаваме проблемите един по един.

Той надникна в палатка, после в друга. Най-вероятно търсеше нещо за свръзка с външния свят. Хавиер дръпна Оуен настрани.

— Добре ли си?

Оуен кимна неубедително и Хавиер разбра какво е показало острието на приятеля му.

— Това не беше по-реално от фалшивата симулация на Исая — рече той. — Забрави го. Съсредоточи се върху разкриването на истината.

Оуен кимна отново.

— Ти какво видя?

— Родителите ми — каза Хавиер. — Те…

Замълча, неспособен да продължи.

Оуен го обгърна през рамо.

— Няма значение. Както каза, не е истинско.

Хавиер погледна към другите. Грейс и Дейвид стояха плътно един до друг, Наталия бе свела глава до Монро.

— Какво ли са видели те?

— По-добре не питай.

Хавиер си помисли, че Оуен има право. Двамата се върнаха при приятелите си, но в същия момент чуха да боботи хеликоптер. Вдигнаха глави, а Грифин изскочи от съседната палатка.

— Скрийте се! — извика той.

Разпръснаха се. Хавиер се шмугна в отворен контейнер заедно с Оуен и Монро, Грейс и Дейвид се втурнаха в една от палатките с Наталия и Грифин. После зачакаха и Хавиер се почуди дали Исая се връща за тях. Сигурно наистина му бяха нужни живи, но това не значеше, че възнамерява да ги остави на свобода.

Хеликоптерът се появи на хоризонта, насочи се към лагера и закръжи над него. После кацна на поляната до реката. Перките спряха да се въртят, вратата се отвори и от нея излезе жена с неколцина агенти на „Абстерго“.

— Виктория — прошепна Оуен.

— Коя? — повдигна вежди Хавиер.

— Жената се казва Виктория. Беше в „Етера“. Исая каза, че пътува насам.

Жената носеше същата униформа като Исая. Навлезе в лагера и се озърна с разтревожено и объркано изражение.

— Май не знае какво се е случило — предположи Монро.

— Очевидно — кимна Хавиер.

— Виктория! — Грейс изскочи от палатката, размахала ръце.

— Какво прави? — попита Оуен и Хавиер си зададе същия въпрос.

Виктория се обърна, махна за поздрав и тръгна бързо към Грейс. Наталия и Дейвид излязоха от палатката и Монро погледна към Оуен и Хавиер.

— Няма смисъл да се крием — сви рамене той.

Тримата излязоха от контейнера и приближиха до другите. Хавиер наблюдаваше зорко агентите, готов да извади оръжие при необходимост.

— Къде е той? — попита Виктория. — Къде е Исая?

— Замина — отговори Грейс. — С Райската реликва.

— А къде са всички други?

— Отведе ги — каза Монро. — Съвсем е подивял.

Виктория затвори очи, сякаш страховете й са се потвърдили.

— Току-що ми изпрати нещо. — Показа им телефона си. — Някакъв… манифест.

— Какво е написал? — попита Грейс.

— Не съм го прочела целия. Разбрах обаче, че се оттегля от Ордена. И твърди, че разполага с две остриета.

— Две? — смая се Оуен.

Виктория кимна.

— Откри първото на върха Макгрегър, преди да стигнете там.

— Значи му остава още едно и ще сглоби Тризъбеца — заключи Хавиер. — Една кама дели света от Александър Велики.

— Или нещо по-лошо — додаде Наталия.

— Още не съм си събрала мислите — призна Виктория. — Ясно ми е обаче на какво са се дължали разногласията ни за вас. Исая е преследвал своя цел в разрез със стремежите на Ордена.

— Трябва да му попречим да открие третата реликва — каза Хавиер. — Беше почти недосегаем с острието на страха. Притежава ли Тризъбеца, ще е непобедим.

Виктория сякаш го забеляза едва сега. Наклони глава.

— Ти ли си Хавиер?

— Да.

— Значи асасините са били тук?

— Тук са — поправи я Грейс.

Тамплиерските агенти заеха защитна позиция и се озърнаха наоколо с вдигнати оръжия.

— Сериозно? Готови сте за схватка след всичко случило се? — попита Наталия. — Трябва да работим заедно. В момента Исая е по-силен от Тамплиерския орден и от Асасинското братство. Ясно е, че иска да унищожи и едните, и другите.

Виктория впери поглед в нея. После се обърна към агентите.

— Сложете оръжията на земята.

Поколебаха се и тя повтори заповедта. После се отдалечи от тях с разперени ръце.

— Аз съм доктор Виктория Бибьо! Знам, че ме чувате! Както виждате, агентите ми свалиха оръжия!

Мълчание. Хавиер се почуди какво ще направи Грифин.

— Призовавам към примирие! Излизам да преговаряме!

Мина секунда и Грифин се появи от палатката с вдигната качулка, засенчваща лицето му. Тръгна към тях уверено, дори дръзко, но острието му остана скрито.

— Аз съм Грифин. А вие, доктор Бибьо, вероятно сте единственият тамплиер, на когото бих се доверил.

— Онези дни отминаха отдавна — каза Виктория. — Сега съм тамплиер. Вярно е обаче, че сигурно съм единственият тамплиер, който би разговарял с теб. И би работил с теб, за да победим Исая.

В личната история на Виктория явно имаше превратности, за които не бяха подозирали. Грифин най-малко бе чувал за нея, а тя очевидно невинаги е била предана на Тамплиерския орден. Хавиер обаче отложи всички въпроси с надеждата Грифин и Виктория да запазят спокойствие.

— Свидетели сме на безпрецедентно събитие — каза Грифин. — Тамплиер моли асасин за помощ.

— Не ме интересува кой кого моли и наистина ми е все едно дали това ласкае гордостта ти. Важното е да спрем Исая.

— Правилно — кимна Грифин. — Примирието ще продължи, докато открием третото острие и обезвредим Исая.

— Може би все пак няма да настъпи свършекът на света — промърмори Монро.

— Имаме ли представа къде е? — попита Хавиер.

— В Скандинавия — отговори Виктория. — Имаме сериозни основания да смятаме, че е било там.